Определение № 46 от 08.01.2026, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно търговско дело 2051/2025
- Вид
- Определение № 46
- Подписан
- 08.01.2026
- В сила
- 08.01.2026
- Състав
- Бонка Йонкова, Иванка Ангелова, Петя Хорозова
Цитирани разпоредби
- чл. 280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1, т.1 и т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1, т.1 и т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 283 · Граждански процесуален кодекс
- чл.284, ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.287, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
- чл.267, ал.1, пр.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87, ал. 2, пр. последно · Закон за задълженията и договорите
- чл.112, ал.1 · Закон за обществените поръчки
- чл.161 · Закон за устройство на територията
- чл.161, ал.4 · Закон за устройство на територията
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 46 гр. София, 08.01.2026 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Бонка Йонкова
Членове:
Петя Хорозова
Иванка Ангелова като разгледа докладваното от Иванка Ангелова Касационно търговско дело № 20258002902051 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по съвместна касационна жалба на „Кабиле Груп“ ЕООД и „Сатурн 2“ ООД, чрез процесуален представител, срещу Решение № 22 от 28.03.2025 г. по в. т. д. № 39/2024 г. на Апелативен съд – Бургас, с което е потвърдено Решение № 323 от 19.10.2023 г. по т. д. № 38/2023 г. на Окръжен съд – Бургас в обжалваните части, с които настоящите касатори са осъдени да заплатят солидарно на Министерство на младежта и спорта сумата от 850 134,78 лв. – получена по прекратен поради изтичане на срока му Договор № 23-00-96 от 01.12.2020 г. за обществена поръчка, с предмет „Инженеринг за изграждане на физкултурен салон по типов проект към Професионална гимназия по туризъм - гр. Нова Загора“, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 30.01.2023 г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 38 256,07 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 850 134,78 лв. за периода 17.02.2022 г. 28.07.2022 г.
В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на 1 което се претендира неговата отмяна и отхвърляне на предявените искове, както и присъждане на направените разноски за всички инстанции. При условията на евентуалност, в случай че предявените от Министерство на младежта и спорта искове бъдат счетени за основателни, се претендира, отмяна на въззивното решение в частта му, с която са оставени без уважение направените възражения за прихващане, и вместо него да бъде постановено решение, с което същите бъдат уважени.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните правни въпроси, по отношение на които се твърди, че са формирали правните изводи на въззивния съд и обуславят необходимостта от допускане на атакуваното решение до касационен контрол на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК:
1. „Следва ли възложител по смисъла на ЗОП, който не е възложител по смисъла на ЗУТ, да съдейства на изпълнителя по договор за инженеринг като осъществи контакт със собственика на имота относно сключване на договор за строителен надзор, при положение, че в сключения между страните договор за инженеринг изрично е уговорено задължение на възложителя по ЗОП да осигури контрол при извършване на строителството на обекта и при спазване разпоредбите на действащото законодателство ?“;
2. „Следва ли възложител по смисъла на ЗОП, който не е възложител по смисъла на ЗУТ, да съдейства на изпълнителя по договор за инженеринг като м у окаже съдействие за издаването и съгласуването на необходимите строителни книжа за обекта, такива като, но не само, виза за проектиране, разрешение за строеж, актове по време на строителството и такива за въвеждане на обекта в експлоатация ?“;
3. „При положение, че срокът за изпълнение на предмета на договора е уговорен като срок на договора, то облигационната връзка между страните прекратява ли се с изтичането му или същият представлява срок за изпълнение, с неизпълнението на който неизправната страна е в забава на договорните си задължения ?“;
4. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото, както и всички твърдения и възражения на страните ?“;
5. „Следва ли съдебното решение да съдържа изрични и ясни мотиви при отхвърлянето на възражения на страните ?“;
6. „Следва ли да се приеме, че всяка сделка, включваща модалитет срок на 2 договора, се явява по своето правно естество фикс-сделка по смисъла на чл.
87, ал. 2, пр. последно ЗЗД, или в договора следва да се съдържа изрична разпоредба, указваща последиците от настъпването на срока, за да е налице фикс-сделка ?“.
По първите три поставени от касаторите правни въпроси, както и по въпрос № 6 се твърди наличието на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване с мотива, че отговорът по тях е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Сочената като релевантна към останалите формулирани правни въпроси допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК е обоснована с твърдението за противоречие между приетото от въззивния съд и практиката на касационната инстанция, намерила израз в: по въпрос № 4 - решения по т. д. № 937/2018г. на I т.о.; по гр.д. № 2221/2016г. на III г.о. и по гр. д. № 1656/ 2013 г. на II т.о.; по въпрос № 5 - решения по гр. д. № 1713/2009 г. на IV г.о.; по гр.д. № 1019/2009г. на III г.о.; по т.д. № 823/2010г. на II т.о.; по гр.д. № 1857/2010 г. на IV г.о.; по т. д. № 1106/2010 г. на II т. о. и по т.д. № 377/2011г. на II т.о.; по въпрос № 6 - решения по т. д. № 838/2017г.; по т. д. № 3723/2013 г. на II т.о. и по т.д. № 855/2019г. на ВКС, II т.о.
Ответникът по касация - ищецът Министерство на младежта и спорта, в законоустановения срок по чл.287, ал.1 ГПК представя отговор, с който изразява становище, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване. Изложени са съображения и за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – изхожда от надлежни страни, подадена е в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да достигне до обжалвания резултат, Апелативен съд – Бургас след собствен анализ на събраните по делото доказателства е приел за установено, ч е на 01.12.2020г., след проведена процедура по обществена поръчка, на основание чл.112, ал.1 ЗОП, бил сключен договор, по силата на който изпълнителят - „Сатурн - Кабиле“ ДЗЗД поело спрямо Министерството на младежта и спорта задължението да извърши строително - монтажни работи (СМР) по инженеринг за изграждане на физкултурен салон по типов проект към Основно училище „Христо Смирненски“, гр. Нова Загора; Задълженията по договора били поети от дружествата - въззивници като съдружници в ДЗЗД 3
„Сатурн-Кабиле“, неперсонифицирано формирование, учредено по писмено споразумение за обединение при равни дялове от 22.06.2020 г., изменено с анекс от 31.08.2020г.; С чл. 9, ал. 3 от споразумението била уговорена солидарната отговорност на съдружниците към съконтрахента - възложител и към трети лица; На 04.09.2020г., т.е. преди сключване на договора, бил извършен оглед на имота, в който е следвало да се построи предвидения за изграждане обект, от представител на изпълнителя.
Въззивният съд е установил, че страните не спорят по установения и от събраните по делото доказателства факт, че пълната стойност на възложената дейност - 850 134,78 лв. с ДДС, била платена авансово на изпълнителите; С чл.2 страните се споразумели, че срокът на действие на договора е 104 дни от сключването му, но не повече от 12 месеца, като тази договорна клауза, залегнала като условие и в документацията по обявяването на обществената поръчка на сайта на АОП и е имала за цел изпълнението да приключи в точно определен срок - не покъсно от 01.12.2021г.; С анекс от 25.02.2021г. страните изменили размера на дължимото на изпълнителите възнаграждение, като са го увеличили със сумата от 15 300 лв. за междувременно възложената допълнителна дейност по адаптиране на проекта; На 19.03.2021г. с приемо-предавателен протокол от същата дата на изпълнителя бил предаден от представител на Министерството на младежта и спорта технически инвестиционен проект по части, съответно описани; На 31.03.2021г. също с приемо-предавателен протокол представител на изпълнителя предал на представител на Община Нова Загора техническия инвестиционен проект за обекта по части, също описани, както и доклад за оценка на съответствието на част „Конструкции“, скица с виза за проектиране и заповед за одобрен ПУП; На 10.06.2021 г. и 23.06.2021 г. изпълнителят по договора отправил последователни писма до възложителя, с искане за продължаване на срока за изпълнение, като по отношение на конкретния договор изтъкнал причина за необходимост от започване на процедура по съгласуване и одобряване на техническия проект по законоустановения ред;
Тази обосновка на забавянето на дейностите била дадена и в представения по искане на възложителя отчет от 01.07.2021г., в който било допълнено, че е необходим избор на фирма за строителен надзор; На 12.10.2021г. дружеството - изпълнител отправило покана до възложителя за изменение на договора за обществена поръчка, в която посочил, че Министерството на младежта и спорта, като възложител по чл.161 ЗУТ, е задължено да осигури съгласуван и 4 одобрен инвестиционен проект за възложения обект, влязло в сила разрешение за строеж и сключен договор със строителен надзор; Изтъкнато било, че възложителят не дава необходимото съдействие за изпълнение на задълженията по договора, а междувременно цените на строителните материали се повишили и изпълнението на обществената поръчка станало нерентабилно за изпълнителя; В тази връзка на съконтрахента било предложено удължаване срока на изпълнение на възложената работа с още дванадесет месеца, увеличаване с 50 % на договорената цена за инженеринга и сключване на договор за строителен надзор от министерството, като подобни предложения съдържали и писмата от 05.11.2021 г. и 13.01.2022 г.; На 28.01.2022 г. Министерството на младежта и спорта отправило нотификация до изпълнителя за връщане на изплатената авансово сума по договора, предвид изтичането на срока му. Нова покана с идентично съдържание била отправена и на 04.02.2022 г.; На 10.02.2022 г. дружеството изпълнител информирало с писмо възложителя, че счита договора за окончателно развален по вина на възложителя, без да оспорва правото му да получи обратно престираната сума, но претендирало разходите, които е направило за изпълнението на полезни за възложителя дейности, описани в табличен вид; Въпреки, че потвърдил отпадането на договорната връзка и не оспорил извънсъдебната претенция за връщане на даденото по договора, изпълнителят не възстановил авансово платената цена, а отново с писмо от 16.08.2022 г. настоял страните да встъпят в допълнително споразумение с увеличена цена. От представения по делото Акт за публична общинска собственост № 3700 от 19.09.2016 г. съдът е установил, че поземленият имот, върху който било предвидено изграждането на процесния физкултурен салон, е собственост на Община Нова Загора.
Въз основа на т а к а установената по делото фактическа обстановка, Апелативен съд – Бургас е приел от правна страна, че сключеният между страните договор разкрива белезите на договор за изработка в строителството, съчетан с договор за проектиране или преработване на проект. По повод оспорения във въззивната жалба на „Кабиле Груп“ ЕООД и „Сатурн 2“ ООД извод на първоинстанционния съд, че съглашението между страните е прекратило действието си с изтичане на уговорения дванадесетмесечен срок от сключването му, въззивният съд е приел, че с тази договорна клауза страните са предпоставили срока като съществен елемент от договарянето.
5
Изложено е, че въведените в жалбата оплаквания относно характера на договореността, изменението на срока за изпълнение и липсата на прекратяване на договорната обвързаност, са несъстоятелни, а създадената на 01.12.2020г. договорна връзка е преустановила действието си на 01.12.2021 г., съобразно залегналото в договора, в качеството му на валиден регулаторен механизъм в отношенията между страните; В подобна ситуация уговореният времеви интервал за изпълнение обвързва страните, без да може да се поставя въпросът дали срокът за изпълнение е започнал да тече или не, предвид обстоятелството, че промяната на междинните срокове за отделните съставни дейности не рефлектира върху общия срок на изпълнение на цялото задължение за инженеринг.
Разпечатката съдържа 30 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8c5410c3-c08c-4862-8afc-697b2906b2c5