Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 265280 от 06.08.2021, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 3319/2019
Вид
Решение № 265280
Подписан
06.08.2021
В сила
08.06.2022
Състав
БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА СЛАВЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 51 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.226, ал.1 · Кодекс за застраховането

Р Е

Ш Е Н

И Е гр.София, 06.08.2021г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав в публичното заседание на осми юли две хиляди двадесет и първа година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ : БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия Магделинова гр.дело №3319/2019год. и за да се произнесе, взе предвид следното.

Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл. 226, ал.1 от Кодекса за застраховането/отм/.

Ищците Ж.Р.К., М.С.И. и Л.Р.К. излагат в исковата молба, че на 15.04.2015г. около 16,40часа в гр.София на бул."Царица Йоана" техният син и брат , управлявайки мотоциклет , е загинал при сблъсък с л.а."БМВ" с рег.№ ******, водачът на който е виновен за настъпване на ПТП. Към датата на ПТП по отношение на автомобила имало сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" с ответното застрахователно дружество. От загубата му ищците търпят болки и страдания, за което претендират обезщетение.

Предвид изложеното са предявени субективно съединени искове за постановяване на решение, с което да бъде осъдено ответното дружество да заплати на следните суми:

-На Ж.Р.К., майка на починалия, обезщетение за неимуществени вреди в размер на 140 000лева, ведно със законната лихва върху тази сума от 15.04.2015г. - датата на произшествието до окончателното й плащане.

-На М.С.И., баща на починалия, обезщетение за неимуществени вреди в размер на 140 000лева, ведно със законната лихва върху тази сума от 15.04.2015г. - датата на произшествието до окончателното й плащане.

-На Л. Р. К., сестра на починалия, обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000лева, ведно със законната лихва върху тази сума от 15.04.2015г. - датата на произшествието до окончателното й плащане.

Ответникът "З.Б.И." АД в писмения си отговор излага съображения за неоснователност на исковете. Поддържа, че справедливата цена за обезщетение е в размер на 120 000лева за първите двама ищци, намалени с 2/3 , какъвто е процента на съпричиняване на вредите от поведението на починалия, който е управлявал мотоциклета със скорост от 130 км.час. Счита за неоснователна претенцията на сестрата на починалия , тъй като не са ангажирани доказателства за наличие на изключени по отношение на нея, за присъждане на обезщетение, тъй като не е негов пряк наследник. Оспорват нейната претенция и по размер като считат , че максимално допустимото обезщетение за нея е в размер на 5000лева.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните не е спорно наличието на застрахователно правоотношение по договор за застраховка "Гражданска отговорност" между ответното дружество и собственика на л.а."БМВ" с рег.№ ******.

Не е спорно, че с влязла в сила на 30.11.2017г. присъда по НОХД №693/2016г. на Софийски градски съд е признат В.М.И. за виновен за това, че на 15.04.2015г., при управление на л. а. "БМВ 320" с рег.№******, нарушил правилата за движение по пътищата -37, ал.1 от ЗДвП, и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице, едно от които е С.М.И., който управлявал мотоциклета. От мотивите към присъдата се установява, че водачът на автомобила е предприел завиване на ляво от бул."Царица Йоана" към ул. "Безименна" на т-образно кръстовище, И. спрял автомобила с намерение да предприеме ляв завой. По същото време срещуположно на автомобила се движел мотоциклет , управляван от С.М.И., който не разполагал със свидетелство за управление на мотоциклета и го управлявал със скорост от 92км.ч., на него се возел и М.И.С.. Водачът на автомобила предприел завиване на ляво, без да съобрази високата скорост, с която се приближавал мотоциклета, поради което последвал удар между тях, в резултат от който пътуващите на мотоциклета паднали на пътното платно, като водачът починал на място, а М.С.на 02.05.2015г.

Влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд съгласно чл. 300 от ГПК. Тя има доказателствено значение за вината, противоправността и деянието на извършителя, защото именно те са били предмет на изследване в това производство. Присъдата обвързва гражданския съд относно всички елементи на престъпния състав, както и за правната квалификация на деянието. Тя може да се противопостави на всички, независимо дали са участвали в наказателния процес.

Останалите постановки в присъдата, са извън обхвата на чл. 300 от ГПК. Такива други констатации, направени с присъдата, с които гражданския съд не е обвързан, са съпричиняването. (В този смисъл ТР № 5/05.04.2006 г. по гр.д.№ 5/2005 г. на ОСГТК на ВКС; Решение № 53/02.11.1981 г. по н.д. 0 41/1981 г. на ОСНК на ВС; Решение № 55/30.05.2009 г. по т.д.№ 728/2008 г. на ВКС, ТК, І-во т.О.; Решение № 22/05.05.2011 г. по т.д.№ 368/2010 г. на ТК, І-во Т.О.; Решение № 25/17.03.2011 г. по т.д.№ 411/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ-ро Т.О.). Поради изложеното в цитираната задължителна съдебна практика в настоящото производство не следва да се обсъжда механизма на настъпване на ПТП, като съдът го приема за установен съобразно влязлата в сила присъда, относно място, време и вина за настъпването му.

Съгласно чл.226, ал.1 от КЗ /отм/ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Не е спорно между страните, че ответното дружество е имало сключен договор за застраховка Гражданска отговорност със собственика на автомобила.

Установява се, че при управление на същия и поради неспазване на правилата за движение по пътищата от водача е настъпило процесното ПТП, в резултат от което е починал синът и брат на ищците.

По предявените от Ж.К. и М.И. искове, съдът приема следното:

От удостоверение за наследници на С. И. се установява, че ищците Ж.К. и М.И. за негови родители и са сред лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди, посочени в постановление №4 от 25.05.1961г. на ПВС. Предвид изложеното са установени всички законоустановени предпоставки за присъждане на обезщетение на първите двама ищци.

Съгласно разпоредбата на чл. 45 вр. с чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД на обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. За установяване на неимуществените вреди са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетели.

Свидетелката

Ц. е приятелка на ищците, съседи са, знае, че много тежко понесли смъртта на сина си. Той бил на 23 години. Живеел с родителите си. Не бил семеен, ни имал приятелка, имал планове за бъдещето.

Тъкмо навлязъл в редиците на полицията, предстояло му да гради кариера в полицията, имал и сериозни намерения за приятелката си. ПОзнава и Л., която живее наблизо в друг апартамент, по -голяма е от брат си, семейна и има дете.

Тя била неразделна с брат си, а той я обожавал. Съдът кредитира показанията на свидетелката, тъй като се основават на непосредствените й впечатления за фактите, за които свидетелства.

Размерът на обезщетението за претърпените болки и страдания от ищците родители на починалия следва да се определи от съда по справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД.

В задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК е прието, че понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни обективно съществуващи в действителността обстоятелства. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди на ищците Ж.К. и М.И. настоящият състав взема предвид, че са били родители на починалия и без съмнение са имали емоционална и духовна връзка с него. Като родители, са преживели силни отрицателни емоции, настъпили при уведомяването за смъртта на детето им и при организиране на погребение. Следва да се вземат предвид негативните емоции, които са продължили да търпят след погребението на сина им, осъзнавайки непоправимостта на настъпилите промени, невъзможността да го видят отново, което без съмнение е породило у тях депресивно състояние, продължително време.

Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че справедливото обезщетение за установените неимуществени вреди е в размер на по 140 000лева.

Във връзка с възражението за съпричиняване с твърдение за принос на починалия в настъпване на вредите, поради управление на мотоциклет без свидетелство за управление и с превишена скорост, е приета авто-техническа екпертиза, по която са дадени следните отговори на поставените въпроси:

-Причината за ПТП е започване извършване на маневра ляв завой от водача на автомобила без да пропусне движещия се направо мотоциклет, водачът не е спрял с максимална интензивност в мига на навлизане на автомобила в пътната лента на мотоциклета, водачът на мотоциклета го е управлявал със скорост, при която не е имал техническа възможност да предотврати удара чрез спиране с максимална интензивност.

-Преди настъпване на ПТП лекият автомобил се е ускорявал и в момента на удара се е движел с 19,98км.ч., скоростта на мотоциклета преди удара е

92,08кв.ч., а в момента на удара 70км.ч. С оглед установените скорости и място на удара е направен извод, че когато лекият автомобил е навлязъл в лентата на мотоциклета, ударът за неговия водач е бил непредотвратим чрез спиране с максимална интензивност. Ако мотоциклетът се е движел със скорост от 50км.час, ударът е бил предотвратим за неговия водач.

-Според вещото лице причините за ПТП са започнатия завой наляво от водача на автомобила и навлизане в лентата за движение на мотоциклета, управлението на мотоциклета със скорост, при която не е имал техническа възможност да предотврати удара чрез спиране.

-Ако водачът на автомобила беше оставил мотоциклета да премине преди предприемане на завоя на ляво или беше спрял с максимална интензивност в мига, в който е навлязъл в пътната лента на мотоциклета, би предотвратил удара. Водачът на мотоциклета би предотвратил удара при управление със скорост, близка или равна на максимално разрешената от 50 км.ч.

Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и обосновано, от което се установява, че водачът на мотоциклета се е движел с превишена скорост, в нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, поради което не е могъл да спре и да избегне удара със завиващия на ляво лек автомобил.

Представено е удостоверение от СДВР в уверение, че С. И. се е водил на отчет като водач на МПС и му е било издадено свидетелство за управление , валидно до 23.04.2022г., за категория Б и М, което е било валидно към датата на ПТП, от което следва да се направи извод, че е разполагал със свидетелство за управление на мотоциклет.

При преценка основателността на възражението за съпричиняване следва да се вземе предвид задължителната практика на ВКС – решение № 206 от 12.03.2010г. по т.д. № 35/09г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 98 от 24.06.2013г. по т.д. № 596/12г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 151 от 12.11.2010г. по т.д. № 1140/11г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 169 от 02.10.2013г. по т.д. № 1643/12г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. решение № 16 от 04.02.2014г. по т.д. № 1858/13г. на ВКС, ТК, І т.о. и решение № 92 ог 24.07.2013г. по т.д. № 540/12г. на ВКС, ТК, І т.о., постановени по реда на чл.290 ГПК, според която, за да бъде намалено на основание чл.51, ал.2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд, и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване.