Определение № 654 от 04.07.2023, Окръжен съд - Благоевград

Съд: Окръжен съд - Благоевград
Дело: Въззивно частно гражданско дело 471/2023
Вид: Определение № 654
Подписан: 04.07.2023
В сила: 04.07.2023
Състав: Надя Узунова, Миглена Йовкова, Гюлфие Яхова

Цитирани разпоредби

чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
чл.415 · Граждански процесуален кодекс
чл.303а · Търговски закон

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 654 гр. Благоевград, 04.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Миглена Йовкова

Гюлфие Яхова като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно частно гражданско дело № 20231200500471 по описа за 2023 година Въззивното производство е инициирано с частна жалба с вх. № 2540/23.03.2023 г. от „И.Е.“ ЕООД, ЕИК ****, представлявано от В.К., чрез адв. Т. Г., срещу Определение №180/10.03.2023 г. по гр.д.

№1237/2022г. по описа на РС гр. Сандански. В нея са наведени оплаквания за неправилност на същото и е направено искане за отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Отговор на ЧЖ е подаден от ответника по исковете “Ю.Т.Д.“ ЕООД, в който са изложени доводи са законосъобразност на съдебния акт.

Съдът констатира, че ЧЖ е редовна и допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Решеващият състав приема, че частна жалба с вх. № 2540/23.03.2023 г. от „И.Е.“ ЕООД, ЕИК ****, представлявано от В.К., чрез адв. Т. Г. е неоснователна, поради следното :

С атакуваното определение първоинстанционният съд е прекратил като недопустимо производството по гр.д. №1237/2022г. по описа на Районен съд гр. Сандански в частта за предявения 1 установителен иск по чл.415 от ГПК за сумата от 1 510.32 лв., представляваща общ размер на непогасените мораторни лихви за периода от падежите на задълженията за главница до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както следва: по Фактура №2000033011/09.11.2020г. мораторна лихва за забава в размер на 751.40 лв. за периода от 23.11.2020г. до 15.06.2022г.; по Фактура

№2000033012/09.11.2020г. и

Кредитно известие

№**********/17.11.2020г., мораторна лихва за забава в размер на 616.43 лв. за периода от 23.11.2020г. до 15.06.2022г.; по Фактура №**********/16.02.2021г., мораторна лихва за забава в размер на 133.33 лв. за периода от 02.03.2021г. до 15.06.2022г.; по Фактура №2000034444/01.03.2021г., мораторна лихва за забава в размер на 9.16 лв. за периода от 15.03.2021г. до 15.06.2022г.

Мотивите на съда са, че е налице несъответствие на претенцията за мораторна лихва, уважена със заповедта за изпълнение и тази – предявена по исков път по размер /напълно липсващ в заявлението и заповедта/ и период, преценено в контекста на необходимото припокриване в предметния обхват на заповедното и исковото производство, съгласно специфичния предмет на иска по чл.422 от ГПК.

Въззивният състав споделя изцяло констатациите и изводите на СРС, защото е видно от процесното заявление за издаване на заповед за изпълнение, че се претендира мораторна лихва върху всяка от главниците, считано от посочен в заявлението падеж по всяка фактура до окончателното погасяване на задълженията, като мораторните лихви по всеки договор не са индивидуализирани с посочен конкретен размер.

Въз основа на горното заявление е издадена заповед за изпълнение, в която заповедният съд е уважил исканията и е издал заповед за изпълнение за главниците, ведно със законната лихва по чл.303а от ТЗ до окончателното изплащане на сумата, без да 2 индивидуализира периода и размера на всяка отделна мораторна лихва, тъй като те се дължат върху различни главници и за различен период.

След издаването на заповедта за изпълнение е образувано исковото производство по гр.д. №1237/2022г. по описа на Районен съд гр. Сандански, като установителният иск по чл.415 от ГПК за мораторните лихви е с петитум за сумата от 1 510.32 лв., представляваща общ размер на непогасените мораторни лихви за периода от падежите на задълженията за главница до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както следва: по Фактура №2000033011/09.11.2020г. мораторна лихва за забава в размер на 751.40 лв. за периода от 23.11.2020г. до 15.06.2022г.; по Фактура

№2000033012/09.11.2020г. и

Кредитно известие

Така формулираният петитум категорично не съответства на определените като дължими мораторни лихви в заповед №418 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, както и на заявената претенция за мораторни лихви в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д. №635/2022г. по описа на СРС.

Изложеното прави иска за мораторни лихви в исковото производство недопустим, тъй като не се припокрива с претенцията, за която е издадена заповед за изпълнение. Този порок не може да бъде преодолян чрез оставяне на ИМ без движение, тъй като това означава съдията да даде необосновани указания за съобразяването му със заповедта за изпълнение, в която вземането за мораторни лихви е 3 неясно и неконкретно.

Неправилното заявяване на искането за мораторна лихва е направено още в заявлението за издаване на заповед за изпълнение и след като заповедният съд не е отстранил този недостатък е пренесъл този порок в заповедта за изпълнение, като дори не е индивидиулизирал задълженията за мораторна лихва по начина, заявен в заявлението.

Описаният порок не може да бъде отстранен в исковото производство, поради което единственият правилен начин, по който може да процедира съдът е на прекрати последното в частта за претендираните мораторни лихви.

За допустимостта на исковете съдът следи служебно и в хода на цялото производство, поради което определение №180/10.03.2023 г. по гр.д. №1237/2022г. по описа на РС гр. Сандански следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №180/ 10.03.2023 г. по гр.д.

№1237/2022г. по описа на РС гр. Сандански.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________