Решение № 1033 от 30.11.2022, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 1033 гр. Стара Загора, 30.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VIII-МИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Антония Тонева при участието на секретаря Мариян Ил. Кръстев като разгледа докладваното от Антония Тонева Гражданско дело № 20225530101204 по описа за 2022 година

Производството е с правно основание с правно основание чл.432 във вр. с чл.429 от КЗ.

Ищецът И. А. Т. твърди в исковата си молба, че на 06.08.2021г. настъпило ПТП между управлявания от ищеца лек автомобил Мерцедес С500, с peг. № СВ .... СК и управлявания от Р. Г. .... лек автомобил Рено Еспейс, с peг. № СТ .... АР. Вина за настъпване на събитието имал Р. Г. ...., водач на лек автомобил Рено Еспейс, с peг. № СТ .... АР, който при управление на автомобила в гр. Стара Загора, по ул. Промишлена, до ВМ Петролиум, при извършване на маневра завой на ляво, не пропуска управлявания от ищеца лек автомобил и отнема предимството му, като настъпва удар между двата автомобила. Към момента на настъпване на събитието, отговорността на виновния водач Р. .... е застрахована в „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с полица №BG/30/120003498312, валидна до 22.12.2021г.

От събитието били причинени значителни телесни повреди ищеца, вследствие на които същият търпи значителни неимуществени вреди. Заявява, че веднага след инцидента е прегледан в спешено отделение. След извършените медицински прегледи е установено, че е получил множество порезни рани на лявата ръка и длан, умерено кървящи, с дефект на кожата и загрозяване. Поради получените телесни увреждания, не е можел да извършва трудова дейност и бил временно неработоспособен за периода от 09.08.2021г. до 22.08.2021г. През този период не е можел да изпълнява служебните си задължения. Освен това изпитвал и затруднения при обслужване на домакинството си и отглеждането на 1 малките си деца, което силно го потискало. Ищецът сочи, че е левичар, което допълнително затруднило ежедневните му дейности.

Като последица от пътно-транспортното произшествие, започнал да страда и от безсъние, постоянно си припомнял инцидента и изпитвал страх, страдал и от нарушен сън.

И към момента на депозиране на настоящата искова молба, все още изпитвал неприятно усещане, когато му се налагало да шофира, да пресича. Когато погледнел ръката си, върху която стоят грубите белези, който ще останат за цял живот, постоянно се сещал за инцидента.

Ищецът сочи, че в качеството си на пострадал от ПТП, на 22.10.2021г. предявил застрахователна претенция пред „ЗАД ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД, като е образувана преписка по щета № 0801-006204/2021-01. Въз основа на подадената молба, му било изплатено изключително занижено обезщетение в размер на едва 650,00 лв. На 03.12.2012 г. депозирал молба за преразглеждане на размера на изплатеното обезщетение, но с писмо изх.

№150/10.01.2022г., дружеството ответник отказало да изплати допълнително обезщетение.

Счита, че така изплатеното обезщетение, не съответства на действително претърпените неимуществени вреди. Същото е изключително занижено и не е съобразено с интензивността на претърпените травми, продължителността на възстановителния процес, преживеният стрес, както и с остатъчните загрозяващи белези, а и със съдебната практика, при подобен вид увреждания. Белезите по ръката му са изключително груби. Освен това е левичар и използва преимуществено лявата си ръка в ежедневните си дейности, при подписване на документи, което му е създало допълнителен дискомфорт и ще му създава такъв и за в бъдеще.

Счита, че справедливото обезщетение в конкретния случая, възлиза на сумата от 15 000 лева, от които към момента са му изплатени едва 650,00 лв.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД да му заплати сумата в размер на 5000,00 лв., предявена като частичен иск от общо дължимата сума в размер на 14 350 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени щети вследствие на настъпилото на 06.08.2021 г. застрахователно събитие, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът ЗАД „ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД София представя по делото писмен отговор, в който взема становище, че оспорва предявения иск по основание и размер и моли да бъде отхвърлен. Евентуално при основателност на иска оспорва неговия размер.

Оспорва твърденията, че в резултат от настъпването на процесното ПТП И. А. Т. е претърпял описаните в исковата молба, като вид и характер телесни травми, като се противопоставя на всички твърдения за вида, медико - биологичния характер и степента на уврежданията. Оспорва необоснованите твърдения, че вследствие от визираното застрахователно събитие той е понесъл психически и/или душевни травми, както и стрес.

Оспорва в цялост механизма на процесното ПТП по начина, по който се твърди в 2 исковата молба, че то се е реализирало. Оспорва изобщо да е настъпило ПТП в гр.Стара Загора, на 06.08.2021 г., към 13:10 ч., съгласно описаните в исковата молба механизъм, участници и обстоятелства.

Оспорва изцяло истинността на отразените обстоятелства и констатациите, обективирани в съставения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 06.08.2021г., в частта „Обстоятелства и причини за ПТП“. Неговата обвързваща материална доказателствена сила в никакъв случай не се разпростира върху фактите, които компетентният орган на МВР, съставил акта, не е възприел лично и пряко. Съгласно трайно установената съдебна практика, а и предвид естеството на информацията в отделните графи в образеца на полицейския протокол за ПТП, в обстоятелствената си част той няма характера на официален удостоверителен документ, който да се ползва с материална доказателствена сила. В посочената част протоколът за ПТП, съставен от органите на МВР, се третира като частен свидетелстващ документ, който отразява възприятията на контролните органи относно механизма на ПТП в един по-късен момент, след настъпване на катастрофата, базирани на обясненията на самите участници, евентуално на други свидетели, както и на статични вторични белези и веществени доказателства. Контролните органи описват схемата и механизма на ПТП след възприемане на статичната обстановка на произшествието, без да са го наблюдавали в динамика, в развитие. В този смисъл е и константната практиката на ВКС - Решение №90 от 14.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1751/2018 г.; Решение № 120 от 31.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2908/2017 г. ; Решение № 71 от 16.08.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60343/2016 г. Воден от горното счита, че установяването на механизма на процесното ПТП, което е в процесуална тежест на ищцовата страна, следва да бъде извършено в рамките на настоящото гражданско производство, при спазване на принципа на непосредственост, както и въз основа на изследването в тяхната съвкупност на всички релевантни писмени и гласни доказателства, приобщени в хода на делото. Липсват каквито и да било доказателства, ползващи се с реална доказателствена стойност, които да са в подкрепа на твърденията на ищеца, касаещи механизма на конкретното застрахователно събитие.

Твърди, че липсва причинно-следствена връзка между посочените в исковата молба телесни увреждания и негативни последици за И. А. Т., и настъпването на пътния инцидент от 06.08.2021 г., в гр. Стара Загора. Не са налице каквито и да било медицински документи, въз основа на които да се установява, че ищецът е претърпял действително травми.

Единствените документи, приложени към исковата молба, които от външна страна приличат на медицински документи, са крайно нечетливи, поради което същите не са годни доказателства за удостоверяване на твърденията на ищцовата страна. В тази връзка оспорва твърдението, че ищецът е бил прегледан в Спешно отделение след реализиране на събитието. Липсва приложен към исковата молба Фиш от Център за спешна медицинска помощ, какъвто задължително се издава от пристигналия екип, от което следва, че г-н Т. не се е нуждаел от спешна медицинска помощ. Воден от горното счита, че дори да се установи, че той е претърпял описаните в исковата молба травми, то същите са вследствие от друго 3 събитие.

Категорично оспорва вината на водача на лек автомобил Рено Еспейс, с peг. № СТ ....

АР Р. Г. .... за настъпването на процесното ПТП, тъй като същата не е установена с влязъл в сила съдебен акт по смисъла на чл.300 от ГПК и може само да се презюмира.

Категорично твърди, че Р. Г. .... в качеството си на водач на застрахованото в ответното дружество МПС не е нарушил императивните норми на Закона за движението по пътищата и Правилника за неговото прилагане, съответно не е причинил процесното застрахователно събитие, така както се твърди неоснователно и напълно необосновано в исковата молба. От последното следва, че липсва основният елемент от фактическия състав на деликта, а именно - противоправно поведение. Позовава се на Тълкувателно решение №2/6.06.2012г. по тълк.д. №1/2010г. на ОСТК на ВКС, съгласно което прякото право на пострадалия по чл.432, ал.1 КЗ има вторичен, акцесорен характер спрямо правото му на иск на деликтно основание по чл. 45 от ЗЗД. С други думи, претенция за обезщетение към застрахователя не може да се породи, ако увреденият няма право да получи обезщетение за непозволено увреждане от прекия извършител на нарушението. Застрахователят не дължи повече от дължимото от прекия причинител на деликта, а погасяването, респективно невъзникването на деликтното право води и до погасяване, респ. невъзникване на прякото притезание по чл.432 ал.1 КЗ. Поддържа, че техническата причина за настъпване на процесното ПТП представлява единствено противоправното пътно поведение на водача на лек автомобил, марка „Мерцедес“, модел „С500“, с peг. № СВ....СК, който е извършил груби нарушения на правилата на ЗДвП, включително и като е отнел предимството на водача .....

Оспорва изключителната вина на водача на лек автомобил, марка „Рено“, модел „Еспейс“, с peг. № СТ....АР за настъпване на процесното ПТП и вредоносните последици от него, като в условията на евентуалност, релевира възражение за съпричиняване от страна на ищеца и твърдя, че принос в значителна степен има самият той. И. А. Т., в качеството си на водач на лек автомобил, марка „Мерцедес“, модел „С500“, с peг. № СВ....СК е извършил нарушения на нормите на чл.20 и чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като управлявал МПС без да го контролира непрекъснато, с несъобразена с пътната обстановка скорост, която многократно е превишавала разрешената такава за конкретния пътен участък към момента на настъпване на процесното ПТП. Същият разполагал с техническата възможност да предотврати реализирането на пътния инцидент, в случай че е управлявал автомобила си със скорост, съобразена с конкретните пътни условия.

В условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване от И. А. Т., в качеството му на водач на МПС, поради което при основателност на предявения иск, моли да бъде намалено претендираното обезщетение за неимуществени вреди на това отделно основание, предвид обективния принос от страна на ищеца. Сочи, че той не е направил дори опит да спре движението на управлявания от него лек автомобил, марка „Мерцедес“, модел „С500“, с peг. № СВ....СК, като не е реагирал адекватно на възникналата опасност. Направил е спасителна маневра вместо да предприеме екстремно спиране, или алтернативно, въобще не е реагирал и не е натиснал спирачния педал.

4

В условията на евентуалност, на отделно основание, моли да бъде намалено претендираното застрахователно обезщетение, като се отчетете приносът на ищеца, в качеството му на водач на автомобил, който е нарушил правните норми, уредени в чл.15 ал.1 и чл.16 ал.1 от ЗДвП, като непосредствено преди удара със застрахованото при ответника МПС не се е движил плътно в най-дясната част на своята пътна лента, като е навлязъл в лентата за насрещно движение. Воден от горното, настъпването на процесното събитие е било технически непредотвратимо за водача Р. Г. ...., който обективно не е разполагал с възможността да реагира, по начин по който безопасно да избегне сблъсъка, поради това, че управляваният от ищеца лек автомобил, марка „Мерцедес“ вече се е намирал в опасната му зона, когато първият е възприел за първи път възникването на опасността.