Решение № 131 от 24.04.2023, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. Русе, 24.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Велкова

Членове:

Антоанета Атанасова

Светослав Тодоров като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Въззивно гражданско дело № 20234500500231 по описа за 2023 година

Производството е по чл.435 и сл. ГПК.

„Български пощи“ ЕАД София, чрез М.Г.–г. юр.е обжалвало Постановление от 03.02.2023 г. на ЧСИ И.Х., рег. № *** на КЧСИ с район на действие РОС за прекратяване на изпълнителното производство по изп. дело № 20098320401346. Жалбоподателят твърди, че не са налице основания за това, тъй като по силата на чл. 18 от ЗЧСИ бил възложил на ЧСИ да извършва каквито изпълнителни действия счете за добре във връзка със събиране на вземането, включително, но не само да определя изпълнителния способ и начина на изпълнение. Заявява, че независимо, че след възлагането на правомощията по чл. 18 ЗЧСИ взискателят не е отправял никакви искания до ЧСИ за извършване на изп. действия, изпълнителното производство не следва да се прекратява. Иска отмяна на обжалваното постановление за прекратяване на изп. дело.

В законоустановения срок по чл. 436, ал.3 ГПК, длъжникът по изпълнението М. А. М. не е депозирал писмени възражения.

Настоящият състав на съда счита, че жалбата е депозирана в срок, от процесуално легитимирано лице и същата е допустима.

1

Съдът след като се запозна с материалите по делото, намира от фактическа и правна страна следното:

Изпълнителното производство е образувано по молба на „Български пощи“ ЕАД София срещу ЕТ „М.- М. М.“, представляван от М. А. М. за парични задължения въз основа на изпълнителен лист от 09.06.2003 г. по ч. гр. д. № 2295/2002 г. на РРС. Първоначално изп. дело е било образувано в СИС при РРС през 2003 г. С молбата за образуване взискателят е поискал запор върху банкови сметки на длъжника и извършване на справки за имуществено състояние. На 03.11.2003 г. е наложен запор върху притежаван от длъжника мотопед. На 17.11.2003 г. и 17.12.2003 г. длъжникът доброволно е направил две вноски по 50 лв. за погасяване на задължението си по изп. дело. Впоследствие, с молба от 9.06.2009 г. жалбоподателят в настоящото производство е поискал извършване на нови справки за имущественото състояние на длъжника. На 17.07.2009 г., по негова молба и на основание § 3 от ПЗР на ЗЧСИ, делото е прехвърлено при ЧСИ И.Х.за продължаване на изп. действия. В нея липсва посочен начин на изпълнение, не е поискано извършване на каквито и да било изп. действия от ЧСИ, нито пък е налице възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, противно на твърдяното в жалбата. След постъпване на делото при ЧСИ същото е образувано под № 20098320401346, като на взискателя с разпореждане от 18.08.2009 г. са дадени указания, в изпълнение на които същият е депозирал пълномощно и вносна бележка, удостоверяваща плащането на дължимите такси. Други действия до настоящия момент не се установява да са извършвани по изп. дело.

С Постановление от 03.02.2023 г. ЧСИ И. Х. е прекратил производството по изп. дело № 20098320401346 на основание чл. 433, ал.1, т. 5 и т. 8 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК , изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършване на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Съгласно трайната съдебна практика и задължителните указания, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, кредиторът следва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес, като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него 2 изпълнителен способ, както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Законът санкционира бездействието на кредитора с прекратяване на изпълнителното производство. В настоящия случай след подаване на молбата на образуване на изп. дело на 01.07.2003 г. няма поискано от взискателя изпълнително действие. Няма и възлагане от взискателя на осн. чл. 18 ЗЧСИ, по силата на което частният съдебен изпълнител да може, във връзка с изпълнителното производство, освен да проучва имущественото състояние на длъжника, да определя и начина на изпълнението. Такова възлагане, за което е необходимо изрично волеизявление, не е направено нито с молбата за прехвърляне на изп. дело при ЧСИ И. Х., нито в хода на производството.

Двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение, включително доброволно, осъществяването на всички поискани способи е приключило без значение дали успешно или не, или поисканите изпълнителни способи не могат да се осъществяват по причина, за която взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане, които правни разрешения са застъпени трайно в актуалната практика на ВКС (Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о. и др.).

В настоящия случай след последното добровлно плащане от страна на длъжника на 17.12.2003 г. не се е осъществявало изпълнение, нито доброволно, нито се е осъществявал поискан предходен изпълнителен способ.

Няма поискано изпълнително действие от взискателя, няма данни взискателят да е проявил нужната активност и съдействие и за извършване на конкретно изпълнително действие, липсва и възлагане по чл. 18 ЗЧСИ.

Предвид изложеното, следва да се приеме, че изпълнителното производство е прекратено по право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК , тъй като за период от много повече от две години – след 17.12.2003 г., не е искано 3 извършване на изпълнително действие, с което да се прекъсне срока за перемиране на делото, нито в този срок е било осъществявано изпълнение.

С оглед констатираното перемиране на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК по силата на закона на 17.12.2003 г., съдът намира, че не следва да се обсъжда другото посочено от ЧСИ основание за прекратяване на изпълнителното производство - чл. 433, ал. 1, т.5 ГПК относно наличието на секвестируемо имущество на длъжника.

При така изложените мотиви, атакуваното постановление за прекратяване се явява законосъобразно, поради което и жалбата следва да се остави без уважение.

Водим от горното, Окръжният съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на „Български пощи“ ЕАД София, чрез М. Г. –г. юр. срещу Постановление от 03.02.2023 г. на ЧСИ И.Х., рег. № *** на КЧСИ с район на действие РОС за прекратяване на изпълнителното производство по изп. дело № 20 0 9 8 3 2 0 4 0 1 3 4 6 .

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4