Решение № 64 от 27.04.2026, Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. Тутракан, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Огнян К. Маладжиков при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Гражданско дело № 20253430101146 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по редовна и допустима искова молба с вх.№ 6150/21.11.2025 г. на „Е. М.“ ЕООД с ЕИК *** против М. Т. Д. с ЕГН **********.

Предметът на делото касае установяване на вземането по Заповед № 502/29.08.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1013/2025 г. на РС – Бяла, по отношения на която е подадено възражение по чл. 414 от ГПК.

Подсъдността на делото на Тутраканския районен съд се определя от цената на иска, която е 7355,02 лева, и от настоящия адрес на потребителя, който е в с. Пожарево, общ. Тутракан, станал известен от служебна справка на съда в НБД „Население“ – чл. 113 ГПК.

Доплатена е държавната такса от 21,70 лева върху цената на иска.

Исковата молба е подадена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, който тече от съобщаването за постъпилото възражение на 22.10.2025 г.

С исковата молба се претендират на основание договор за потребителски стоков кредит № 6359000 от 21.08.2024 , сключен между „У. к. ф.“ ЕАД и ответницата: главница 6020,98 лева; договорна лихва 1334,04 лева за периода 01.10.2024-15.07.2025 г. и законна лихва върху главницата от 29.08.2025 г. до изплащане на задължението.

Ищецът „Е. м.“ ЕООД твърди, че е титуляр на вземането, възникнало 1 от процесния договор, тъй като му е цедирано от кредитодателя „У. К. Ф.“ ЕАД. Излага доводи в тази насока. Ищецът моли за уважаване на осъдителния иск. Претендира разноски. В допълнителна молба с вх.№ 1139/25.02.2026 с приложени електронно подписани документи на фалш памет се излагат твърдения за валидното сключване на договора.

Ответницата М. Д. е подала отговор на исковата молба в 1-месечния срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК чрез надлежно упълномощената адв. Е. Г. от АК – Силистра. Оспорва изложената в исковата молба фактическа обстановка, в частност както валидното сключване на договора за потребителски кредит, така и на договора за цесия. По-конкретно ответницата оспорва: закупуването и получаването на вещите, по повод които бил сключен договорът за стоков кредит; заетата сума по договора да е била предоставена на нея или на упълномощен търговски партньор; сключването на договор за застраховка във връзка с процесния стоков кредит. Твърди се, че ответницата не притежавала електронен подпис (поради което и този, с който е подписан договорът, не е неин), като не са ѝ били предоставяни нито стандартен европейски формуляр, нито информация по чл. 8 и чл. 9 от ЗПФУР. Прави се възражение за недействителност на потребителския договор, тъй като последният съдържал неравноправни клаузи. Твърди се, че по повод процесния договор било образувано ДП № 1837 ЗМ – 668/2025 г. по описа на РУ – Разград.

В съдебното заседание ищцовото дружество не се представлява, но предварително е изпратило две молби: едната, с вх.№ 1615/19.03.2026, в която възразява, че не следва да му се вменява в тежест да доказва получаването на стоката от ответницата, а само кредитирането ѝ, освен това твърди, че оригиналът на фактурата се намира у ответницата, а не у фирма „С.“ ООД; другата, с вх.№ 1872/31.03.2026.

Ответницата се представлява от адв. Г., която поддържа отговора.

Съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Искът е с правна квалификация по чл. 430, ал. 2 ТЗ във вр. чл. 240, ал. 1 и 2 и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите във връзка със Закона за потребителския кредит, предвид безспорното обстоятелство, че вземането произтича от договор, сключен с потребител.

Съдът следи служебно за интересите на ответника потребител и за наличието на неравноправни клаузи в потребителския договор.

Представеният договор за потребителски стоков кредит № 6359000 от 21.08.2024 между „У. к. ф.“ ЕАД и ответницата е сключен с електронни подписи на издателя „Evrotrust RSA Operational CA, Qualified Perational CA”, който издател съдът знае от собствен опит и служебно от други дела, че не изисква присъственото подписване на документи за издаването на сертификата за електронен подпис, а е достатъчно да „идентифицира“ титуляря по лицево разпознаване спрямо документ от личната му карта, който начин на електронна идентификация не е регламентиран в Закона за електронната индентификация. Издаденият по този начин „облачен“ 2 сертификат за електронен подпис може да е приложим в други страни и в страната на издателя „Evrotrust RSA Operational CA, Qualified Perational CA” , но не и на територията на България, а още по-малко за целите на подписването на договори за потребителски кредити.

При проверка на представените електронни документи на флаш памет, съдът установява, че те са подписани с два сертификата за електронни подписи, чийто титуляр е ответницата.

Първият, който е със сериен № А000004459066, е издаден на 21.08.2024 в 13:24:03 часа (+3 часа източно европейско време) и е с валидност до 15:24:02 часа на същия ден, т.е. за 2 часа само, и с него е подписано ИСКАНЕ ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА КРЕДИТ №6359000 в 10:34:11 (стандартно време), т.е. само 10 минути след издаването на сертификата. Следователно същият е издаден ad hoc за подаване на искането за кредит. Искането за предоставяне на кредит се намира в приетите електронни документи във флаш паметта, представени с молба вх.№ 1139/25.02.2026.

Вторият, който е със сериен № А 000004460509, е издаден на 21.08.2024 в 15:22:16 часа (+3 часа източно европейско време) и е с валидност до 17:22:15 часа на същия ден, т.е. за 2 часа само. Подписването съдържа времеви печат.

Самият договор е подписан в 12:32:24 часа (стандартно време), което е 10 минути след издаване на сертификата, или това е 15:32:24 часа (+ 3 часа източно европейско време). Следователно същият е издаден ad hoc за сключването на договора.

Странности има в подписването на Общите условия за застрахователна програма “Защита Макс” за кредитополучатели на стокови кредити, отпуснати от "У. к. ф." ЕАД, където подписите на застрахователя са придружени от два мастилени „мокри печати“ (поне така изглеждат в електронния документ), а подписът на ответницата отново е електронен, при това „положен“ в 12:32:28 часа (стандартно време), което е феноменално бързо, само 4 секунди след подписването на договора за кредит.

Преписът на фактурата, която единствено съдържа нечий саморъчен подпис за купувач на стоките, които са финансирани със заетата сума, съдържа дата и час на издаването ѝ – 21.08.2024 в 15:35:17 часа. Тоест, фактурата е издадена 3 минути и 7 секунди след подписването на договора за кредит.

Ищецът така и не даде обяснения в уточняващата молба с вх.№ 1139/25.02.2026, поискани с Разпореждане № 620/12.02.2026, за обстоятелствата къде, поред кого и как е станало кандидатстването за процесния кредит и къде се случват дейностите по одобрение и подписване (с КЕП и саморъчно) и усвояване на кредита; в кой момент информацията за одобрението и отпускането на стоковия кредит стига до потребителя и до търговеца на стоките; последният има ли отношение преди и към момента на сключването на договора за кредит, ако да – какви действия извършва той по подпомагане сключването на кредитната сдЕ.; в кой момент и как 3 потребителят се идентифицира пред кредитодателя и пред търговеца на стоките.

Като се има предвид липсата на обяснения по поставените въпроси и най-вече липсата на логика да се полагат немалки усилия по спазване изискванията на „Evrotrust RSA Operational CA, Qualified Perational CA” за издаване на два сертификата за квалифицирани електронни подписи в деня на процесната сдЕ., при която 3 минути след подписването на договора за кредит е издадена фактурата за стоката, която е получена от някого, който не я е подписал с КЕП, а саморъчно като получател, се повдига въпросът, защо този някой не си беше положил подписите саморъчно и в договора за кредит и в останалите документи, при положение че е бил физически на място в магазина на търговеца, което означава, че и кредитната сдЕ. очевидно е извършена там.

Това заключение следва от информацията в договора за кредит, че като кредитен посредник е действал Х. Ч. от магазин „С.“.

Всички тези неясноти водят съда до извода, че вероятно е основателно възражението на ответницата, че с нейните лични данни е злоупотребено и е издаден сертификат за КЕП на нейно име, без нейно съгласие, като целта е била да се сключи неприсъствено договорът за кредит. В тази насока съдът не разви доказателствена дейност, защото е ненужно, тъй като е съществен въпросът дали финансираните с кредита стоки са получени от ответницата.

Причината е, че положителното установяване на това обстоятелство би опровергало твърдението ѝ, че с нейните лични данни е злоупотребено, а отрицателният извод, който следва от неизпълнената от ищеца доказателствена тежест, означава, че липсва задължение, дори договорът за кредит да е действителен – аргумент от чл. 27, ал. 2 от ЗПК. Съгласно цитираната разпоредба, при предоставяне на кредит за придобиване на стоки, задълженията на потребителя възникват от момента на доставяне на стоката.

Ето защо съдът не приема възражението на ищцовото дружество цесионер, че не е следвало да му се вменява в тежест да доказва получаването на стоката от ответницата, а само кредитирането ѝ.

За получаването на стоките, финансирани с кредита, беше представен от ищеца препис на фактурата с № 1003384/21.08.2024, издадена от магазин „С.“, в чийто реквизит „получена от“ е положен подпис, за който ищецът твърди, че е на ответницата. Ако беше доказано това твърдение, би могло да се направи извод, че получателят на фактурата е получател и на стоките, описани в нея, иначе не би имало никаква друга логика ответницата да е получила фактура за стоки, които отрича да е купила. Непредставянето на оригинала на фактурата обаче доведе до изключване на преписа от доказателствената съвкупност и затова липсва подпис, чиято формална доказателствена сила да бъде обект на оспорване.

Твърдението на ищеца, че магазинът не разполагал с оригиналния документ и че той бил предоставен на ответницата, не е доказано. По-логично е оригиналът на фактурата да се намира у кредитодателя, защото, както става 4 ясно от чл. 27, ал. 2 от ЗПК, от получването на финансираните с кредита стоки възникват задълженията за кредитополучателя.

Поради липсата на каквито и да е доказателства, че трите стоки: ремарке, мотоблок и генератор на обща стойност 4950 лева с ДДС са доставени на ответницата, не възникват никакви задължения за връщане на главницата по заема, на основание чл. 23 от ЗПК.

Вземането на кредитора цесионер следва да се квалифицира именно по чл. 23 във връзка с чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 20 от ЗПК, защото в съдържателен аспект договорът за потребителски кредит е недействителен, тъй като ГПР е заблуждаващо по-нисък от действителния, понеже застрахователната премия е отчетена като главница, а не като разход по заема, и договорът не съдържа размера на лихвения процент на ден, с който се олихвява главницата при упражнено право на отказ в 14-дневен срок от сключването му.

Съдът приема, че вземането е цедирано от кредитодателя към ищеца, но тъй като не се доказа да са възникнали задължения за ответницата по процесния заем, понеже не се доказа да са ѝ доставени стоките, които са финансирани с този кредитен продукт, липсва материална легитимация на ищеца като кредитор по заемното правоотношение и затова исковата молба следва да се отхвърли изцяло.

По разноските

На ответницата следва да се присъдят, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, разноските в производството за платения адвокатски хонорар в размер на 530 евро.

Водим от гореизложеното, Тутраканският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска на „Е. М.“ ЕАД с ЕИК ***, като цесионер, против М.

Т. Д. с ЕГН ********** за установяване дължимостта на главница 6020,98 лева, договорна лихва 1334,04 лева за периода 01.10.2024-15.07.2025 г. и законна лихва върху главницата от 29.08.2025 г. до изплащане на задължението, претендирани като дължими по договор за потребителски стоков кредит № 6359000 от 21.08.2024, сключен с кредитодателя цедент „У. к. ф.“ ЕАД, за което вземане е издадена Заповед № 502/29.08.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1013/2025 г. на РС – Бяла.

Разпечатката съдържа 42 от 93 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8c5a70b2-2790-45fe-9bd7-d98adc77f21b