Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3853 от 22.09.2023, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 18085/2022
Вид
Решение № 3853
Подписан
22.09.2023
Състав
Кристина Янкова Табакова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 233 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 и ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 и ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • член 5 · Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“)Текст от значение за ЕИП.
  • член 27 · Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета текст от значение за ЕИП
  • чл. 140, ал. 3 · Закон за енергетиката
  • чл. 142, ал. 2 · Закон за енергетиката
  • чл. 143, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл. 143, ал. 3 · Закон за енергетиката
  • чл. 149 · Закон за енергетиката
  • чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 153, ал. 6 · Закон за енергетиката
  • § 1, т. 42 · Закон за енергетиката
  • чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 38, ал. 1 · Закон за собствеността
  • чл. 61, ал. 1 · Наредба за трудоустрояване

РЕШЕНИЕ

№ 3853 гр. Пловдив, 22.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Огняна Анг. Димитрова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20225330118085 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК 115016602, против С. И. И., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ищецът имал качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежавал лицензия за производство и пренос на топлинна енергия, която доставял в абонатните станции на сградите за отопление и горещо водоснабдяване. Ответникът като собственик на имот, находящ се в ***************, имал качеството на клиент на топлинна енергия, а като такъв бил длъжен да заплаща месечно дължимите суми за доставянето й и сумата за услугата дялово разпределение на топлинна енергия, съгласно чл. 34 от Общите условия.

При неизпълнение на задължението си в срок, дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва. С оглед сключения при общи условия договор за покупкопродажба на топлинна енергия, дружеството, в качеството си на продавач доставило на ответника, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, за БГВ, както и услуга за разпределение, на обща стойност 1676.33 лева, през периода 01.10.2020 г. – 30.04.2022 г., която същият не заплатил. Предвид забавата в плащането, се дължала и сумата от 178.90 лева– обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 02.12.2020 г. – 06.10.2022 г.

Ответникът не бил изпълнил задълженията си да погаси горните суми, поради което срещу него било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение. По образуваното заповедно производство по ч. гр. д. № 14462/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, I бр. състав, била издадена заповед за посочените суми, ведно със законна лихва от дата на депозиране на заявлението – 07.10.2022 г. и разноски.

Срещу заповедта постъпило в срок възражение, поради което за ищеца се породил правен интерес да предяви настоящите искови претенции в срока по чл. 415 ГПК.

1

Твърди още, че след датата на депозиране на заявлението в съда /07.10.2022 г./, ответницата, а именно: на 03.11.2022 г. частично е погасила задълженията си, като е заплатила сумата в общ размер на 55.70 лева, с която сума са погасени главниците по фактура № 4703307252 за месец март 2022 г. в размер на 37.18 лева и по фактура № 4703350232 за месец април 2022 г. в размер на 18.52 лева.

Предвид изложеното, искането е исковете да бъдат уважени за следните суми:

1620.63 лева – главница , представляваща стойността на разпределената топлинна енергия за периода от 01.10.2020 г. – 31.01.2022 г., както и за сумата в размер на 178.90 лева – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 02.12.2020 г. – 06.10.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 07.10.2022 г. до окончателното й погасяване, както и разноските за заповедното и за настоящото производство.

Ответникът С. И. И. е депозирала в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба, със становище за неоснователност на предявените искове.

Възразява, че на 18.03.2022 г. е извършена проверка от служител на „Нелбо“ ЕАД, за което е съставен Констативен протокол № *********/18.03.2022 г., на топлоснабдения имот на ответника. Били отразени показания на топломер за топла вода № ********* от 2016 г., които били непроменени до 18.03.2023 г. /момента на проверката/. В протокола бил отразен и номера от холограмен стикер на пломбата, както и, че устройството е в метрологична годност. Затова излага съображения, че тъй като в имота на ответника не се потребява топлинна енергия за БГВ за целия процесен период, не се дължат и претендираните суми за БГВ.

Твърди и, че в имота на ответника не се потребява и топлинна енергия за отопление, като евентуално би дължал на ищеца за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация и то в случай, че същата е разпределена правилно. Оспорва, че начисленията са извършени коректно и законосъобразно, като счита, че същите са произволни.

Твърди също, че на 15.03.2022 г. ответницата е подала жалба до ищеца, с която е изразила несъгласието си с начислените суми, както и проверка и преизчисляването им, за което не била получила отговор.

Предвид изложеното, моли за отхвърляне на исковете. Претендират се разноски.

С влязло в законна сила Определение № 6576/08.06.2023 г. /л.87/, производството по гр. дело № 18085/22 г. по описа на ПРС, XVІІI гр.с., е прекратено в частта, относно предявения от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК 115016602, против С. И. И., ЕГН **********, установителен иск по чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, за признаване дължимостта на сумата за главница за разликата над 1212.21 лева до 1620.63 лева, за периода от 01.10.2020 г. до 31.01.2022 г., както и в частта, относно предявения от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК 115016602, против С. И. И., ЕГН **********, установителен иск по чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, за признаване дължимостта на сумата за обезщетение за забава за разликата над 176.64 лева до 178.90 лева за периода от 02.12.2020 г. до 06.10.2022 г., за които суми е издадена Заповед № 7042/10.10.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 14462/2022 г., на основание чл. 233 ГПК, поради частични откази от предявените искове. Със същото определение Заповед № № 7042/10.10.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 14462/2022 г., е обезсилена в частта относно сумата за главница за разликата над 1212.21 лева до 1620.63 лева, за периода от 01.10.2020 г. до 31.01.2022 г., както и в частта относно сумата за обезщетение за забава за разликата над 176.64 лева до 178.90 лева за периода от 02.12.2020 г. до 06.10.2022 г.

Производството по делото продължава по отношение на предявените от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК 115016602, против С. И. И., ЕГН **********, 2 обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за признаване дължимостта на сумата за 1212.21 лева – главница, представляваща стойността на разпределената топлинна енергия за периода от 01.10.2020 г. – 31.01.2022 г., както и за сумата в размер на 176.64 лева – обезщетение за забава за периода от 02.12.2020 г. -06.10.2022 г., за които суми и периоди включително е издадена Заповед № 7042/10.10.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 14462/2022 г.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 14462/2022 г. по описа на ПРС, І бр.с., вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение.

Възражението за недължимост е подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК и исковете, по които е образуван настоящия процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК.

Ето защо, съдът приема, че установителните искове по реда на чл.422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок, в резултат от своевременно депозирано възражение от длъжника в заповедно производство, имащо за предмет същите вземания.

Относно тяхната основателност, съдът приема следното:

Представени са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛОВДИВ“ ЕАД на потребители в *********, публикувани в местен ежедневник - вестник „Марица“ - ********* г. и в национален всекидневник – вестник „Новинар“ от 27.12.2007 г. В чл. 3, ал. 1 от Общите условия като купувач и потребител на топлинна енергия за битови нужди е определено физическо лице, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване в топлоснабдена сграда.

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че С. И. И. е собственик на имот - жилище, находящ се в гр. Пловдив, ул. „Кольо Фичето“ № 3, ап. 21 . /виж Определение по чл. 140 ГПК № 3652/23.03.2023 г. – л.43-44/.

Съдът приема тези факти за доказани, като ги съобрази и с представените по делото доказателства.

По делото като писмени доказателства са приети: Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот *************** г. на **** при ПРС, вписан под акт ****, **** от ********* г. в Службата по вписванията – ********* /л. 68-70/ и Справка от АВ, за периода от 01.01.1991 г. – 22.05.2023 г., в която е отразен Нотариалния акт за покупкопродажба на недвижимия имот от ********* г. /л.78/; Заявление за услуга – Смяна на клиент за топлофициран обект, депозирано на 08.02.2022 г. от С. И. до „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, за открИ.е на абонатен номер на обект: *************** /л.71-72/, Заявление – Декларация от 08.02.2022 г. за започване на продажба на топлинна енергия от С.

И. до „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, за обект: *************** /л.73-74/, Спогодба между С. И. и „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД от 08.02.2022 г., за открИ.е на клиентски номер само на С. И. за съсобствения обект /л.75-76/.

Съдът приема, че между страните по делото е възникнало валидно правоотношение по силата на договор за продажба на топлинна енергия. Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично известни общи условия, като в ал. 2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила след публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са 3 потребители на топлинна енергия. Легална дефиниция на понятието „потребител” е дадена в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ , според която по смисъла на този закон потребител на енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с носител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване. Разпоредбата на закона е възпроизведена в Общите условия на дружеството, обвързващи надлежно страните. Следователно за възникване на правоотношението по покупко-продажба на топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, а обвързаността между страните възниква по силата на закона, поради което в случая безспорно се установява съществуването на облигационна връзка между страните.

Достатъчно е да се установи, че ответникът е потребител на топлинна енергия, съответно, че общите условия са произвели действие.

Поради изложеното съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.

В чл. 31 от Общите условия е предвидено, че продавачът издава фактури, съдържащи информация за консумираната топлинна енергия за всеки отделен имот, цена на услугата дялово разпределение, цена за енергия, общата дължима сума и дължимия данък добавена стойност. Фактурата се изпраща на всеки абонат ежемесечно. Съгласно чл. 34 ал.1 от Общите условия потребителят е длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставената топлинна енергия и за услугата дялово разпределение в 30-дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят. В чл. 34, ал. 2 от Общите условия е предвидено, че потребителят – купувач на ТЕ следва да заплаща дължимата сума от изравнителните сметки в тридесетдневен срок след издаване на дебитно известие. Съгласно чл. 35 от Общите условия при неизпълнение в срок на задълженията по чл. 34, ал. 1, купувачите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на топлинна енергия.