Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3391 от 22.02.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 42642/2025
Вид
Решение № 3391
Подписан
22.02.2026
Състав
ИЛИНА ВЕЛИЗАРОВА ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 12 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 3 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл.411 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 3391 гр. София, 22.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско дело № 20251110142642 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по предявен осъдителен иск с правно основание чл.411 КЗ от „**********" ЕАД срещу „*********“ АД за сумата от 645,32 лева, представляваща незаплатена част от регресно вземане за обезщетението по имуществена застраховка „Каско +” за застрахователно събитие, настъпило на 26.09.2024 г. в гр. ***********, заедно със законната лихва от датата на исковата молба до погасяването.

Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „Каско +” настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени щети на застрахования при него автомобил. Поддържа, че вредите били на стойност 1290,65 лева, колкото платил на сервиз за отремонтирането му. С плащането встъпил в правата на застрахования, при което в патримониума му възникнало съдебно предявеното регресно вземане срещу ответника в качеството му на застраховател по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на делинквента към датата на ПТП, за платеното обезщетение и за 15лв. за разноските по определянето му. Поддържа, че след покана ответникът му изплатил 660,33 лв., с което регресното вземане било частично погасено, поради което иска от съда да осъди ответника за разликата от 645,32 лв. до пълния размер. Претендира законна лихва и разноски.

Ответникът признава иска. Прави възражение за плащане. Иска от съда при разпределяне отговорността за разноските в процеса да приложи разпоредбата на чл. 78, ал.

2 ГПКВ първото по делото заседание ответникът признава иска.

Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните по делото 1 доказателства, формира следните изводи от фактическа и правна страна:

За възникване на регресното вземане по иска с правно основание чл. 411 КЗ е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.

С окончателния доклад, приет без възражения от страните, на основание чл. 153, вр. чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, всички релевантни обстоятелства от фактическия състав на предявения иск са отделени като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване.

Същите се установяват по несъмнен начин и от събраните по делото доказателства.

От страна на ответника е заявено оспорване на вземането единствено с правопогасяващо възражение за плащане на дължимата сума, ведно със законната лихва, в хода на процеса, което се установява от представеното платежно нареждане от 16.12.2025г.

От тук съдът намира, че наведеното правопогасяващо възражение е основателно и предявенят иск подлежи на отхвърляне като погасен с плащане в хода на процеса.

По разноските:

Ищецът претендира разноски за платена държавна такса в размер на 50,00 лева, както и разноски за платен адвокатски хонорар в размер на сумата от 468,00 лева.

Ответникът възразява срещу присъждането на така поисканите разноски, позовавайки се на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК. Претендира разноски за платен адвокатски хонорар в размер от 400 лв.

Разпоредбите на чл. 78 ГПК регламентират общия принцип за отговорността за разноски в съдебното производство – те се понасят от страната, която е загубила правния спор, респ. – неправомерното й поведение е станало причина за воденето на делото, поради което тя следва да заплати на насрещната страна всички направени от последната разноски по производството Цялостната концепция на законодателя, заложена в разпоредбите на чл.

78 ГПК, е, че отговорността за разноските в процеса следва да се понесе от страната, която неоснователно е предизвикала делото, без значение от неговия изход, като задължението за заплащането им е задължение за заплащане на понесените от съответната страна вреди, когато неправомерно е засегната нейната правна сфера. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.

2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Предпоставките по чл. 78, ал. 2 ГПК за освобождаване на ответника от отговорността за разноски са: 1/ да не е дал повод за завеждане на иска и 2/ да признае иска. В случая, с оглед на процесуалното поведение на ответника и направеното от него плащане в хода на процеса, съдът намира, че безспорно е налице втората от двете предпоставки, визирани в нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК. Спорен 2 между страните е въпросът относно наличието на първата предпоставка, очертана в законовия текст на чл. 78, ал. 1 ГПК, а именно дали ответникът е дал повод за завеждане на делото. Ответникът признава, че след покана е платил частично в погашение на съдебно предявеното рересно вземане преди завеждане на делото. От тук съда намира, че с частичното плащане ответникът е дал повод за инициирането на настоящето съдебно производство, което изключва приложението на правилото по чл. 78, ал. 2 ГПК при разпределението на отговорността за разноските в процеса, поради което същите ще се присъдят в полза на ищеца, както са поискани. На основание чл. 3 и чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България вр. Решение /ЕС/ 2025/1407 на Съвета на Европейския съюз от 08.07.2025 г. относно приемането на еврото от България, валутата на Република България, считано от 01.01.2026 г., е евро. Ето защо дължимата сума следва да бъде присъдена с посочването в евро, като превалутирането следва да се извърши по правилата на чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България.

Така мотивиран, Софийският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения осъдителен иск от "**********" ЕАД, ЕИК ********** срещу „*********“АД ЕИК ************ иск с правно основание чл. 411 КЗ за сумата за сумата от 645,32 лева, представляваща незаплатена част от регресно вземане за обезщетение по имуществена застраховка „Каско +” за застрахователно събитие, настъпило на 26.09.2024 г. в гр. *********** по вина на водача на лек автомобил „********“ с рег. № **********, заедно със законната лихва за периода от 05.08.2025г. до 16.12.2025г КАТО ПОГАСЕН С ПЛАЩАНЕ В ХОДА НА ПРОЦЕСА.

ОСЪЖДА *********“АД ЕИК ************ да заплати на "**********" ЕАД, ЕИК ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 264,85 евро като равностойност на 518 лева за разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3