Решение № 442 от 09.12.2022, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 442 гр. П., 08.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Николинка Попова при участието на секретаря Галина Г. Младенова като разгледа докладваното от Николинка Попова Въззивно гражданско дело № 20225200500110 по описа за 2022 година

Производството е образувано по жалбата на С. К. С. ЕГН ********** с постоянен адрес : гр. П., *** , ет.1, ап.3 чрез адв. М. А. Ц. – А. със съдебен адрес : гр. С. п.к.1000, ул. „ Ц.А. „ № 20 , ет.2 против Решение № 260226/ 29.12.2021 г. постановено по гр.д.№ 1868/2020 г. на ПзРС, с което са отхвърлени : 1.Предявения от С. К. С., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. П., ***, ет. 1, ап. 3, чрез адвокат М. Ц.- А., със съдебен адрес: гр. С. ***, ет.2, срещу „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД, ЕИК115552190, със седалище и адрес на управление гр. П. 4000, район Ц. ул. „Х.Г.Д.“ №37, представлявано от К.Д., З.О.Б. и А.С., искове : с правно основание чл.124 ГПК, с който се иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на стълб ТП2 А7 и стъпката, върху която е поставен и частта от въздушната линия от въздушен електропровод 1 kV, село В., която преминава над собствения му поземлен имот - У. X. - за обществено обслужване, кв. 27 по плана на село В., 2.

Предявения от С. К. С. срещу „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД, ЕИК115552190 иск с правно основание чл.109 ЗС, с който се иска да бъде осъден ответникът да преустанови противоправно създаденото състояние в имота на ищеца - У. X. - за обществено обслужване, кв. 27 по плана на село В., пречещо да се упражнява правото на собственост чрез премахване на ситуиран в имота електрически стълб ТП2 А7 и въздушен електропровод lkV/ ниско напрежение, представляващ незаконен строеж, 3.Предявения от С.

К. С., срещу „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД, ЕИК115552190, иск с правно основание чл.59 ЗЗД, с който се иска да бъде осъден ответника да заплати на ищеца 1 обезщетение в размер на 364,32 лева за периода от 04.08.2017 г. до 04.08.2020 г. - датата на подаване на исковата молба, или по 10,12 лева месечно за горния период, за ползване без правно основание собствения на ищеца имот - У. X. - за обществено обслужване, кв. 27 по плана на село В., ведно със законната лихва за забава върху сумата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното заплащане на сумата.

В жалбата се излагат доводи , че решението е неправилно и незаконосъобразно.

Поддържа се , че съдът не се е произнесъл по всички твърденията и възраженията и е тълкувал превратно събраните писмени и гласни доказателства и заключението на експерта от допуснатата СТЕ , поради което е постановил необосновано и неправилно решение.

Изложени са подробни съображения в този смисъл. Моли се съда да отмени решението и да се постанови друго , с което да се уважат предявените искове като основателни.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна,която чрез своят процесуален представител оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението на ПзРС.

Счита жалбата за неоснователна и необоснована с подробни аргументи в тази насока.

Претендират се съдебно- деловодни разноски , като се предявява и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение претендирано от страна на жалбоподателя на основание чл. 78 ал.5 ГПК.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, поради което съдът я намира за допустима.

В изпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбата на чл.269 и чл. 270 ГПК, въззивният съд счита, че решението на ПзРС е валидно и допустимо. То съдържа реквизитите по чл.236 от ГПК и е постановено от родово компетентен съд.

Настоящото производство е въззивно, поради което съдът следва да направи свои фактически констатации и правни изводи. След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, Пазарджишкият окръжен съд приема за установено следното:

В подадената искова молба се твърди, ищецът С. К. С. е собственик на следните недвижими имоти: поземлен имот, планоснимачен номер № 542 в квартал 27 с площ 350 кв.м, съставляващ празно /незастроено дворно място, по плана на село В., Община С., П.

Област, както и на празно /незастроено дворно място с площ от 183 кв.м., означено като поземлен имот № 543 в квартал 27 - У. V -резервен терен и в квартал 177 - озеленяване по плана на село В., Община С., П. Област, както и на поземлен имот № 749 в кв. 27, с площ от 376 кв.м., по плана на село В., Община С., П. Област, *** .Твърди се, че към настоящия момент описаните по-горе недвижими имоти са обединени с ПУП-ПРЗ и са едно общо У. X. - за обществено обслужване, кв. 27 по плана на село В., общ. С., обл. П..

2

Посочено е, че ищецът е закупил имота с цел реализация на бъдещ обект, кандидатстващ за финансиране според Регламента на „Мярка 6.4 Инвестиционна подкрепа за неземеделски дейности“.Сочи се, че от удостоверения за вписване, отбелязване и заличаване на имот, издадени от Службата по вписванията - гр. П., по време на закупуване от ищеца на имота и по време на извършване на градоустройствените процедури, не са били открити доказателства за тежести, включително учредени сервитути или каквито и да е други ограничаващи правата на собственост на ищеца предишни действия от страна на държавни или общински власти, физически или юридически лица и организации. Твърди се, че физически на място имало три стълба / с номера от запад на изток, както следва: ТП2 А 6;

ТП2 А 7 и ТП2 А 8/, засягащи територията, в която лежат закупените от ищеца имоти, като единият от стълбовете попада в имота му и на тези стълбове е окачена въздушна линия ниско напрежение 1 kV /един киловолт/. Твърди се , че те са собственост на

„Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, ЕИК 115552190 /с предишно наименование “ЕВН България Електроразпределение” ЕАД/. Твърди се, че преди геодезическото заснемане от страна на ищеца, процесното трасе въздушна линия ниско напрежение 1 кУ, закачено на стълбовете, не е било отбелязано нито в кадастъра при община С., нито в подробни устройствени планове, нито в друг специализиран план. Ищецът твърди, че е осъществил владение върху електропровода и находящия се в имота стълб и стъпка, считано от 2017 г., от датата на договора, с който същият е придобил процедурата по регулиране на имота, част от общински имот. Също така уточнява, че към давността на ищеца се присъединява и давността на Община С. за предходен период от много повече от 10 години, като Общината е владяла съоръжението, стълба и стъпката необезпокоявано и без прекъсване /уточнено в съдебното заседание/.Твърди, че процесната въздушна линия ниско напрежение му пречи да упражнява безпроблемно и свободно правото си на собственост върху У. X., защото не може да получи разрешение за строеж за какъвто и да е обект, тъй като ответникът не желаел да я премести и да приведе инженерната инфраструктура в съответствие с НАРЕДБА № 58 от 02.08.2006 г. за правилата за техническата експлоатация, движението на влаковете и сигнализацията в железопътния транспорт, а именно този вид техническа инфраструктура следва да минавала под земята. Поради тази причина се излагат доводи, че ищецът не е реализирал инвестиционното си намерение , с каквато цел закупил имота. Сочи се, че при закупуването на имота ищецът е считал, че това е изоставен стълб и съответно изоставено трасе, тъй като същите не са били нанесени в нито един кадастър или карта, поддържани от община С. и компетентните институции и администрации и е смятал, че ще може безпроблемно да премахне същите, тъй като е считал, че те стават негова собственост по силата на приращението, а вече и по давност. На следващо място твърди, че не може да използва имота и за абсолютно нищо друго, тъй като ответното дружество твърдяло да е налице и да е възникнало сервитутно право в негова полза. Сочи се, че ответникът влизал в имота на ищеца без предупреждение и унищожавал наличната растителност /дървесна и храстовидна/. В тази връзка ищецът не можел да насади никаква растителност в имота.По отношение на претенцията за неоснователно обогатяване твърди, че ответникът дължи на ищеца обезщетение за неоснователно ползване на поземления имот, поради това че с 3 горепосоченото фактическо поведение го е лишил, в качеството му на собственик, от упражняване и реализиране в пълен обем на притежаваните от него права, съответно се е обогатил със спестения пазарен наем за частта от имота, а ищецът е пропуснал да реализира полза от имота в размер на същия пазарен наем. Сочи, че е налице връзка между обогатяването и обедняването, или налице са предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по реда на чл.59 ЗЗД. Моли се съда да постанови съдебно решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на стълб ТП2 А7 и стъпката, върху която е поставен и частта от въздушната линия от въздушен електропровод 1 kV, село В., която преминава над собствения му поземлен имот - У. X. за обществено обслужване, кв. 27 по плана на село В., да бъде осъден ответника да преустанови противоправно създаденото състояние в имота на ищеца - У. X. - за обществено обслужване, кв. 27 по плана на село В., пречещо да се упражнява правото на собственост чрез премахване на ситуиран в имота електрически стълб ТП2 А7 и въздушен електропровод lkV/ ниско напрежение, представляващ незаконен строеж и да бъде осъден ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 364,32 лева за периода от 04.08.2017 г. до 04.08.2020 г. - датата на подаване на исковата молба, или по 10,12 лева месечно за горния период, за ползване без правно основание собствения на ищеца имот У. X. - за обществено обслужване, кв. 27 по плана на село В., ведно със законната лихва за забава върху сумата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното заплащане на сумата.Сочат се доказателства и се претендират разноски.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК е допозиран такъв от ответното дружество, чрез пълномощник - юрисконсулт И. Н. К., в който се оспорват предявените искове като неоснователни. Ответникът оспорва изцяло изложената от ищеца фактическа и правна обстановка относно годината и законността на строежа на съоръжението, изградено и предназначено за далекопровод , както и твърденията, че ответното дружество притежава сервитутни права за обслужването им. В тази връзка посочва приложими нормативни актове. Твърди, че процесният електропровод е нанесен в регулационния план на с. В., че ищецът и ответникът са подписали Предварителен договор за присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг" ЕАД от 24.08.2018 г., съгласно чл.2, т. 2 10 от който страните са се съгласили, че през имота преминава ВЛ НН 1 KV, както и със законовите ограничения вследствие на това. По отношение представянето на строителни книжа за строителство и/или въвеждане в експлоатация на енергийния обект, респ. относно вписване на сервитутните права в Служба по вписвания твърди, че тези доводи са неоснователни, тъй като въздушен електропровод ниско напрежение „В." е построен преди влизане в сила на Закона за енергетиката и енергийната ефективност, а именно 16.07.1999 г., след отмяната на Закона за електростопанството. Сочи разпоредби от цитирания закон и решения на ВКС. Твърди, че сервитутът е възникнал по силата на чл.60, ал.1, във връзка с чл.60, ал.2, т.1 от ЗЕЕЕ /отм./ и ищеца - като собственик на служещия имот, съгласно чл.64 и следващите от Закона за енергетиката, е длъжен да се съобразява с така възникналото в полза на собственика на енергийния обект сервитутно право и да се въздържат от действия, които могат да го 4 накърнят. Във връзка с горното и поради съществуването на твърдения сервитут, възникнал по силата на закона сочи, че не е извършил каквото и да е неоснователно действие и/или бездействие, което да нарушава правото на собственост на ищеца, поради което хипотезата на чл.109 от ЗС не е изпълнена. Сочи, че неоснователни се явяват предявените от ищеца искове, в това число и претендираното от същия обезщетение, доколкото ответникът ползва сервитута на въздушен електропровод ниско напрежение „В." и възникналата около него сервитутна зона законосъобразно и на валидно правно основание. Счита, че се явява неоснователен и искът за присъждане на лихва върху претендираното обезщетение, поради недължимост на това главно вземане. Претендират се разноски.