Решение № 80 от 04.03.2026, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. П., 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Андрей Ив. Николов при участието на секретаря Величка Андреева като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело № 20251230101434 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 422 ГПК.

Ищецът – „С. К.“ АД, със седалище и адрес на управление в гр. Ш., пл. „О.“ № 13Б, ЕИК ***, твърди, че се е намирал в облигационно правоотношение с ответника, произтичащо от Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние, с № 1214526 от 28.11.2024 г. Сочи, че по силата на тази сделка, в качеството си на кредитодател, е предоставил на ответната страна, като кредитополучател, паричен кредит от 400 лв. (204,52 евро), който е бил изцяло усвоен. Изтъква, че е било уговорено и заплащането на възнаградителна лихва, като крайният срок на кредита е бил до 28.12.2024 г. Заявява, че въпреки настъпване на финалния падеж на сделката, кредитният дълг не е бил обслужван, в резултат на което понастоящем възлиза на 400 лв. (204,52 евро) – неплатена главница, и 12 лв. (6,14 евро) – договорна (възнаградителна) лихва, дължима за периода от 28.11.2024 г. до 28.12.2024 г. Посочва, че тези вземания попадат в обхвата на Заповедта по чл. 410 ГПК с № 385/21.05.2025 г. по ч. гр. д. № 658/25 г. на Районен съд – гр. П., която е била връчена на ответника, при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Затова иска постановяване на неприсъствено съдебно решение, с което дължимостта на визираните суми да бъде призната за установена, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение – 21.05.2025 г., до погасяването.

Претендира и съдебни разноски.

1

Ответникът – А. Л. А., с адрес в гр. П., ул. „К.“ № 9, ЕГН **********, не е взел становище по ищцовите претенции.

Съдът приема следното:

1. По съществото на делото:

Искането на ищеца за неприсъствено решение е основателно.

Институтът на неприсъственото решение е регламентиран в чл. 238 – 240 ГПК.

От тълкуването на тези разпоредби може да се заключи, че издаването на такова решение по искане на ищеца е обусловено от кумулативното наличие на определени предпоставки, свеждащи се до това: 1/ да не е налице законова забрана, с оглед вида на делото; 2/ ответникът да не е представил в срок отговор на исковата молба и да не се е явил в първото открито съдебно заседание, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие; 3/ на ответната страна да са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание и 4/ предявеният иск да е вероятно основателен, на фона на обстоятелствата, твърдени в исковата молба, и на представените доказателства.

Горните принципни положения, преценени на плоскостта на данните, изведени при анализа на материалите по делото, дават основание за изводите, че:

На първо място, конкретният казус, който има облигационноправен характер, не е изключен (по силата на специална нормативна разпоредба) от обхвата на института на неприсъственото решение. Ето защо и липсва законова пречка за постановяване на такъв вид решение, ако са налице и останалите предпоставки в тази насока.

На второ място, на ответника е бил връчен препис от исковата молба и от приложенията й, като същият е бил и редовно призован за проведеното открито заседание. Въпреки това, той не е представил отговор на исковата молба, не е взел участие в откритото заседание, не е изразил становище и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

На трето място, с разпореждането по чл. 131 ГПК ответникът е бил предупреден, че при неспазването на сроковете за размяна на книжа и при неявяване в откритото заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, по искане на ищеца може да бъде издадено неприсъствено решение.

На последно място, фактическите обстоятелства, отразени в исковата молба, и ангажираните от ищеца писмени доказателства, съобразени с предпоставките за уважаване на ищцовите претенции, изведени в определението по чл. 140 ГПК, дават основание да се приеме, че те се явяват вероятно основателни по смисъла на чл. 239, ал. 1, т. 2, предл. 1 ГПК.

В обобщение на горното, се налага финалният извод, че в случая са изпълнени законовите изисквания за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

2

2. По съдебните разноски:

Изходът от делото предоставя право на съдебни разноски на ищеца, съгласно чл.

78, ал. 1 ГПК.

Съобразно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/13 г., ОСГТК на ВКС, е необходимо да бъде извършено диференцирано произнасяне по разноските, дължими за заповедното и за исковото производство.

В този контекст деловодните разходи, полагащи се на ищцовото дружество, са:

- 133,57 евро – за заповедната процедура, определени на базата на заплатената държавна такса (10,86 евро) и на платеното възнаграждение за адвокат (122,71 евро), и

- 156,94 евро – за исковия процес, формирани от внесената държавна такса (34,23 евро) и от платеното възнаграждение за адвокат (122,71 евро).

Ръководейки се от изложените съображения и на основание чл. 239 ГПК, Районен съд – гр. П., Гражданско отделение, Трети състав РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, ч е А. Л. А., с адрес в гр. П., ул. „К.“ № 9, ЕГН **********, дължи на „С. К.“ АД, със седалище и адрес на управление в гр. Ш., пл. „О.“ № 13Б, ЕИК ***, следните суми, които са включени в предметния обхват на Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 385/21.05.2025 г., издадена по ч. гр. д. № 658/25 г. на Районен съд – гр. П., а именно:

- 204,52 евро – неплатена главница по Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние, с № 1214526 от 28.11.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 21.05.2025 г., до погасяването, както и

- 6,14 евро – договорна (възнаградителна) лихва, дължима за периода от 28.11.2024 г. до 28.12.2024 г.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, А. Л. А., с адрес в гр. П., ул. „К.“ № 9, ЕГН **********, да заплати на „С. К.“ АД, със седалище и адрес на управление в гр. Ш., пл. „О.“ № 13Б, ЕИК ***, съдебни разноски, както следва:

- 133,57 евро – общ размер на разноските, дължими за заповедното производство (ч. гр. д. № 658/25 г. на Районен съд – гр. П.), както и - 156,94 евро – общ размер на разноските, дължими за исковото производство (гр. д. № 1434/25 г. на Районен съд – гр. П.).

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 239, ал. 4 ГПК, но в 13 месечен срок от връчването му, страната, срещу която то е постановено, може да поиска неговата отмяна от въззивния съд (Окръжен съд – гр. Благоевград), ако са налице основанията по чл. 240, ал. 1 ГПК.

ПРЕПИС от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото и да се изпрати за прилагане по заповедното производство.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

4