Определение № 1611 от 31.05.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1611 гр. София, 31.05.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мирослава Тодорова

Членове:

Христинка Колева

Иво Юр. Хинов като разгледа докладваното от Мирослава Тодорова Въззивно частно наказателно дело № 20231100601211 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава ХХІІ от НПК.

Постъпил е частен протест на прокурор при СРП срещу разпореждане на СРС, НО, 4 състав, по н.а.х.д № 12358/2020 г. от 22.08.2022 г., с което е приета липса на предпоставките по чл. 376 НПК за насрочване на делото за разглеждане в съдебно заседание, прекратено е съдебното производство, а делото е върнато на СРП за отстраняване на съществени процесуални нарушения, допуснати в досъдебната фаза.

В частния протест се твърди, че разпореждането е неправилно и се иска неговата отмяна. Поддържа се, че неправилно районният съд е приел, че не става ясно мястото на настъпване на пътнотранспортното произшествие, както и че е налице противоречие между първоначално изложеното в обстоятелствената част на постановлението относно предприетата от обвиняемата маневра и посочената в диспозитива посока на движение на управляваното от нея МПС. Допълнително, се изтъква, че в постановлението са посочени редица специфики, които достатъчно подробно и непротиворечиво представят обстоятелствата, при които е извършено деянието.

Въззивният съд, като прецени изложените в частния протест доводи, съдържанието на атакуваното разпореждане и на постановлението с предложение за освобождаване от наказателна отговорност, намира следното:

Първоинстанционното съдебно производство е образувано въз основа на постановление, изготвено от прокурор при СРП, с което се прави предложение за освобождаване на обвиняемата П. И. В. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. ,,б”, пр. второ вр. чл. 342, ал.1 пр. 3 НК. В обстоятелствената част на постановлението (стр. 1) е посочено, че обв. В., която управлявала лек автомобил по бул. „Черни връх“, „след излизане от подземния паркинг на МОЛ „Парадайс“ предприела маневра завой на ляво, без да се съобрази с поставените на изхода на паркинга пътни знаци, задължаващи я да предприеме завой на ляво и да пропусне движещите се с предимство превозни средства, като пресякла по този начин лентите на движещите се по бул. „Черни връх“ МПС с посока от ул. „Сребърна“ към ул. „Филип Кутев“. Излагат се твърдения, че при навлизане в лявата лента последвал удар между управлявания от нея автомобил и 1 мотоциклетист.

По-нататък в края на обстоятелствената част, при субсумиране на твърденията към фактическия състав на престъплението чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, е посочено, че при управлението на посочения с марка и регистрационен номер автомобил по изхода към бул. Черни връх от подземния паркинг на МОЛ „Парадайс“, обвиняемата нарушила правилата за движение по чл. 6, ал. 1 ЗДвП, като „продължава движението си напред при наличие на пътен знак Г-2 ,,Движение само на дясно след знака” и не пропуска движещият се по път с предимство мотоциклет“, при което по непредпазливост причинила на водача на мотоциклета Д.И.С. средна телесна повреда, изразяваща се в ,,изкълчване на дясната раменна става”.

Районният съд с протестираното разпореждане е приел, че не са налице условията на чл. 376 НПК за насрочване и разглеждане на делото в открито съдебно заседание по реда на глава XXVIII НПК, прекратил е съдебното производството на основание чл. 377 НПК и е върнал делото на прокурора за отстраняване на съществено процесуално нарушение. Съдът е приел, че постановлението не отговаря на изискването на чл. 378, ал. 3 НПК, тъй като страда от непълнота на обстоятелствената част и вътрешна противоречивост, обуславящи ограничаване на правото на защита на привлечената към отговорност. Съдът посочва, че на 1 стр. е посочено, че обвиняемата е предприела маневра завой наляво, без да се съобрази с пътните знаци, задължаващи я да предприеме завой наляво, докато на 2 стр., както и в заключителната част е посочено, че обвиняемата, излизайки от подземния паркинг, е продължила движение направо, като не е отразено дали това е било с намерение да се включи в движението по бул. „Черни връх“ и ако да – в коя от посоките, или с намерение да пресечи бул.

„Черни връх“, или за да навлезе в друг път.

Въззивният съд, след като извърши самостоятелна проверка на материалите по делото, намира, че крайният правен извод на обжалваното разпореждане е законосъобразен.

Съгласно чл. 376, ал. 1 от НПК съдът насрочва делото, образувано по внесено от прокуратурата постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност на основание чл. 78а, ал.1 от НК, при условие, че са налице ,основанията за разглеждане на делото. Това означава, че в кръга на проверката, извършвана от съдията-докладчик, се включва и преценката за това, дали в досъдебното производство са били допуснати съществени процесуални нарушения, които са довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемата. В случай че са били извършени такива нарушения на основание чл. 377, ал.1 НПК, съдът прекратява съдебното производство и връща делото на прокурора. Независимо че изискванията към съдържанието на постановлението, с което се инициира съдебната фаза, следват неизбежно от чл. 376, ал. 1 НПК, тъй като сезиращият акт, с който се повдига обвинение, следва да позволи разгръщането на правото на защита и основните принципи на наказателния процес, от чл. 378, ал. 3 НПК се извеждат допълнителни конкретни аргументи в тази насока по отношение на съдържанието на обстоятелствената част на постановлението Указано е, че в диференцираната процедура за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание съдът разглежда делото в рамките на фактическите положения, посочени в постановлението, а когато установи нови фактически положения, в отклонение на съдебното следствие по общия ред, съдът прекратява съдебното производство и връща делото на прокурора. Видно е безусловно, че фактическата рамка в постановлението следва да бъде недвусмислено ясна, за да може да бъде преценено дали и кога в хода на съдебното постановление са установяват непредявени на обвиняемата фактически положения, което налага връщането на делото 2 в досъдебната му фаза.

В процесния случай районният съд правилно е констатирал, че обстоятелствената част е вътрешнопротиворечива, включително поради липса на твърдения относно изчерпателното описание на движението на управлявания от обвиняемата автомобил. Твърди се едновременно, че тя е е предприела маневра завой наляво, без да се съобрази с поставените на изхода на паркинга пътни знаци, задължаващи я да предприеме завой на ляво (твърдение само по себе си противоречиво), както и че е ,,продължила движение направо при наличие на пътен знак Г-2 ,,Движение само на дясно след знака”. Останало е неизяснено с пълната необходима конкретност и точното място на настъпилото пътнотранспортно произшествие.

Неоснователни са доводите в протеста, че за яснотата на обвинението не се налага да бъдат излагани фактически твърдения относно това от колко ленти се състои пътното платно на бул. ,,Черни връх”, както и каква е пътната маркировка по булеварда. Както е посочил районният съд, налага са да бъдат изложени всички детайли на пътната обстановка, които позволяват да бъде проверена по същество обвинителната теза, включително относно това с какво конкретно поведение подсъдимата е нарушила възведените й правила за движение, в резултат на което е причинила пътното произшествие и средната телесна повреда на пострадалия.

Въззивният съд констатира, че в частния протест прокурорът изяснява обстоятелствата на пътната ситуация и поведението на обвиняемата, но това следва да бъде извършено в постановлението с предложение за освобождаване от наказателна отговорност, за да бъде недвусмислено категорично очертан предметът на доказване, без да се налага да се правят предположения, и за да се осигури възможност обвиняемата да разбере обвинението си, за да да организира ефективно защитата си.

На основата на изтъкнатите съображения въззивният съд намира, че постановлението не отговаря на процесуалните изисквания към съдържанието му, доколкото не гарантира адекватно правото на защита на обвиняемата.

След цялостна проверка на протестираното разпореждане въззивният съд намира, че то е законосъобразно, тъй като съдебното производство правилно е било прекратено от районния съд, поради което за СРП възниква задължението да извърши съответните процесуални действия в изпълнение на конкретизираните указания за изготвяне на ново постановление, като съобрази нуждата от конкретизиране на обстоятелствата, свързани пътната обстановка и конкретния механизъм на настъпване на инкриминирания съставомерен резултат.

Така мотивиран Софийският градски съд, ІІІ въззивен състав ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане на СРС, НО, 4 състав, по н.а.х.д № 12358/2020 г. от 22.08.2022 г., за прекратяване на съдебното производство и за връщане на делото на СРП за отстраняване на процесуални нарушения.

Определението не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4