Определение № 3386 от 29.06.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3386 гр. Варна, 29.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно гражданско дело № 20263100501227 по описа за 2026 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

С решение № 768/02.03.2026 год., постановено по гр.д. № 1227/2026 год. ВРС – 24 състав е осъдил „Кардиф общо застраховане" АД, вписано в Парижки търговски съд под № 308896547, действащ чрез „Кардиф общо застраховане, клон България" КЧТ, ЕИК 175190073, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, ул. „Христо Белчев", № 29, ет. 1-3 и „Кардиф Животозастраховане” АД, вписано в Парижки търговски съд под № 732028154, действащо чрез „Кардиф Животозастраховане, клон България" – КЧТ, ЕИК 175190059, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. ”Христо Белчев” № 29, вх.А, ет.1-3 да заплатят СОЛИДАРНО на Ж. К. Д., ЕГН **********, с адрес: с. К., ж.к. "В.

В." бл. ***, вх. **, ет.*, ап. **, на основание чл. 456, ал. 1 от КЗ сумата от 4232,47 евро, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по застраховка „Кредитна протекция Плюс" Пакет Б“, дължимо поради настъпилата смърт на кредитополучателя Константин Д.

Д. по договор за потребителски паричен кредит „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД от 03.08.2018 г., измерващо се със стойността на платените от ищеца като наследник на кредитополучателя, месечни вноски по кредита на 13.12.2021 г. / на стойност 282,00 лева/ и за периода 14.03.2022г.-07.06.2024г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 06.08.2024 г., до нейното окончателно изплащане, като е отхвърлил исковете за разликата над 4232,47 евро до пълния предявен размер от 7401,33 евро, както и за периода 08.04.2020 г. – 12.12.2021 г., за вноска на 13.12.2021 г. от 257,63 лв. равно на 131,72 евро и за периода 14.12.2021г.-13.03.2022 г., разпределяйки отговорността за разноски.

Недоволен от горното е останал ищеца, който, чрез процесуален представител, обжалва постановеното решение в осъдителната му част с оплакванията за неговата 1 неправилност поради необоснованост и постановяването ми в нарушаване на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Конкретните оплаквания, на първо място, са свързани с извода за недоказаност, че смъртта на застрахованото лице е настъпила именно в резултат на необявените при сключването на застраховката заболявания. Излага се, че този извод противоречи на събраните по делото доказателства, включително подписаният от него саморъчно медицински въпросник и даденият от него отговор по т.2 и установените заболявания, от които е страдал приживе.

При несъмнения извод за неизпълнение на задължението на застрахования, релевантният въпрос е дали това неизпълнение и недекларираните заболявания са в причинна връзка с настъпилата смърт, чийто отговор е положителен с оглед заключението по повторната комплексна съдебно-медицинска експертиза. Съгласно извода на експерта обединяващото звено са сърдечно-съдовите увреди, като придружаващите заболявания няма как да нямат отношение към причината за смъртта. Като се черпят аргументи от събраните по делото доказателства, се оспорва извода на съда за липса на причинна връзка. Оспорва се и изводът на съда за нищожност на клаузата на чл.12.1 от Общите условия, който извод е в противоречие както със съдържанието на клаузата, така и релевантна съдебната практика. В допълнение, цитираната клауза на практика възпроизвежда законовата разпоредба по КЗ, уреждаща последиците от предоставяне на невярна или непълна информация при сключване на застрахователния договор. Твърди се на самостоятелно законово основание за отказ по смисъла на чл.363, ал.4 КЗ поради съзнателно неточно обявяване или премълчаване на съществено за риска обстоятелство. Оспорват се и изводите на съда, изведени от липса на извършена аутопсия, като се счита, че липсата на такава не може да бъде интерпретирана във вреда на ответниците, както и игнорирането на съобщението за смърт и вписаната в него причина за смъртта. Излагат се и подробни доводи относно присъдения размер на обезщетение с твърденията за настъпила тригодишна давност, неоснователно присъждане на повече от полагащата се на наследника част от наследеното кредитно задължение, както и уважаването на иска относно заплатените от трето лице суми. Настоява се за отмяна на решението в осъдителната му част и отхвърляне на иска в цялост.

В срока по чл.263 ГПК, насрещната страна депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като поддържа становище за неоснователност на развитите доводи.

Недоволен от горното е останал и ответника по делото, който депозира въззивна жалба, с която обжалва решението в отхвърлителната му част с доводите за неговата неправилност поради нарушаване на материалния закон, необоснованост и неправилност.

Конкретните оплаквания са свързани с извода на съда за недоказаност, че извършените чрез „Изипей“ плащания са извършени лично от ищеца или от друго лице за негова сметка, като се твърди допуснато от съда процесуално нарушение поради неразпределена доказателствена тежест и неуказване на ищеца, че не сочи доказателства за този факт, въпреки въведеното с исковата молба твърдение за това. Твърди се също така, че неоснователно съдът е отхвърлил иска за сумата над 4 232.47 евро до сумата в размер на 4 507.42 евро, тъй като от ССЕ се установява, че общата сума на плащанията чрез „Изипей“ 2 са в размер на 2 893.91 евро, а не 3 168.86 евро, както е приел съда. Обективирани са и доказателствени искания – за издаване на съдебно удостоверение за пред „Изипей“ и събиране на гласни доказателства.

В срока по чл.263 ГПК, насрещната страна депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба. Твърди неоснователност на твърдението за допуснато от съда първоинстанционно нарушение и моли за оставяне на без уважение на доказателствените искания на ищеца, развивайки доводи и за правилност на постановения съдебен акт в отхвърлителната му част.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, намери следното:

По допустимостта на обжалването:

Въззивните жалби са депозирани в рамките на преклузивен срок, считано от връчване на обжалваемото решение на пълномощник на жалбоподателя. Жалбите съдържат изискуемите по чл.260 ГПК реквизити и приложения по чл. 261 ГПК и са редовни.

Дължимата авансово държавна такса за разглеждане на жалбите е внесена. Страните се представляват от пълномощници с права за въззивна инстанция.

Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното първоинстанционно решение. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на този подлежащ на обжалване акт. Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.

По доказателствените искания:

Разпоредбата на чл.266 от ГПК въвежда забрана във въззивното производство да се твърдят нови обстоятелства, да се сочат и представят доказателства, които страните са могли да посочат и представят в срок в първоинстанционното производство. Такива, съгласно ал.2 на цитираната норма, са допустими, когато страните твърдят нови обстоятелства и сочат и представят нови доказателства само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят до подаване на жалбата съответно в срока за отговор и/или твърдят нововъзникнали след подаването на жалбата, съответно след изтичане на срока за отговора, обстоятелства, които са от значение за делото, респективно допустимо е да посочат и представят доказателства за последните.

Видно, обективираното с отговора на въззивната жалба доказателствено искане не е от е коментирания характер като е обосновано с изведен от съдебното решение конкретен извод. Позоваването на мотив на съдебното решение обаче не е равнозначно на позоваване на допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, подведимо към разпоредбата на чл.266, ал.3 от ГПК, обуславяща допустимост на исканото доказателство при наличието на такова. Настоящият състав на споделя развитите във въззивната жалба на ищеца Ж. К. Д. доводи за наличието на допуснато процесуално нарушение. Видно от изготвения по делото проект на доклад съдът е разпределил доказателствената тежест в процеса, като изрично е указал на ищеца, че следва да докаже, че е направил 50 бр. месечни вноски по кредита, като с оглед назначената ССЕ и в частност поставеният по т.6 от задачата въпрос, други указания не са били необходими. Нещо повече, че в проведеното първо по делото съдебно заседание, когато е била изслушана готовата ССЕ и във връзка с извода на вещото лице за заплатени от сметка на Деница Желязкова суми, ищецът е поискал събиране на гласни доказателства за установяване на обстоятелството, че парите за вноските, изплащани от посоченото лице, са давани от ищеца, което доказателствено искане е уважено от съда. Доказателствено искане по отношение на платените чрез „Изипей“ вноски, въпреки 3 положителната констатацията на вещото лице и възражението на процесуалния представител на ответника, не е направено. В контекста на горното, съдът, с доклада по делото, действително следва да укаже на страната, когато не сочи доказателства за наведените твърдения, но не следва да указва това на по-късен етап или че дадено ангажирано доказателство е негодно да установи твърдения факт. Ето защо, доказателствените искания следва да се оставят без уважение.

Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл. 266 вр чл. 267 ал.2 ГПК, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба на „Кардиф общо застраховане" АД, вписано в Парижки търговски съд под № 308896547, действащ чрез „Кардиф общо застраховане, клон България" КЧТ, ЕИК 175190073, със седалище и адрес на управление: гр.

София, район Средец, ул. „Христо Белчев", № 29, ет. 1-3 и „Кардиф Животозастраховане” АД, вписано в Парижки търговски съд под № 732028154, действащо чрез „Кардиф Животозастраховане, клон България" – КЧТ, ЕИК 175190059, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. ”Христо Белчев” № 29, вх.А, ет.1-3 срещу решение № 768/02.03.2026 год., постановено по гр.д. № 1227/2026 год. ВРС – 24 състав, В ЧАСТТА, с която въззивниците са осъдени да заплатят СОЛИДАРНО на Ж. К. Д., ЕГН **********, с адрес: с. К., ж.к. "В. В." бл. ***, вх. **, ет.*, ап. **, на основание чл. 456, ал. 1 от КЗ сумата от 4232,47 евро, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по застраховка „Кредитна протекция Плюс" Пакет Б“, дължимо поради настъпилата смърт на кредитополучателя Константин Д. Д. по договор за потребителски паричен кредит „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД от 03.08.2018 г., измерващо се със стойността на платените от ищеца като наследник на кредитополучателя, месечни вноски по кредита на 13.12.2021 г. / на стойност 282,00 лева/ и за периода 14.03.2022г.-07.06.2024г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 06.08.2024 г., до нейното окончателно изплащане.

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба на Ж. К. Д., ЕГН **********, с адрес: с. К., ж.к. "В. В." бл. ***, вх. **, ет.*, ап. ** срещу решение № 768/02.03.2026 год., постановено по гр.д. № 1227/2026 год. ВРС – 24 състав, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявените от него срещу „Кардиф общо застраховане" АД, вписано в Парижки търговски съд под № 308896547, действащ чрез „Кардиф общо застраховане, клон България" КЧТ, ЕИК 175190073, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, ул. „Христо Белчев", № 29, ет. 1-3 и „Кардиф Животозастраховане” АД, вписано в Парижки търговски съд под № 732028154, действащо чрез „Кардиф Животозастраховане, клон България" – КЧТ, ЕИК 175190059, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. ”Христо Белчев” № 29, вх.А, ет.1-3 исковете за разликата над 4232,47 евро до пълния предявен размер от 7401,33 евро, както и за периода 08.04.2020 г. – 12.12.2021 г., за вноска на 13.12.2021 г. от 257,63 лв. равно на 131,72 евро и за периода 14.12.2021г.-13.03.2022 г.