Решение № 940 от 02.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 940 гр. Пловдив, 02.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20255330108589 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано е по предявени от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, против Д. С. Б., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. "В. К.", обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318 ТЗ и чл. 86 от ЗЗД за установяване на паричните притезания, за които е издадена Заповед № 845/31.01.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1292/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХXI граждански състав, а именно: 4 856, 18 лв., представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода от 01.11.2022 г. до 31.10.2023 г. по партидата на длъжника за обект на потребление, находящ се в гр. П., ул. "В. К. ", с ИТН:

***, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 04.01.2023 г. до 23.01.2025 г. в размер на 857, 63 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 24.01.2025 г., до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чиито клаузи съгласно чл. 149, ал. 1 ЗЕ са обвързали всички абонати на топлопреносното предприятие, без да е било необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна 1 енергия, като купувачът не е осъществил насрещната парична престация – да заплати установената покупна цена. Сочи, че ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия, тъй като е собственик на топлоснабден обект, находящ се в гр. П., ул. "В. К. ". Твърди, че за процесния период е доставена топлинна енергия, а търговецът извършващ дялово разпределение – „Бруната България“ ООД, е разпределил за имота на ответната страна топлинна енергия на стойност от 4 856, 18 лв., представляваща топлинна енергия за битово-горещо водоснабдяване. Твърди, че начислената на ответника топлинна енергия е доставена и разпределена съобразно с изискванията на ЗЕ и подзаконовите нормативни актове. Сочи, че начисленията за топлинна енергия за битово-горещо водоснабдяване са служебни, поради изтекла метрологична годност на водомера на клиента.

Твърди, че за периода от 2007 г. до настоящия момент ответникът многократно е бил уведомяван, че водомера за гореща вода е с изтекъл срок на метрологична проверка, но не са предприети каквито и да са действия за осъществяване на метрологична проверка на уреда или за неговата подмяна.

Сочи, че в случаите, в които търговецът за дялово разпределение установи, че срокът на валидност на метрологичната проверка на водомера е изтекъл, той писмено уведомява клиента за задължението му в едномесечен срок от установяването да заяви и представи за последваща проверка индивидуалния водомер, както и за последиците от неизпълнение на задължението му.

Поддържа, че служебното начисление е осъществено на основание чл. 69, ал.

2, т. 2 от Наредба за топлоснабдяването. Доставената услуга на посочената стойност, не била заплатена, поради което и длъжникът е изпаднал в забава.

Моли се за установяване със силата на пресъдено нещо, на паричните притезания, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК. Претендира присъждане на разноските, сторени в заповедното и исковото производство.

Ответната страна Д. С. Б. е депозирала в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба, в който излага съображения за нейната неоснователност. Оспорва да дължи претендираната сума, като счита, че последната е прекомерно висока и сметката на ответната страна е надписана. Твърди, че е вдовица и живее сама, като е невъзможно да изразходва по 140 л. вода на денонощие. Поддържа, че сумата не е определена коректно съобразно формулата, която счита за недоказана. Сочи, че не е получавала разбивка за задълженията по месеци и дати. Оспорва претендираните суми като неверни. Твърди, че от 03.10.2023 г. абонатната е демонтирана и няма топла вода. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 318 ТЗ и чл. 86 от ЗЗД във вр. с чл. 415, ал. 1, т.

2

3 ГПК.

Договорът за доставка (продажба) на топлинна енергия се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), а топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ. От представените в производството по делото доказателства – препис на два ежедневника, в които са били публикувани общите условия на дружеството, се установява, че е спазена процедурата, установена в Закона за енергетиката досежно влизане в сила на последните. Следователно, доколкото възникване на облигаторното правоотношение по доставка на топлинна енергия е законово установено, съдът не възприема възраженията на ответника, релевирани в отговора на исковата молба.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

Ищецът твърди, че ответната страна е потребител на топлинна енергия – в качеството й на собственик на обект на потребление, находящ се в гр. П., ул. "В. К. ".

В открито съдебно заседание, проведено на 16.12.2025 г. са снети обясненията на ответната страна по реда на чл. 176 ГПК, която на поставения от ищеца въпрос е посочила, че е собственик на имот, находящ се в гр. П., ул.

"В. К. ", като носители на правото на собственост са и синът и дъщерята на ответната страна, доколкото съпругът й е починал.

В този смисъл в проведеното открито съдебно заседание ответната страна признава, че е носител на правото на собственост по отношение на топлоснабдения обект. А признанието на факти е едно от най-достоверните, надеждни и безспорни доказателства в гражданския процес, които преценени в съвкупността с останалите доказателства по делото, водят до изясняване на правния спор, предмет на делото – арг. чл. 175 ГПК. Обясненията на страните следва да се разглеждат в своето правно и житейско единство, при необходимия логически континуитет. А разкриването на истината е нормативно установена цел на съдебния процес, като този основен принцип е уреден изрично в Конституцията на Република България – арг. чл. 121, ал. 2 КРБ.

Ответната страна не установи, въведените едва при снемане на 3 обясненията й, твърдения, че процесният недвижим имот е съсобствен между ответната страна и нейните деца – в качеството им на наследници на починалия съпруг на ответната страна. Това е така, доколкото ответната страна е представила нотариален акт, с който А. Б. е признат за собственик на недвижим имот, за който не се установява да е идентичен с процесния.

Представени са и удостоверения за раждане, от които се установява, че ответната страна има две деца. Така представените удостоверения за раждане не установяват възникване на наследствено правоприемство, като съдебното решение не може да почива на житейско предположение. Предвид изложеното остана недоказано твърдението, че ответната страна е титуляр на правото на собственост съвместно с други лица. Следва да се посочи, че ако децата на ответната страна са придобили ид.ч. от правото на собственост по отношение на недвижимия имот – последните в качеството им на съсобственици отговарят за заплащане на стойността на потребена топлинна енергия – съответно на техните ид.ч., независимо кой обитава жилището и реално е ползвател на услугата. Доколкото това обстоятелство остана неустановено в настоящия процес, разпределение на дължимите суми за топлинна енергия е въпрос на вътрешни отношения между съсобствениците.

Следователно, между страните е възникнало правоотношение по договор за покупко-продажба (доставка) на топлинна енергия.

Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец и физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал.

2 ТЗ. Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачът е физическо лице. По това гражданско правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни задължения – да прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите стоки и да предаде тяхното владение на купувача, а за ответника – да заплати уговорената продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.

Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи условия – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на три групи материални предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2) продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.

Ищецът е представил препис – извлечение от сметката на ответната страна, издадена от негов представител, в които са обективирани 4 претендираните вземания за доставена топлоенергия за периода от 01.11.2022 г. до 31.10.2023 г. Тази справка не представлява доказателство за удостоверените в нея правнорелевантни обстоятелства, тъй като тя представлява частен свидетелстващ документ по смисъла на чл. 180 ГПК, обективираща изгодни за нейния издател факти. В този смисъл тя притежава само формална доказателствена сила за обстоятелството, че съдържа удостоверително изявление, направено от субекта, сочен като неин издател.

По делото е приета като компетентно изготвена съдебно-техническа експертиза. След анализ на фактите, отразяващи доставената и отчетена топлинна енергия, вещото лице изяснява, че жилищния блок в гр. П., ул. "В. К.

" е включен към топлопреносната мрежа на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, като през процесния период е ползвана топлоенергия за битово горещо водоснабдяване. Посочено е, че през процесния период отчитането на топлоенергия по топломера в абонатната станция е извършвано чрез преносим терминал ежемесечно, като количеството топлинна енергия, намалено със загубите е подавано на „Бруната“ ООД за разпределение на потребители.

Установено е, че през процесния период в имота на ответника няма монтирани отоплителни тела, които да са снабдени с ИРУ за отчет. Установено е, че в имота на ответника е монтирано едно водомерно устройство за топла вода за отчитане на изразходвано количество топлинна енергия за битово-горещо водоснабдяване, което е с изтекла метрологична годност и не е пригоден за дистанционен отчет, каквито са монтираните устройства в цялата етажна собственост. Експертизата е установила, че през процесния период не е доставена топлинна енергия за сградна инсталация, тъй като абонатната станция е изключена в частта за отопление на етажната собственост, като се доставя единствено енергия за битово горещо водоснабдяване. Вещото лице е посочило, че начисляването на топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване е служебно за 1 бр. лица по 140 литра на денонощие.