Решение № 88 от 14.03.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. Пазарджик, 14.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Петкова при участието на секретаря Соня Захариева като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно дело № 20245220201122 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Й. Н. Н., с ЕГН **********, с адрес: с.

Карабунар, обл. Пазарджишка, ***, чрез пълномощника адв. А. Т. от ПзАК, против Наказателно постановление № 24-1006-001514 от 09.07.2024 г. издадено от Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВРПазарджик, с което за нарушение на чл.104б т.2 от ЗДвП на основание чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 3 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца.

В жалбата обобщено се изнасят твърдения, че НП е незаконосъобразно, като издадено при допуснати нарушения на материалния закон, при неизяснена фактическа обстановка и неизвършване на вмененото нарушение, поради което се иска неговата отмяна и присъждане на разноски в полза на жалбоподателя.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с пълномощника си, чрез който поддържа жалбата, ангажира доказателства и излага доводи по същество в подкрепа на искането за отмяна на НП като незаконосъобразно и присъждане на разноски в полза на жалбоподателя.

1

Въззиваемата страна- АНО редовно призован не се явява. Не се явява и процесуалният му представител, от който по делото е депозирано писмено становище, в което се излагат доводи за законосъобразност на НП, чието потвърждаване се иска. В същото е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възражение за прекомерност на евентуално претендирания адвокатски хонорар.

Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и становищата на страните и прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:

Жалбоподателят е санкциониран с НП, за това че на 27.06.2024 г. в 20:10 часа, в гр. Пазарджик, на кръстовището на ул. „Георги Бенковски“ и ул. „Кочо Честименски“, движейки се по ул. „Г. Бенковски“ в посока от ул. „Хан Крум“ към ул. „Кочо Честименски“, е управлявал лек автомобил „БМВ 320Д“ с рег.

№ ***, негова собственост, използвайки пътищата отворени за обществено ползване за други цели извън тяхното предназначение за превоз на хора и товари, като в цитираното кръстовище е извършил маневра завой наляво, преднамерено извеждайки автомобила извън контрол чрез рязко подаване на газ и презавиване, при което е довел автомобила до загуба на сцепление на задвижващите колела, движейки се напречно на кръстовището и след това със зигзагообразни движения, като по този начин е създал непосредствена опасност за останалите участници в движението.

Горното било възприето от АП на Сектор „ПП“ при ОДМВРПазарджик, в чиито състав бил св. А. Л., който се придвижвал със служебния автомобил непосредствено след управлявания от жалбоподателя лек автомобил. Поради тази причина било предприето спиране на автомобила на Н. за извършване на проверка. За констатираното по-горе, колегата на св. Л. съставил АУАН срещу жалбоподателя в негово присъствие за извършено нарушение на чл.104б т.2 от ЗДвП, след което му бил предявен и връчен екземпляр срещу подпис. Жалбоподателят посочил при предявяване на акта, че нямал възражения за така констатираното от контролния орган.

Въз основа на акта на 09.07.2024 г. било издадено атакуваното НП, което било връчено лично на жалбоподателя на 13.07.2024 г., видно от разписката към санкционния акт. Жалбата против НП била подадена от санкционираното 2 лице чрез надлежно упълномощен адвокат на 29.07.2024 г. чрез АНО до съда, като била входирана в деловодството на ОДМВР- Пазарджик на посочената дата, видно от печата на жалбата, поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния съд.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе изцяло въз основа на приобщените по делото писмени доказателства и показанията на св. А. Л., чиито показанията съдът кредитира напълно, тъй като същите са логични, последователни, еднопосочни и вътрешно безпротиворечиви, съответни на приобщените по делото писмени доказателства. Макар този свидетел да се намира в служебни отношения с АНО, това не го прави автоматично заинтересован от изхода на делото, тъй като липсват каквито и да било доказателства, че този свидетел има личен интерес да уличава жалбоподателя в нарушение, което той да не е извършил. Съдът възприема и приобщените по делото писмени доказателства, тъй като при преценката им не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на АНП и съдебното следствие. Също така при възприетата фактическа обстановка съдът се позова и на приетото по делото ВД-. Компактдиск, съдържащ запис от мобилния телефон на жалбоподателя.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следното:

Като инстанция по същество в производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка касателно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата. При извършената такава, съдът констатира, че административнонаказателното производство е започнало със съставянето на АУАН в присъствието на нарушителя и свидетел-очевидец. Съставен е от компетентен орган в кръга на правомощията му, с оглед на това, че актосъставителят С. Р. (бивш жител на гр. Пазарджик) е заемал длъжността мл. автоконтрольор в Сектор „ПП“ при ОДМВРПазарджик и съгласно т.1.3.2 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи е имал тази компетентност (виж заповед на л.9-10). НП също е съставено от компетентен орган, съгласно т.3.11. от 3 посочената заповед, тъй като съставителят на НП е заемал длъжността началник група в Сектор „ПП“ при ОДМВР- Пазарджик.

Спазени са и сроковете по чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН за съставяне на АУАН и за издаване на НП.

При съставянето на двата акта са спазени и разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Посочени са дата и място на извършване на нарушението, а именно- на 27.06.2024 г. в 20:10 ч., в гр. Пазарджик, на кръстовище на улиците „Г. Бенковски“ и „Кочо Честименски“, посочена е и посоката на движение на управлявания от жалбоподателя автомобил- по ул. „Г. Бенковски“ в посока от ул. „Хан Крум“ към ул. „Кочо Честименски“.

Нарушението е описано точно и ясно, като са изложени всички обстоятелства- елементи от фактическия състав на същото, съгласно възприетата правна квалификация- вид, марка, регистрационен номер и собственост на управлявания автомобил и какви точно действия са били извършени с него, очертаващи съставомерния признак – използване на път за обществено ползване за други цели освен за превоз на пътници и товари.

Видно от АУАН и НП е, че е посочено качеството на субекта на нарушението, а именно водач на процесното МПС. Посочено е, че водачът е използвал път отворен за обществено ползване за друга цел- а именно участие в нерегламентирано състезание с друг автомобил, като е извършил маневра завой наляво, но преднамерено е подал рязко газ и презавил, като по този начин е извел извън контрол л.а. и е довел до загуба на сцепление на задвижващите колела на автомобила с пътната настилка, при което МПС е започнало да се движи напречно на пътя в участъка на кръстовището, след което е продължил със зигзагообразни движения.

Налице е единствено между фактическо обвинение и приложената санкционна разпоредба.

Съдът намира и че с оглед на събраните доказателства и установената фактология жалбоподателят е осъществил вмененото му административно нарушение.

От показанията на свидетеля А. Л. (очевидец предвид настъпилата внезапна смърт на другия свидетел-очевидец- част от полицейския АП и съставител на акта- С. Р.), става ясно, че той и колегата са били в служебен 4 автомобил, който е бил спрял на червен светофар на ул. „Кочо Честименски“ на кръстовището й с бул. „Г. Бенковски“ в посока на движение към бензиностанция „Газпром“. Така забелязали лекия автомобил на жалбоподателя, който бил от позициониран в кръстовището от лявата страна на техния автомобил и извършил маневра ляв завой в посока цитираната бензиностанция, като умишлено рязко навлязъл в завоя, завъртайки волана наляво, след това надясно при навлизането му в кръстовището, като с тези движения „дрифтирал“ лекия автомобил. Това му поведение, накарало полицейските служители да последват автомобила на Н., да го спрат и да му извършат проверка, като бил подаден светлинен и звуков сигнал и полицейският автомобил преминал на червена светлинен сигнал на светофара.

С. Р. обяснил на водача какво нарушение е извършил, след което му съставил АУАН, предявил му го и връчил препис срещу подпис. Св. Л. бе категоричен, че л.а. на Н. не е поднесъл, а е бил умишлено приведен в движение на дрифтиране, както и че не е чул водачът да обяснява, че автомобилът му поднесъл, защото асфалтът бил мокър.

За да обоснове твърденията си, изложени в жалбата, че процесната вечер валяло и че жалбоподателят не е успял да овладее автомобила при завоя заради мокрия асфалт, при което поднесъл, а не че е дрифтирал умишлено автомобила, показания даде св. Д. Р., за която се изложиха данни, че е била в автомобила на Н. по време на въпросния случай, както и представяне на видеозапис, че въпросната вечер е валял дъжд и изискване на данни от НИМХ в тази насока.

Действително съдът констатира, че в предоставения видеозапис се вижда, че по страничното огледало и предното стъкло на л.а.- БМВ- предвид инициалите на волана има водни капки. Установи се и от представения в с.з. по време на съдебното следствие от жалбоподателя телефон с въпросния запис, че същият е направен на инкриминираната дата- 27.06.2024 г. в 20:32 часа. Установи се също, че на този запис се чува женски смях, а също така и се вижда леко влажен асфалт на пътя и макар и от изключително краткото му времетраене се вижда, че автомобила се намира в гр. Пазарджик, на ул. „Кочо Честименски“ в района на НУ „Н. Фурнаджиев“ в близост до бензиностанция „Газпром“ в платното за движение към бензиностанцията, от страната на училището.

5

Анализът на това доказателство освен горните обстоятелства дава възможност да се направят и следните изводи: Първо и важно е това, че записът е направен 22 минути след констатиране на нарушението. На второ място- виждат се водни капки, но не и валеж от дъжд, още повече обилен.

Вижда се и леко влажна асфалтова настилка, на места дори суха, но не и наличие на вода или обилно мокър асфалт. Чутият разпознаваем женски смях, показва, че в автомобила присъства лице от женски пол, но не може с категоричност да се каже, че това е действително св. Д. Р., още повече че първоначално още в жалбата Н. подробно е изложил и посочил, че с него е пътувало друго лице- К. М.. Да, действително пълномощникът му изложи обстоятелства, че Н. се бил объркал първоначално, но за съда не остана съмнение, че св. Р. е избрана за свидетел съвсем целенасочено, най-вероятно след отказ от страна на М. да свидетелства или поради друга причина, още повече, че жалбата против НП е подадена само месец след случая и няколко дни след като е връчено НП и при положение, че с такива „подробности“ е запазен в съзнанието на жалбоподателя този случай, е житейски абсурдно той да се обърка и да не си спомня с точно с кое точно лице е бил заедно в автомобила.

Ето защо имайки предвид изложеното съдът подложи на внимателен анализ показанията на св. Д. Р. и съобразявайки тези обстоятелства. Освен това нейните показания противоречат и на останалия доказателствен материал по делото. Така напр. тя посочи, че случаят е на последното кръстовище на ул.

„Г. Бенковски“ посока Затвора, което обстоятелство е невярно. Освен това прави впечатление, че разказът на тази свидетелка представлява основно описание на това, което се вижда на клипа от телефона, наблягайки на това, че валяло дъжд, имало мокри капки по колата и мокър път. Това показва, че св. Р. е запозната подробно с видеозаписа от телефона и пресъздава устно виждащото се на него. Освен това твърденията й, че на Н. не била дадена възможност от полицаите да обясни, защо се бил „изнесъл така“, а според свидетелката защото имало много движение в кръстовището, не отговарят на действителността. И св. Л. посочи, че при предявяване на АУАН водачът не е възразил, нито е дал обяснения във връзка с констатациите, а и ако е искал да възрази е могъл да стори това- първо като отрази възраженията си в акта, а не да заяви, че няма възражения, и второ като подаде веднага писмени възражения в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Нищо от това обаче 6 жалбоподателят не е сторил. А това е първата индиция, че той е осъществил вмененото му нарушение, а последващите му обяснения и процесуално поведение следва да бъдат преценявани на плоскостта именно на тези му първи реакции.