Решение № 7765 от 18.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7765 гр. София, 18.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно гражданско дело № 20231100503646 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 сл. от ГПК.

С решение от 06.02.2023г., постановено по гр. дело № 6728 по описа за 2022г. на СРС, 61 състав е приел за установено по предявения от ЗК „Лев Инс“ АД срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с 410, ал. 1 КЗ, че Агенция „Пътна инфраструктура“ дължи на ЗК „Лев Инс“ АД сумата 144,38 лв. - застрахователно обезщетение за отстраняване на вреди по МПС – л.а.

„Фолксваген“ с рег. № ****, настъпили в следствие на ПТП, реализирано на 10.04.2018 г., в гр. София, с включени 10 лева - ликвидационни разходи, ведно със законната лихва, считано от 08.12.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл. 78 , ал. 1 от ГПК сумата от 475,00 лв., разноски сторени в исковото производство пред СРС и сумата 75,00 лева , разноски, сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 702172021 г., на СРС- 61 с-в.

Въззивникът – Агенция „Пътна инфраструктура“ – в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК обжалва изцяло решението като неправилно, постановено при неизяснена фактическа обстановка и при липса на безспорни доказателства относно конкретните факти, при наличието на които е настъпило процесното ПТП. Поддържа, че представеният протокол за ПТП № 1699408 от 10.04.2018г. е в противоречие с разпоредбата на чл. 179, ал. 2 ГПК и следва да бъде изключен от доказателствения материал по делото, тъй като е непълен и съдържа вътрешни противоречия.

1

Евентуално настъпилото ПТП не е било посетено на място от служители на сектор „Пътна полиция“ – КАТ, като не е изготвен и приложен снимков материал на пътното препятствие и настъпилите щети. Навежда доводи, че приетата по делото съдебноавтотехническа експертиза е изготвена въз основа единствено на описанието на водача на МПС. Счита, че представената застрахователна полица не съдържа предвидените в Кодекса за застраховането реквизити, а първоинстанционният съд неправилно се е позовал на Общите условия на ищцовото дружество. По делото не са събрани доказателства дали водачът, реализирал процесното ПТП, не е бил под въздействието на алкохол или други упойващи вещества, както и дали настъпилите вреди не попадат в раздел „Общи изключения“. При тези съображения въззивникът моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск като неоснователен.

Евентуално моли съда да съобрази хипотезата на съпричиняване, при твърдяно управление на автомобила в нарушение на чл. 20, ал. 2 и чл. 179 ЗДвП. Претендира присъждане на направените разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна ЗК „Лев Инс“ АД е депозирала писмен отговор, с който оспорва изцяло въззивната жалба. Твърди, че същата е неоснователна, а решението правилно, законосъобразно и мотивирано. Моли съда да потвърди обжалваното решение.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт в обжалваната му част, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че решението е валидно и допустимо. По същество решението е правилно. Не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.

Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 410, ал. 1, т.

1 от КЗ и чл. 45 ЗЗД.

Ищецът твърди, че във връзка с подадено заявление по чл. 410 ГПК по ч.гр. д.

№ 70217/2021г. е издадена Заповед № 23178/22.12.2021 г. за изпълнение на парично задължение, срещу която длъжникът – Агенция „Пътна инфраструктура“ – е подала възражение по чл. 415, ал. 1 ГПК. По предявения установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК ищецът ЗК „Лев Инс“ АД твърди, че на 14.04.2018 г. настъпило ПТП на Околовръстния път, на около 500 м от бул. „Цариградско шосе“, вследствие на попадане на лек автомобил „Фолксваген“, с рег. № ****, в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно. Автомобилът е бил застрахован с имуществена застраховка „Каско“ по полица № 93001710031032.

2

По образуваната щета № 0000-1261-18-271043 ищецът е изплатил на собственика на автомобила на 11.06.2018г. сумата 134,38 лв. – застрахователно обезщетение, равняващо се на стойността на увредените при инцидента предна лява гума и джанта. Съгласно чл. 30, ал. 1 от Закона за пътищата, задължение на Агенция „Пътна инфраструктура“ е поддържането на републиканските пътища в годно състояние за безопасна експлоатация. ЗК „Лев Инс“ АД моли съда, на основание чл.

422 ГПК вр. чл. 410 КЗ, да признае по отношение на ответното дружество дължимостта на заплатеното застрахователно обезщетение, както и на сумата от 10 лв.

– ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл.

410 ГПК, както и разноските по делото.

Съгласно чл. 410, ал. 1 от КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Обемът на суброгационното право включва както правата срещу физическото лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47–49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия.

Предпоставките за тази суброгация са: договор за имуществено застраховане; застрахователят да е изплатил обезщетението; вредите да са причинени от лице, на което ответникът по чл. 49 ЗЗД е възложил работа; вредите да произтичат от противоправно деяние, извършено при или по повод на възложената работа, извършено виновно. Отговорността на възложителя на работата е гаранционнообезпечителна.

От събраните доказателства съдът приема за установено, че на 10.04.2018г. около 17:30 ч., в гр. София, на ул. „Околовръстен път“ – на около 500 м преди бул.

„Цариградско шосе“, водачът А.Г.В., при управление на собствения си автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ****, е попаднала в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, в резултат на което е настъпило ПТП.

От представения Протокол № 1699408/10.04.2018г., съставен от служител на 04 РУ – СДВР, се установява настъпването на инцидента и че вследствие на попадане в необезопасена дупка с остри ръбове е причинена щета на предна лява гума и джанта.

Съдът кредитира официалния документ в тази част, като приема, че констатациите относно увредената част на автомобила, мястото на настъпване на пътния инцидент и наличието на необезопасена дупка са непосредствено възприети от длъжностното лице. Възраженията в тази връзка в жалбата са неоснователни.

Към датата на ПТП автомобилът е бил застрахован при ищеца по застраховка „Каско“ по полица № 93001710031032, валидна от 12.04.2017 г. до 11.04.2018 г., като възраженията в жалбата в тази връзка са неоснователни и недоказани.

По ликвидационната преписка е установено увреждане на предна лява гума 3

„Пирели“ 225/45/16 (60% износване) и джанта 17", като е определено и изплатено застрахователно обезщетение в размер на 134,38 лв. на 11.06.2018 г.

В първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката В.. Оплакванията във въззивната жалба относно достоверността на показанията й са неоснователни. Съдът приема, че същите са последователни, логични и съответстват на останалия доказателствен материал, поради което липсва основание да не бъдат кредитирани..

Настоящият съдебен състав кредитира заключението на вещото лице инж.

Й.Й., изготвил приетата съдебно‑техническа експертиза, като обосновано и компетентно. Установено е, че повредата на предната лява гума и джанта е възможна при описания механизъм – попадане на автомобила в необезопасена дупка. Съгласно констатациите на вещото лице, стойността за възстановяване на щетите към датата на ПТП възлиза на сумата 195,64 лв., а обичайните ликвидационни разноски – на 15 лв.

По делото е безспорно установено, че пътят, на който е реализирано ПТП, е републикански по смисъла на чл. 3, ал. 2 и чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗП, като задължение за неговото поддържане и ремонт има ответникът – Агенция „Пътна инфраструктура“. Тя осъществява тези дейности чрез свои служители или други лица, на които е възложено изпълнението.

В конкретния случай бездействието, изразяващо се в неизпълнение на задължението за обезопасяване и сигнализиране на дупка на пътното платно, представлява противоправно поведение на ответника по смисъла на чл. 49 ЗЗД. Поради това и на основание чл. 49 ЗЗД следва да се ангажира гаранционно‑обезпечителната му отговорност. С оглед изложеното, съдът приема, че въззиваемото дружество има основание за суброгация в правата на застрахования до размера на изплатеното обезщетение – 134,38 лв., както и 10 лв. ликвидационни разноски.

Изцяло неоснователни са доводите в жалбата, че не е доказана по делото употреба на алкохол от водача, тъй като ищецът не е длъжен да доказва отрицателни факти, а ответникът, чиято е доказателствената тежест, не е ангажирал подобни доказателства. Не са доказани по делото от ответника и конкретни хипотези на изключен риск по Общите условия, а са налице само твърдения. Причинно следствената връзка между процесните щети и настъпилото ПТП е безспорно установена от заключението на приетата САТЕ.

Доводите в жалбата за наличие на съпричиняване от страна на водача на увредения автомобил също са бланкетни и изцяло недоказани от въззивника ответник, чиято е доказателствената тежест. По делото не е установено негово противоправно поведение, което обективно да е в причинно -следствена връзка с вредоносния резултат.

По изложените съображения, жалбата е неоснователна и обжалваното 4 решение следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора, на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1666/06.02.2023 г. постановено по гр. дело № 6728 по описа за 2022 г. на СРС, 61 състав.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура”, ЕИК 000695089 да заплати на ЗК “Лев Инс” АД с ЕИК 121130788, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК сумата от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение за въззивното разглеждане на делото.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5