Решение № 191 от 11.07.2024, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 191 гр. гр. Добрич, 11.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Галина Д. Жечева

Анна Великова при участието на секретаря Румяна Ив. Радева като разгледа докладваното от Анна Великова Въззивно гражданско дело № 20243200500261 по описа за 2024 година и, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава XX от ГПК по повод въззивна жалба с вх. № 7175 от 05.04.2024г. по регистъра на Районен съд – Добрич, подадена от В. К. С. с ЕГН ********** от с. Б., общ. Д., ул.

„***“ № 26, чрез особения му представител адвокат Д. Т., срещу решение № 254 от 21.03.2024г. по гр.д.№ 3219/2022г. по описа на Районен съд – Добрич в частта, с която са уважени предявените от „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, гр. София, ул. „Московска“ №19, установителни искове и е признато за установено в отношенията между страните съществуването на вземанията на ищеца, предмет на издадената заповед № 1102/20.09.2021г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д.

2925/2021г. по описа на ДРС, а именно: - 14 211,51 лева - неиздължена главница по договор за кредит за текущо потребление от 06.03.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.06.2021г. до окончателното й изплащане; - 1 535,89 лева - договорна възнаградителна лихва, начислена за периода 05.12.2019г. - 31.05.2021г.; - 109,68 лева обезщетение за забава за периода от 05.12.2019г. до 31.05.2021г.; - 90,80 лева – обезщетение за забава за периода от 01.06.2021г. до 24.06.2021г. , на основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл. 9 от ЗПК и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, съответно жалбоподателят е осъден да плати на ищеца съдебно-деловодни 1 разноски по заповедното производство в размер на 368,96 лева и съдебноделоводни разноски в исковото производство в общ размер на 2 255,92 лева, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 от ГПК, чл. 37 от ЗПрП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Въззивникът намира решението в обжалваните части за неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. По делото било доказано, че длъжникът не е уведомен от кредитора по надлежния ред, респективно не е настъпила предсрочната изискуемост на кредита към момента на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение и не е налице основание за ищеца да обяви кредита за предрочно изискуем. В този случай предявеният установителен иск следвало да бъде отхвърлен и да бъде разгледан предявеният като евентуален осъдителен иск. Това не било сторено от съда, като било постановено решение по установителния иск, в противоречие с ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС. Дори да се приемело, че е налице предсрочна изискуемост, то посочените в исковата молба дати на нейното настъпване не били съотносими с приетото от районния съд, че предсрочната изискуемост е настъпила от връчване на книжата по делото на особения представител. С оглед извода на съда за момента на настъпване на предсрочната изискуемост, неправилно било приетото относно размера на присъдените суми. В жалбата се поддържа и довод, че районният съд не е разгледал възраженията на ответника за неравноправност по смисъла на чл. 143 от ЗПП на клаузи в договора за кредит и общите условия към него, които ответникът обосновал с доводи, че промяната на лихвения процент е предоставена изцяло на преценката на банката, без да е посочена методика за промяната му; както и неправилно счел за неоснователно ответниковото възражение за недействителност на договора, обосновано с липсата на представена методика за определяне на референтния лихвен процент. Във въззивната жалба възражението за недействителност на договора за кредит съгласно чл. 22 от ЗПК поради липса на информация по т. 9а, т. 13, т. 14, т. 15 на чл. 10 от ЗПК, направено с отговора на исковата молба, е уточнено с посочване на законовите текстове на чл. 11, ал. 1, т. 9а, т. 13, т. 14, т. 15 от ЗПК и е допълнено с твърдение за липса на информация по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Според въззивника, в конкретния случай начинът на изчисляване на ГПР не бил посочен ясно и точно, от което следвал извод, че е налице пълна недействителност на договора за кредит по чл. 22 от ЗПК поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В жалбата се изтъква също, че тъй като ищецът не ангажирал доказателства за противното, оспорените клаузи в общите условия не са индивидуално уговорени - изготвени са предварително, представянето им на кредиполучателя от страна на кредитора е формално и кредотополучателят като потребител не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Въззивникът счита, че решението е неправилно и следва да бъде отменено, а исковете като недоказани и неоснователни по основание и размер да бъдат редуцирани, поради нарушени норми на ЗЗП и частична 2 нищожност на договора за кредит.

В отговора на жалбата въззиваемата страна оспорва същата и настоява да не бъде уважавана. С подробни съображение счита за неоснователни доводите срещу приетото от районния съд за настъпила предсрочна изискуемост на кредита, както и за неоснователни възраженията за неравноправност на чл. 7.1. и сл. от ОУ към договора за кредит и за недействителност на договора за кредит по чл. 22 от ЗПК поради непосочване в същия на методика за определяне на лихвения процент. Излага становище по заявеното във въззивната жалба възражение за недействителност на договора за кредит съгласно чл. 22 от ЗПК поради нарушения на чл. 11, ал. 1, т. 10, т. 13, т. 14 и т. 15 от ЗПК - счита същото за недопустимо, като преклудирано, евентуално неоснователно. Твърдяните нарушения на чл. 11, ал. 1, т. 10, т. 13, т. 14 от ЗПК намира за неотносими, а във връзка с нарушението по чл. 11, т. 15 от ЗПК посочва, че в чл. 18.1 и чл. 18.2. от ОУ е разписано в какви случаи и как се начислява обезщетение за забава, което отговаряло на изискванията на ЗПК и било прилагано, според експертизата по делото. Навежда твърдения във връзка с позоваването на нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, че в погасителния план са посочени всички компоненти на дълга по ясен и разбираем начин, като наред с това в чл. 9.1.- чл. 9.4. от Общите условия е посочено кои разходи се включват при формирането на ГПР по кредита и е направено препращане към погасителния план. Настоява за потвърждаване на решението и присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Като постави на разглеждане въззивната жалба, Окръжен съд – Добрич установи следното:

Жалбата е подадена от страна в първоинстанционното производство с правен интерес от оспорване на неблагоприятното за нея решение, чрез надлежен процесуален представител, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК (с начало 25.03.2024г. и край 09.04.2023г.), и е допустима.

Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства, в рамките на правомощията си по чл. 269 от ГПК провери обжалваното решение и основателността на исковете, като приема за установено следното:

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му, в изискуемата форма, мотивирано и разбираемо. Същото е допустимо в обжалваната част като постановено по предявените допустими установителни искове, по съображения, изложени по-долу.

Производството по гр.д.№ 3219/2022г. по описа на Районен съд – Добрич е образувано по повод искова молба, подадена от „Банка ДСК“ ЕАД, с ЕИК 121830616, с която срещу В. К. С. с ЕГН ********** от с. Б., общ. Д., ул.

„***“ № 26, са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове по чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от 3

ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ за признаване за установено съществуването на вземанията на ищеца по договор за кредит за текущо потребление от 06.03.2019г., за които е издадена заповед по чл. 417 от ГПК № 1102 от 20.09.2021г. по ч.гр.д. № 2925/2021г. по описа на ДРС, а именно: 14 211,51 лева - неиздължена главница, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 25.06.2021г. до окончателното й изплащане; - 1 535,89 лева - договорна възнаградителна лихва за периода 05.12.2019г. - 31.05.2021г.; - 109,68 лева – лихвена надбавка за забава за периода 05.11.2019г. - 31.05.2021г.; - 90,80 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 01.06.2021г. - 24.06.2021г. В условията на евентуалност – при отхвърляне на установителните искове, обосновани с твърдения за сключения договор за банков кредит за текущо потребление от 06.03.2019г., липсата на плащания от страна на ответникакредитополучател от 01.01.2020г., с което е налице забава в плащането на главница и/или лихва по кредита над 90 дни, отправено изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем с исковата молба, ищецът е предявил осъдителни искове за сумите в същите размери, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ.

Обосноваващите възникването и съществуването на претендираните вземания обстоятелства, изложени в исковата молба, се свеждат до твърдения за инициирано заповедно производство по ч. гр. д. № 2925/2021г. по описа на ДРС, приключило с издаване в полза на заявителя-ищец на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК № 1102 от 20.09.2021г. на парични задължения, произтичащи от договор за кредит за текущо потребление от 06.03.2019г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД в качеството на кредитор и В. К. С. като кредитополучател.

Съгласно договора банката отпуснала на кредитополучателя сумата 15 000 лева под формата на кредит за текущо потребление. Срокът на издължаване на кредита бил 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване. В т. 8 от договора за кредит бил уговорен размера и начина, по който се определя дължимата от кредитополучателя лихва - променлив лихвен процент в размер на 7,30% годишно, формиран от стойността на референтен лихвен процент (РЛП) представляващ индикатор „среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства, със срок над 1 до 2 години“, който към подписването на договора имал стойност 0,180% и фиксирана преференциална надбавка в размер на 7,120%, при изпълнение на Условията по програма „ДСК Практика“, подробно описани в Приложение № 2 към договора. При нарушаване на Условията кредитополучателят губел правото си да ползва преференциите изцяло или частично и приложимият лихвен процент се увеличавал чрез увеличаване на надбавката съгласно Условията. Падежната дата за издължаване на месечните вноски била 5-то число на месеца. Кредитът следвало да се погасява и при всички останали клаузи на договора за кредит, общите условия към него и промоционалните условия. „Банка ДСК“ изпълнила задължението си по договора - кредитът бил усвоен от кредитополучателя В. К. С. на 06.03.2019г.

4 безкасово - по разплащателната сметка посочена в т. 4 от договора. По същата разплащателна сметка на кредитополучателя следвало да се извършва и обслужването на кредита (погасяването на дължимите вноски). От 01.01.2020г. нататък нямало плащания, т.е. имало забава от над 90 дни при плащането на суми по кредита. Банката направила безуспешни опити за осъществяване на контакт с кредитополучателя c цел разрешаване на въпроса със забавата в изплащането на кредита. Поради неплащане на вноските така, както било уговорено в договора и съгласно погасителния план, кредитът натрупал просрочени суми. На основание чл. 18.2. от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление банката предприела действия по обявяване предсрочна изискуемост на кредита, като изпратила до В. С. покана-уведомление, връчено от ЧСИ Н.Г. на пълнолетен член на домакинството на 25.04.2021г., с която покана било направено изявление, че целият остатък по кредита е обявен за предсрочно изискуем. След получаването на уведомлението за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита В. С. не бил изпълнил своето задължение към „Банка ДСК“.