Решение № 4 от 06.01.2026, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Варна, 06.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско дело № 20253001000002 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 267 ГПК.

Образувано е по две въззивни жалби, подадени от ищеца „Промтур“ЕООД и от ответника „Ойл Фууд Технолоджис“ЕООД. Със същите се атакува постановеното съдебно решение № 106/05.11.2024г. по т.д.№103/2023г. на Окръжен съд – Добрич. Въззивната жалба на ищеца в първоинстанционното производство „Промтур“ЕООД е насочена срещу решението в частта на обжалвания съдебен акт, в която се отхвърля иска за разликата от 40 632,67 лв. до размера на предявения частичен иск от 80 454 лв., част от цялото вземане от 160 000 лв., представляващо обезщетение за вреди, сторени от „ОЙЛ ФУУД ТЕХНОЛЪДЖИС“ЕООД, в качеството му на наемател през време на ползуване от наетия от „ПРОМТУР“ЕООД недвижим имот, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 19.07.2023 г. до изплащането й.

В посочената жалба се обосновават твърдения за незаконосъобразност на решението в обжалваната част. Главното възражение на страната е свързано с приложението на чл. 82 ЗЗД и размера на дължимата парична престация, равняваща се на претърпяната загуба на страната.

Възразява се срещу правната квалификация дадена от първата инстанция. Намира, че изслушаният експерт е дал необосновано заключение, тъй като няма специални знания в областта на строителството, както е поискал ищеца, а притежава познания единствено в сферата на пожарната безопасност. По посочените съображения счита, че въпросът за размера на претърпените вреди е останал неизяснен. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и се правят доказателствени искания. Претендират се сторените разноски.

С въззивната жалба на „Ойл Фууд Технолоджис“ ЕООД се оспорва осъдителната част на същото решение. Излагат се съображения за незаконосъобразност на съдебния акт, защото същият противоречи на материалния закон и процесуалните правила. Счита, че първата инстанция се е произнесла свръх петитум, защото ищецът е заявил изменение в размера на исковата претенция като частична такава след настъпила преклузия съгласно чл.372, ал.2 ГПК, след срока за допълнителна искова молба. Поддържа се, че наемателят не е използвал вещта предмет на 1 наемното правоотношение по предназначение. Противопоставя се на изводите на първата инстанция по повод размера на причинените вреди. Сочи, че от страната не е положена дължимата грижа на добър стопанин. Настъпването на събитието като резултат от самозапалване, се преценява за недоказано. Намира презумпцията по чл. 233, ал. 1 изр. 4 ЗЗД за оборена от негова страна. Иска се отмяна на решението. Отправя се доказателствено искане и се претендират сторените в производството разноски.

Постъпил е отговор в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от „Ойл фууд технолъджис“ ЕООД, в който въззивната жалба на „Промтур“ ЕООД се цени като неоснователна. Ответникът излага своите съображения, които се припокриват с релевираните пред окръжния съд.

В съдебно заседание пред въззивния съд всяка от страните поддържа депозираната въззивна жалба и становището си по насрещната жалба – съответно ищецът чрез процесуалния си представител адв.М.В., а ответното дружество – чрез адв.Ив.С..

За да се произнесе по жалбите въззивният състав констатира, че производството е било образувано по искова молба на Промтур ЕООД срещу Ойл фууд технолъджис ЕООД, с която е предявен иск за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата, необходима за възстановяване на вредите, възникнали върху собствения на ищеца- наемодател недвижим имот, до размера от 80 454 лева, които вреди са били причинени от възникнал при ползването на имота от наемателя – ответник пожар, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. В исковата молба се твърди, че ищецът е сключил с ответното дружество договор за наем с нотариална заверка подписите на страните. Твърди се, че по силата на споразумение от 09.10.2017г. ищецът заместил в договора за наем първоначалния наемодател Турпром ООД, по отношение на следния обект: производствено помещение с прилежаща дървена барака за офис и санитарни помещения с обща площ от 1200 кв.м., съставляващ самостоятелен обект с идентификатор №***, разположен в терен в гр.Добрич, бул.25-ти септември №57. Твърди се, че неразделна част от договора е бил и Правилник за вътрешния ред на Промтур ЕООД, в който са предвидени клаузи за безопасно и отговорно ползване на наетия имот както и за връщането му след изтичане договора за наем в съС.ието, в което е бил нает същия. В Правилника е налице и клауза, забраняваща складирането на опасни материали и вещества в помещението, за съблюдаване правилата за пожарна безопасност. Твърди се, че ответникът ползвал процесното помещение за преработка и съхранение на отработена белина пръст и омазнен перлит – като отпадни продукти от производството на олио. Според ищеца, тези продукти имали свойството да се самозапалват лесно, окислявайки се с въздуха. Твърди, че поради тези характеристики на складираните отпадъчни продукти в помещението са регистрирани няколко спонтанни запалвания от сключването на договора до 14.12.2020г. Твърди се, че поради това, както и поради отправените от служба Пожарна безопасност указания, на ответника било направено предупреждение още през 2017г., но същият не взел мерки за обезопасяване на наетия обект. Твърди се, че на 14.12.2020г., около 2 часа след полунощ, възникнал отново пожар, в частта, където се съхранява суровината. Тъй като пожарът бил обширен, не могъл да бъде загасен своевременно и причинил на наемодателя значителни вреди, изразяващи се в унищожен покрив на помещението, повреди в носещата конструкция на сградата, повреди в покривното/фонарно осветление, във ВиК и ел. инсталацията на сградата, компрометиране на мазилката/зацапване със сажди тавана и стените; изгоряла дървена дограма и начупени прозорци. Поради тези вреди сградата станала неизползваема и ответникът напуснал наетия обект. Ищецът претендира, че за отстраняване на щетите е необходима сумата от 80 454 лева, които следва да бъдат заплатени от ответното дружество, тъй като именно последното е било наемател в процесния имот към датата на пожара.

С отговора си ответникът Ойл фууд технолъджис ЕООД оспорва основателността на иска.

Възразява, че ответникът не е причина за възникналия на 14.12.2020г. пожар в наетото помещение.

Сочи, че пожарът се дължи на случайно събитие или е резултат от действията на трето лице. Не оспорва наемното правоотношение спрямо процесния обект, но оспорва наличието на Правилник за вътрешния ред като негова неразделна част. Твърди, че действително са възниквали локални пожари, но те не са засегнали процесния имот. Твърди, че в съседни помещения също се намират наематели, които може да са отговорни за пожарите. Оспорва се количеството на причинените от пожара вреди и тяхната стойност, извършените от ищеца разноски за поправянето на вредите.

2

Оспорва се верността на представените писмени доказателства, издадени от ОЦ към РД ПБЗН Добрич относно причините за възникване на пожара и неспазване на строителните правила и норми за безопасност от страна на наемателя. Не се оспорва, че ответникът ползва помещението за производство на технически масла чрез процес пресиране на остатъчна суровина от производство на олио. Твърди се, че в този процес не се използва налягане и горивни процеси. Твърди, че извършва тази дейност от края на 2017г. Твърди, че след усвояване на процеса, след юни 2018г. не е допускан пожар в производственото помещение. Твърди, че считано от 2021г. се помещава в друг обект на бул.Трети март, където също не са възниквали пожари. Твърди, че е положил дължимата грижа за изключване на ел.захранването при напускане на помещението, поради което пожарът от 14.12.2020г. не може да му се вмени във вина. /досъдебното производство, образувано по случая е било прекратено/ Счита, че причина за пожара е авария в ел.инсталацията, преминаваща по тавана на помещенията или случайно събитие, а не поведение на наемателя и служителите му. Възразява по отношение предоставянето на помещение, годно за извършваната от наемателя дейност по складиране на омазнен перлит, като сочи, че това обстоятелство е било ясно посочено в договора за наем. Поради това твърди, че и наемодателят носи отговорност за настъпилите вреди. Във връзка с това се релевира довод за съпричиняване на вредите от наемодателя, който не е съобразил съС.ието на помещението с предназначението му съгласно наемния договор. Претендира се отхвърляне на иска.

С допълнителна искова молба ищецът посочва, че претендираната сума са необходимите средства за възстановяване на нанесените щети, като отговорността на ответника е не за причиняване на пожара, а за неположена от него грижа така, че да не се стигне до реализираните вредите по наетия обект.

С допълнителен отговор ответникът оспорва предявения иск по основание и размер като същевременно излага, че наведените от ищеца фактически твърдения не дават възможност за квалифициране на иска – дали се търси ангажиране на договорната или деликтна отговорност на ответника. Поддържа възражение, че ищецът също не е положил дължимата грижа на добрия стопанин по отношение на вещта си, тъй като е отдал под наем помещението без да се съобразява с ползването – не са спазени изискванията към изградената в имота ел.инсталация, която именно е предизвикала пожара на 14.12.2020г.

Съдът, въз основа на твърденията, доводите и възраженията на страните, събраните доказателства, в пределите на въззивното обжалване, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по допустимостта в обжалваната част; по правилността на решението съдът е обвързан от оплакванията в жалбата.

Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл.236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.

Въззивната инстанция намира постъпилите въззивни жалби за редовни и допустими– и двете са подадени своевременно, от легитимирана страна, с интерес от обжалването.

Във връзка с възраженията за несъответна на произнасянето правна квалификация в доклада на първата инстанция, съдът намира, че макар действително да е било налице такова, в първото заседание по делото това несъответствие е било преодоляно. Произнасянето на първоинстанционния съд съответства на въведените от ищеца и поддържани в хода на производството фактически твърдения и петитум. Постановеното решение е по предявената претенция с правно основание чл.79 ЗЗД вр.чл.233 ЗЗД, поради което не е недопустимо.

По отношение на оплакванията за недопустимо изменение на иска от такъв за пълния размер на обезщетението в размер на 80 454 лева, в частичен за същата сума от обща претенция в размер на 160 000 лева, съдът намира същото за допустимо, макар съдът да не е постановил определение за приемане на заявената промяна в петитума, но отразено в диспозитива на съдебния акт.

Изменението, направено в последно съдебно заседание пред първата инстанция не е в противоречие с чл.214, ал.1, предложение трето от ГПК, която процесуална норма предвижда, че 3 изменение в размера на иска може да се извърши до приключване на съдебното дирене в първата инстанция. Освен това, посредством изменението в петитума на иска, конкретно размера на същия, не се изменя първоначално заявения предмет на същия, който остава ограничен до заявения /вече като частимен/ размер на претенцията от 80 454 лева. Последиците от допуснатото изменение касаят евентуално следващо производство, образувано по иск за разликата над присъденото в настоящия процес обезщетение, при което въведените сега юридически факти, съставляващи основание на иска, ще се считат установени със сила на пресъдено нещо. В този смисъл съдът цени и постановките на ТР №3/2019г. на ОСГТК на ВКС, т.1 и т.2 от същото. Направеното от страната изявление за преминаване в частичен иск /или обратното/, не променя предмета на делото нито петитума на иска. Счита се, че искът е предявен за цялото субективно материално право, респективно за пълния размер на вземането при парични притезания, когато ищецът не е посочил, че предявява иска като частичен. След изменение на размера на иска спорното право продължава да се претендира на същото основание и със същото съдържание, като промяната е само по отношение на размера. С предявяването на частичния иск ищецът въвежда като предмет на делото само част от спорното субективно материално право - при парични притезания предмет на делото е претендираната част от дължимата сума, на която ще съответства и предметът на осъдителното решение.