Присъда № 15 от 17.03.2026, Районен съд - Пазарджик

НОХД № 1044/2025 г. по описа на Районен съд Пазарджик МОТИВИ:

Производството е образувано по внесен от Районна прокуратура Пазарджик обвинителен акт срещу подсъдимия Г. Н. Н. - роден на ... г. в гр.

Пазарджик, живущ в с. И., обл. Пазарджик, ул. „..., българин, български гражданин, неженен, осъждан, със средно образование, работещ, ЕГН:

**********, за това, че на ... г. в с. И., обл. Пазарджик е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка/модел „Ф. Г.“ с рег.№ ... с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, а именно 3.04 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство Алкотест Дрегер тип 7510 с фабр. № ARDM 0192, съгласно Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози /загл. изм.-ДВ, бр.81 от 2018 г./, след като е бил осъден с влязло в сила Споразумение № 192/... г. по НОХД № 1189/2022 г. на РС-Пазарджик за деяние по ал.1 на чл.343б от НК престъпление по чл.343б, ал.2, вр. с ал.1 от НК.

Делото се разглежда в отсъствието на подсъдимия при условията на чл.269, ал.3, т.1, т.2 и т.4, б. „а“ от НПК, тъй като Н. не е намерен на адреса му, след щателно издирване не е открит в страната и се установи, че е напуснал Република България, като местоживеенето му не е известно и не може да бъде призован. В тази връзка е обявен за ОДИ и е пуснат сигнал за него в ШИС съгласно чл.34, ал.1, б. “б“ и б. “в“ от Регламент ЕС 2018/1862 и актуалната практика на СЕС и на ВКС. От полученото писмо от „Дирекция оперативно международно сътрудничество“ в МВР е видно, че лицето е установено на ... г. в Ч., като същият е посочил адрес за призоваване там. На същия адрес съдът е изпратил книжата за връчване на подсъдимия, които са върнати с отбелязване, че лицето се е преместило и вече не живее на този адрес. Друг адрес за призоваване на лицето не е открит.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението. Счита, че от събраните доказателствени материали може да се направи несъмнен извод, че подсъдимият е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Пледира съдът да признае подсъдимия за виновен, като му наложи наказание лишаване от свобода около средния размер, предвиден за това престъпление, както и кумулативно предвиденото наказание глоба в размер на 2000 лева. Счита, че подобно наказание би отговорило на целите на наказанието в чл.36 от НК. На основание чл.343г от НК, моли да се наложи на подсъдимия и наказание лишаване от право да управлява МПС.

По делото няма приет за съвместно разглеждане граждански иск и няма конституиран граждански ищец. Няма конституиран частен обвинител.

1

Защитата пледира, че фактическата обстановка по делото е изяснена и с оглед събраните доказателства се установява, че подсъдимият е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Счита, че са налице смекчаващи вината обстоятелства, които следва да се отчетат от съда и да се наложат минимално предвидените в закона наказания.

Районен съд Пазарджик, като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:

На ... г., около ... ч. подсъдимият Г. Н. Н. управлявал собствения си лек автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“, с рег. № ... и се движел по ул. „14-та“ в село И., обл. Пазарджик. По същото време свидетелите Д. П. и П. Ч. - полицейски служители при РУ на МВР Пазарджик, извършвали служебните си задължения като автопатрул и се намирали в село И., като се движели по ул.

„14-та“ със служебния им автомобил. Те забелязали управлявания от подсъдимия Н. лек автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“ и решили да го спрат за проверка, тъй като автомобилът на подсъдимия криволичел по пътното платно. Включили светлинната и звукова сигнализация, за да подадат сигнал на водача да спре. Последният спрял, а свидетелите Ч. и П. слезли от служебния автомобил и се приближили до водача. Н. бил сам в автомобила.

Представили се и му поискали документи за проверка. Установили самоличността му. Тъй като подсъдимият Н. лъхал на алкохол, бил във видимо нетрезво състояние, а на седалките в автомобила се намирала и отворена бутилка бира, тип „галон“, със съгласие на водача, свидетелят Ч. му извършил проверка за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” с фабричен № ARDM 0192, като цифровата индикация на апарата отчела 3.04 промила алкохол в издишания въздух. Ч. показал резултатите на подсъдимия, след което му разяснил, че има право да бъде тестван с доказателствен анализатор или даде кръвна проба за химичен анализ, като издал и съответен талон за изследване. Подсъдимият Н. заявил, че бил съгласен с резултата и не желае да бъде тестван с доказателствен анализатор и не желае да даде кръвна проба за химичен анализ, като саморъчно отразил това обстоятелство в предоставения му талон за изследване № ... от ... г. Ч. повикал за съдействие свои колеги, като на място пристигнал втори полицейски автопатрул при РУ на МВР Пазарджик - свидетелят В. С. и неговият колега Р. П.. Те транспортирали подсъдимия Н. в СО при МБАЛ Пазарджик, където последният отказал да даде кръв за химическо изследване, което било отразено в протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози (приложение 4 към чл. 14 ал. 2 от Наредбата). П. Ч. съставил на подсъдимия Н. акт за установяване на административно нарушение, с който иззел СРМПС на автомобила и СУМПС на водача.

Видно от приложеното по делото удостоверение от ОД на МВР Пазарджик, сектор Пътна полиция, подсъдимият е правоспособен водач от 2

2010 г., има предишни наказания за извършени нарушения на ЗДвП, като са му издадени две наказателни постановления и един фиш.

От справката за съдимост на Н. е видно, че по силата на определение за одобряване на споразумение по НОХД 1189/2022 г. на PC - Пазарджик, влязло в законно сила на ... г., за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 НК подсъдимият Н. бил осъден на „Лишаване от свобода“ за срок от пет месеца, изпълнението на което на основание чл. 66 ал. 1 от НК било отложено с изпитателен срок от три години, глоба в размер на 180 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от дванадесет месеца.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните по делото доказателства: показанията на свидетелите В. С., Д. П. и П. Ч., както и от писмените такива – талон за изследване с 5 бр. стикери, протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби, АУАН, справка за нарушител/водач, мотивирана резолюция, справка за регистрация на МПС 2 бр., протокол от преминали проверка анализатори, разпечатка от Дрегер 7510, ЗПАМ -2 бр., заповед за задържане на лице, протокол за оглед на местопроизшествие с приложен фотоалбум, копие от СРМПС част I и част II, приемо-предавателен протокол, декларация за семейно материално положение и имотно състояние, справка съдимост, характеристична справка.

Събраните по делото горепосочени доказателства са без противоречие помежду си относно времето и мястото на извършване на инкриминираното деяние и участието на подсъдимия като автор в неговото извършване. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите В. С., Д. П. и П. Ч., които са без вътрешно противоречие, ясни, конкретни и логични по отношение на съставомерните признаци. Техните показания следва да бъдат ценени като такива с висока доказателствена стойност, тъй като дават информация за факти, които са пряко възприети от свидетелите и са дадени от лица, които не са заинтересовани от изхода на делото. Тези факти се потвърждават и от всички останали събрани писмени доказателства по делото.

Така изложената фактическа обстановка води до следните правни изводи:

С действията си подсъдимият Г. Н. Н. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.343б, ал.2, вр. с ал.1 от НК.

От обективна страна подсъдимият Г. Н. Н. на ... г. в с. И., обл. Пазарджик е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка/модел „Ф. Г.“ с рег.№ ... с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, а именно 3.04 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство Алкотест Дрегер тип 7510 с фабр. № ARDM 0192, съгласно Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или 3 употребата на наркотични вещества или техни аналози /загл.изм.-ДВ, бр.81 от 2018 г./, след като е бил осъден с влязло в сила Споразумение № 192/... г. по НОХД № 1189/2022 г. на РС-Пазарджик за деяние по ал.1 на чл.343б от НК.

Съдът намира за безспорно установени и доказани от събраните доказателства по делото на всички елементи на престъпния състав.

Изхождайки от действията на подсъдимия, които показват какво е отношението му към деянието и престъпния резултат, съдът намира, че престъплението от субективна страна е извършено виновно, при форма на вината евентуален умисъл, тъй като е съзнавал, че е употребил алкохол, чиято концентрация в кръвта му би могла да надхвърля 0.5 промила, и няма право да управлява МПС, но въпреки това, преследвайки пряката си цел - да се придвижи с управлявания автомобил от една точка до друга, се е съгласил с настъпването на общественоопасните последици на деянието си.

Интелектуалният момент на умисъла е включвал представите, че подсъдимият е изпил определено количество алкохол преди да се качи в автомобила си и въпреки това се е качил да управлява същия. Във волево отношение подсъдимият е желаел да управлява моторното превозно средство.

Подбудите за извършване на престъплението очевидно се коренят в незачитането на установения в страната правов ред.

По наказанието:

При индивидуализацията на наказанието съдът взе предвид разпоредбите на чл.36, ал.1 от НК относно целите на наказанието и чл.54 ал.1 от НК касаещи неговото определяне.

Съдът прецени като висока обществената опасност на извършеното от подсъдимия деяние. Касае се за престъпление пряко свързано с безопасността на движението по пътищата, живота и здравето на участниците в него, както и на случайните граждани и минувачи. Вярно е, че деянието е извършено в тъмната част на денонощието, в малките часове на нощта, когато по улиците на населените места не е налице интензивен трафик, но това не променя съществено обществената опасност на извършеното от подсъдимия деяние до такава степен, че тя да не се явява висока.

Съдът прецени като сравнително висока и обществената опасност на подсъдимия, който е осъждан, има наложени предходни наказания по ЗДвП и е с недобри характеристични данни, въпреки сравнително младата си възраст.

Видно от изготвената характеристична справка спрямо лицето са подавани сигнали за нарушаване на обществения ред, за което са му съставяни протоколи за предупреждение по чл.65 ЗМВР. Следва да се отчете и поведението на подсъдимия, след като му е повдигнато обвинение по настоящото производство. Същият е напуснал страната, очевидно в опит да се укрие и осуети изпълнението на постановената присъда спрямо него. Също така следва да се отчете и като негативен факт осъждането на подсъдимия в Република Ч. през 2014 г. Вярно е, че тази присъда не е призната за 4 изпълнение в Република България по съответния ред, но фактът на извършване на престъпното деяние е налице.

За да определи наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид степента на обществена опасност на конкретно извършеното от подсъдимия деяние, данните за личността му, като установи като отегчаващи вината обстоятелства предходно осъждане за същото деяние и няколко нарушения на ЗДвП, лошите характеристични данни. Като отегчаващо вината обстоятелство следва да се окачестви и високата концентрация на алкохол, както и обстоятелството, че подсъдимият се е укрил, след като му е повдигнато обвинение. Като смекчаващи вината обстоятелства следва да се вземат предвид възрастта и трудовата му ангажираност.

Наказанието, което се предвижда за извършеното престъпление по чл.343б, ал.2, вр. ал.1 от НК, е лишаване от свобода за срок от една до пет години и глоба от две хиляди до десет хиляди лева.

Размерът на наказанието следва да бъде определен отчитайки отегчаващите и смекчаващи отговорността обстоятелства, съобразявайки високата степен на обществената опасност на деянието, подбудите за негово извършване и данните за личността на подсъдимия, така както повелява чл.54 НК. Съдът счита, че наказание в минимален размер би било несъобразено с конкретно установените обстоятелства по делото и следва да определи такова над минимума, посочен в законовата норма. Ръководейки се от всичко това, съдът определи на подсъдимия Г. Н. Н. наказание за престъплението по чл.343б, ал.2, вр. ал.1 от НК лишаване от свобода в размер на една година и шест месеца и глоба в размер на 1500 евро, платима в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Пазарджик. Така определеното наказание ще изпълните изцяло целите, визирани в чл.36, ал.1 НК. С налагането му подсъдимият Н. ще има възможност да осмисли постъпката си, да се поправи и да съобрази за в бъдеще поведението си със законоустановените порядки в обществото. Размерът на глобата е съобразен и с имотното състояние на подсъдимия, който е посочил в лично попълнената от него декларация, че е трудово ангажиран и има доходи, като притежава и процесния лек автомобил.