Решение № 3202 от 08.07.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 3001/2024
- Вид
- Решение № 3202
- Подписан
- 08.07.2024
- Състав
- МАРИЯ ХРИСТОВА ШОЙЛЕКОВА МАРИНОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 2824 от 29.02.2024 · МАРИЯ ХРИСТОВА ШОЙЛЕКОВА МАРИНОВА
- Разпореждане № 4057 от 27.03.2024 · МАРИЯ ХРИСТОВА ШОЙЛЕКОВА МАРИНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.174, ал.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 3202 гр. София, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА
МАРИНОВА при участието на секретаря МИХАЕЛА Д. МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА МАРИНОВА Административно наказателно дело № 20241110203001 по описа за 2024 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
М. Б. К. чрез адв. Б. е обжалвал наказателно постановление /НП/ №23-4332000692/24.01.2024г. на Началник Сектор ОПП-СДВР, с искане за отмяната му като незаконосъобразно. В уточняваща молба с вх.№97168/25.03.2024г., сочи че описаната фактическа обстановка не отговаря на действителната, тъй като на служителите на МВР обяснил, че не бил употребил алкохол и наркотични вещества, както и обстоятелствата, поради което не бил в състояние да даде кръвна проба за химическо изследване.
В съдебно заседание, жалбоподателят чрез адв. Б. поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено по изложените в същата съображения. Допълва, че от показанията на свидетелите се установило, че при проверката не е направило впечатление състоянието на водача, за да предложат тестване, а той пък чрез показанията на техния свидетел се установило, че не е в състояние да дава кръв за изследване, което обяснил на полицейските служители на място, макар да не разполага с медицински документи да докаже това. Претендира присъждане на разноски в размер на адвокатското възнаграждение, което било определено в минимален размер.
Наказващият орган не се явява и не се представлява. Депозирани са писмени бележки от юрк. В. - Г. с вх.№200658/18.06.2024г., в които поддържа, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени изискванията за задължително съдържания по ЗАНН, а от събраните по делото доказателства категорично се установило 1 извършеното от жалбоподателя нарушение, за което е наказан. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и е направила възражение за прекомерност в случай, че се иска присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
С обжалваното НП на М. Б. К. е наложена глоба в размер на 2000 лева и той е лишен от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, за това, че на 09.01.2024г., около 08:04 часа в гр. София, на бул. „Д-р Петър Дертлиев“ като водач на лек автомобил „Ауди А6“, рег.№******, движещ се в посока от Околовръстен път към ул.
„Добринова скала“ и на около 200 м. преди ул. „Добринова скала“ при извършена проверка, водачът е отказал да бъде изпробван употреба на наркотични и/или упойващи вещества с техническо средство Drugtest 5000, фабр.№ARPK 0021, като му е издаден талон за медицинско изследване №0174345 за ВМА София, който не е дал кръвна проба за медицинско изследване - нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
НП е издадено въз основа на АУАН серия GA №1167720/09.01.2024г.
Приобщена по делото са административнонаказателната преписка /АНП/ по издаване на обжалваното НП.
Разпитани по делото са свидетелите Р. И. С. - актосъставител и И. И. Б. присъствал при установяване на нарушението и съставяне на акта, според които нямат конкретни спомени за случая, поради множеството еднотипни, за които пишат актове ежедневно. След предявяване на АУАН, актосъставителят посочва, че при наряд с колегата си спрели за рутинна проверка водач на лекия автомобил, черен на цвят „Ауди А6“. Предложили му да бъде тестван с техническо средство за наркотични вещества, той помолил да говори преди това по телефона и след като разговора приключил, отказал да бъде изпробван на място. Издали му талон за медицинско изследване и го насочили към ВМА за даване на кръвна проба. В задълженията им не влизало да придружават водачите до лечебното заведение, както и работата по преписката приключвала и не проследявали дали водачът се е явил и дал ли е кръв за изследване. Двамата свидетели не си спомнят водачът да е казвал по каква причина отказва тестването, но тъй като това било право на водачите, нямали и практика да я вписват ако е посочена такава.
Разпитан по делото е свид. И. Р. К., който познава жалбоподателя от около 15 години и знае, че той е бил спиран за проверка за алкохол и наркотици, защото му разказал за случая. Знае от К., че първо бил изпробван за алкохол и пробата била отрицателна. След това обаче отказал да даде кръвна проба, тъй като имал страх от медицински интервенции, главно с игли, спринцовки и кръв. Не знае, дали 2 полицейските служители са предлагали на жалбоподателя преди да го насочат да дава кръв, да бъде тестван за наркотици на място с техническо средство. Спомня си за случай, когато на бащата на К. се наложило да бъде опериран и затова трябвало да се дава кръв, като него го помолил, тъй като го било страх да дава кръв, но и свидетелят не дал, защото му ставало лошо при такива интервенции. К. притежава СУМПС и въпреки, че активно управлява МПС не е бил тестван за наркотични вещества до сега и не знае как се прави теста.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна.
Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.
Съдът, при проверка на АУАН, въз основа на който е издадено НП, установи, че акта има предписаното съдържание в чл.42 от ЗАНН. Съставен е в присъствие на нарушителя и му е предявен при спазване на разпоредбите на чл.40, ал.1 и чл.43, ал.1 от ЗАНН от оправомощено лице със Заповед №8121з-1632/03.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи по т.2.1.
Съдът, не откри нарушения на процесуалните правила при издаване и в съдържанието на НП по чл.57, ал.1 от ЗАНН. Същото е издадено от компетентен орган, упълномощен със Заповед №8121з-1632/03.13.2021г. на Министъра на вътрешните работи по т.3.10.
Констатациите в акта и НП се установиха от показанията на всички свидетели, които съдът кредитира като единни и незаинтересовани. Жалбоподателят не оспорва тези констатации, но насочва доводи, свързани с причината да откаже да даде кръвна проба, поради което съдът ще съсредоточи своите съображения главно по тези аргументи.
К. е наказан, за това, че е отказал да бъде тестван с техническо средство за наркотични вещества, което е нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Визираната за нарушена разпоредба, предвижда санкция за водач на МПС, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. По тази причина, съображенията на жалбоподателя, свързани с страхове от медицински интервенции с игли, спринцовки и кръв не са относими, тъй като теста изрично е посочено, че е с техническо средство, което е описано – модел и фабр. номер. Определено техническото средство за тестване за наркотици на място, не е и не изглежда, нито като игла, нито като спринцовка, пито пък полицейските служители на място на проверката взимат кръв. Така, че дали К. има страх от игли спринцовки и кръв, няма никакво релевантно значение за отказа му да бъде изпробван с техническо средство на място за употреба на наркотични вещества 3 като водач на МПС. Дали е обяснил на полицаите за страховете си от даване на кръв също е без правно значение за реализиране на състава на нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Що се отнася до това, че жалбоподателят не се е явил във ВМА да даде кръвна проба въз основа на получен от него талон за медицинско изследване, това не е определящо при квалифициране на деянието като административното нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, защото отказа за тестване и неизпълнение на предписание за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо изследване са в алтернативна зависимост и не се изисква кумулативност, т.е. за осъществяване на състава на нарушението, което е вменено на жалбоподателя е достатъчно той да е отказал да бъде тестван с техническо средство на място, без значение след това, дали се е явил да даде кръв, или не.
При тези съображения, категорично се доказа извършеното от К. нарушение, за което е наказан.
Правилно, в предвидения размер по чл.174, ал.3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба от 2000 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
При така изложените съображения НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
При този изход на делото, на осн. чл.63д, ал.4 от ЗАНН в полза на учреждението или организацията чийто орган е издал НП - СДВР следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, тъй като са депозирани писмени бележки от наказващия орган, представляван от юрк. В. - Г.. При определяне на размера, съдът се ръководи от разпоредбата на чл.63д, ал.5 от ЗАНН и съобрази изискванията на чл.37 от Закона за правната помощ и чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, както липсата на фактическа и правна сложност на делото и извършените от юрисконсулта действия, обосноваващи възнаграждението да бъде присъдено в минимален размер от 80 лева, което жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №23-4332-000692/24.01.2024г. на Началник Сектор ОПП-СДВР като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА жалбоподателя М. Б. К. с ЕГН ********** да заплати на учреждението или организацията, чийто орган е издал НП – СДВР юрисконсултско възнаграждение в размер от 80 лева.
4
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията, предвидени в НПК по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5