Определение № 689 от 10.07.2025, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 689 гр. ХАСКОВО, 10.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседА.е на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ Въззивно частно гражданско дело № 20255600500547 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. вр. с чл. 248 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Вивус.БГ“ ЕООД, с ЕИК 202393458 срещу Определение № 1027/02.05.2025 г., постановеното по гр. д. № 1723/2024 г., по описа на Районен съд Хасково, с което съдът е оставил без уважение молба по чл. 248 ГПК на „Вивус.БГ“ ЕООД за изменение на Решение № 174/10.03.2025 г., постановено по гр. д. № 1723/2024 г., по описа на Районен съд Хасково в частта за разноските.

Частният жалбоподател „Вивус.БГ“ ЕООД, намира определението, с което е оставена без уважение подадената от него молба с правно основА.е чл.248 от ГПК за неправилно, като счита, че адвокатското възнаграждение, определено на пълномощника на ищеца по реда на чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата, е следвало да бъде намалено и да бъде определено в справедлив и пропорционален размер. Счита, че в настоящият случай е налице злоупотреба с право, тъй като в районният съд били налице множество еднотипни дела от един и същ ищец против един и същ ответник /7бр./ с изключително малък материален интерес, в хода на които сторените разноски да са десетократно по-високи от исковите суми. Позовава се и на практиката на СЕС отнасяща се до определянето на размера на адвокатските възнаграждения. Претендира от въззивната инстанция да отмени обжалваното 1 определение и вместо него да постанови ново, с което да намали размера на определеното адвокатско възнаграждение, като се определи справедлив и пропорционален размер за положените минимални юридически и практически усилия и предвид липсата и правна сложност на делото.

В срока по чл.276 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от адв.

Д.М., в качеството му на пълномощник на насрещната страна - А. И. К., с който се оспорва жалбата и се излагат доводи за нейната неоснователност.

Претендира от въззивната инстанция да отхвърли подадената частна жалба.

Окръжен съд - Хасково, след преценка доводите на стрА.те и обсъждане на събрА.те по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е своевременно подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което подлежи на разглеждане по същество. Разгледана по същество същата е неоснователна.

Производството по гр. д. № 1723/2024 г. по описа на РС Хасково е образувано по искова молба на А. И. К., чрез пълномощникът й адв. Д.В.М. против "Вивус.БГ" ЕООД с която се иска за бъде признато, че клаузата, предвиждаща заплащане на „такса бързо разглеждане", предвидена в Договор за кредит № ********** г., сключен между стрА.те, е нищожна на основА.е чл. 26, ал.1 от ЗЗД и чл.143 ал.1 и чл.146 от ЗЗП.

В първоинстанционното производство е представен договор за правна защита и съдействие от 27.06.2024 г., с който е договорено на ищеца да бъде оказана безплатна адвокатска помощ за изготвяне на искова молба за нищожност на клаузата за такса за бързо разглеждане по договор за кредит № **********, сключен с „Вивус.БГ“ ЕООД и процесуално представителство по делото, на основА.е чл. 38, ал. 1., т. 2 от Закон за адвокатурата, за оказване на помощ на материално затруднено лице.

С постановеното по делото решение № 174/10.03.2025 г. клаузата, предвиждаща заплащане на „такса за бързо разглеждане“ по Договор за кредит № ********** г., сключен между А. И. К., ЕГН ********** и "Вивус.БГ" ЕООД е прогласена за нищожна на основА.е чл.26, ал.1 ЗЗД, поради противоречие със закона и като неравноправна, сключена при неспазване на нормите на чл.143 ал.1 и чл.146 ал.1 ЗЗП и чл.19 ал.4 ЗЗП. С 2 решението са разпределени и разноските на стрА.те според изхода от спора, като в тази връзка на пълномощника на ищеца е определено възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС за оказана безплатна адвокатска защита.

С молба по чл. 248, ал.1 от ГПК, депозирана от пълномощника на ответника, е направено искане за изменение на решението в частта за разноските.

С обжалваното в настоящото производство определение № 1027/02.05.2025 г., постановено по гр. д. № 1723/2024 г., по описа на РС Хасково съдът е оставил без уважение молбата с правно основА.е чл. 248 от ГПК, като е приел, че определеното възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата не следва да бъде коригирано.

Така постановеното от първоинстанционният съд определение, настоящият състав на Окръжен съд Хасково намира за правилно.

В производството по делото ищецът е представляван от пълномощник с уговорена безплатна правна помощ на основА.е чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. При предоставена безплатна адвокатска помощ в чл. 38, ал. 2 ЗАдв. е предвидено, че когато в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв. и осъжда другата страна да го заплати. Освен това за определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение съдът изхожда от принципните постановки на решение по дело С – 438/22 г. на СЕС, приложени при отчитане на конкретните особености на настоящия правен спор. Във връзка с тълкуването на член 14 от Директива 2004/48 по дело С – 57/15 на СЕС, размера на адвокатското възнаграждение е определен от първоинстанционният съд като са взети предвид съображенията за справедливост, доколкото същите не са изключени от критериите за разумни и пропорционални съдебни разноски, както е посочено и в същото цитирано решение. При това, след отчитане на съображенията за справедливост, съдът се е съобразил и с разумния характер на разноските, което е посочено и в мотивите на обжалваното определение. Изброените от частния жалбоподател фактори в тази насока (предмета на спора, неговата цена или труда, който трябва да се положи за защитата на съответното право) са в съответствие с крайния извод. Изрично първоинстанционният съд е посочил в мотивите си, 3 че е взета предвид фактическата и правна сложност на делото. Цената на иска е измерима с паричния размер на клаузата от договора, чиято недействителност се претендира, а тя е в размер на 178.25 лв., т.е. сравнително ниска. По отношение на труда, който е положен за защита на съответното право, съдът взема под внимА.е прецизната подготовка на изготвените и подадени от процесуалния представител документи и книжа по делото, като се отчита и факта, че в исковото производство е подадена искова молба и молба със становище за разглеждане на делото в отсъствие на ищцата и нейния адвокат, като действително нито един от двамата не се е явил лично в насроченото открито съдебно заседА.е.

Що се отнася до критерия пропорционалност, както и СЕС посочва, право на възстановяване включва не само признака „значителна част“, но и кумулативно с това включва признака „подходяща част“ от разумните разноски. Следователно, първо следва да се приложи критерия за разумност, и след това да се определи и каква е подходящата част от тези разумни разноски. В тази насока са и съображенията на първоинстанционният съд, когато е определил адвокатското възнаграждение за производството пред него.

Преценката относно определянето на размера на разноските се извършва на база обема от извършени процесуални действия и ако по един спор съдът е намерил за необходимо да намали възнаграждението, то по друг спор същото може да бъде присъдено в пълен размер. В тази връзка за неоснователни съдът намира доводите на частния жалбоподател, че на ищеца следва да се присъди по-ниско адвокатско възнаграждение по чл.38, ал. 2 от ЗАдв за конкретното производство, тъй като в случая независимо, че на съдът е служебно известно наличието на множество дела между същите стрА., със същия предмет, това само по себе си не означава, че защитата би била еднакво адекватна и ако исковете са били заведени в едно производство.

Съответно, определеният от първата инстанция размер на дължимото адвокатско възнаграждение за исковото и за заповедното производство, съпоставен с цената на иска, не сочи нито на прекомерност, нито на несъразмерност, поради което няма основА.я за изменение на решението в частта за разноските.

Като е направил изводи в посочения по-горе смисъл първоинстанционният съд е постановил правилно определение по реда на чл.

4

248 ГПК, което следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1027/02.05.2025 г., постановено по гр. д. № 1723/2024 г. по описа на Районен съд Хасково.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5