Определение № 233 от 02.10.2026, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 233 гр. Бургас, 02.10.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Ив. Петрова Дакова

Членове:

Яни Г. Гайдурлиев

Янко Н. Новаков като разгледа докладваното от Яни Г. Гайдурлиев Въззивно частно наказателно дело № 20262000600234 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 440, ал. 2, вр. чл. 345, ал. 1 НПК.

Образувано е по частен протест на прокурор при Окръжна прокуратура - Бургас и по частна жалба на ВПД началника на Затвора - Бургас срещу определение № 1366/17.09.2026 г., постановено по ЧНД № 1233/2026 г. по описа на Окръжен съд - Бургас.

С атакувания съдебен акт осъденият И. М. И., ЕГН **********, е освободен условно предсрочно от изтърпяване на останалата част, в размер на четири месеца и два дни, от наказанието „лишаване от свобода“ за срок от три години, наложено му по НОХД № 16/2025 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора. На основание чл. 70, ал. 6, изр. първо НК е определен изпитателен срок от три месеца и двадесет и пет дни, изчислен от първоинстанционния съд към 25.09.2026 г. На основание чл. 70, ал. 6, изр. второ НК е постановена и пробационната мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 2 НК - „задължителни периодични срещи с пробационен служител“, за срок от три месеца.

В частния протест се поддържа, че определението е неправилно, тъй като събраните доказателства не обосновават извод за поправяне на осъдения в необходимата за условното предсрочно освобождаване степен. Прокурорът приема, че е изпълнена предпоставката относно изтърпяната част от наказанието, но оспорва преценката на окръжния съд за постигнатите резултати от корекционното въздействие. Сочи се, че намаляването на оценката на риска от рецидив от 54 на 49, а впоследствие на 47 точки отразява 1 положителна динамика, която сама по себе си не доказва трайно поправяне, доколкото рискът остава в средни стойности и са запазени дефицитите в зоните „отношение към правонарушението“ и „умения за мислене“. В подкрепа на оплакването прокурорът се позовава на доклада на инспектора по социална дейност и възпитателна работа от 14.09.2026 г., в който е отразено наличието на криминални нагласи въпреки декларираната мотивация за промяна. Изтъкват се непълното приемане на отговорността за деянието, недостатъчното разбиране на мотивите за собственото поведение, нереалистичните очаквания и завишената самооценка. Поддържа се, че основните цели по индивидуалния план на присъдата, свързани с приемане на лична отговорност, промяна на криминалните нагласи и развитие на уменията за разпознаване на проблемите и предвиждане на последиците от действията, не са постигнати в достатъчна степен. В протеста са обсъдени липсата на дисциплинарни наказания и получените награди, като е застъпено разбирането, че тези обстоятелства не могат да служат като доказателство за поправяне, доколкото спазването на установения ред е дължимо поведение и е послужило за облекчаване на режима и преместване в общежитие от открит тип. Отделно се акцентира върху предходните осъждания за престъпления, свързани с управление на моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества, и върху отрицателното становище на затворническата администрация. Излага се и довод, че с оглед вида и тежестта на извършеното престъпление предсрочното освобождаване не би осъществило възпитателното и предупредителното въздействие върху останалите членове на обществото. Иска се отмяна на определението и оставяне без уважение на молбата на осъдения.

В частната жалба на началника на Затвора – Бургас също се оспорва наличието на достатъчно доказателства за поправянето на И.. Признава се настъпилото положително развитие, включително намаляването на оценката на риска от рецидив, но се поддържа, че то не е достатъчно, за да обоснове извод за завършен поправителен процес. Като съществени обстоятелства се посочват запазването на средни стойности на риска - 47 точки, третото ефективно изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ и продължаващата необходимост от работа по отношението към правонарушението и уменията за мислене. Според жалбоподателя поведението в контролираната среда следва да се преценява с оглед цялостния 2 ход на поправителния процес и устойчивостта на настъпилата промяна.

Твърди се, че целите и задачите по плана на присъдата не са изпълнени в необходимата степен, поради което се иска отмяна на определението, с което е уважена молбата за условно предсрочно освобождаване.

В писмено възражение адв. Т. У. от Адвокатска колегия – Бургас, служебен защитник на осъдения, оспорва основателността на частния протест и частната жалба и моли определението да бъде потвърдено изцяло.

Поддържа, че са изпълнени и двете предпоставки за условно предсрочно освобождаване, като изводът на първоинстанционния съд за поправяне е основан на съвкупната оценка на поведението на И.. В тази връзка се сочат намаляването на риска от рецидив от 54 на 47 точки, ниският риск от вреди, липсата на дисциплинарни наказания, двете награди, продължителната трудова ангажираност, участието в корекционни дейности и изразеното пред съда разкаяние. Защитникът възразява срещу разбирането, че наличието на отделни неизпълнени цели по плана на присъдата или необходимостта от последваща работа автоматично изключват поправянето. Изтъква, че законът не изисква пълно преодоляване на всички дефицити, а преценка на конкретната положителна промяна. Поддържа още, че отрицателното становище на затворническата администрация не обвързва съда и че работата за затвърждаване на постигнатото може да продължи през изпитателния срок, включително чрез определената пробационна мярка. Според защитата поредността на изтърпяваното наказание и размерът на неизтърпения остатък не представляват самостоятелни основания за отказ, а оплакванията не опровергават извода на окръжния съд за последователна и трайна тенденция на поправяне.

В постъпило пред въззивната инстанция писмено становище прокурор от Апелативна прокуратура – Бургас приема частния протест и частната жалба за неоснователни, а обжалваното определение - за правилно и законосъобразно. Според прокурора И. е изтърпял фактически повече от две трети от наложеното наказание и е дал достатъчно убедителни доказателства за поправянето си. Подчертават се понижението на риска от рецидив от 54 на 47 точки, ниският актуален риск от вреди, доброто поведение, трудовите навици, липсата на дисциплинарни наказания и двете поощрения. Застъпена е позицията, че отрицателните изводи на началника на затвора и първоинстанционния прокурор за непостигнатите цели в двете проблемни 3 зони не съответстват на цялостните данни за личността и поведението на осъдения. Прокурорът от апелативната прокуратура се позовава още на обстоятелството, че при предходните наказания спрямо И. не е прилагано условно предсрочно освобождаване, и приема, че свързаните с този институт контрол и въздействие могат да подпомогнат бъдещото му законосъобразно поведение. Изразява несъгласие с очакването, че изтърпяването на оставащия кратък срок в затвора само по себе си би довело до пълна промяна на отношението към правонарушението и на уменията за мислене. Отбелязва неточното позоваване на първоинстанционния съд на фактическо изтърпяване на една втора от наказанието вместо на изискуемите при опасен рецидив две трети, като счита, че тази неточност не променя крайния резултат, тъй като и по-високият законов праг е преминат.

По делото са постъпили и две писмени възражения, подадени лично от осъдения И. М. И., заведени с вх. № 20958 и № 20959 от 30.09.2026 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, съответно срещу частната жалба на началника на Затвора – Бургас и частния протест на Окръжна прокуратура – Бургас. С тях осъденият оспорва основателността на жалбата и протеста и моли да бъде потвърдено определението на първоинстанционния съд, с което е постановено условното му предсрочно освобождаване. Поддържа, че доводите за липса на поправяне са бланкетни и неподкрепени с конкретни факти, като сочи противоречия между изготвените за него оценки преди и след подаването на молбата за освобождаване. Позовава се на положителните данни в затворническото си досие и твърди, че многократно е търсил съдействие и указания от администрацията относно необходимите промени в поведението си, както и възможности за участие в програми и курсове, без да получи адекватен отговор. Оспорва реалистичността на индивидуалния план за изпълнение на присъдата, като посочва, че е предвиден за деветмесечен период при оставащи около шест месеца от наказанието, и заявява, че поставените в него цели вече са постигнати. Излага съображения, че е приел справедливостта на наложеното наказание, осъзнал е тежестта на извършеното и допуснатите грешки и е постигнал трайна положителна промяна. Подчертава собственото възпитателно и превантивно значение на условното предсрочно освобождаване като признание за постигнатия напредък и стимул за последващо законосъобразно поведение, като счита, че целите на наказанието вече са осъществени и продължаването на 4 изтърпяването му е нецелесъобразно.

Апелативен съд – Бургас, след като обсъди материалите по делото, доводите в частния протест и частната жалба, възраженията на осъдения и неговия защитник, както и становището на прокурора от Апелативна прокуратура – Бургас, и извърши проверка на обжалваното определение, намира следното:

Частният протест и частната жалба са подадени от процесуално легитимирани лица, в срока по чл. 342, ал. 1 НПК, срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка, поради което са допустими.

Разгледани по същество, частният протест и частната жалба са основателни.

След извършване на самостоятелна проверка и оценка на събраните доказателства, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, въззивният съд направи следните фактически изводи:

И. М. И. е роден на **.**.**** г. в гр. Сливен, със средно образование, неженен, без деца. Преди настоящото лишаване от свобода е работил като автомонтьор и готвач. В представените доклади е отразено, че има изградени трудови навици и умения. По негови сведения е израснал при двамата си родители, които са му осигурявали необходимите грижи и възпитание, и преди постъпването си в затвора е живял с тях.

С определение № 210/13.03.2025 г. по НОХД № 16/2025 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора е одобрено споразумение, по силата на което И. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 2, изр. второ, т. 4, вр. ал. 1, изр. първо, предл. 4 и 5, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 26, ал. 1 НК - за това, че на 14.06.2024 г. в гр. Стара Загора, при условията на продължавано престъпление, държал с цел разпространение и разпространил без надлежно разрешително високорискови наркотични вещества - 92,24 грама коноп и 119,21 грама метамфетамин, на обща стойност 10 189,50 лв., като деянията са извършени при условията на опасен рецидив. При приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години при първоначален строг режим, както и „глоба“ в размер на 19 500 лева. Споразумението е влязло в сила на 13.03.2025 г.

От материалите по делото се установяват и предходни осъждания на И.: по НОХД № 430/2012 г. на Районен съд - Нова Загора за престъпление по чл. 144, ал. 3 НК, с влизане в сила на съдебния акт на 20.09.2012 г.; по НОХД 5

№ 526/2018 г. на същия съд за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, с влизане в сила на 24.10.2018 г.; по НОХД № 3557/2019 г. на Районен съд - Бургас за престъпление по чл. 343б, ал. 4, вр. ал. 3 НК, с влизане в сила на 21.08.2019 г.; по НОХД № 30/2022 г. за престъпление по чл. 270, ал. 1 НК, с влизане в сила на 15.03.2022 г.; и по НОХД № 165/2023 г. на Районен съд - Нова Загора за престъпление по чл. 343б, ал. 4, вр. ал. 3 НК, с влизане в сила на 24.03.2023 г.

И. изтърпява за трети път наказание „лишаване от свобода“ в затвор.

В справката за изтърпяното наказание като начало е посочена датата 14.06.2024 г. И. е постъпил в Затвора - Стара Загора на 08.01.2025 г., а на 20.06.2025 г. е преведен в Затвора - Бургас. През юли 2026 г. първоначалният строг режим е заменен с общ и от 09.07.2026 г. осъденият е разпределен в затворническото общежитие от открит тип „Житарово“.