Решение № 125 от 22.03.2022, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 125 гр. Ямбол, 22.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светла Р. Д. при участието на секретаря Й. Г. П. като разгледа докладваното от Светла Р. Д. Гражданско дело № 20212330100762 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по молба на Д. Д. Д. против „ТЕХНОСТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ 99" АД , с която желае да се отмени Заповед № ***г. за прекратяване на ТПО на основание чл. 328 ал.1 т.2 от КТ поради съкращаване на щата, издадена от Изпълнителния Директор на „ТЕХНОСТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ 99" АД гр. Ямбол с ЕИК ***, да се възстанови на длъжността *** на „ТЕХНОСТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ 99" АД гр.

Ямбол с ЕИК ***, заемана до прекратяване на трудовото му правоотношение, да се осъди „ТЕХНОСТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ 99"АД, да му заплати обезщетение за времето, през което е останал без работа поради незаконосъобразното прекратяване на трудовото му правоотношение, но за не повече от шест месеца, определено съобразно брутното трудово възнаграждение на ищеца, ведно със законната лихва върху дължимата главница, считано от датата на присъждането й и до окончателното й изплащане, да бъде осъден „ТЕХНОСТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ 99" АД, да му заплати на основание чл. 224 ал.1 от КТ сумата от 3650 лева, представляваща нетно обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер общо на 49 дни, конкретизиран в молбата по години и дни, ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на подаване на настоящата и до окончателното й изплащане. Моли да му бъдат присъдени и направените по делото разноски.

Ищецът твърди, че за периода от 12.01.2016г. до 07.08.2019г. е работил по безсрочно трудово правоотношение въз основа на Трудов договор на 1 длъжност „***" при ответното дружество в гр. Я..

Трудовото му правоотношение е прекратено от ответника със заповед № ***г. за прекратяване на ТПО, поради наложено със заповед № ***г. наказание „***".

Въз основа на влязло в сила на 21.11.2020г. съдебно решение постановено по гр. д. № ***г. по описа на ЯРС, ищецът е възстановен на заеманата до *** му длъжност *** с шифър по НКПД *** в ответното „Технострой - инженеринг 99" АД.

По реда и на основание чл. 345 ал.1 от КТ, с писмо на ЯРС по гр. д. № ***г., връчено на 29.12.2020г., ищецът е уведомен за възстановяването му на заеманата посочена длъжност.

Твърди, че в установения от КТ срок на 11.01.2021г. се е явил в ответното дружество да заеме и изпълнява длъжността си *** на „Технострой инженеринг 99" АД гр. Ямбол, като е депозирал до работодателя заявление с вх. № ***г., към което е приложил в оригинал лична трудова книжка с цел надлежното й оформяне от работодателя.

В деня на явяването му на работа работодателят му е връчил Заповед № ***г., с която той е възстановен на длъжността *** на ответното дружество, считано от 11.01.2021г.

На същия ден работодателят му е връчил и Заповед № ***г., с която трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл. 328 ал.1 т.2 от КТ с посочени в същата причини за прекратяване на ТПО - съкращаване на щата, съгласно щатно разписание от 01.09.2020г.

Счита, че към 11.01.2021г. не е налице и не е извършено реално съкращаване на щата в ответното дружество, което да служи за основание за издаване на атакуваната заповед.

Твърди, че към датата на прекратяване на ТПО – 11.01.2021г. длъжността заемана от ищеца е налична при ответното дружество, който факт, според него се установява от издадената от работодателя Заповед № ***г.

Към посочения момент на възстановяване на наличната по щата на ответното дружество длъжност заемана от ищеца, от страна на работодателя не е извършвано съкращаване на щата, поради което реално липсва такова.

2

Счита, че посочените в заповедта причини са ирелевантни за ищеца и заеманата от него от 11.01.2021г. длъжност, тъй като длъжността на която е възстановен на посочената дата е въведена, налична по щата и съществуваща при ответното дружество към този момент, след което работодателят не е извършвал каквито и да било промени в щатното си разписание, т.е. липсва реално съкращаване на щата на заеманата от ищеца длъжност към момента на прекратяване на трудовото му правоотношение.

На следващо място твърди, че в щата на ответното дружество към момента на възстановяване на ищеца на заеманата от него длъжност са налице повече от една идентични длъжности, т.е. „***". В случай, че работодателят реално е извършил към 11.01.2021г. съкращаване на щата, то той е задължен по реда на чл. 329 от КТ да извърши подбор между лицата заемащи идентични длъжности, като мотивира и издаде заповед за прекратяване на ТПО на съответното лице при излагане на подробни съображения относно изпълнение на задължението му по извършване на подбор. В конкретния случай, работодателят не е извършил реално съкращаване на щата към 11.01.2021г. и не е извършил задължителен подбор между лицата заемащи идентични длъжности в ответното дружество, което също води до незаконосъобразноста на издадената заповед за прекратяване на ТПО.

С оглед относимите и релевантни за конкретния случай факти и обстоятелства,счита че издадената заповед се явява немотивирана.

За периода от време, считано от прекратяване на ТПО - 11.01.2021г. и до настоящия момент, ищеца твърди, че не работи по трудово правоотношение и е останал без работа поради незаконосъобразното прекратяване на ТПО извършено от ответното дружество работодател. За времето за което, ищецът е останал без работа поради незаконосъобразното прекратяване на трудовото му правоотношение, същият на основание чл. 225 ал.1 и чл. 344 ал.1 т.З от КТ има право на обезщетение дължимо от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за посочения период, но за не повече от 6 месеца. Претендираното в случая обезщетение е дължимо на ищеца при уважаване на първата главна претенция по отмяна на атакуваната заповед за прекратяване на ТПО и се дължи и обхваща период от време след прекратяване на ТПО - 11.01.2021г. и занапред, но за не повече от 3

6 месеца.

Изложеното обосновава правния интерес на ищеца от предявяване на исковете по чл. 358 и чл. 344 ал.1 т.1, т.2 и т.З от КТ.

На трето място, за периода до прекратяване на ТПО с атакуваната заповед, на основание чл. 354 ал.1 т.1 от КТ, продължителността на трудовия стаж на ищеца включва задължително времето от датата на постъпване на работа и до датата на прекратяване на ТПО, т.е. периода така както е отразен на стр. 12 в оформената му трудова книжка за времето от 12.01.2016г. и до 10.01.2021г. включително.

За времето което е признато на ищеца като трудов стаж, същия има право да ползва платен годишен отпуск, който съобразно трудовия му договор възлиза на 20 работни дни годишно.

В рамките на посочения и от работодателя трудов стаж, ищецът не е ползвал полагащия му платен годишен отпуск за времето по периоди, както следва: 19 дни неползван платен годишен отпуск за 2018г., 10 дни неползван платен годишен отпуск за 2019г. и 20 дни неползван платен годишен отпуск за 2020г.

Предвид настъпилото прекратяване на ТПО, считано от 11.01.2021г., ответното дружество работодател дължи на ищеца, обезщетение по чл. 224 ал.1 от КТ за неползвания платен годишен отпуск в размер от общо 49 дни, конкретизиран по години и дни, което обезщетение, счита че възлиза на сумата от общо 3650 лева в нетен размер, определен съобразно чл. 224 ал.2 от КТ.

Посочва, че в атакуваната заповед за прекратяване на ТПО, работодателят не е изпълнил задължението си да отбележи дължимото обезщетение за неползван платен годишен отпуск и не е изплатил на ищеца обезщетение по чл. 224 ал.1 от КТ в полагащия му се размер.

От страна на ответното дружество работодател, на ищеца е изплатено единствено полагащо му се обезщетение по чл. 220 ал.1 от КТ за не спазен от работодателя срок на предизвестие при прекратяване на ТПО извършено с атакуваната заповед от деня на връчването й, като на ищеца по банков път и банкова сметка на 26.02.2021г. е изплатена сумата от 1 741.50 лв.

В хода на съдебното дирене исковете се поддържат, като е направено 4 изменение в размера на исковете по чл.344,ал.1,т.3 от КТ на 11778лв. обезщетение по чл.225,ал.1 от КТ и по иска по чл.224,ал.1 от КТ на сумата от 4280,16лв., с оглед приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от пълномощника на ответника, с който оспорва исковете като неоснователни.

Твърди, че Д.Д. е нает на работа в „Технострой Инженеринг 99" АД с трудов договор № *** г., на длъжност „***", с код по НКПД ***, в отдел „***". Със Заповед № *** г. трудовото му правоотношение е прекратено поради наложено със Заповед № *** г. дисциплинарно наказание „***".

Въз основа на влязло в сила съдебно решение по гр.д. № *** г. по описа на Районен съд- гр. Ямбол, Д. е възстановен на заеманата преди *** му длъжност в дружеството работодател. След явяването му на работа на 11.01.2021 г. със Заповед № *** г. той е възстановен на длъжността „***". На същата дата със Заповед № *** г. трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, поради съкращаване на щата за длъжността, съгласно влязло в сила щатно разписание на длъжностите от 01.09.2020 г. Счита, че това прекратяване е извършено законосъобразно, по следните съображения:

През месец септември 2020 г., с оглед постигането на производствените, търговските цели и по-ефективна работа на отдел „***", работодателят „Технострой Инженеринг 99" АД взема решение за съкращаване на щата за длъжността „***". Съкращаването на щата е извършено законосъобразно, с решение от *** г. на Съвета на директорите на „Технострой Инженеринг 99" АД, съгласно протокол от същата дата. Съгласно това решение е одобрено новото щатно разписание на длъжностите в „Технострой Инженеринг 99" АД в сила от 01.09.2020 г., и в което заеманата от ищеца длъжност с двете щатни бройки за нея е заличена. Новото щатно разписание е утвърдено от изпълнителния директор и влиза в сила от 01.09.2020 г.

В резултат на взетото решение на Съвета на директорите и новото щатно разписание е издадена Заповед № *** г., с която „Технострой Инженеринг 99" АД прекратява трудовото правоотношение на Д.Д. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. Тази заповед е законосъобразна, тъй като се основава на реално извършено вътрешноорганизационно преустройство на предприятието, в резултат на упражнено право на работодателя, и заличаване 5 на заеманата от служителя длъжност. От влизане в сила на щатното разписание от 01.09.2020 г. до момента на прекратяването на трудовото правоотношение на Д. на *** г. не е наеман служител на длъжността „***".

Това обстоятелство не се променя от факта на извършеното със Заповед № *** г. възстановяване на Д. Д. на заеманата от него преди *** *** длъжност. Работодателят е бил длъжен да възстанови служителя на тази длъжност в изпълнение на влязлото в сила съдебно решение по гр.д. № *** г. по описа на Районен съд- гр. Ямбол. Съкращаването на длъжността е било факт още преди влизане в сила на съдебното решение за възстановяването му на работа и явяването му на работа на 11.01.2021 г. Поради това законосъобразно, на същата дата работодателят е връчил на служителя и Заповед № *** г., с която на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ трудовото му правоотношение е прекратено поради съкращаване на щата за длъжността.

Посочва, че според съдебната практика възстановяването на предишната работа със съдебното решение не е обусловено от това дали щатната бройка за длъжността съществува или не, тъй като работодателят е длъжен, в изпълнение на съдебното решение, да допусне работника на предишната работа и в случаите, когато длъжността му е съкратена. Съдът приема, че работодателят няма задължение да изменя щатното разписание като отново възстанови тази длъжност, а може по своя преценка веднага да пристъпи към *** поради съкращаване на щата.

Излага твърдения, че влязлото в сила съдебно решение по искове за отмяна на *** *** и възстановяване на предишната работа няма как да замести, нито пък да отмени правото на работодателя да определя структурата и числеността на персонала, необходим му за изпълнение на дейността. Това право не подлежи на съдебен контрол. Тъй като длъжността е заличена в щатното разписание, след възстановяването работодателят не е имал друга възможност освен да прекрати възстановеното трудово правоотношение на вече заличената и несъществуваща длъжност със служителя, като му връчи процесната Заповед № *** г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ.