Решение № 167 от 29.12.2025, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 167 гр. Р, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Р в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ Б. БОРИСОВ при участието на секретаря СРЕБРЕНА СТ. РУСЕВА като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Б. БОРИСОВ Административно наказателно дело № 20253330200413 по описа за 2025 година Въззивно административнонаказателно производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Р. А. Р. ЕГН **********, живущ в гр. Р, жк. „ О „ №**,вх.*,ет.*,ап.**, против Наказателно постановление № 25-1075-000769 от 01.07.2025г. на Началник Група в Сектор „ ПП „ към ОДМВР Р, с което за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 3000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца, на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП.

Недоволен, жалбоподателят моли съда да отмени изцяло НП, като неправилно и незаконосъобразно, оспорва фактическите обстоятелства, отразени в АУАН и НП.

За въззиваемата страна се явява проц. представител, който счита жалбата за неоснователна и моли НП като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Н а 12.05.2025г. около 21,00ч. в гр. Р, до механа „ Златният дъб „, като водач на л.а. „ БМВ” с рег. № РР **** ВР, собственост на М П.а, използва път, отворен за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с 1 неговото предназначение за превоз на хора и товари, като подава рязко газ на автомобила с дръпната ръчна спирачка, с което върти гумите на място, едновременно с това придвижва с много ниска скорост и подава силно газ, с което деяние оставя значителни следи с неправилна форма от гуми по пътното платно с дължина около 15 – 20м. Свидетели на поведението на нарушителя станали множество присъстващи, един от които св. П. Д.. Последният подава сигнал в ОДМВР – Р и на място е пратен полицейски екип в състав свидетелите полицейските служители – свидетелите С. Н. и Е. К.. Същите установяват водача – нарушител Р. Р., който пред тях признава за извършеното нарушение, изглеждайки записи от охранителни камери, отказва да даде писмени обяснения.

На база констатациите на нарушителя е съставен АУАН бл. № 4120913, в който нарушението е описано по посочения начин, квалифицирано от актосъставителя като такова по чл. 104б, т.2 от ЗДвП, запознал нарушителя със съдържанието, който заявил, че няма възражения и му връчил екземпляр от АУАН.

На база съставеният АУАН на 01.07.2025г. е издадено и процесното НП, в което нарушението било описано по идентичен с АУАН начин, също квалифицирано по чл.104б, т.2 и адм. наказващият орган на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП, наложил адм. наказание „глоба” в размер на 3000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок дванадесет месеца. НП е връчено на жалбоподателя на 04.07.2025г., жалбата срещу него подадена пред адм. наказващия орган на 08.07.25г.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е допустима, като подадена в законноустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване адм. акт.

Разгледана по същество е неоснователна.

Наказателното постановление, както и Актът за установяване на извършеното от жалбоподателя административно нарушение, са съставени в предвидените за това срокове, от надлежен орган и при спазване на изискуемите се за тяхната валидност, форма и съдържание. Констатираното от проверяващия орган административно нарушение е надлежно индивидуализирано, като са посочени дата и място на извършване, съдържа се 2 кратко описание на нарушението от фактическа страна, посочени са конкретните законови разпоредби, нарушени с това деяние и съответните норми, въз основа на които следва да се ангажира административнонаказателната отговорност на нарушителя. Въз основа на това, съдът намира, че с процесното НП ясно, точно и конкретно от фактическа и правна страна са посочени предпоставките и основанията, и всички необходими елементи, които определят и индивидуализират административните нарушения, вменени във вина на нарушителя, поради което по своята форма и съдържание, то отговаря на изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН от формална страна.

От разпита на свидетелите в хода на съдебното следствие, по категоричен и безспорен начин се установяват нарушението извършено от жалбоподателя. Същият не успява по същество до обори фактическите констатации по АУАН, респективно в НП. Свидетелските показания на свидетелите П. Д., С. Н. и Е. К., както и приобщените по делото 2бр. черно – бели фотографии, формат А4, по безспорен и категоричен начин обосновават извода на съда за авторството на процесното нарушение. Добавени към тях АУА Н бл. № 4120913, справка за нарушител/водач, Докладни записки, Удостоверение, Заповед на Министър на вътрешните работи, категорично установяват обективните елементи от състава на нарушението и допринасят за доказване и на субективната страна на нарушението по чл. 104б, т. 2 ЗДвП.

Съдът не кредитира показанията на св. Е. С и св. С. И., които изграждат защитна версия, че деянието не е извършено от жалбоподателя. Първият от тях при предявяване на фотографиите в прав текст потвърждава неистина /лъже/, че автомобила на жалбоподателя е в покой, даже е „ …на спирачка …“, защото светлините му светят, а те ще светят когато автомобила е на контакт или с работещ двигател, а не когато е в покой – паркиран. Нещо повече ясно на снимките се вижда димът, пушекът от задните гуми на автомобила на жалбоподателя. Ясно на снимките се вижда, че пред автомобила на жалбоподателят е спрял и друг автомобил, който също „върти“ гуми на място, което не отговаря на обясненията на св. С. И., че жалбоподателят паркирал на мястото на предния автомобил, който вече си бил тръгнал.

В закона не се съдържа легална дефиниция за "ползването на път за други цели, освен за превоз на хора и товари", което съгласно трайната 3 съдебна практика, предполага запълването на бланкетния състав с конкретно съдържание според особеностите на всяка хипотеза.

От субективна страна, деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл, тъй като нарушителят е съзнавал общественоопасните последици от деянието си и е искал настъпването им, а именно осъзнавал е, че предприема маневри, които не съответстват на предназначението на пътя, по който се движи и е искал и целял именно това.

Наложените на жалбоподателя административни наказания "глоба" и "лишаване от право да управлява МПС" са предвидени кумулативно и са с фиксиран в закона размер и продължителност, поради което за настоящата инстанция не съществува възможност да измени НП в частта относно санкцията.

За така констатираното нарушение не се установиха предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същото разкрива типичната степен на обществена опасност за нарушенията от този вид. Използването на пътищата не по предназначение, чрез съзнателно извеждане на МПС извън контрол, е поведение със значителна обществена опасност за всички участници в движението, включително и за самия нарушител, поради което обществените отношения, свързани с безопасността на движение по пътищата са засегнати в степен, която оправдава прилагането на административна санкция.

От изложеното съдът намира представител за неоснователни. възраженията на процесуалния

В този смисъл като правилно и законосъобразно, обжалваното НП следва да бъде потвърдено.

От този изход на делото съдът намира искането на процесуалния представител на адм. наказващия орган за присъждане на разноски по водене на делото за основателно, поради което следва да бъде уважено в максимален размер.

Воден от изложените съображения и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-1075-000769 от 4

01.07.2025г. на Началник Група в Сектор „ ПП „ към ОДМВР Р, с което за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП на Р. А. Р. ЕГН **********, живущ в гр. Р, жк. „ О „ №**,вх.*,ет.*,ап.** е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 3000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца, на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА Р. А. Р. Е Г Н **********, живущ в гр. Р, жк. „ О „ №**,вх.*,ет.*,ап.** да заплати на ОДМВР – Р сумата в размер на 150,00/сто и петдесет/лева, представляваща разноски по водене на делото за юристконсулско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Р в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Р: _______________________

5