Решение № 31 от 27.02.2025, Районен съд - Бяла

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Бяла, 27.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Атанас В. Димитров при участието на секретаря Михаела Г. Пенева като разгледа докладваното от Атанас В. Димитров Административно наказателно дело № 20244510200325 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на В. З. Б., ЕГН **********, с адрес в гр.П., ул.“Св. Св. К. и М.“ № ., чрез адв. Р. Р., АК – Благоевград, съдебен адрес гр.София, р-н „В.“, ул.“О.“ № ., офис 2, партер, против Наказателно постановление № 38-0009373 от 31.10.2024г., издадено от Началник Областен отдел „Автомобилна Администрация“ – Русе, с което на жалбоподателя на основание чл.53 от ЗАНН е наложено административно наказание „Глоба” по чл.177, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП в размер на 3 000 лева, за извършено нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП във връзка с чл.6, ал.1, т.6, б.“б“ от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ.

Жалбоподателят счита, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на императивни материалноправни и процесуалноправни норми, опорочаващи цялото производство и се иска отмяна на така издаденото наказателно постановление, алтернативно – да бъде изменено в частта на наложената санкция, като същата бъде намалена до минималния размер предвиден в нормата на чл.177, ал.1 от ЗДвП.

Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание. В съпроводителното писмо се застъпва становище за неоснователност на жалбата.

РП – Русе, ТО - Бяла, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

На 17.09.2024г., св. Ц. – старши инспектор в РД „АА“ – Русе, изпълнявал служебните си задължения съвместно с Г. Г. Д. на път II-54, с.Ц., обл.Р., като се били позиционирали в посока гр.Б. Около 12:20ч., спрели за проверка товарен автомобил „Ф. Т.“ с рег.№ ...... от кат.

N3, извършващ обществен превоз на товари – фракция /пясък/, с пътен лист № 450439 от 17.09.2024г. и кантарна бележка № 1075729 от 17.09.2024г. В хода на проверката и от 1 представената кантарна бележка установили, че общата маса на МПС и ППС била 37 740кг., което надвишавало нормите определени с Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ, с 11 740кг. За извършеното нарушение бил съставен АУАН, който водачът подписал с отбелязване, че има възражения. Въз основа на така съставения АУАН, било издадено и процесното НП, връчено на жалбоподателя лично на 07.11.2024г.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК писмени и гласни доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна и в законоустановения в чл.59, ал.2 от ЗАНН срок, поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна.

Съдът намира, че актът за установяване на административното нарушение е съставен от длъжностно лице по чл.189, ал.1 от Закона за движение по пътищата, а обжалваното НП е издадено от компетентен орган и в съответствие с процесуалните правила съгласно чл.189, ал.12 от ЗДвП. Предвид изложеното за съда няма съмнения относно компетентността на актосъставителя и наказващия орган. Последният е надлежно оправомощен да издава НП съгласно Заповед РД-08-107 от 29.02.2024г.

При извършената служебна проверка съдът намира, че не са допуснати нарушения във връзка с ангажиране административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

Нарушението е безспорно установено и е доказано неговото извършване.

Възраженията релевирани в жалбата са неоснователни. На първо място, не се споделя виждането, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като не било описано в АУАН и НП, дали МПС отговаря на изискванията на чл.6, ал.4 от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ. Следователно, не ставало ясно защо е взета под внимание посочената стойност в скоби. Посочва се, че този пропуск съществено ограничава правото на защита на наказаното лице, тъй като не ставало ясно кои норми са нарушени и какви са релевантните стойности.

Съгласно §6, т.35 от ЗДвП, допустимата максимална маса е разрешената максимална маса на ППС в натоварено състояние, определена за допустима от компетентните органи.

Очевидно, тази законова дефиниция във връзка с чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП препраща към Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Нормата на чл.6, ал.1, т.6, б.“б“ от наредбата предвижда допустимата максимална стойност на ППС по пътищата отворени за обществено ползване за МПС с три оси 25 t (26 t).

Съгласно чл.6 ал.4 от наредбата, стойността в скобите се отнася за случаите, когато задвижващата ос е оборудвана със сдвоени гуми и пневматично окачване или окачване, което е признато за еквивалентно, в съответствие с изискванията, посочени в Приложение № 1, или когато всяка задвижваща ос е оборудвана със сдвоени гуми и максималното натоварване на всяка ос не надвишава 9,5 t. Действително, в АУАН и НП липсва изрично отразяване относно това дали процесното МПС е било оборудвано със сдвоени гуми на задвижващата ос и пневматично или признато за еквивалентно на пневматично окачване, но този пропуск по никакъв начин не ограничава правото на защита на наказаното лице. Това следва от обстоятелството, че в описателната част на АУАН и НП е посочено, че е надвишена допустимата максимална маса от 26 000 кг. Тоест, посочена е стойността, която длъжностните лица са счели за релевантна съобразно установените обстоятелства и по този начин са конкретизирали обвинението. Посочени са и относимите разпоредби, които са били нарушени и в този смисъл е налице съответствие между описателната част и дадената правна квалификация. Още повече, че в случая дори това да не е така, нарушителят би бил поставен в по-благоприятно положение, тъй като за отправна точка при отчитане на надвишаването на допустимата максимална маса, ще служи по-висока стойност. Нарушение би съставлявала обратната хипотеза, ако МПС отговаря на изискванията на чл.6, ал.4 от наредбата, но въпреки това отговорността бе ангажирана за надвишаване над 25 t. В случая 2 теглото на ППС, ведно с товара, е 37 740кг, тоест превишението е с 11 740кг. Ето защо, съдът намира, че не е налице соченото нарушение на процесуалните правила.

На следващо място, в хода на извършената от служителите на РД „АА“ проверка на документите е доказано извършването на нарушението, доколкото в кантарната бележка е отразено теглото на товара (23 560кг) и общата маса на МПС (37 740кг). Неоснователно е възражението, че кантарната бележка не би могла да се съобразява при налагане на административна санкция. „Кантарната бележка, въз основа на която органът е приел, че пътното превозно средство е надхвърлило допустимата си маса, представлява частен свидетелстващ документ, изхождащ от трето лице, като при извършване на проверката водачът не е оспорил верността му и не е поискал претегляне на пътното превозно средство“ (Решение № 2024 от 28.06.2024г. по КАНД № 407/2024г. на Административен съд – Русе).

Извършваната от контролните органи проверка е именно по документи, като липсва задължително изискване да се установи теглото на ППС с измервателно средство, особено при проверки по ЗДвП, като в случая е налице неприложимост на разпоредбата на чл.35, ал.3 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. (в този смисъл вж. Решение № 102 от 10.05.2021г. по КАНД № 54/2021г. на Административен съд – Русе).

Неоснователни са и доводите, че в представената кантарна бележка не е налице пълно изписване регистрационния номер на МПС, като са изпуснати последните две букви. Също и че не можело да бъде отнесена за въпросния курс, тъй като проверката била извършена повече от три часа след нейното издаване. Посочените възражения са бланкетни и не внасят съмнение в нито един елемент от обективната страна по така повдигнатото обвинение за извършено нарушение.

Съдът намира, че при индивидуализацията на наказанието административнонаказващият орган не се е съобразил изцяло с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН. В разпоредбата на чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП, за водачите е предвидено наказание глоба в размер от 500лв. до 3 000лв. В случая АНО е наложил глоба в максимален размер от 3 000 лева, като са изложени съображения за многократно превишаване нормата от 26 000кг.

Съдът счита, че извършеното нарушение действително се отличава с много по-висока обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид, вземайки предвид, че превишението на максимално допустимата маса е с 11 740кг, което попада в т. 4 от Приложение № 1 „Категория на тежестта на нарушенията“ от Регламент (ЕС) 2016/403 на Комисията от 18 март 2016 година за допълнение на Регламент (ЕО) № 1071/2009 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на класификацията на тежките нарушения на правилата на Съюза, които могат да доведат до загуба на добрата репутация на автомобилния превозвач, и за изменение на приложение III към Директива 2006/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и се класифицира като "най-тежко нарушение". Подобно претоварване много сериозно уврежда пътната инфраструктура с всички произтичащи от това рискове за безопасността на движението. От друга страна обаче, наказващия орган не е събрал сведения относно имотното състояние на нарушителя или за извършени от него предходни нарушения. С оглед на това, в тази част, НП следва да бъде изменено, като бъде намален размера на наложената глоба до размер над средния, а именно 2 000 лева, като се вземе предвид тежестта на извършеното нарушение и това, че същото е за първи път.

С оглед изхода на спора и на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част на жалбата. Като съобрази, че наложената глоба е намалена от 3 000 на 2 000лв., съдът намира, че дължимото адвокатско възнаграждение е в размер на 200лв.

Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 38-0009373 от 31.10.2024г., издадено от 3

Началник Областен отдел „Автомобилна Администрация“ – Русе, с което на В. З. Б., ЕГН **********, с адрес в гр.П., ул.“Св. Св. К. и М.“ № ., на основание чл.53 от ЗАНН, е наложено административно наказание „Глоба” по чл.177, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП в размер на 3 000 лева, за извършено нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП във връзка с чл.6, ал.1, т.6, б.“б“ от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ, като НАМАЛЯВА размера на глобата на 2 000 лева.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр.С., бул.“М.“ № ., да заплати на В. З.

Б., ЕГН **********, с адрес в гр.П., ул.“Св. Св. К. и М.“ №., сумата в размер на 200 лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение в производството.

Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – Русе.

Съдия при Районен съд – Бяла: _________/п/______________

4