Решение № 620 от 11.02.2020, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 11916/2018
- Вид
- Решение № 620
- Подписан
- 11.02.2020
- В сила
- 11.10.2020
- Състав
- АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 17, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 183 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 3 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 223, ал. 1, т. 8 · Закон за устройство на територията
- чл. 225а · Закон за устройство на територията
- чл. 225а, ал. 1 · Закон за устройство на територията
- чл. 225а, ал. 3 · Закон за устройство на територията
- чл. 225а, ал. 5 · Закон за устройство на територията
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл. 26 · Наредба за заплащането на правната помощ
Р Е Ш Е Н И Е
№….........../11.02.2020 г. гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав, в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА при участието на секретаря Дияна Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 11916 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от Община Варна с адрес: гр. Варна, ***, срещу А.А.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 225а, ал. 5 от ЗУТ и чл. 86, ал.
1 от ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 12155,99 лв., представляваща реализирани от ищеца разходи за премахване на незаконен строеж на основание влязла в сила заповед № 191/23.06.2014 г., издадена от Кмета на район Младост при Община Варна, въз основа на която е извършено принудително премахване на незаконен строеж – едноетажна жилищна сграда с пристройка към нея - навес, самостоятелна масивна постройка и ограда, находящи се в ПИ с идентификатор ***по КК на гр. Варна, обозначен с № 2 на „Обща схема на незаконно построени сгради в ПИ с идентификатор ***“, с административен адрес: гр. Варна, ***, за сметка на ответника, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на заявлението в съда – 30.04.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 2 752,55 лв., представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 18.01.2016 г. до 11.04.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 6176/2018 г. по описа на Районен съд – Варна, 30-ти състав.
По твърдения на ищеца на
01.04.2014 г. е извършена проверка на строеж, представляващ едноетажна жилищна сграда с пристройка към нея - навес, самостоятелна масивна постройка и ограда, находящи се в ПИ с идентификатор ***по КК на гр. Варна, обозначен с № 2 на Обща схема на незаконно построени сгради в ПИ с идентификатор ***. Констатирано е, че строежът е незаконен, тъй като е извършен без одобрени проекти, строителни книжа и съответно разрешение за строеж, респ. не отговаря на изискванията на ЗУТ, за което е съставено становище от 19.05.2014 г. от главния архитект на район Младост, общ. Варна. Установено е, че строежът е собственост на А.А.Х. с адрес: ***, като в тази връзка на 01.04.2014 г. е съставен констативен акт, от който е видно, че ответницата е присъствала на проверката и лично е подписала документа, като не е подала възражение срещу съдържанието му в предоставения 7-дневен срок. Въз основа на констативния акт е пристъпено към процедурата, уредена в чл. 225а от ЗУТ
- издадена е заповед № 191/23.06.2014 г. от Кмета на район Младост при Община Варна за премахване на установения незаконен строеж, която е надлежно връчена на ответницата и след изтичане на срока за обжалването й същата е влязла в законна сила. Ищецът твърди, че на ответницата, като собственик на незаконния строеж, респективно задължено лице за неговото премахване, е предоставен 30-дневен срок за доброволно изпълнение на заповедта, ведно с указание, че при неспазване на срока ще последва принудително премахване за нейна сметка. Поддържа, че в предоставения срок не е осъществено доброволно изпълнение, поради което ищецът е реализирал принудително такова по реда на Наредбата за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строеж или части от тях на територията на Община Варна. Незаконният строеж е премахнат и строителната площадка е почистена от отпадъци, като теренът е възстановен. Излага, че извършените разходи за по премахване на строежа са в размер на сумата от 12155,99 лв., формирана въз основа на обема на извършената работа и цените по договора с изпълнителя - ДЗЗД „Варна-РР-РС“, сключен по реда на Закона за обществените поръчки. Излага, че изпълнителят е издал фактура за посочената сума, която е заплатена от Община Варна. Счита, че с плащането на сумата за Общината са възникнали регресни права срещу ответницата за възстановяване на заплатените разходи. Твърди, че ответницата е поканена да изпълни задължението си неколкократно, но това не е сторено, поради което намира, че същата е изпаднала в забава и дължи заплащането на мораторна лихва върху претендираната главница в размер на 2752,55 лв. за периода 18.01.2016 г. – 11.04.2018 г.
Твърди, че за посочената главница и мораторна лихва е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 6176/2018 г. по описа на Районен съд – Варна, 30-ти състав, срещу която длъжникът е подал възражение.
По изложените съображения моли за уважаване на предявените установителни искове и претендира сторените в заповедното и в исковото производство съдебни разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му представител юрк. П.Н., поддържа исковата молба и обективираното в нея искане и представя списък на разноските по чл. 80 ГПК. В депозирана писмена защита излага подробни правни аргументи за основателността на предявените искове.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата е депозирала отговор на исковата молба, в който излага становище за недопустимост на предявените искове поради нередовност на исковата молба и неоснователност на исковите претенции по същество. А.Х. оспорва твърденията, че е била собственик и ползвател на посочения в заповедта незаконен строеж, означен под № 2 на Обща схема на незаконно построени сгради в ПИ с идентификатор ***, като поддържа, че собственик на този строеж е бил Г.Е.И., ЕГН **********. Твърди, тя е притежавала дървена паянтова постройка (барака), укрепена с остатъци от строителни материали, скована с найлони и с врати втора употреба, находяща се на същия административен адрес, като тази барака е била разположена през няколко постройки от незаконния строеж, описана в процесната заповед.
Поддържа, че за собствената й незаконна постройка не е издавана официална заповед за премахване, но същата е премахната лично от нея с помощта на съседи, след като била предупредена от служители на Общината за нейното събаряне.
Поддържа, че е имала близки отношения с действителния собственик на посочения в заповедта незаконен строеж - Г.Е.И., който бил с влошено здравословно състояние (страдал от множество заболявания, в това число и захарен диабет, вследствие на който изгубил зрението си) и тя се грижела за него, като често ходила в имота да му помага, предоставяла собствения й телефон за връзка с Иванов и била упълномощена от него да го представлява пред учреждения и институции, включително да получава документи от негово име. Твърди, че по тези причини именно тя е получила и процесната заповед, като не й е било обяснено какво точно получава. Излага още, че при напускането на имота Иванов установил липсата на негови вещи от същия, във връзка с което обстоятелство е образувана прокурорска преписка № 20/2016 г. Оспорва представените от ищеца документи, установяващи процедурата по премахването на незаконния строеж и връчването на поканата за възстановяване на извършените разходи. Оспорва като неоснователна и акцесорната исковата претенция за мораторна лихва поради неоснователност на главния иск, евентуално – поради липсата на получена от нея покана, която да я постави в забава.
По изложените аргументи по същество моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски по делото, в това число и адвокатско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ответницата, чрез процесуалния й представител адв.
Надка Игнатова, поддържа депозирания отговор и формулираното искане по същество и представя списък по чл. 80 ГПК. Излага подровни правни съображения за неоснователността на предявените искове в подадена писмена защита.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединените положителни установителни искове, с които съдът е сезиран, са допустими, доколкото са налице общите предпоставки за съществуването и надлежно упражняване на правото на иск, както и специалните такива, свързани с реда за търсената защита по чл. 422, ал. 1 ГПК (съгласно т.
10а от Тълкувателно решение по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС). Последните се установява от материалите по приобщеното ч.гр.д. № 6176/2018 г. по описана Районен съд – Варна, видно от които в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК за процесните суми за главница и мораторна лихва, срещу която длъжникът (настоящ ответник) своевременно е възразил, като исковата молба е подадена в указания едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК
Предмет на предявените искове е установяване със сила на присъдено нещо съществуването на вземанията, за които е издадена заповедта за незабавно изпълнение, поради което основателността на исковите претенции с правно основание чл.
225а, ал. 5 от ЗУТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е обусловена от следните кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: обедняването на ищеца чрез извършването на разходи по принудителното премахване на незаконния строеж и обогатяването на ответника, причинната връзка между тях, както и изпадането в забава на ответника. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на тези факти.
Редът за премахване на извършените незаконни строежи от четвърта до шеста категория, или на части от тях, е уреден в чл. 225а ЗУТ. Посочената разпоредба предвижда, че кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на незаконен строеж въз основа на констативен акт на служителите за контрол по строителството в администрацията на общината (района). Актът се връчва на заинтересованите лица, които могат да подадат възражения в 7 дневен срок. Ако заповедта за премахване не се изпълни доброволно в определения в нея срок, тя се изпълнява принудително от общината по ред, определен с наредба на общинския съвет - чл. 225а, ал. 3 ЗУТ. Въз основа на тази законова делегация е издадена Наредба на ОбС Варна за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях на територията на Община Варна, обн., ДВ, бр. 82/26.10.2012 г., в сила от 26.11.2012 г. (по-долу - Наредба на ОбС). Съгласно наредбата в тридневен срок от изтичане на срока за доброволно изпълнение, определен със заповедта за премахване, се извършва проверка по изпълнението на местостроежа от служители на Общината и при констатирано неизпълнение на заповедта се пристъпва към действия по принудителното й изпълнение след проведено предварително проучване на незаконния строеж относно начина на изпълнение на премахването, срока за изпълнение и необходимите средства (по количествено-стойностна сметка), които резултати се оформят в протокол при избран изпълнител по реда на ЗОП.
Според чл. 225а, ал. 5 ЗУТ принудителното премахване е за сметка на извършителя и на посочените в закона лица, солидарно отговорни с него. В тази смисъл са и чл. 13 и 14 от Наредбата на ОбС. Извършителят следва да заплати сумата на направените разходи за премахване, тъй като в резултат на премахването неоснователно се обогатява за сметка на Общината, спестявайки си разходи до размера на нейното обедняване.
От приложения по делото констативен протокол № 2 от 01.04.2014 г. (л. 101) се изяснява, че служители на Община Варна са констатирали наличието на незаконен строеж - едноетажна жилищна сграда, пристройка към нея - навес, самостоятелна масивна постройка и ограда, находящи се в ПИ с идентификатор ***по КК на гр. Варна, обозначен с № 2 на „Обща схема на незаконно построени сгради в ПИ с идентификатор ***“, собственост на А.А.Х..
Разпечатката съдържа 29 от 80 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8c6558bf-4d8b-4156-a6fa-5257e54270f0