Решение № 324 от 07.12.2023, Административен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

№ 324 гр. Русе, 07.12.2023 год.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Русенският административен съд, в публичното заседание на девети ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Съдия: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА при секретаря НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА и с участието на прокурор ЕМИЛИЯН ГРЪНЧАРОВ като разгледа докладваното от съдия ВЪРБАНОВА административно дело № 474 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) във връзка с чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искова молба на И.Т.Г., с настоящ адрес ***, действащ чрез пълномощника си – адв. С.Е. от ШАК, насочена срещу Агенция за социално подпомагане (АСП), гр. София. С исковата молба са предявени обективно съединени искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 50 000 лева за претърпени неимуществени вреди в периода от 01.01.2015 г. до подаване на исковата молба и лихви върху главницата в размер на 33 343,55 лева за периода 01.01.2015 г. до подаване на исковата молба, както законна лихва върху главницата от 50 000 лева (15 000 лева), считано от деня, следващ датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

В исковата молба и в допълненията към нея претенцията си ищецът обосновава, че неимуществените вреди се претендират от незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица на АСП.

Ответникът по иска –

Агенция за социално подпомагане, гр. София, представлявана от Изпълнителния директор, представляван в процеса от старши юрисконсулт Б. Б., надлежно упълномощен, счита заявеният иск от Г. за неоснователен, поради което иска неговото отхвърляне по съображения изложени в писмените отговори (л. 229-232 І том), (л. 263 -266 том ІІ) (л. 270 -274) и писмени бележки. Изразява становище за прекомерност на цената на иска. В съдебно заседание поддържа вече изложената защитна теза и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представя списък на разноските. Представя подробни писмени бележки.

Представителят на Окръжна прокуратура - Русе изразява становище, че предевеният иск е неоснователен, тъй като не са налице трите кумулативно дадените предпоставки за основателността на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, поради което предлага да се отхвърли иска като неоснователен.

С оглед предпоставките за процесуална допустимост на исковете по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, настоящия съдебен състав намира, че исковата молба е процесуално допустима, а като ответник е посочено юридическото лице, представлявано от органа, от чиито акт, действия и бездействия са причинени вредите в съответствие с чл. 205 от АПК, поради което исковата молба е процесуално допустима.

От фактическа страна по делото се установява следното:

След пълен анализ на събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Ищецът

И.Т.Г. е баща на непълнолетното дете Т. И. Г..

С решение по гр.д. № 17069/2013 г. сключения между ищеца и В. М. Ш. брак е прекратен с влязло в сила решение № 3520 от 04.07.2014 г., по описа на РС Варна. По делото е постигнато споразумение по чл. 51 от СК, като родителските права спрямо роденото от брака им дете Т. И. Г. са предоставени за упражняване на майката В. Ш., а на бащата на детето бил определен режим на лични отношения. Още след раздялата им през 2014 г., се породил родителски конфликт, свързан с изпълнението на личния режим на контактите между бащата и детето, тъй като Ш. сключва друг брак със лицето С.Ш., от който брак през 2015 г. се ражда детето Р.С.Ш..

По силата на влязло в сила Решение

№645/14.05.2016 г. постановено по в.гр.д. № 185/2016 г. по описа на Окръжен съд Варна на ищеца е определен режим на лични отношения между него и детето, с който му се дава възможност да вижда и взема детето всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 10.00 часа в съботния ден до 18,00 часа в неделя с преспиване, както и 20 дни през лятната учебна ваканция на детето, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, втората половина на пролетната ваканция на детето от 10 часа на първия ден до 18 часа на последния ден от срока, всяка четна година от 10.00 ч. на 21- ви декември до 18.00 часа на 26-ти декември с преспиване; всяка нечетна година от 17.00 часа на 27 декември до 18.00 часа на 03 януари; всяка четна година на рождения ден на детето от 13.00 часа до 19.00 часа, всяка нечетна година - денят след рождения ден от 13.00 часа до 19 часа; на рождения ден на бащата от 10.00 часа до 19.00 часа, когато не съвпада с обичайния режим; възможност да общува с детето чрез осигурена от майката телефонна или скайп - връзка, два пъти в седмицата между 19.00 и 20.00 часа.

С разпореждане на съда по гр. дело №

17069/2013 г. по описа на Районен съд – Варна на отдел за „Закрила на детето“ към Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Варна е указано да изготви социален доклад по отношение на детето Т. И. Г.. Служителите на отдел „Закрила на детето“ гр.Варна са започнали работа по случая на детето Т. по повод подадено заявление и потърсено съдействие от страна на майката на малолетния, В. М. Г. с вх. № ЗД94ВВ/0159/11.11.2013 г. до директора на дирекция „Социално подпомагане“ гр. Варна. На 13.11.2013 г. бащата на детето, И.Т.Г., също депозира молба до директора на дирекция „Социално подпомагане“ гр. Варна с вх.

№ ЗД-94ИИ/0151/13.11.2013 г., с мотив да бъде подкрепен в усилията си, да преодолее трудностите при решаване на възникналия спор по между им. Служителите на АСП започнали работа по случая на детето Т. И. Г. през м. ноември 2013 г., след подадените заявления и от двамата родители за потърсено съдействие от тяхна страна за преодоляване трудностите при решаване на споровете между двамата по повод отглеждането и възпитанието на сина им. След извършено социално проучване, спрямо детето била предприета мярка за закрила в семейна среда, като родителите и детето били насочени към ползване на социална услуга предлагана от Превантивен център „Младост” на община Варна, Дирекция „Превенции”, а в последствие семейството е насочено с Направление № ЗД-Вн-15/0064 от месец февруари 2014 г. издадено от ДСП - Варна, за ползване на социални услуги в общността, предоставяни от Център за обществена подкрепа на община Варна, ул. ”Г. С.

Раковски” №62. В този период действията на отдел закрила на детето били насочени към оказване на подкрепа на родителите на Т., чрез консултации с екип от специалисти /психолог, социален работник/ с цел преодоляване на нарушената комуникация помежду им. В хода на работата през периода 2013г. — 2015г., се установило, че взаимоотношенията между родителите са били дисфункционални. Комуникацията между Ш. и Г. била ограничена, придружена с упреци един към друг. Двамата рядко общували по между си, а в определени ситуации предавали съобщения един на друг и чрез детето Т..

След раздялата между майката и бащата на Т. през 2014г., се породил родителски конфликт, свързан с изпълнението на личния режим на детето с Г.. С оглед на изложеното, предаването на детето при изпълнението на личния контакт с бащата е започнало да се осъществява чрез трето лице, упълномощено от В. Ш.. Независимо от така взетото решение, конфликта между родителите е ескалирал. Със Заповед за защита №32/21.03.2014г., на г-н Г. били наложени мерки по чл.5, ал. 1, т. 1 и т. З от ЗЗДН. Заповедта е изтекла на 21.12.2014 г. С Решение от м.юни 2014 г., постановено по въззивно гр.д.№741/2014г. на Ш. също била наложена мярка на осн. чл. 5, ал. I, т. 1 от ЗЗДН - да се въздържа от упражняване на насилие спрямо И.Г..

През м.май 2015г., след възникнал за пореден път конфликт в присъствието на детето, Ш. отново подала молба до съда.

С Определение N 7107/10.06.2015г., е издадена Заповед за незабавна защита, с която на бащата са наложени за втори път мерки на осн. чл.5, ал.1, т.1 и т.З от ЗЗДН. С Решение на ВРС от 13.10.2016г., молбата на Ш. е отхвърлена като неоснователна. Същото е потвърдено и с Peшение на ВОС от 08.01.2016г. С административен акт № ЗД-ЗД-Вн-15/0408/10.06.2015 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане" - Варна, родителите и детето са насочени за втори път да ползват социални услуги, предоставяни от Фамилен център гр. Варна, ул."Мир" №18. Родителите не се възползват от предоставената им възможност, като възпрепятстват и детето да получи подкрепа чрез работа с екип от специалисти.

През м.юни 2015г., въз основа на молба, подадена от И.Г. е образувано гр.д.№ 6859 по описа на ВРС, с искане за постановяване на мерки за защита срещу С.Ш. - съпруг на майката. Молбата на бащата е отхвърлена. Междувременно, И.Г. завежда дело и за промяна на родителските права. С Решение от м.ноември 2015г. по гр.д. №516 по описа на ВРС, съдът допуснал промяна, като родителските права са предоставени за упражняване на бащата И.Г., а на майката е определен режим на контакт. Ш. обжалвала съдебния акт и с решение на ВОС от м.май 2016г., е отменено решение №4500 на ВРС, като родителските права са предоставени за упражняване отново на В. Ш., а на бащата е определен режим на контакт. На родителите е дадена препоръка да ползват помощта на фамилен терапевт, като ОЗД има ангажимент да осъществява контрол по изпълнението на препоръката. До м.октомври 2016г., Ш. и ищецът Г. не предприемат конкретни действия за избор на специалист и включване в терапевтична програма. Със Заповед №0301-ЗДЗД-41 63/14.10.2016г., на директора на Дирекция „Социално подпомагане" Варна, Т. и родителите му са насочени да ползват социална услуга предоставяна от ЦОП. Въз основа на жалба подадена от Ш., административния акт е отменен с Решение №03-РД06-0004/08.11.2016г. В началото на 2017 г., родителският конфликт ескалира за пореден път по време на изпълнението на режима на личен контакт между детето и бащата. В резултат на това, В. Ш. подава две искови молби за налагане на мерки по ЗЗДН срещу бащата И.Г.. Със Заповед № ЗД-Д-В-071 /02.03.2017г., на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Варна, родителите и детето са насочени да ползват услугата: "Семейно консултиране и подкрепа.

Превенция на ПАС синдром", предоставяна от ЦОП - ул."Г.С.Раковски" №62.

След връчване на административния акт, ищецът започва да провежда консултации със специалист. Същият на 04.07.2017 г. в заявление до директора на ДСП гр. Варна пожелава да преустанови ползването на предоставяната му социална услуга „Консултиране на родители по превенция на риска от развитие на Синдром на родителско отчуждение“, като желае работата с него да продължи към ЦОП на територията на гр.

Бяла, обл. Русе, тъй като живее там. Същият е консултиран и е насочен да подаде заявление за ползване на подходяща социална услуга там. Г. подава заявление за ползване на СУ в ОЗД към ДСП Русе на 29.07.2017 г. Проведена е екипна среща на 21.09.2017 г. в Център за обществена подкрепа към Комплекс за социални услуги за деца и семейства – Русе, като е взето решение на Г. да бъде предоставяна СУ.

Ш. за пореден път не се възползва от предоставената й възможност, като не допуска и с детето да се работи. Издадено е Предписание №П/Д-В-003/23.03.2017г., с което на Ш. е указано да съдейства на служителите на ОЗД, като започне да ползва социалната ycлуга. Майката обжалва административния акт на директора на ДСП - Варна. С Решение №03-РД06-001 7/24.04.2017г., на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" - Варна, е потвърдено издаденото предписание. На 21.04.2017г., във връзка с образуваното изпълнително дело, е проведена среща в СНС с участието на съдебен изпълнител, В.

Ш., детето Т. и С.Ш.. Взето е решение, телефонните разговори между момчето и баща му постановени с решение на ОС- Варна, да се провеждат в защитена среда, в присъствието на социален работник, в сградата на ОЗД. От 02.05.2017г., започва провеждането на телефонните разговори съгласно взетото решение при съдебен изпълнител.

С

Решение №699/05.05.2017г. на Окръжен съд - Варна по гр.д.№ (В)539/2017г., на бащата са наложени мерки по чл.5, ал. 1, т. 1 и т.З от ЗЗДН за период от 12 месеца. В мотивите си съдът е посочил, че са доказани действия на домашно насилие извършени от И.Г., които имат за последица накърняване на психологическото и емоционално състояние на детето. Въз основа на подадено заявление от Ш., с административен акт на директора на Дирекция "Социално подпомагане“ Варна, детето Т. е насочено да ползва услугата - опосредстване контакта между родител – дете, въз основа на Решение на Окръжен съд - Варна, предоставяна от ЦОП – ул. Г.С.Раковски" №62. На 17.05.2017 г. постъпва устен сигнал от И.Г., с който информира служителите, че детето отказва да разговаря с него по телефона. Счита, че над детето се оказва психологически натиск от страна на сем. Ш., поради което момчето не желае да разговаря с него. Уточнява, че в експертизата изготвена през 2015 г. за нуждите на съда, вещите лица са установили лека форма на синдром на родителско отчуждение. От извършеното наблюдение върху комуникацията между ищеца и детето Т. от страна на служители от ОЗД и ЦОП, се установило, че темите, които обсъжда бащата с момчето предизвикват тревожност у него и водят до появата на негативни емоции. На 11.05.2017г., при проведен телефонен разговор, на Г. са разяснени параметрите на предоставяната услуга и времевата рамка на провеждания телефонен разговор.