Решение № 94 от 17.03.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. Пловдив, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Дафина Арабаджиева при участието на секретаря Ваня Казакова като разгледа докладваното от Дафина Арабаджиева Търговско дело № 20245300900681 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Г. Л. Н., с която са предявени обективно съединени осъдителни искове чл. 432, ал. 1 от Кодекса на застраховането, вр. чл. 45, чл. 51, ал. 1 и чл. 52 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ АД за присъждане на парични обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, претърпени вследствие на пътно-транспортно произшествие.

Първоначално исковата претенция за присъждане на неимуществени вреди е в размер на 1 000 000 лв. с еврова равностойност 511 291,88 евро, но в последното открито съдебно заседание от 17.02.2026 г. е допуснато изменение на размера на предявения иск до размера от 613 550, 26 евро. /1 200 000 лв./

Исковата претенция за присъждане на обезщетение за имуществени вреди е в размер от 1 385 лв.

Претендира се законна лихва от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото ПТП с извънсъдебна молба от 19.08.2024 г. до окончателното изплащане на обезщетението.

Ищецът твърди се, че на *** год. около *** ч. в *** водачът на л.а. „Опел Корса“ с рег. № *** А. Д. Б. е нарушил правилата за движение по пътищата – движел се с превишена и несъобразена скорост, загубил контрол над управлявания автомобил, отклонил се вдясно и се ударил в крайпътен бетонен стълб, с което реализирал произшествие. При инцидента пострадал Г. Л. Н. – пътник в лекия автомобил, към момента на инцидента – на ** години.

За произшествието бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица, образувано било досъдебно производство, което било прекратено с постановление от 01.03.2021 год. на основание чл. 343, ал. 2, т. 2 НК – по искане на пострадалото лице.

1

След инцидента Г. Н. бил транспортиран до болнично заведение с екип на Спешна медицинска помощ и поради тежкото му общо състояние бил приет в шокова зала към УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД. Поставената окончателна диагноза в издадената епикриза била: травматичен шок, контузио капитис ет церебри, фрактура крании ет базес крании; хеморагия субарахноидалис; едема церебри; пневмоцефария; фрактура фемурис синистра. Проведено е било оперативно лечение на счупената бедрена кост. Изписан е бил на 29.11.2019 год. в кома, като бил насочен за хоспитализация и последващо лечение в Отделение по неврохирургия на същото лечебно заведение. Проведени там били медикаментозно лечение, инвазивни и терапевтични процедури, в т.ч. интубация, механична вентилация, поставен централен венозен катетър, артериални и венозни пункции, постоянен уретрален катетър.

Поставената окончателна диагноза, отразена в издадената епикриза, била хидроцефалия; епилепсия симптоматика; контузио церебри дифуза; фрактура крании ет базеос билатералис; хронично персистиращо вегитативно състояние след тежка ЧМТ. Ищецът бил изписан на 07.02.2020 год. и на същата дата бил приет отново в Клиниката по неврохирургия за оперативно лечение на оформената хидроцефалия – аплициране на клапа за хидроцефалия.

На 10.02.2020 год. било проведено оперативно лечение, след което бил изписан.

Въпреки стриктно спазвания режим и настъпилото известно подобрение в състоянието му, на 05.08.2021 год. Н. отново бил приет в УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД с оплаквания от нетърпима болка. Проведени били множество изследвания и поставената диагноза била болест на жлъчния мехур. Изписан бил на 12.08.2021 год.

На 11.04.2022 год. при поредна консултация била поставена диагноза в т.ч. хронично персистиращо вегитативно състояние след тежка ЧМТ, като бил насочен към ТЕЛК за преосвидетелстване. На 12.05.2022 год. било издадено ЕР на ТЕЛК, в което поради тежкото състояние на ищеца: състояние след ЧМТ с фрактура на базата на черепа; състояние след оперативно лечение по повод вътрешна хидроцефалия; квадрипареза на четирите крайника; персистиращо вегетативно състояние; *** му е определена *** намалена работоспособност с чужда помощ, с противопоказни условия за какъвто и да било труд.

Въпреки дългогодишно провежданите лечение и терапия, същите не са довели до възстановяване. За проведеното лечение ищецът направил разходи в общ размер на 1 385 лв., като ги описва по пера – за закупуване на масажна яка – 330 лв. по фактура от 29.08.2023 год.; на ортези – 285 лв. по фактура от 13.07.2020 год. и за физиотерапевтични процедури – 770 лв. по фактура от 26.09.2024 год.

Пътният инцидент причинил на *** тогава ищец внезапно и неочаквано увреждане на здравето, множество болки и страдания.

Поради изключително сериозната черепно-мозъчна травма Н. изпаднал в хронично персистиращо вегетативно състояние „будна кома“ с появила се епилептична симптоматика.

Три от четирите му крайника били напълно обездвижени, а движенията на дясната ръка били ограничени и непълноценни. Това принудило ищеца да спазва постелен режим и да е изцяло зависим от грижите на близките си за елементарни действия като хранене, миене, къпане, преобличане. Не можел да се изправя сам, да се застои седнал, не можел дори да се обръща в 2 леглото самостоятелно. Сериозната черепно-мозъчна травма се отразила трайно на мозъчната функция и цялостното физическо и емоционално състояние. До края на живота си ищецът щял да се нуждае от помощта на близките си за задоволяване на ежедневните си нужди. Изпитвал затруднения да осъществява социални контакти и да се интегрира в обществото. Каквато и да е професионална реализация към момента за него била немислима.

Травмите в главата водели до постоянно главоболие и замаяност, чувствал се разсеян, дезориентиран, не можел да гледа телевизия или друг тип екранни излъчвания, тъй като лъченията им го дразнели и му прилошавало от тях. През дълъг период от време ищецът се хранел и дишал през гастростома и трахеостома, което било причина за сериозен дискомфорт. Травмите на жлъчния мехур довели до силна болезненост в областта на корема.

Източник на страдания били и силните болки в областта на счупения ляв крак, които затруднили провеждането на рехабилитация. Ищецът бил в състояние на пълна инвалидност, която щяла да продължи през неопределен период от време, без да има яснота дали някога ще има подобрение. Страдал от постоянно безпокойство и тревожност, което го правело емоционално лабилен, преминаващ през честа смяна на настроенията.

По отношение на л.а. „Опел Корса“ с рег. № *** била налице застраховка „ГО“, сключена с ответното дружество, валидна към датата на произшествието. Ищецът отправил писмена молба-претенция до дружеството за изплащане на обезщетения на 19.08.2024 год., но до момента на подаването на исковата молба застрахователят не е определил и изплатил такива.

Предвид изложените обстоятелства ищецът моли да бъде постановено решение, с което „ДЗИ - Общо застраховане“ АД бъде осъдено да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 000 000 лв. и обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 385 лв., ведно със законната лихва от датата на уведомяването на застрахователя за произшествието – 19.08.2024 год. до окончателното плащане.

Ангажирани са доказателства. Претендират се сторените по делото разноски.

Ответникът „ДЗИ - Общо застраховане“ АД е подал отговор на исковата молба в двуседмичния срок по чл. 367 ГПК. Излагат се възражения срещу допустимостта на исковете за присъждане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди поради липса на предмет. Твърди се, че на 14.11.2024 год. на ищеца била изплатена сумата 300 615 лв., от които 300 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и 615 лв. обезщетение за имуществени вреди. Акцентира се, че писмената претенция е получена при застрахователя на 19.08.2024 год., а исковата молба е подадена преди изтичането на тримесечния срок за произнасяне, като плащането на обезщетенията е осъществено преди изтичането на срока за произнасяне.

Искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди бил недопустим за доброволно заплатената сума от 615 лв., а в останалата част – за сумата 770 лв. бил недопустим, тъй като до дружеството не е отправяло претенция за доброволно заплащане на тази сума.

Не се оспорва валидността на застрахователния договор досежно процесния автомобил „Опел Корса“ към датата на събитието.

3

Ответникът счита, че е определил справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди и го е изплатил. Оспорва се претенцията за разликата до пълния претендиран размер от 1 000 000 лв., който не отговаря на критерия по чл. 52 ЗЗД.

Въвежда се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат с поведението на пострадалия – изложено е твърдение, че ищецът е нарушил правилото на чл. 137а ЗДвП и не е ползвал обезопасителен колан, като с поведението си сам е допринесъл за уврежданията си. Индикация за липсата на поставен колан било местоположението на основните травми – травмите по главата и лицето според застрахователя не биха настъпили ако тялото на Н. е било застопорено за седалката.

Поради изложеното се настоява производството по делото да бъде прекратено поради липса на правен интерес, тъй като вземанията на ищеца са удовлетворени, а при условията на евентуалност се настоява исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Формулирани са доказателствени искания и е изразено становище по исканията на ищеца.

Претендират се сторените по делото разноски.

В допълнителната искова молба се признава фактическото твърдение на ответника за изплащане на обезщетение в размер на 300 000 лв. и обезщетение за имуществени вреди в размер на 615 лв. Възразява се срещу довода, че с извършеното плащане вземането на ищеца е удовлетворено изцяло. Н. счита определеното от застрахователя и изплатено от него обезщетение за крайно занижено, неспособно да репарира всички претърпени болки и страдания. При определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди следвало да бъдат отчетени множество обстоятелства, в т.ч. и възрастта на ищеца, социалноикономическата обстановка в страната и пр. Оспорва се възражението за недопустимост на исковете поради липса на предмет. Акцентира се, че в писмената извънсъдебна претенция е поискано изплащане на обезщетение в размер на исковата сума от 1 000 000 лв., както и че преди плащането между страните не е сключвано извънсъдебно споразумение, а изплатената сума е определена еднолично от застрахователя, а не по взаимно съгласие на страните. По отношение на възражението за недопустимост на иска за имуществени вреди се акцентира, че всички претендирани разходи са в причинно-следствена връзка с процесното произшествие.

Ищецът счита, че с плащането на застрахователно обезщетение от страна на ответника, отговорността, вината и противоправното поведение на водача на лекия автомобил, както и механизма на произшествието и причинно-следствената връзка между произшествието и телесните увреждания са признати от застрахователя. Оспорват се възраженията срещу претендирания размер на обезщетението за неимуществени вреди. Оспорва се и възражението за съпричиняване на вредоносния резултат, като счита същото за голословно и неподкрепено с доказателства.

Поддържа се акцесорното искане за присъждане на законна лихва, считано от 19.08.2024 год.

В отговора на допълнителната искова молба се поддържат всички твърдения, възражения, оспорвания и доказателствени искания, направени в първоначалния отговор, в това число 4 възраженията за съпричиняване.

ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, след като разгледа събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и възраженията на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

С доклада по делото е прието за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване наличието на застрахователно правоотношение с ответното дружество досежно гражданската отговорност на водача на л.а. с рег. № *** към датата на събитието, като същото се установява и от приетата като писмено доказателство справка от Гаранционен фонд.

Не се оспорва и от приетото като писмено доказателство писмо се установява, че за обезщетяване на неимуществени вреди в размер от 1 000 000 лв. и имуществени вреди в размер от 615 лв. от произшествието ищецът е предявил претенция пред ответника на 19.08.2024 г.