Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 9059 от 22.10.2025, Административен съд - Пловдив

Съд
Административен съд - Пловдив
Дело
Административно дело 247/2025
Вид
Решение № 9059
Подписан
22.10.2025
В сила
18.11.2025
Състав
Дани Каназирева

Цитирани разпоредби

  • чл. 12, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 149, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 168 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 21, ал. 1 и ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 21, ал. 2 и ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 21, ал. 2 и ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 29 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 30, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 30, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 34, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 58, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 8 · Административнопроцесуален кодекс
  • § 8 · Административнопроцесуален кодекс
  • § 1, т. 2, б. "в" · Закон за администрацията
  • чл. 13 · Закон за закрила на детето
  • чл. 8, ал. 2 · Закон за закрила на детето
  • § 1, т. 8 · Правилник за прилагане на Закона за закрила на детето

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 9059

Пловдив, 22.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XXX Състав, в съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ДАНИ КАНАЗИРЕВА

При секретар ГЕРГАНА СПАСОВА като разгледа докладваното от съдия ДАНИ КАНАЗИРЕВА административно дело № 20257180700247 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс АПК).

Делото е образувано по жалба на С. С. Т. от [населено място] в качеството на баща и законен представител на детето Л. С. Т. против отказ на Д. Дирекция "Социално подпомагане“ (Д.) – Варна оформен в изх. № ДП/Д-В/1384-004/20.01.2025г. по заявление вх. № ДДМ/Д-В/1384 от 13.11.2024г. за запознаване с досието на детето.

В подадената до съда жалба се излагат твърдения, че отговора от Д. Д. – Варна оформен в изх. № ДП/Д-В/1384-004/20.01.2025г. по заявление вх. № ДДМ/Д-В/1384 от 13.11.2024г. е неправилен и незаконосъобразен и като такъв се иска неговата отмяна.

От ответника Д. Д. – Варна няма постъпил отговор по жалбата.

С писмо вх. № 2651/17.02.2025г. от Д. Д. – Варна е постъпила административна преписка с документи под опис. С допълнително писмо вх. № 3250/25.02.2025г. е постъпило заявлението на жалбоподателя от 13.11.2024г., писма от и до АСП и Д. – Варна, която е приета по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, представлява се от адв. В. П., който поддържа жалбата и претендира присъждане на разноски по делото.

Ответната страна по жалбата - Д. Д. – Варна, не се явява, не се представлява, не депозира становище по жалбата.

С определение № 1892/26.02.2025г. съдът е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото, като е счел, че в конкретния случай искането на жалбоподателя от 13.11.2024г. не конкретизира административна преписка от досието на детето, не конкретизира и искане за запознаване с досието по повод на конкретна процедура /напр. издаване на задължителни предписания за работа с детето/ или въобще преписка по която родителят да се запознае във връзка с негов сигнал, искане или оплакване, нито пък съдържа искане за запознаване с конкретен, доклад или протокол. Същевременно и писмо изх. № ДП/Д-В/1384-004/20.01.2025г. не разкрива белези на изричен отказ за предоставяне на жалбоподателя на поисканата информация, а представлява обобщение на извършени проверки и информация затова че за резултатите от тях жалбоподателят е уведомен, респ. от това писмо не може да се установи, че е отказано на жалбоподателя да му се предостави конкретна информация, защото в самото искане, което е подадено липсва необходимата индивидуализация на това което точно се иска.

С определение № 7833/14.07.2025 г. на ВАС определението е отменено и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по делото, тъй като от съдържанието на жалбата, с която е бил сезиран АдмС Пловдив, се извлича, че жалбоподателят е атакувал неформален отказ на ръководителя на ОЗД/Д. – Варна, от 20.01.2025г., да му бъде предоставен достъп до досието на малолетната му дъщеря Л. С. Т., като подробно е посочил информацията, която иска да получи. При тази фактическа обстановка, искането формулирано в заявление вх. № ДДМ/Д-В/1384 от 13.11.2024г. по съществото си представлява такова за извършване на административна услуга по смисъла на легалното определение, дадено в § 1, т. 2, б. "в" от ДР на Закона за администрацията. Следователно, административният орган като не се е произнесъл по подаденото искане по същество е отказал да уважи искане за извършване на административна услуга по смисъла на чл. 21, ал. 2 и ал. 3 от АПК във връзка с § 1, т. 2, б. "в" от ДР на Закона за администрацията и съответно този отказ подлежи на оспорване по съдебен ред. Съгласно чл. 8, ал. 2 от Закона за закрила на детето (ЗЗдет.) родителите, които полагат грижи за дете, имат право да бъдат информирани и консултирани за всички мерки и действия, предприемани по този закон (изключение са случаите по чл. 13 ЗЗдет).

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Със заявление за достъп до лични данни вх. № ДДМ/Д-В/1384 от 13.11.2024г. С. С. Т. от [населено място] в качеството на баща и законен представител на детето Л. С. Т. на основание чл. 34, ал.1 АПК е поискал предоставяне досието на малолетното му дете /§1, т.8 от ДР на ППЗЗдет/ чрез предоставяне на пълен достъп до следната информация: материали по образувана административна преписка във връзка с работата на Д. – Варна по случая на детето; всички сигнали постъпили в Д. свързани с детето, както и заключенията към тях; протоколите от всички провеждани срещи, които касаят детето, включително и трети лица; всички заключения на психолози, вещи лица и други експерти, изготвени социални доклади, окончателни и междинни доклади на външни доставчици на социални услуги, подавани молби, оценки, планове за работа, предписания, заповеди, разпореждания и др. в резултат от работата на Д. свързани с детето.

С писмо изх. № ДП/Д-В/1384-004/20.01.2025г. Д. Д. – Варна посочват, че социалните служители се запознават с личната история на семейството през 2021г., при конституирането на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна като страна в гражданско дело № 8742/2021г. по описа на РС – Варна. В това производство е изискан социален доклад, който е изготвен своевременно и депозиран като същият обхваща само проучване по местоживеене на майката и детето, тъй като местоживеенето на жалбоподателя е било на територията на Община Карлово. Впоследствие са били направени поредица от нови социални проучвания, които обхващат и социално битовите условия на жалбоподателя с които социални доклади последният е запознат. Посочено е че са били правени проверки по сигнали вх. № СИГ/Д-В/545/27.09.2021г., СИГ/Д-В/661/26.11.2021г. вх. СИГ/Д-В/433/19.07.2023г. № СИГ/Д-В/104/12.02.2024г., отговори по които са били получени своевременно от жалбоподателя. Не са констатирани рискови фактори за детето Л., които да налагат спрямо него да бъде предприета мярка за закрила по смисъла на ЗЗдет. Издадена е била предварителна оценка на потребностите за ползване на социална услуга към КСУ „***“ [населено място] като от постъпилата информация от доставчика на услугата КСУ „***“ [населено място], става ясно че и двамата родители сътрудничат на услугата и редовно посещават консултации.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:

Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, и в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК.

Оспорената заповед е връчена на жалбоподателя на 24.01.2025 година, а жалбата срещу заповедта е подадена до съда на 04.02.2025 година.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Съгласно чл. 146, вр. чл. 168 АПК съдът следва да провери актът издаден ли е от компетентен орган и в предписаната от закона форма, спазени ли са материалноправните и процесуалноправните разпоредби и съобразен ли е актът с целта на закона.

Актът е издаден компетентен административен орган, тъй като в случая директорът на Дирекция "Социално подпомагане“ (Д.) – Варна е компетентен да предостави или не поисканата информация. В тази връзка директорът на Д. – Варна е компетентният орган да се произнесе по искането.

Искането за предоставяне на информация, касаеща жалбоподателя и неговото малолетно дете, представлява по същността си искане за извършване на административна услуга по смисъла на легалното определение, дадено в § 1, т. 2, б. "в" от ДР на Закона за администрацията. Иска се извършване на административно действие - предоставяне на достъп до административната преписка, както и заверени копия от същата. Съгласно цитираната правна норма "Административна услуга" е извършване на други административни действия, които представляват законен интерес за физическо или юридическо лице. Всяко лице, поискало такава, има правото да я получи след заплащане на съответната такса, ако такава е предвидена, или възстановяване на евентуално направените разноски. Съгласно § 8 от ПЗР на АПК, уредените в кодекса производства за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред се прилагат и при извършването на административни услуги, както и при обжалването на отказите за извършването им, освен ако в специален закон е предвидено друго. Оттук следва, че за тези производства са приложими нормите за издаване и обжалване на индивидуални административни актове. Информацията представлява законен интерес на жалбоподателя, която да послужи при упражняване на заявено от него законно право. Въз основа на чл. 21, ал. 3 от АПК, акта, с който се предоставя или отказва предоставянето на информацията може да се характеризира като индивидуален административен акт.

Следва да се отбележи, че принципите на АПК задължават административните органи да осигурят откритост на информацията в административното производство на всички лица, които са заинтересовани от изхода на производството и да им осигурят равни процесуални възможности да участват в него за защита на своите права и законни интереси (чл. 8 и чл. 12, ал. 1 от АПК). Този принцип е доразвит в чл. 34, ал. 1 АПК, който задължава административният орган да осигури достъп на заинтересованите лица до преписката чрез преглеждане на документите и да се правят копия за тяхна сметка по всяко време на производството. В настоящия случай жалбоподателят е баща на децата, за които е образувана преписката, поради което същият е безспорно заинтересовано лице и има право на достъп до преписка. Тук следва да се има предвид, че под преписка следва да се разбира "досие“ по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ППЗЗДет., което представлява съвкупност от всички документи, данни, подадени декларации, протоколи, планове, кореспонденция и документи (доклади) по извършени действия за прилагане на мерките по закрила на детето, даващи информация по случая за всяко дете. Освен това съгласно чл. 8, ал. 2 от Закона за закрила на детето (ЗЗдет.) родителите, които полагат грижи за дете, имат право да бъдат информирани и консултирани за всички мерки и действия, предприемани по този закон (изключение са случаите по чл. 13 ЗЗдет).

Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от АПК, индивидуален административен акт е изявление на воля на административен орган, с което се създават, изменят, погасяват или признават права или задължения на конкретни лица, както и отказът да се извърши исканото действие. Съгласно ал. 3 от същия член, отказът да се извърши административна услуга също представлява индивидуален административен акт и подлежи на обжалване.

При липсата на ясно волеизявление или то е непълно, следва да се приеме, че органът фактически е отказал да извърши поисканата административна услуга. Съгласно § 1, т. 2, б. „в“ от ДР на Закона за администрацията, административна услуга е извършването на административно действие, което представлява законен интерес за физическо или юридическо лице. Искането за достъп до преписката на детето попада именно в тази категория – то представлява действие, което е от законен интерес за родителя и/или законния представител. Когато административният орган не се произнесе изрично по подадено заявление, въпреки че е длъжен да го направи, или отговорът е формален или непълен, това представлява мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК, а когато е налице писмен отговор, който само формално, без да съдържа реално произнасяне по искането, представлява неформален (фактически) отказ.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че писмото на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна от 20.01.2025 г. представлява неформален (фактически) отказ за предоставяне на достъп до поисканата информация, по следните съображения:

Подаденото от жалбоподателя заявление от 13.11.2024 г. е редовно и допустимо. С него е поискан достъп до досието на малолетното дете Л. С. Т., включващо конкретно посочени категории документи – социални доклади, сигнали, експертни становища, протоколи, оценки, планове за работа, заповеди, разпореждания и други актове, свързани с прилагането на мерки за закрила. Заявлението съдържа необходимата индивидуализация на лицето, за което се отнася исканата информация – трите имена и ЕГН на детето, както и посочване на качеството на жалбоподателя като негов баща и законен представител. По този начин заявлението изцяло отговаря на изискванията на чл. 29 и чл. 30, ал. 1 от АПК и не оставя съмнение относно предмета и обхвата на искането.