Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2240 от 27.09.2023, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2516/2023
Вид
Определение № 2240
Подписан
27.09.2023
В сила
27.09.2023
Състав
Стефка Тодорова Михова, Борис Димитров Илиев, Николай Колев Стоянов

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2240 гр. Пловдив, 27.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Николай К. Стоянов като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20235300502516 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.413, ал.2 от ГПК.

Образувано по въззивна частна жалба на „А1 България“ ЕАД с ЕИК:

131468980, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Илинден, ул.

„Кукуш“ № 1, чрез пълномощника му юрисконсулт Я.З. , срещу Разпореждане №20484/11.08.2023г. постановено по ч. гр. д. №11278/2023г. по описа на Районен съд- Пловдив, III гр. с., с което е било отхвърлено подаденото от дружеството заявление за издаване заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника С. Т. З. за сумата от 7447.65 лева, дължима по запис на заповед, издаден на 13.04.2023 г. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното разпореждане, като се иска същото да бъде отменено и се постанови издаване на заповед за изпълнение съобразно подаденото заявление.

На основание чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от частната жалба не е връчван на отсрещната страна.

Окръжен съд – Пловдив, след като обсъди доводите на жалбоподателя и взе предвид данните по делото, намира следното: Жалбата е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна, като съображенията за това са следните:

Заповедният съд е бил сезиран със заявление по чл.417,ал.1,т.10 от ГПК, подадено от „А1 България“ ЕАД с ЕИК: 131468980, за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника С. Т. З., за 1 сумата от 7447.65 лева, дължима по запис на заповед, издаден на 13.04.2023 г.

, с падеж на 18.05.2023г.

С разпореждане № 19572 от 02.08.2023 г., постановено по горепосоченото дело, заповедният съд е оставил заявлението без движение и е указал на заявителя в тридневен срок да представи договора за мобилни услуги, сключен с длъжника, по повод на който е издадена процесната ценна книга.

С молба с вх.№73389/10.08.2023г. заявителят е уведомил заповедния съд, че ценната книга не е издадена по повод и във връзка с договор за мобилни услуги, нито с такъв за потребителски кредит, сключени между страните и не обезпечава договор сключен с потребител.

С обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е констатирал, че горепосочената нередовност не е отстранена в указания срок, поради което на основание чл.411, ал.1,т.2 от ГПК е отхвърлил подаденото от жалбоподателя заявление.

Въззивният съд намира обжалваното разпореждане за неправилно.

С разпоредбите на чл. 411, ал. 2, т. 3 и чл. 419, ал. 3 от ГПК е въведено задължение за съда да извърши проверка за неравноправни клаузи в потребителските договори и съответно да откаже издаването на заповед за задължения почиващи на такива клаузи. Във връзка с така разписаните задължение е въведено изискването в чл. 417, т. 10 от ГПК когато ценната книга обезпечава потребителски договор да се представи договора и др. книжа към него. Следователно, въпреки че заявлението е депозирано въз основа на запис на заповед, ако той обезпечава потребителски договор, заявителят следва да конкретизира всяка дължима сума по този договор поотделно (главница, лихва, такса, разноски, неустойка и др.).

В настоящия случай и съгласно изричното изявление на кредитора претендираното вземане не произтича от договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги, а от запис на заповед - абстрактна сделка , при която наличието на основание за издаването не е елемент от фактическия й състав.

По горните мотиви настоящият въззивен състав намира за неправилен обжалвания съдебен акт, с който заповедният съд на процесуално основание е отхвърлил подаденото от жалбоподателя заявление, поради непредставяне на договор за мобилни услуги сключен с длъжника, и като такъв следва да бъде отменен.Тъй като заповедният съд не се е произнесъл по съществото на правния спор , делото следва да бъде върнато на първостепенния съд за произнасяне по същество по подаденото от „А1 България“ ЕАД, с ЕИК:

131468980, заявление №167051/13.06.2023г. за издаване заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417,ал.1,т.10 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника С. Т. З. за сумата от 7447.65 лева, дължима по запис на заповед, издаден на 13.04.2023 г., с падеж на 18.05.2023г.

Така мотивиран, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

О Т М Е Н Я Разпореждане

№20484/11.08.2023г. постановено по ч. гр. д. №11278/ 2023г. по описа на Районен съд- Пловдив , III гр. с.

ВРЪЩА делото на РС- Пловдив за предприемане на действията, указани в мотивите на настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3