Решение № 15453 от 03.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15453 гр. София, 03.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Б В при участието на секретаря С В като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20261110108419 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

„Т..” ЕАД е предявило срещу В. Л. И. установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с които се иска да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата в размер на 30, 68 евро, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2023 г. до 30.04.2025 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.

София, район „Ис..“, жк „Д..“, бл.., вх. А, ап.., аб.№ ..., ведно със законна лихва за период от 12.12.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 4, 60 евро, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2023 г. до 08.12.2025 г., сумата от 1, 53 евро, представляваща мораторна лихва за периода 16.10.2023 г. до 08.12.2025 г., начислена върху признатата сума за главница за дялово разпределение от ответника в размер на 5, 49 евро за периода от 01.08.2024 г. до 30.04.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1666/2025 г. по описа на РС - Бяла.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника, в качеството му на собственик на идеални части от процесния имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като той не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и дължимата стойност на услугата „дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от изтичането на периода, за който се отнасят. Посочва, че съгласно общите условия клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец на продавача на топлинна енергия. Претендира и разноските за производството.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват като неоснователни, като се излагат доводи, че ответникът не е собственик или носител на вещно право на ползване на част или на целия процесен имот, следователно не е 1 клиент на топлинна енергия. Оспорва претенцията за сума за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация поради липса на прозрачност и точност на формулата за изчисляване на дялово разпределение като се позовава на решение на СЕС от 23.10.2025 г. по дело С760/2023 на СЕС, решение № 7278/03.07.2023 г. по адм.д. № 746/2021 г., ВАС и решение № 1037 от 10.02.2025 г. на ВАС. Оспорва и акцесорните претенции за лихви. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Уточнява, че оспорва единствено правните основания за начисляване на процесните суми, като не твърди да има разминаване и не оспорва ежемесечните отчети по общия топломер, отопляемия обем и размера на начислените суми.

Моли исковете да бъдат отхвърлени и да не бъдат допускани поисканите от ищеца експертизи.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за цена на топлинна енергия в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника, по силата на което е престирал и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, а по иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за цена на услугата дялово разпределение, че в неговия патримониум е възникнало правото да получи стойността на извършената услуга, която за исковия период се равнява на претендирания размер.

По исковете по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.

При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответникът следва да докаже, че е погасил претендираните вземания чрез плащане.

По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

С оглед становищата на страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК за безспорно и ненуждаещо се от доказване с доклада по делото е обявено, обстоятелството, че за процесния имот за процесния период е доставена топлинна енергия в претендираните в исковата молба размери.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в редакцията, действаща през исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия съгласно предишната редакция на закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване, освен в случаите на наличие на сключен писмен договор между страните.

По делото е приет договор за продажба на държавен имот от военно-жилищния фонд по реда на Наредбата за държавните имоти от 10.10.1991 г., с който Л Г И. и ТГ И.а И.а са придобили правото на собственост върху процесния апартамент №.., находящ се в гр.

София, ж.к. „Д..“, бл.., вх. А, еет... От приложените на л. 81 и сл. удостоверения за наследници се установява, че Л Г И. е починал на 08.03.2008 г., а ТГ И.а И.а – на 10.11.2020 г., като двамата са оставили за свои наследници двете си деца – ответникът В. Л. И. и С. Л.а И.а. При служебна справка в ЕИСС съдът установи, че заповедният съд по ч.гр.д. № 1666/2025 г. по описа на РС – Бяла, е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу В. Л. И. и С. Л.а И.а при квоти от по ½ от общото претендирано задължение за процесния имот, като е издал две отделни заповеди за вземанията срещу всеки от двамата длъжници. Заповедният съд е дал и отделни указания за предявяване на искове по реда на чл. 422 ГПК, в резултат на което са били образувани и две отделни искови производства за вземанията срещу всеки от двамата длъжници. Следователно, в настоящето 2 производство се претендира ½ от общия размер на задълженията за процесния апартамент.

Предвид събраните писмени доказателства съдът намира, че по делото е установено, че ответникът е придобил по силата на настъпило наследствено правоприемство ½ идеална част от правото на собственост върху процесния имот и именно в качеството си на собственик следва да отговаря и за ½ от стойността на реално потребената в него топлинна енергия.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/. В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

По делото е отделено като безспорно обстоятелството, че за процесния имот за процесния период е доставена топлинна енергия в претендираните в исковата молба размери. Направените от ответника оспорвания във връзка със законосъобразността на начина на изчисляване на топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, са неоснователни. Както е изяснено с Решение № 5 от 22.04.2010 г. по к. д. № 15/2009 г. на Конституционния съд на Република България, сградната инсталация в сграда - етажна собственост, топли ограждащите стени на имотите и в резултат на топлообмена топли всички имоти, включително и тези, чиито собственици са пломбирали или демонтирали отоплителните тела в имотите си или са затворили термостатните им вентили. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, е определена от закона като разлика между общото количество топлинна енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода. Предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата - етажна собственост, и чрез топлопроводите й топлинната енергия да достига до индивидуалните имоти на потребителите. По този начин тя обективно отдава топлинна енергия в сградата чрез затопляне на стените, подовете и пр. и повишава температурата в цялата сграда. Общите части не могат да бъдат отделени от сградата по начин да задоволяват нуждите само на някои собственици и титуляри на вещни права.

Също така в ет..6 от Решение от 05 декември 2019 г. на СЕС по съединени дела С 708/17 и С 725/17, Съдът приема, че що се отнася по-конкретно до сградната инсталация може да е трудно и дори невъзможно да се определи с точност количеството топлоенергия, отдадено от тази инсталация във всеки апартамент. Всъщност това количество топлоенергия включва не само топлоенергията, отдавана вътре в съответния апартамент от физическите компоненти на сградната инсталация като топлопроводите и тръбите, които минават през този апартамент, но и топлообмена между отопляваните и неотопляваните обекти. В този смисъл, както отбелязва генералният адвокат в точка 85 от заключението си, отделните апартаменти в сградите в режим на етажна собственост не са топлинно независими, тъй като топлината циркулира между отопляваните и по-малко отопляваните или съвсем неотопляваните помещения.

С Решение на СЕС от 23 октомври 2025 година по дело C-760/23 е прието, че Член 9, параграф 3 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, съгласно която собственикът на апартамент в сграда — етажна собственост, е длъжен да заплати разходите, които са му начислени за топлинната енергия, отдадена от всички тръбопроводи и инсталации за разпределение и доставяне на топлинна енергия в сградата, включително когато стълбищата и коридорите на сградата не са оборудвани с радиатори, в размер на част, пропорционална на отопляемия обем на своя 3 апартамент, доколкото правилата и параметрите, въз основа на които се изчисляват разходите, които са му начислени за индивидуалното му потребление на топлинна енергия за отоплението на апартамента му и за топлата вода за битови нужди, гарантират прозрачността и точността на отчитането на индивидуалното потребление.

В т. 57 - 58 от решението е посочено, че що се отнася до въпроса дали член 9, параграф 3 от Директива 2012/27 не допуска правна уредба като разглежданата в главното производство, която предвижда, че всеки собственик на апартамент трябва да заплаща разходите за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, пропорционално на отопляемия обем на апартаментите по проект, Съдът вече е постановил по същество, че национална правна уредба като разглежданата в главното производство, видимо отговаря на понятието "насоки", посочено в член 9, параграф 3, трета алинея от тази директива, тъй като тази правна уредба предвижда, че разходите за топлинна енергия се разделят на разходи за топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, разходи за топлинната енергия за отопление на общите части и разходи за топлинната енергия за отопление на имотите. Съдът е приел, че като се има предвид признатата на държавите членки свобода на действие, Директива 2012/27 допуска сметките за потребление на топлинна енергия за сградната инсталация да се изготвят за всеки собственик на апартамент в съответната сграда пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент, като член 9 от Директива 2012/27 не предвижда изискванията, на които трябва да отговаря подобна формула.