Решение № 112 от 26.05.2023, Районен съд - Попово

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. Попово, 26.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, XIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Поля П. Иванова при участието на секретаря Д.Н.Б. като разгледа докладваното от Поля П. Иванова Гражданско дело № 20223520100241 по описа за 2022 година

Предявеният иск е с правна квалификация по чл. 422 във вр. чл. 415 от ГПК, във вр. чл. 99, във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът „ЮБЦ” ЕООД, гр. С., представлявано от Ю.Б.Ц., действащ чрез адв. В.Г. от САК, твърди в исковата молба, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК било образувано ч.гр.д. № 941/2021 г. по описа на ПпРС. По посоченото дело била издадена заповед за изпълнение, срещу която било постъпило възражение от длъжника.

Заявява, че в законния срок и на основание чл. 415 от ГПК предявява настоящия иск за установяване съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение с изключение на иска за лихва за забава в размер на 18.83 лв., за което вземане заявява изрично, че не представлява интерес за кредитора и се отказва от посочената претенция.

Ищцовото дружество твърди, че придобило вземането в размер на 77.98 лв. на 10.03.2020 г. съгласно Анекс към договор за цесия от 01.10.2019 г., сключен със „С. Г. Г.“ ЕАД, ЕИК ****, което дружество от своя страна придобило вземането от „Б.т.к.“ ЕАД, ЕИК *** на 24.02.2020 г., съгласно Уведомление по т. 1.1.1. от договор за цесия от 16.10.2018 г.

Мобилният оператор с търговска марка „БТК“ ЕАД прехвърлил вземания спрямо физически и юридически лица, подробно описани в Приложение № 1 от договора.

Ищцовото дружество встъпило в правата си на кредитор още преди подаването на заявлението по чл.410 ГПК и придобило права върху цедираните вземания, ведно е всички произтичащи от това права и задължения, с привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности, включително и е изтеклите лихви, договорни неустойки, ако има такива и други.

Твърди, че между „Б.т.к.“ ЕАД и Е. М. Ф. на 05.10.2018 г. бил сключен договор за 1 предоставяне на далекосъобщителни услуги с кл. № ***, с което била уговорена за ползване интернет услуга за № ***, при условията на тарифен план VIVACOM Mobix 30 LTE, с месечна абонаментна такса 15.80 лв. Срокът на споразумението бил 24 месеца – до 05.10.2020 г.

Въз основа на този договор били издадени фактури, описани конкретно и подробно в ИМ, както следва: № ***/16.02.2019г., № ***/15.03.2019 г., № ****/15.04.2019 г., № ***/15.05.2019 г., № ****/15.06.2019 г., за периода 16.01.2019 г. – 14.06.2019 г.

Твърди, че абонатът не заплатил услугите, фактурирани за пет последователни отчетни месеца 02/2019 г., 03/2019 г., 04/2019 г., 05/2019 г. и 06/2019 г. на обща стойност 77.98 лв., които са предмет и на настоящия иск.

Неплащането в срок на фактурите за ползваните мобилни услуги обусловило правото на „БТК“ ЕАД да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната.

Предвид изложеното, искането е съдът да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 77.98 лв. – незаплатена далекосъобщителна услуга по валидно действал договор с клиентски номер ***, сключен между ответника и „Б.т.к.“ ЕАД, за които са издадени фактури № ***/16.02.2019 г., № ***/15.03.2019 г., № ****/15.04.2019 г., № ***/15.05.2019 г., № ****/15.06.2019 г., за периода от 16.01.2019 г. до 14.06.2019 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 941/2021г. по описа на ПпРС.

Претендират се и разноски, както по заповедното, така и по исковото производство.

В съдебно заседание ищцовата страна не изпраща представител, но с писмена молбастановище, подадена чрез пълномощник, поддържа изцяло предявения иск и моли, в случай, че са налице предпоставките на чл. 238, ал.1 от ГПК, съдът да постанови неприсъствено решение срещу ответника. Претендира разноски.

В едномесечния срок и по реда на чл. 131 от ГПК НЕ Е ПОДАДЕН ПИСМЕН ОТГОВОР от ответника Е. М. Ф. от с. Г., общ.П., обл.Т. не е изразено становище по предявения иск, не са представени доказателства, не са направени доказателствени искания, не са оспорени представените от ищцовата страна писмени доказателства.

В съдебно заседание ответникът не се явява, не изпраща процесуален представител, не прави искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, не изразява становище по предявения иск.

Съдът, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Видно от материалите по делото, на ответника му е връчен препис от исковата молба и доказателствата към нея, даден му е едномесечен срок за отговор, указани са му последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание, но въпреки това същият не се яви в съдебно заседание, не изпрати надлежно упълномощен представител и не посочи уважителна причина за това. От своя страна, ищецът чрез пълномощника си се възползва от законната възможност по чл. 238, ал. 1 от ГПК и поиска съдът да постанови неприсъствено решение срещу ответника.

От правна страна съдът намира, че са налице основанията на чл. 238, ал. 1 и чл. 239 ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника по делото, като на основание чл. 239, ал. 2 от ГПК същото не следва да се мотивира по същество. Предявеният иск е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства. Решението на съда се основава на наличието на предпоставките на закона за постановяване на неприсъствено решение.

При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и като се съобрази със 2 задължителното тълкуване, дадено в т. 12 от ТР № 4/2013 от 18.06.2013г. по тълк.д. № 4/2013г. на ОСГТК ВКС, съдът приема, че ответникът следва да заплати на ищцовата страна, както направените разноски в заповедното производство в общ размер 205.00 лв. (в т.ч. 25.00 лв. – за заплатена държавна такса и 180.00 лв. – адвокатско възнаграждение), така и сторените в настоящото производство разноски – в общ размер 205.00 лв. (в т.ч. 25.00 лв. – за заплатена държавна такса и 180.00 лв. – адвокатско възнаграждение).

Водим от изложените съображения и на основание чл. 239 от ГПК, съдът РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „У.Е.“ ЕООД, ЕИК **** (с предишно наименование „ЮБЦ“ ЕООД), със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.

****, представлявано от М. А. У. , и Е. М. Ф., ЕГН **********, от с. Г., общ.П., обл.Т. ул.

***, ЧЕ Е. М. Ф. ДЪЛЖИ НА „У.Е.“ ЕООД СУМАТА 77.98 лв. (седемдесет и седем лева и 98 ст.), представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга по фактури № ***/16.02.2019 г., № ***/15.03.2019 г., № ****/15.04.2019 г., № ***/15.05.2019 г. и № ****/15.06.2019 г., издадени по договор с клиентски номер *** от 05.10.2018 г., сключен между ответника и „Б.т.к.“ ЕАД,вземането по който е прехвърлено с договор за цесия в полза на „У.Е.“ ЕООД, за което вземане е издадена заповед № 360/25.11.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 941/2021 г. по описа на Поповския районен съд.

ОСЪЖДА Е. М. Ф., ЕГН **********, от с. Г., общ.П., обл.Т. ул. ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „У.Е.“ ЕООД, ЕИК **** (с предишно наименование „ЮБЦ“ ЕООД), със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. ****, представлявано от М. А. У. , СУМАТА 205.00 лв.

(двеста и пет лева 00 ст.) – разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 941/2021 г. по описа на Районен съд – Попово, както и СУМАТА 205.00 лв. (двеста и пет лева 00 ст.) – разноски в настоящото исково производство по гр.д. № 241/2022 г. по описа на Районен съд – Попово.

Неприсъственото решение не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Попово: _______________________

3