Определение № 1701 от 10.06.2026, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно търговско дело 767/2026
- Вид
- Определение № 1701
- Подписан
- 10.06.2026
- В сила
- 10.06.2026
- Състав
- Емилия Василева, Анна Баева, Зорница Хайдукова
Цитирани разпоредби
- чл.119, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.236, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1, т.1 и т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1, т.1 и т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.283 · Граждански процесуален кодекс
- чл.284 · Граждански процесуален кодекс
- чл.284, ал.3 т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.288 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1701 гр. София, 10.06.2026 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Емилия Василева
Членове:
Анна Баева
Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Анна Баева Касационно търговско дело № 20268002900767 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, представлявано от юрк. И. Ц., срещу решение № 370 от 05.12.2025г. по в.т.д. № 334/2025г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 81 от 18.03.2025г. по т.д. № 390/2023г. на ОС-Стара Загора в частта, с която касаторът е осъден да заплати на Т. С. И. застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания и психически стрес в резултат на ПТП, настъпило на 23.08.2022г., в размер над сумата 37 000 лева до присъдените 62 000 лева, представляващи разлика между дължимото застрахователно обезщетение в размер на 80 000 лева и изплатената извънсъдебно сума в размер на 18 000 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.09.2022г. до окончателното плащане.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че за установяване на вида на травматичните увреждания и за продължителността на оздравителния процес не е следвало да се кредитират показанията на 1 изслушания свидетел, който е заинтересован и показанията му са тенденциозни и целящи мотивиране на по-високо от дължимото се обезщетение. Намира за недоказани и твърдените от ищцата психични травми. Твърди, че присъденото обезщетение е завишено и не съответства на реално претърпените от ищцата вреди и на съдебната практика по аналогични случаи. В изложението си по чл.284, ал.3 т.1 ГПК прави искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като сочи следните правни въпроси:
1. Кои са конкретно съществуващите обстоятелства, които съдът следва да вземе предвид при определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.52 ЗЗД при предявен иск срещу застрахователя?
2. При довод във въззивната жалба за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на фактическите констатации на първоинстанционния съд относно възприетия за справедлив размер на обезщетение от 80 000 лева в полза на ищцата Т. С.
И. въззивният съд длъжен ли е да обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания всички събрани относими и релевирани доказателства и доводи на жалбоподателя съгласно чл.236, ал.2 вр. чл.235, ал.2 и ал.3 ГПК и самостоятелно да установи фактическата обстановка и да определи справедлив размер на обезщетението, към които да приложи относимите материалноправни норми?
Касаторът поддържа, че въпросите са решени в противоречие с т.11 от ППВС № 4/68г., решение № 749 от 05.12.2008г. по т.д. № 387/2008г. на ВКС, II т.о., решение № 95 от 24.10.2012г. по т.д. № 916/2011г. на ВКС, I т.о., решение № 103 от 02.11.202г. по т.д. № 2181/2019г. на ВКС, I т.о., решение № 240 от 15.01.2019г. по т.д. № 518/2018г. на ВКС, I т.о. /по първи въпрос/ и решение № 157 от 11.02.2016г. по т.д. № 3638/2014г. на ВКС, I т.о., решение № 42 по гр.д.
№ 5488/2013г. на ВКС, IV г.о., решение № 42 по т.д. № 799/2011г. на ВКС, II т.о., решение № 36 по т.д. № 2366/2013г. на ВКС, II т.о., решение № 197 по гр.д. № 7364/2013г. на ВКС, III г.о., решение № 217 по гр.д. № 761/2010г. на ВКС, IV г.о., решение № 146 по т.д. № 2687/2014г. на ВКС, II т.о. /по втори въпрос/.
Ответникът по касация Т. С. И., представлявана от адв. Р. М., представя 2 отговор, с който оспорва касационната жалба. Прави възражение за липса на основания за допускане на касационен контрол, тъй като, от една страна, поставените въпроси касаят правилността на въззивното решение, а от друга страна, въззивният съд се е произнесъл в съответствие с формираната практика на ВКС. Излага и подробни съображения за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна– подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд, като е съобразил, че първоинстанционното решение е влязло в сила в частта относно присъдените обезщетения за неимуществени вреди в размер на 37 000 лева и за имуществени вреди в размер на 992,38 лева, е приел, че между страните е формирана сила на пресъдено нещо относно правнорелеватните факти, касаещи настъпването на процесното ПТП при твърдяната фактическа обстановка, наличието на сключена с ответното дружество застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за л.а „БМВ 318“, с рег. № СТ 4271 ВР, управляван от застрахования при ответника водач М.Д.Н. валидна към датата на ПТП, вида и характера на получените от ищцата телесни увреждания вследствие ПТП, както и извършените от нея разходи за лечението й, в общ размер на 2522,38 лв. Въззивният съд е посочил, че за да уважи иска за обезщетение за имуществени вреди до размер от 992,38 лева, първоинстанционният съд е приел в мотивите си за изцяло неоснователно възражението за съпричиняване от страна на пострадалата, поради което е намерил, че въпросът за наличието на съпричиняване, наведен като възражение от ответника и по този иск, е разрешен със СПН между страните с отрицателен отговор. Добавил е, че във въззивната жалба се възразява срещу размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди с оглед принципа за справедливост и постоянната съдебна и застрахователна практика, но липсват конкретни възражения за съпричиняване от страна на пострадалата, респ. за неправилност на първоинстанционното решение по този въпрос. За пълнота е съобразил влязло 3 в сила споразумение, сключено по НОХД № 521/2024 г., по описа на Районен съд - Стара Загора, одобрено от съда, което има последици на влязла в сила присъда, и е приел за установено, че ПТП е настъпило на пешеходна пътека и че водачът е нарушил множество правила за движение по пътищата, във връзка с които е настъпило ПТП, вкл. е превишил разрешената максимална скорост за движение в процесния участък, с оглед на което от страна на пешеходеца Т. И. няма съпричиняване поради нарушение на чл.119, ал.5 ГПК.
Изтъкнал е, че тезата са съпричиняване се опровергава категорично и от доказателствата по делото и най-вече заключенията на двете САТЕ, приети пред първата инстанция.
По спорния във въззивното производство въпрос за справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд е обсъдил като вид и тежест получените от ищцата травми при ПТП, проведеното от същата лечение, продължителността на възстановителния период, състоянието на ищцата понастоящем, данните за претърпените от нея болки, страдания и неудобства вследствие получените увреждания. Взел е предвид, че според заключението на приетата пред първата инстанция комплексна съдебно-медицинска експертиза (КСМЕ) в резултат на ПТП, настъпило на 23.08.22г, ищцата е получила следните травматични увреждания: 1. фрактура на ляв хумерус /коли хумери/ 2. фрактура на дясна ключица 3. фрактура на дъгата на С6 прешлен в дясно 4. контузио капитис - екстракраниален хематомдвустранно париетално контузио пелвис /+ охлузване на дясна тазова половина/ 5. контузио кубити синистри/охлузване на лява лакътна област контузия на двата глезена/с охлузване/. Според заключението счупването на левия хумерус в областта на шийката е лекувано по оперативен начин - с открито наместване и с метална остеосинтеза с хумерален заключващ се пирон, и представлява тежка травма, която за дълго време нарушава функционалността на лявата ръка - повече от 30 дни и е с период на лечение от 3-5 месеца, като покрива медикобиологичния квалифициращ признак на средна телесна увреда. Счупването на дясната ключица в средната й част е лекувана по консервативен начин - с едномоментна репозиция и мека или корсетна имобилизация за около 30 дни и представлява травма, която затормозява функционалността на горния крайник за около 2-3 месеца и покрива медикобиологичния квалифициращ признак на средна телесна увреда. Приел е, че счупването на дъгата на шести шиен прешлен от дясната 4 страна е болезнена травма, която за дълго време нарушава движенията на шийния отдел на гръбначния стълб във всички посоки, и при консервативно лечение възстановителният период е около 6-9 месеца, а лицето става годно за физически труд след 12 месеца, като тази травма покрива медикобиологичния квалифициращ признак на средна телесна увреда. Контузията на главата с наличието на екстракраниален хематом в париеталните области - двустранно и белезите за мозъчно сътресение, без коматозно състояние, а със степенни промени на съзнанието е травма, съчетана с умерена степен на главоболие и световъртеж и е с период на възстановяване при консервативно лечение до 3 седмици, като тази травма покрива медикобиологичния квалифициращ признак на лека телесна увреда. Контузията на тялото в областта на дясната тазова половина, дясната лакътна област и двете глезенни области, съчетано с охлузването им, е лекостепенна травма с период на възстановяване около 7-15 дни. Посочил е, че според КСМЕ счупването на раменната кост е болезнена травма до оперативното лечение и първите 10-15 дни след него, след което болката бавно затихва; при провеждането на всеки рехабилитационен курс, в началото му, болката е силна и след това намалява; счупването на ключицата е болезнено, независимо от наличната имобилизация, през почти целия имобилизационен период от 30 дни; фактурата на дясната дъга на 6-ти шиен прешлен е болезнена травма и при нея болката е съпроводена и от болезнена тонична паравертебрална мускулатура; другите травми са болезнени по-слабо и само за първите 7-15 дни. Съобразил е, че след дехоспитализацията на ищцата, на 29.08.2022г. е прехвърлена в Отделение по физиотерапия и рехабилитация за започване на рехабилитационни мероприятия, където в продължение на няколко месеца е провеждала курсове за раздвижване, ЛФК, физиотерапия и т.н. Взел е предвид, че тези курсове са били многократни и са провеждани през целия период до м.април 2023г., когато ищцата е хоспитализирана отново в същото ортопедично отделение за изваждане на остеосинтезните средства. След изваждането на металните тела тя отново е провела 2 рехабилитационни курса в болнични условия и 2 в амбулаторни условия. По отношение на счупването на ключицата е процедирано в КОТ с едномоментно безкръвно наместване и обездвижване /ортеза/. Счупването на дясната дъга на 6-ти шиен прешлен при ищцата е лекувана консервативно с ползване на ортеза-шийна яка, която е носена 4 месеца. Въззивният съд е съобразил, че според заключението по отношение на фрактурираният шиен 5 прешлен и травмата на главата ищцата е възстановена и трудоспособна, като епизодично, при променена влажност и температура на околната среда и при физическо натоварване, в областта на горните крайници могат да се появяват оплаквания от болка в областта на фрактурирания прешлен. Взел е предвид, че по отношение на лявата раменна става се установяват при експертния преглед ограничени движения, което според експертите се дължи на това, че счупването на шийката на левия хумерус е съвсем близка фрактура до тази става. Движенията в лявото рамо са: абдукция 70 гр. /норма 160 гр./; аддукция - 20 гр. /норма/; флексия 30 гр. /норма 90 гр./; екстензия 20 гр. /норма/; външна и вътрешна ротация са с общ сбор 90 гр. /норма/. Взел е предвид, че счупването на дясната ключица е оказало влияние на движенията в дясна раменна става: абдукция 80 гр. /норма 160 гр./; аддукция 20 гр. /норма/; флексия 90 гр. /норма/; екстензия 45 гр. /норма/; външна и вътрешна ротация с общ обем 90 гр. /норма/. Съобразил е, че според заключението КСМЕ движенията в шията при ищцата са възстановени напълно; движенията в лявото рамо са все още чувствително ограничени; движенията в дясното рамо са съвсем леко ограничени. Приел е, че според заключението се установяват следните промени: при активно и пасивно движение на лявата раменна става се усещат и палпират вибрации /леко стържене/ в нея; на представената нова рентгенография /от м.април 2024г./ се визуализират белези на артрозаснижено ниво на дебелината на хрущяла на тази става, наличие на субхондрална склероза и псевдокисти в хумералната глава и в бъдеще периодично ще се изявява болков синдром в тази става. Посочил е, че според вещите лица посоченият период на лечение е средностатистически, обичаен, докато при ищцата срокът за лечение е доста по-дълъг, като продължава и към момента на прегледа въпреки нейната голяма упоритост, доколкото тя е провела около 7-8 курса рехабилитация. Основното движение на раменните стави е абдукция – отвеждането настрани, която нормално около 160 градуса, а при прегледа на ищцата абдукцията е била около 70-80 градуса, което сочи на 50% възстановяване, като за момента тя не може да вдигне ръката нагоре.