Решение № 2292 от 03.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2292 гр. София, 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско дело № 20261100501838 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на П. А. М. срещу решение № 21581/26.11.2025 г. по гр.д. № 42912/2025 г. по описа на СРС, 128 състав, в частта, с която на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 и чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.

1 ЗЗД е признато за установено, че жалбоподателят дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумите, както следва: 1479,12 лв. – главница за доставена топлинна енергия за периода от м.05.2022 г. до м.04.2024 г. в имот, намиращ се в гр. София, ж.к. ****, аб.

№ 100384, ведно със законната лихва от 26.06.2025 г. до погасяването; 236,59 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 23.06.2025 г.; 41,69 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода от м.05.2022 г. до м.04.2024 г., ведно със законната лихва от 26.06.2025 г. до погасяването.

Жалбоподателят твърди, че решението в обжалваната част, с която исковете да уважени, е неправилно. Поддържа, че не е потребител на топлинни услуги в процесния имот, поради което не дължи заплащането на цената им. Счита също така, че не дължи мораторна лихва, тъй като не е изпаднал в забава. Оспорва задълженията 1 за главница за топлинна енергия и главница за дялово разпределение, тъй като не е налице основание за присъждане на такива суми в полза на ищеца. Ето защо, моли обжалваното решение да бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноските по производството.

Ответникът по жалбата - „Топлофикация София“ ЕАД, оспорва жалба, като счита, че решението на СРС е правилно и моли същото да бъде потвърдено.

Претендира разноските по производството.

Третото лице помагач – „Техем сървисис“ ООД, не подава отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Топлофикация София“ ЕАД с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът П. А. М. дължи на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД следните суми:

1479,12 лв. – главница за доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2022 г. до м.04.2024 г. в имот, намиращ се в гр. София, ж.к. ****, аб. № 100384, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 26.06.2025 г., до погасяването; сумата в размер на 236,59 лв. – мораторна лихва върху посочената главница за периода от 15.09.2023 г. до 23.06.2025 г.; сумата в размер на 41,69 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 26.06.2025 г., до погасяването, представляваща главница за дялово разпределение за периода от м.05.2022 г. до м.04.2024 г.; сумата в размер на 11,01 лв., представляваща мораторна лихва върху посочената главница за периода от 16.07.2022 г. до 23.06.2025 г.

Исковете са уважени частично, като е признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: 1479,12 лв. – главница за доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2022 г. до м.04.2024 г. в имот, намиращ се в гр. София, ж.к. ****, аб. № 100384, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 26.06.2025 г., до погасяването; сумата в размер на 236,59 лв. – мораторна лихва върху посочената главница за периода от 15.09.2023 г. до 23.06.2025 г.; сумата в размер на 41,69 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 26.06.2025 г., до погасяването, представляваща главница за дялово разпределение за периода от м.05.2022 г. до м.04.2024 г.

Решението е обжалвано от ответника в частта, с която предявените срещу него искове са уважени.

2

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Във връзка с доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

По аргумент от т. 1 от ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г. по т.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, ползвателят е в облигационно отношение с топлопреносното предприятие ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за същия имот. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.

Видно от заповед от 23.09.2020 г. на кмета на СО-Район „Триадица“, ответникът П. А. М. е настанен в общинско жилище, намиращо се в гр. София, ж.к. ****. П. А. М. е поискал откриването на партида на негово име за заплащането на ползваната топлинна енергия в процесния имот, намиращ се в гр. София, ж.к. ****. Видно от представената от третото лице помагач справка, е отбелязано, че клиент, съответно ползвател на топлинни услуги в процесния имот, е П. А. М.. Следователно, от посочените доказателства се установява, че между ищеца и П. А. М. (в качеството на ползвател на процесния имот на облигационно основание) е налице договор за продажба на топлинни услуги за битови нужди, по силата на който договор П. А. М. дължи заплащането на предоставените от ищеца в имота топлинни услуги в процесния период.

От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните, което се възприема изцяло от съда като обективно и компетентно дадено, се установява, че стойността на реално доставената топлинна енергия в имота за процесния период възлиза на 1479,12 лв. В заключението е посочено и какво е количеството на потребената енергия за отделните периоди и по компоненти. Начислените суми са съгласно действащата през исковия период нормативна уредба в областта на енергетиката, като същото е извършено на база прогнозна стойност, коригирана след извършен реален отчет от дружеството, извършващо дялово разпределение, за което са представени и приети в първоинстанционното производство писмени доказателства.

Съгласно общите условия на „Топлофикация София” ЕАД, действащи в исковия период, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими вноски за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. С оглед общите условия на „Топлофикация София” ЕАД, вземанията за заплащане на цената за 3 предоставената топлинна енергия са изискуеми с изтичане на срока за плащане, както беше посочено - 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 от общите условия на „Топлофикация София” ЕАД), като потребителите изпадат в забава след изготвяне на изравнителната сметка за съответния период на потребление (чл. 33, ал. 4 от общите условия на „Топлофикация София” ЕАД).

Следователно, моментът на изискуемостта на вземанията и момента, от който потребителите се считат в забава, не съвпадат, като по общите условия на „Топлофикация София” ЕАД за изпадане в забава не е необходимо публикуване на сметките на интернет страницата на доставчика на топлинни услуги, а потребителите са в забава след изтичане на 45-дневен срок от издаването на общите фактури.

Следователно, неоснователно е възражението, че ответникът не е изпаднал в забава по отношение заплащане на задължението за потребена топлинна енергия, като дължимата лихва за забава е в размер на 236,59 лв. за периода от 15.09.2023 г. до 23.06.2025 г.

Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че не е налице основание за „Топлофикация София” ЕАД да претендира и до получава плащане на цената за осъщественото дялово разпределение. Съгласно чл. 22, ал. 2 и чл. 36, ал. 1 и 2 от действащите в процесния период общи условия на „Топлофикация София” ЕАД, потребителите заплащат на доставчика както сумите за потребление на топлинна енергия, така и сумите за извършване на услугата „дялово разпределение“ от избрания от тях търговец, като стойността се формира от: 1. цена за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2. цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3. за отчитане на уредите за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача. Редът и начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата и се обявява по подходящ начин на клиентите.

В случая и въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото, въззивният съд приема, че услугата дялово разпределение е била реално извършена за имота на ответника, поради което претенцията за заплащането е установена в своето основание. Размерът на дължимата цена за дялово разпределение за периода от м.05.2022 г. до м.04.20224г. е 41,69 лв., до която сума искът се явява основателен.

Във връзка с изложеното се налага извод, че въззивната жалба е неоснователна, а решението на Софийски районен съд – правилно в обжалвана част, поради което следва да бъде потвърдено.

По разноските:

При този изход на спора само въззиваемото дружество има право на разноски, като в негова полза следва да бъде присъдена сумата в размер на 50 евро. – разноски 4 за юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 21581/26.11.2025 г. по гр.д. № 42912/2025 г. по описа на СРС, 128 състав, в частта, с която е признато за установено, че ответникът П.

А. М. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумите, както следва: 1479,12 лв. – главница за доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2022 г. до м.04.2024 г. в имот, намиращ се в гр. София, ж.к. ****, аб. № 100384, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 26.06.2025 г., до погасяването; сумата в размер на 236,59 лв. – мораторна лихва върху посочената главница за периода от 15.09.2023 г. до 23.06.2025 г.; сумата в размер на 41,69 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 26.06.2025 г., до погасяването, представляваща главница за дялово разпределение за периода от м.05.2022 г. до м.04.2024 г.

ОСЪЖДА П. А. М., ЕГН ********** да заплати в полза на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 50 евро – разноски по производството за юрисконсултско възнаграждение съобразно отхвърлената част от жалбата.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач – „Техем сървисис“ ООД, на страната на ответника по жалбата - „Топлофикация София“ ЕАД.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5