Решение № 93 от 14.02.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. София, 05.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела Атанасова

Членове:

Мая Цонева

Калин Калпакчиев при участието на секретаря Невена П. Ангелова в присъствието на прокурора И. Бл. Симов като разгледа докладваното от Мая Цонева Касационно наказателно дело от общ характер № 20238002200974 по описа за 2023 година Производството е по чл. 346, т. 1 от НПК и е образувано по касационни жалби на подс. Н. Т. Ц. чрез защитника му адв. Й. Д., както и на адв. Г. К. и адв. Р. И. – защитници на подс. И. Д. Х. против решение № 132/17. 07. 2023 год. по в. н. о. х. д. № 144/2023 год. по описа на Апелативен съд – Пловдив (ПАС).

В жалбата на подс. Ц. са заявени всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК, като освен това се твърди, че изводите на съда не съответстват на събраните по делото доказателства. Поддържа се, че аналитичната дейност на съда не е съответна на чл. 303 от НПК и изводите му почиват на предположения. Изложени са доводи за игнориране на обясненията на подсъдимите за целта на пребиваване на местопроизшествието и за несъобразяване на данните, че Ц. е член на Дружеството за търсене на самородно злато и метеорити. Изтъква се, че извън вниманието на въззивната инстанция е останало обстоятелството, че мястото, където са задържани подсъдимите, представлява частен поземлен имот и към момента на деянието то не е имало статут на защитен обект. Възразява се срещу извода на апелативния съд, че обясненията на подсъдимите обективират тяхната защитна позиция. Сочи се, че са пренебрегнати заключенията на техническите експертизи на металотърсача на подсъдимия и 1 протоколите за претърсване на жилищата на подсъдимите, при които действия не са открити забранени от закона предмети. Според касатора деянието е несъставомерно по чл. 277а от НК както от обективна, така и от субективна страна и ако изобщо има противоправен характер, следва да бъде квалифицирано като административно нарушение по чл. 218а, ал. 2 вр. ал. 1 от Закона за културното наследство (ЗКН). Твърдението за явна несправедливост на наказанието е обвързано с тезата, че извършеното представлява административно нарушение, но не са изложени конкретни доводи срещу вида и размера на наказанието, наложено за престъпление по чл. 277, ал. 3 вр. ал. 1 от НК. Направено е искане за отмяна на въззивния съдебен акт и за оправдаване на подсъдимия.

В жалбата на защитниците на подс. Х. са релевирани само касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Твърди се, че липсват мотиви към съдебния акт; че въззивният съд е направил недопустими предположения относно насочеността на проведените от Х. телефонни разговори, целта на пребиваването на подсъдимите в местността „Х.“ и интереса на двамата към културни ценности и археологически обекти.

Поддържа се, че показанията на поемните лица са интерпретирани превратно.

Изразено е несъгласие с извода за достоверност на заявеното от полицейските служители. Твърди се, че е игнорирано заключението на археологическата експертиза, съгласно което към момента на деянието местността не е представлявала археологически обект, а пластът, който е наситен с информация и е от значение за археолозите, може да бъде засегнат само при дълбока оран. Твърди се, че деянието е несъставомерно от субективна страна.

Направено е искане за отмяна на решението и за връщане на делото за ново разглеждане.

В съдебно заседание защитникът на подс. Ц. поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения.

Подс. Н. Ц. се солидаризира с аргументите на своя защитник и моли да бъде оправдан

Защитникът на подс. Х. също поддържа жалбата и настоява за отмяна на решението.

Подс. И. Х. се присъединява към становището на своя защитник като настоява жалбата да бъде уважена и да бъде о правдан.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите и пледира въззивният съдебен акт да бъде оставен в сила.

Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното:

С присъда № 260013/10. 02. 2021 год., постановена по н. о. х. д. № 2

503/2019 год., Окръжен съд – Пловдив е признал подсъдимите Н. Т. Ц. и И. Д.

Х. за виновни в това, че на 06. 02. 2018 год. в землището на гр. П., в местността „Х.“, в археологическа недвижима културна ценност, в съучастие като извършители, чрез използване на техническо средство – лопата, оръдия – уред за търсене на метали (металодетектор „Minelab“ model „GPX – 4500“), без съответно разрешение са търсили археологически обекти, поради което и на основание чл. 277а, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 54 от НК ги е осъдил на по една година лишаване от свобода и на глоба в размер на по 5 000 лв., като ги е оправдал за това да са използвали като техническо средство л. а.

„Хонда“ с рег. № /№/

На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил изпълнението на така наложените на подсъдимите наказания лишаване от свобода за срок от три години от влизане на присъдата в сила.

Съдът се е разпоредил с веществените доказателства, като освен това на основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК е отнел в полза на държавата, вещите, послужили за извършване на престъплението – 1 бр. лопата с черна пластмасова дръжка и 1 бр. металодетектор „Minelab“ model „GPX – 4500“, а на основание чл. 53, ал. 2, б. „а“ от НК – 1 бр. бронзов кръст с размери 3,9/2,8 см, предаден на съхранение на Регионален археологически музей – Пловдив, като вещ, притежаването на която е забранено.

В тежест на подсъдимите са възложени направените по делото разноски.

С присъда № 13/31. 10. 2022 год. по в. н. о. х. д. № 197/2021 год.

ПАС е отменил първоинстанционния съдебен акт в осъдителната му част и е оправдал подсъдимите по повдигнатото им обвинение, като е постановил да им бъдат върнати отнетите от окръжния съд вещи. В оправдателната част присъдата на Пловдивски окръжен съд е била потвърдена.

Въззивният съдебен акт е проверен от касационната инстанция по протест на прокурора и с решение № 113/23. 03. 2023 год. по к.н. д. № 70/2023 год. на І н. о. е отменен, като делото е върнато за ново разглеждане на ПАС с указания по правилното приложение на закона.

С решение № 132/17. 07. 2023 год. по в. н. о. х. д. № 144/2023 год.

ПАС е изменил присъдата на първостепенния съд в санкционната част, като наказанията на подсъдимите са индивидуализирани при условията на чл. 55 от НК съответно на по шест месеца лишаване от свобода и 2 500 лева глоба. В останалата му част първоинстанционният съдебен акт е потвърден.

Касационните жалби са допустими, тъй като са подадени в законно установения срок от надлежни страни и са насочени срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт. Разгледани по същество, са неоснователни.

Доколкото подс. Ц. е заявил и оплакване за необоснованост на проверяваното решение, е необходимо да се припомни, че същата не съставлява основание за отмяна на въззивния съдебен акт, защото по правило 3 върховната съдебна инстанция по наказателни дела е такава по правото и се произнася в рамките на фактическите положения, приети от долустоящия съд, като проверява доколко са спазени процесуалните правила, гарантиращи правилното формиране на вътрешното убеждение при установяване на правно значимите обстоятелства. Това означава, че касационната инстанция може да извършва преценка дали въззивният съд е основал изводите си върху всички доказателства или доказателствени средства или е игнорирал някои от тях; дали тези доказателствени материали са събрани и проверени по надлежния ред; дали са изопачени смисълът и значението на доказателствените източници; дали при оценката на доказателствата съдът е нарушил законите на обективната логика на изследваните факти; дали е обсъдил всички доводи на страните. В същото време настоящият съдебен състав не би могъл да ревизира вътрешното убеждение на инстанциите по фактите и да пререши въпроса за доказаността или недоказаността на обвинението, както и този за достоверността на доказателствата и доказателствените средства (каквито по същество са претенциите на защитата) като признае за истинни и правдиви такива доказателствени материали, които инстанциите по фактите са приели за съмнителни или лъжливи, и, обратно – да приеме, че са неубедителни и пораждащи съмнение доказателствени материали, които въззивната инстанция е оценила като достоверни. Недопустимо е също така и да бъдат давани указания на долустоящия съд в подобна насока. Единственото изключение от тези принципни положения се съдържа в разпоредбата на чл.

354, ал. 5 от НПК, но очертаното по-горе процесуално развитие на делото го оставя извън тази хипотеза, поради което аргументите в жалбата на подс. Ц. за необоснованост на решението не следва да бъдат обсъждани.

Неоснователни са възраженията за липса на мотиви към проверявания съдебен акт. Твърденията в жалбите за отсъствие на отговор на възраженията на защитата са декларативни, а непредубеденият прочит на решението не показва значими отклонения от процесуалния стандарт, заложен в чл. 339 и чл. 305 , ал. 3 от НПК, които да налагат отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане. Въз основа на собствения си задълбочен анализ на доказателствената съвкупност въззивната инстанция е достигнала до същите фактически констатации като окръжния съд; обективирала е изводите си относно достоверността и убедителността на доказателствата и доказателствените средства, излагайки обстойна аргументация за това; отразено е заключението относно приложимия материален закон като е посочено защо са приети за неоснователни доводите за незначителна обществена опасност на деянието и за несъставомерността му от обективна и субективна страна. Най-сетне съдът е обсъдил и размера на наказанията, наложени на подсъдимите, като се е мотивирал защо ги намира за несправедливи и кои обстоятелства налагат индивидуализацията им при условията на чл. 55 от НК.

Аналитичната дейност на контролираната инстанция също не страда от описаните в жалбите пороци. Преди всичко невярно е твърдението 4 на защитата за игнориране на обясненията на подсъдимите. С оглед забраната на чл. 14 от НПК на доказателства и доказателствени средства с предварително установена, формална доказателствена сила за съдилищата по фактите не съществува задължение да кредитират във всеки случай и в тяхната цялост твърденията на подсъдимия. Преценката за тяхната достоверност се извършва съобразно общите правила като се отчитат вътрешната им съгласуваност, изчерпателността им, корелацията им с други доказателствени източници и се съобразява двойствената им природа на доказазателствено средство и средство за защита. Тези принципни положения са залегнали в основата на оценката на заявеното от Х. и Ц.. Изводът, че в частта им, касаеща повода за отиването им до местността „Х.“, обясненията на двамата не заслужават доверие, не е произволен и немотивиран. До това заключение въззивната инстанция е достигнала след като е съпоставила грижливо твърденията им с показанията на свидетелите Ст. З. и В. А., с протоколите за веществени доказателствени средства, получени при експлоатация на специални разузнавателни средства, с протокола за оглед на местопроизшествие и с тези за претърсване на домовете на подсъдимите, както и със записите в мобилния телефон на подс. Х.. Откритите в жилището на последния две реплики на антични монети, намерената при претърсването на автомобила му книга „Български монетен каталог“, снимките на множество икони и картини, запазени в телефона му, кръстът, иззет от къщата на подс. Ц. недвусмислено показват трайния интерес на двамата към археологически обекти и културни ценности, а документираните разговори на подс. Х. с неустановени по делото лица в съвкупност с посоченото от полицейските служители за поведението на подсъдимите преди задържането им и с отразеното в протокола за оглед за наличие на множество пресни дупки в нивата и отсъствие на орехови или други фиданки там правилно са поставени в основата на констатацията за недостоверност на заявеното от Х., че искал да си изкопае орехово дръвче, което да пресади в дома си, а също така и на посоченото от Ц., че искал единствено да изпробва металотърсача си.

Разпечатката съдържа 37 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8c59c0a5-783c-4ef4-a3f1-c11660087828