Решение № 1383 от 05.10.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1383 гр. Плевен, 05.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ана Ив. Илиева при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Ана Ив. Илиева Гражданско дело № 20234430102047 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по повод на предявена искова молба от „***“, със седалище и адрес на управление гр.***, представляван от М.К. и С.С. срещу К. В. Б. ЕГН ***, с постоянен адрес в село *** с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца на основание с правно основание чл. 559, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1 КЗ сума от 4 050.11 лв. , представляваща обезщетение за имуществени вреди възстановени на Националното Бюро на Българските Автомобилни Застрахователи (НББАЗ) във връзка с претенцията на Националното бюро на автомобилистите на Италия, за щетите по увредено в ПТП обект - л.а. *** от ПТП, причинено от ответника на 05.04.2017 г., ведно със законната лихва, върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Твърди се в обстоятелствената част на исковата молба, че на основание чл. 559, ал. 1 т. 1 от КЗ и Споразумение между Компенсационните органи и Гаранционните фондове от 29.04.2002г. (на основата на чл.6 от Четвърта Моторна Директива 2000/26/ЕЕС), във връзка с предявената претенция от НББАЗ при спазване на законоустановения срок по щета № 120286/

17.04.2018г. ищецът е възстановил на Националното Бюро на Българските Автомобилни Застрахователи (НББАЗ) в качеството му на компенсационен орган сумата 4 050.11 лв. чрез банков превод на 27.04.2018г. като парична равностойност на 2 070.79 евро по курса за деня, от които 1650.00 евро обезщетение, 420.79 евро такса обработка по фактурара. Излага се, че на основание чл. 559 и чл. 561 от КЗ на посочената дата Фондът е възстановил в пълен размер всички суми, изплатени от компенсационните органи във връзка 1 с претенцията на Националното бюро на автомобилистите на Италия. Сочи се, че към датата на образуване в ГФ на щета № 120286/17.04.2018г. международното регулиране на претенцията на Националното бюро на автомобилистите на Италия чрез изплащане на обезщетението, ведно с всички посочени разходи за щетите по увредения в ПТП обект е вече извършено от Националното бюро на автомобилистите на Италия в качеството му на компенсационен орган по местонастъпване на вредите и НББАЗ като компенсационен орган в държавата на обичайно местопребиваване на увреждащото МПС с прилагането от българското бюро на на чл. 288а, ал.1, ал. 1, от Кодекса за застраховането (отм.) сега чл. 559 и чл. 561 от КЗ. Твърди се, че в производствата пред двата компенсационни органа за определяне и изплащане на обезщетението са били направени разноски, които на осн. чл.

288а, ал.1, ал. 1, от Кодекса за застраховането (отм.) чл. 559 и чл. 561 от КЗ, които фондът Фондът задължително възстановява. Навеждат се доводи, че виновен за процесното ПТП е ответникът, който в Република Италия на 05.04.2017г., управлявайки л.а. с ДКН ***, при движение на заден ход, удря л.а. ***, като така причинява процесното ПТП. Излага се, че в нарушение на разпоредбата на чл. 461 във вр. с чл. 483 от КЗ ответникът управлява увреждащия автомобил без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Сочи се, че правоотношенията във връзка с настъпилото процесно събитие, се уреждат от КЗ, Правилника за устройство и дейност на ГФ и правилата и актовете на международното частно право /Кодекса на международното частно право, директиви на ЕС и международни споразумения между националните бюра на застрахователите на странитечленки на ЕС-Споразумение между компенсационните органи и ГФ /СКОГФ/, основано на Директива 2000/26/ЕС на ЕП и ЕК по хармонизация на законодателството на страните-членки във връзка със застраховките „Гр. отговорност” по отношение употребата на МПС, Вътрешни правила на Съвета на бюрата и т.н./. Твърди се, че Директива 2000/26/ЕО от 16.05.2000г. на ЕП, известна като Четвърта директива за автомобилно застраховане предвижда компенсаторен механизъм за уреждане на претенции с посредничеството на Националните бюра на автомобилните застрахователи, както и Вътрешните правила на Съвета на бюрата от 01.07.2009г и Договорът между бюрата. Излага се, че чл.288а, ал.З във връзка с чл. 288 , ал. 12 и ал.14 от КЗ (отм) чл. 559 във връзка с чл. 558 ал. 7 и ал. 8 урежда правото на *** за встъпване в правата на увреденото лице. Сочи се, че регресните и суброгационни права на *** са следствие на изпълнението на задължение за плащане в предвидените от закона хипотези, съгласно което Фондът възстановява суми, когато Националното бюро на българските автомобилни застрахователи /НББАЗ/ в съответствие с международните договори, по които е страна, е заплатило обезщетения за вреди, причинени от ПТП, настъпили в друга държава членка. Твърди се, че сумите се възстановяват в срок от 15 дни от писменото заявление на бюрото“. Излага се, че в съответствие с това, на база постъпила претенция за възстановяване на изплатено обезщетение от 2

НББАЗ по процесната щета за изплатени имуществени вреди, вследствие на ПТП, виновно причинени с незастраховано към датата на събитието МПС с български регистрационен номер, са образувани преписки по щета на *** и са възстановена с приложените платежни нареждания. Сочи се, че от Претенцията от НББАЗ и платежни нареждания се установява, че претендирана за възстановяване сума на НББАЗ от *** са включени и всички разходи, сторени от НББАЗ, необходими по обработката на документите по процесната щета, които суми са дължими от увреждащия и виновен водач в цялост. Твърди се, че ищецът е уведомен за заплащане на щетата с регресна покана.

В проведеното по делото о.с.з. ищецът не изпраща представител.

В нарочна писмена молба моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан и да му присъди разноски.

В дадения от съда срок особеният представител на ответника е депозирал отговор на ИМ. Счита, че искът е допустим, но неоснователен, поради което го оспорва по основание и размер Прави възражение за настъпила погасителна давност.

В проведеното по делото о.с.з. особеният представител на ответника моли съда да отхвърли предявения иск, като погасен по давност. Не оспорва размера на исковата претенция.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Установява се от приложената в превод Декларация от италиански език, че Паоло Чекоро, роден на 27.07.1995 г. е декларирал, че на 05.04.2017 г. около 14.00 часа докато се предвижвал пеша в Марчанизе през паркинг на Търговски център „Кампания“ видял как лек автомобил Аudi А4 с рег. № *** по време на маневра на заден ход е ударил паркираният автомобил *** с рег.

№ ЕP 335WL, като ударът е настъпил между задната част на лек автомобил Аudi А4 и дясната предна част на паркираният автомобил ***. Декларирал е, че ударът е предизвикал значителни щети по каросерията и механичните части /предна част/ в точката, която е настъпил удара.

Видно е от представената по делото Справка от Базата данни на Информационен център към ***, че към датата на процесното ПТП лек автомобил Аudi А4 с рег. № *** не е имал валидно действаща застраховка „Гражданска отговорност“.

От представеното по делото писмо от Националното бюро на българските автомобилни застрахователи от 11.08.2017 г., изпратено до Италианското Централно бюро се установява, че по техен реф. № I-17-BG00501 ищецът по делото, за който процесното МПС, извършило ПТП-то на територията на Република Италия е било с обичайно домуване в Република България е: упълномощил тяхното бюро да обработи щетата от тяхно име, съгласно Условията на вътрешните правила; да изпрати кратък превод на 3 обстоятелствата по настъпването на ПТП-то, както и да ги уведоми за прибилизитения резерв по щетата.

Приобщена като доказателство по делото е и Претенция от 16.04.2018 г, изпратена от НББАЗ до ищеца за възстановяване на изплатено обезщетение от НББАЗ на UCI по щета, причинена от незастраховано МПС с българска регистрация на наш реф. № I-17-BG-00501 и техен реф. № 17/28392 MES BG в размер на 2070,79 евро или 4050,11 лева.

Установява се от приложеното писмо, изпратено от UCI Италия за ПТП, настъпили в Република Италия, сред които е процесното е изплатена обща сума в размер на 31084,85 евро, а за същото – сума в размер на 1997,36 евро.

Видно е от представеното по делото Нареждане за превод на валута е, че НББАЗ е изплатило на UCI Италия сумата от 31084,85 евро.

От представената по делото Доклад по щета за имуществени вреди №12086/17.04.2018 г., изготвен от ищеца по делото се установява, че платеното обезщетение по процесното ПТП в размер на 4050,11 лева, от които 3227,11 лева- ликвидационни разходи и 823 лева разходи.

Приобщено като доказателство по делото е и Преводно нареждане от 27.04.2018 г., от което се установява, че ищецът е заплатил на НББАЗ процесната сума по образуваната щета, във връзка с ПТП-то реализирано от ответника.

Установява се от представената по делото фактура, издадена от НББАЗ в полза на ищеца по делото, че сумата от 823,00 лева, включва: такса по обработка на щета; външни разходи и разходи за превод на документи.

Приобщени като доказателства по делото са и документи в превод от италиански език, от които се установява, какви ремонтни дейности и на каква стойност са извършени по увреденото ПТП, какви разходи е сторил увредения във връзка с установяване на същото както и, че определената сума като обезщетение е изплатена на увреденото лице.

Видно е о представения по делото в превод Окончателен доклад по щета № UCI006297/31.01.2018 г., че материалните щети по увреденото МПС са в размер на 1400 евро, а разноските, направени от ищеца са в размер на 250,00 евро

Видно е от приложената по делото покана с изх. № ГФРП536/15.09.2022 г., невръчена на ответника, поради преместването му от известния адрес, че е направен опит същият да бъде уведомен, че следва да заплати сумата от 4050,36 лева, представляващи обезщетение за виновно пречинени имуществени вреди с л.а., управляван от него без валидно сключена застраховка ГО.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

В изпълнение на чл. 10 от Директива 2009/103/ЕО относно застраховката 4

"Гражданска отговорност" при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка, КЗ предвижда компенсационен орган, натоварен с изплащане на обезщетение за вреди, причинени от превозно средство, за което не е било изпълнено задължението за застраховане. Чл. 25 от Директивата предвижда следното:

"Ако превозното средство не може да бъде идентифицирано или в двумесечен срок от произшествието не е възможно да бъде установено застрахователното предприятие, увреденото лице може да представи претенция за обезщетение пред органа за изплащане на обезщетения в своята държава-членка на пребиваване. Обезщетението се изплаща съгласно разпоредбите на чл. 9 и 10.

В този случай, и при спазване на разпоредбите на член 24, параграф 2, в полза на органа за изплащане на обезщетения възниква вземане към гаранционния фонд на държавата-членка, в която обичайно се намира превозното средство, когато застрахователното предприятие не може да бъде установено. " Компенсационен орган за България е Националното бюро на българските автомобилни застрахователи, което следва да възстанови платеното обезщетение на компенсационния орган в държавата членка по местонастъпване на щетата, като с изплащането му встъпва в правата на увреденото лице виновния водач и неговия застраховател или спрямо Гаранционния фонд в случаите на незастраховано моторно превозно средство /чл. 517, ал. 3 КЗ/. Съгласно чл. 561, ал. 1 КЗ Гаранционният фонд, когато е краен платец, възстановява от Фонда за незастраховани МПС на НББАЗ заплатените от него суми.

Съгласно разпоредбата на чл. 559, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1 КЗ, на която ищецът основава претенцията си след изплащане на обезщетение, изплатено от НББАЗ в случаите, когато МПС на виновния водач обичайно се намира на територията на Република България и в двумесечен срок от настъпване на застрахователното събитие не може да се определи застрахователят, Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и за разходите за определянето и изплащането му.