Решение № 123 от 07.11.2023, Районен съд - Елхово

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. Елхово, 07.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, III -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мартина Ив. Кирова при участието на секретаря А.Д.М. като разгледа докладваното от Мартина Ив. Кирова Гражданско дело № 20232310100192 по описа за 2023 година

Предявен e отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 ал.1 вр.с чл.124 ал.1 от ГПК.

Ищецът - Г. А. С. от гр.Я., с исковата си молба, депозирана чрез ССЕВ, подписана с КЕП от пълномощника му по делото – адв.С. К. от АК-Я., с посочен съдебен адрес в гр.София, против РАЙОНЕН СЪД-Я., представляван от Административния ръководител – председател С.М.., по изложени доводи и съображения, е предявил отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 вр.с чл.439 ал.1 от ГПК - за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от общо 524.51 лева, включваща сумата от 417.78 лева - главница, представляваща неизплатената част от наложеното с Решение № 61/27.02.2018г. по АНД № 170/2018г. по описа на РС-Я., на основание чл.78а ал.1 от НК административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева, както и сумата от 56.60 лева - разноски и такса в размер на 50.13 лева, по изпълнителен лист от 04.04.2018г., издаден по посоченото АНД по описа на РС-Я., въз основа на който е образувано изпълнително дело №20232330400136 по описа на ДСИ при РС-Я..

Обстоятелствата, на които ищецът обосновава иск.си претенция са следните: Посочено е, че пред служба ДСИ при РС-Я. е било образувано изп.д. 20232330400136, въз основа на изпълнителен лист от 04.04.2018г., издаден по АНД № 170/2018г. по описа на РСЯ.. По посоченото АНД с постановено Решение № 61/27.02.2018г., на ищеца С. на основание чл.78а ал.1 от НК е било наложено административно наказание „глоба" в размер на 1000 лева, която е следвало да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на РС-Я.. При издаване на изпълнителния лист е отразено плащане в размер на 200 лева. В резултат на така образуваното изп.дело, ищецът през 2023г. е получил покана за доброволно изпълнение за сумата от 417.78 лева главница, неолихвяема и 56.60 лева разноски и такса 50.13 лева, или всичко дължими 524.51 лева.

Сочи се в иск.молба, че първоначално горецитираният изпълнителен лист е бил образуван в изп.д. №404/2018г. по описа на ДСИ при РС-Я., по което на 15.02.2019г. ищецът е заплатил 250 лева. На 26.07.2022г. изп.д. №404/2018г. е било прекратено на 1 основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, поради неизвършване на изпълнителни действия повече от две години.

Изтъква се, че новообразуваното изп.д. №20232330400136 по описа на ДСИ при РС-Я., е незаконно поради погасяване на вземането по давност и поради това според ищеца са недължими и таксите и разноските по изпълнителното дело. Сочи се, че ищецът е подал молба за прекратяване на изп.дело поради погасяване на задължението по давност, но исканото прекратяване е било отказано. С този отказ ищецът обосновава правният си интерес от предявяване на настоящата иск.претенция.

По отношение основателността на иска си, ищецът изтъква съображения за изтекла абсолютна давност на правото за принудително изпълнение на ответника, по смисъла на приложимите разпоредби на чл.82 ал.4 вр. ал.1 т.5 НК, респ. по смисъла на чл.82 от ЗАНН, с оглед обстоятелството, че се касае за изпълнение на адм.наказание „глоба". Според посочените разпоредби на НК и ЗАНН давността за изпълнение на наказанието глоба е две години, които със завишението от ½ са станали три и според ищеца са изтекли на 15.03.2021г. В този смисъл ищецът се позовава и на разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 2 от 12.04.2017 г. по тълк. д. № 3/2016 г. на Върховен административен съд.

С иск.молба е заявена и претенция за присъждане на направените по настоящото производство разноски. Съобразно процесуалните правила, с исковата си молба ищецът е представил писмени доказателства и е направил и доказателствено искане.

В съдебно заседание ищецът редовно призован, не се явява. Не се явява и пълномощникът му – адв.К., от който по делото е депозирано заявление с вх.№4248/ 27.09.2023г., с което по заявеното от ответника с отговора му по иск.молба признание на иска, изрично не е изразено съгласие по смисъла на чл.237 ал.1 от ГПК за постановяване на решение при тази хипотеза, като е направено искане да не се прекратява съдебното дирене, а съдът да се произнесе с решение по съществото на спора, след приобщаване на доказателствата по делото и приключване на съдебното дирене. Заявена е липса на искания за събиране на допълнителни доказателства и е взето становище по съществото на спора, като по изложени доводи и съображения е направено искане за постановяване на решение, с което да бъде уважена изцяло исковата претенция и да се приеме, че ищецът не дължи на ответника сумите претендирани по изп.д.№20232330400136 по описа на ДСИ при РС-Я..

Заявена е и претенция за присъждане на направените по делото разноски, съгласно приложен списък на същите по смисъла на чл.80 от ГПК.

Ответникът – РАЙОНЕН СЪД-Я., представляван от Административния ръководител – председател С.М.., с писмения си отговор с вх.№3560/04.08.2023г., в законоустановения 1-месечен срок, е оспорил допустимостта на иск.молба, както и е взето становище по основателността на същата. Оспорена е и в частта за претендираните разноски. По допустимостта на иск.претенция са изложени доводи и съображения, че предвид на обстоятелството, че с молба с вх. № 10204/03.08.2023 г. по ИД № 136/23 г. описа на ДСИ при РС-Я., ответникът по настоящото производство и взискател по изп.дело е поискал, на основание чл.433 ал.1 т.2 ГПК, прекратяване на изпълнителното производство, поради което за ищеца е отпаднал правния интерес от по-нататъшното водене на настоящото производство. Предвид на това, е направено искане за прекратяване на производството по настоящото гр.д. В случай, че не бъде възприето възражението за недопустимост на иска, то по изтъкнати аргументи, е заявена позиция на признаване основателността на предявения установителен иск и е направено искане за уважаването му. По отношение на претенцията, заявена с иск.молба за присъждане на разноски по настоящото производство, в писмения отговор се излагат доводи, че тъй като преди завеждане на настоящото исково производство ищецът Г. С. не се е позовал пред РС-Я. на изтекла в негова полза погасителна изпълнителска давност на наказанието по чл.78а от НК, а само пред ДСИ, за което взискателят не е бил уведомен, то са налице основанията на чл.78 ал.2 от ГПК и с оглед на 2 това разноските следва да останат за сметка на ищеца. Алтернативно е заявено възражение по чл.78 ал.5 от ГПК – за прекомерност на претендираните от ищеца разноски. С отговора си ответникът съобразно процесуалните правила е представил писмени доказателства и е направил доказателствено искане за приобщаване на писмени доказателства. Заявена е липса на възражение срещу представените от насрещната страна писмени доказателства и направеното доказателствено искане.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител. С депозирана от ответника, чрез представляващия го Адм.ръководител – председател С.М.., молба с вх.№4399/03.10.2023г., е заявено поддържане на депозирания отговор на иск.молба със същите искания и на същите основания. Не са направени искания за събиране на други доказателства.

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията, възраженията и доводите на страните и при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл. от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С оглед писмените изявления на страните по делото, съдът с доклада си по чл.146 ал.1 т.3 от ГПК, е приел за безспорно обстоятелството, че с влязло в сила на 15.03.2018г.

Решение № 61/27.02.2018г., постановено по приложеното по настоящото производство АНД №170/2018г. по описа на РС-Я., на ищеца Г. А. С. за извършено престъпление по чл.343в ал.3 вр.с ал.1 вр.с чл.26 ал.1 от НК, за което е признат за виновен, на основание чл.78а ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв.

Не е спорно между страните по делото, че въз основа на така постановения подлежащ на изпълнение съдебен акт, на 04.04.2018г. е издаден служебен изпълнителен лист срещу ищеца С. за заплащане на сумата от 800 лв. /при частично заплатени 200 лв. от определения размер на адм.наказание/, представляваща „глоба“ в полза на бюджета на съдебната власт, платима по сметка на РС-Я., както и сумата от 5 лв., представляваща държ.такса за издаване на изп.лист, платима също в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Я..

Страните по делото не спорят и по обстоятелството, че на основание чл. 264, ал. 2 от ЗСВ и възлагателно писмо на РС-Я. с изх.№536/17.01.2023г. е възложено на ДСИ при РСЯ. образуването срещу ищеца на изп.д.№ 20232330400136 по описа на ДСИ ЯРС, въз основа на изпълнителен лист от 04.04.2018г., издаден по АНД №170/2018г. по описа на РС-Я., но за събиране само на остатъка в размер на 417.78 лв. /при частично заплатени – на 19.04.2018г. 100 лева и на 10.05.2018г. - 100 лв. и на 15.02.2019г. по изп.д.№404/2018г. по описа на ДСИ при ЯРС - 187.22 лв. от непогасената част от глобата в размер на 800 лв. и държ.такса в размер на 5 лв. за издаване на изп.лист/, представляващ незаплатената част от глобата.

На гърба на изпълнителния лист е нанесен печат за образувано преди това изп. дело № 404/2018г. по описа на ДСИ при РС-Я., на който е нанесено, че поканата за доброволно изпълнение е връчена на 23.04.2018 г., а делото е прекратено на 26.07.2022 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

За изясняване на спорните по делото обстоятелства са изискани горепосочените две изпълнителни производства.

От материалите по изп. дело № 404/2018г. на Служба ДСИ при РС-Я. е видно, че актът за възлагане е постъпил в службата на 10.04.2018г. - шест дни след издаване на изпълнителния лист и на същия ден е разпоредено образуването на изпълнителното дело.

Покана за доброволно изпълнение е изпратена на 12.04.2018 г., която е връчена на ищеца на 23.04.2018г. по реда на чл.46 ал.2 от ГПК, чрез лице от домашните му /Г. С. А. - дядо на адресата/, живущо на адреса. По делото е изисквана справка от ОД на МВР-Я. за 3 регистрирани ППС, но такива не са установени. С писма изх.№3032/20.04.2018г. и изх.№ 3760/16.05.2018г. взискателят – ответник, е уведомил ДСИ за постъпила по сметката на РСЯ. от длъжника съответно на 18.04.2018г. и на 10.05.2018г., на два пъти сума в размер на по 100 лв., с основание за заплащането й – погасяване на наложената глоба по АНД №170/2018г. по описа на РС-Я.. В хода на изп.д. е била изискана и справка от ТД-Бургас от 26.04.2018г. за сключен от дъжника–ищец тр.договор, но такъв не е установен. На 15.02.2019г. е извършено с платежно нареждане превеждане от страна на длъжника на сумата от 250 лева по сметка на ДСИ при РС-Я., с която е заплатена дължимата държ.такса по изп.дело в размер на 62.78 лв., а с остатъка от 187.22 лева е погасена част от вземането за „глоба“ и дължимата държ.такса в размер на 5 лв. за издаване на процесния изп.лист от 04.04.2018г. С Постановление от 26.07.2022г. на ДСИ при РС-Я., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, е прекратено изпълнителното производство по изп.д. № 404/2018г.

Видно от материалите по изп. дело № 136/2023г. по описа на ДСИ при РС-Елхово процесният изпълнителен лист е изпратен отново за образуване на изпълнително дело, с акт за възлагане с изх.№536 от 17.01.2023 г., а новото изпълнително дело е образувано на 23.01.2023 г. По същото е изпратена покана за доброволно изпълнение, връчена на 30.01.2023г. по реда на чл.46 ал.2 от ГПК – чрез пълнолетно лице от домашните на длъжника-ищец, а именно чрез дядо му - Г. С. А., поел задължение да предаде съобщението на адресата. Със запорно съобщение с изх.№2126 от 25.01.2023г. и на основание чл. 450, ал.3, чл.507, чл.508 вр.с чл.446, чл.446а и чл.515, чл.516 от ГПК, е наложен запор на банковите сметки на длъжника-ищец в „Юробанк И Еф Джи България“АД. В отговор „Юробанк България“АД е информирало, че запорът фактически е наложен на 06.02.2023г., както и че по същата сметка има предходен запор. Междувременно с Разпореждане от 08.02.2023г. на ДСИ при РС-Я., по същото изп.д.№136/2023г., е присъединено вземане на Държавата в размер на 938 лв., представляващо публични задължения. На 01.03.2023г. е входирано с вх.№3315 заявление от длъжника-ищец Г. А. С., депозирано чрез пълномощника му – адв.К., с което е направено възражение за некомпетентност, тъй като с оглед на това, че вземането по изп.лист е за събиране на наказание глоба, наложено по НК, то съгласно чл.235 от ЗИНЗС, би следвало глобата да се изпълнява от НАП по постоянния адрес на осъдения. Алтернативно е направено искане за прекратяване на изпълнителното производство, поради погасяване на вземането по давност. По така депозираните искания ДСИ при РС-Я. се е произнесъл с Разпореждане от 02.03.2023г., което е съобщено на длъжника чрез пълномощника му адв.К. на 15.03.2023г.