Решение № 187 от 26.12.2025, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 187 гр. Харманли, 26.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселин Хр. Коларов при участието на секретаря Елена Д. Г. като разгледа докладваното от Веселин Хр. Коларов Административно наказателно дело № 20255630200512 по описа за 2025 година

Производството е по Глава III Раздел V чл.59 и сл. от Закон за административните нарушения и наказания.

Жалбоподателката Л. Д. Г. ЕГН ********** от гр. Пловдив, обжалва Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от ЗП № 8505285680 на МРРБ, АПИ, с което за нарушение на чл.139 ал.6 от ЗДвП, на основание чл.179 ал.3 вр.чл.187а ал.1 от Закона за движението по пътищата, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300 лв. както и съответна такса по чл.10а ал.2 от Закон по пътищата, съобразно категорията на притежаваното пътно превозно средство в размер на 10.00лв.

Сочи, че ел.фиш е незаконосъобразен, поради наличие на съществени нарушения на процедурата и основанията за издаването му. Моли съда да отмени атакувания акт.

В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител. Депозирана е молба, с която жалбоподателката не възразява да се гледа делото в нейно отсъствие, както и на адвокат.

Административно наказващият орган - Агенция „Пътна Инфраструктура“ към Министерството на регионалното развитие и благоустройството - редовно призован, не се представлява. С молба вх. №10127/20.ХI.2025г., юрисконсулт Т. Д. представя подробни писмени бележки, в които оспорва жалбата. По същество моли съда да потвърди обжалвания електронен фиш като правилен и законосъобразен, като излага доводи в тази насока в представеното пред съда писмено становище. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай, че направено искане затова. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 190 лв.

Районна прокуратура - Хасково, ТО-гр.Харманли - редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна:

На 22.IV.2022г., в 07:02ч. e установено нарушение с ППС лек автомобил „Опел Мерива“ с рег.номер ***, с технически допустима максимална маса 1935, в Община Харманли, за движение по път А-4, км 62+476, с посока нарастващ километър, включен в 1 обхвата на платената пътна мрежа, като за това ППС не била заплатена дължимата пътна такса по чл.10 ал.1 т.1 от ЗП. Нарушението е установено с устройство №10161, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от ЗП, намиращо се на път А-4, км 62+476.

При тази фактическа обстановка от АПИ е издаден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от ЗП № 8505285680, с който на жалбоподателя, на основание чл.179 ал.3 вр. чл.187а ал.1 от ЗДвП, за нарушение по чл.139 ал.6 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300лв., както и съответната такса по чл.10а ал.2 от ЗП в размер на 10.00 лв.

Съгласно становище от отдел „Управление на информационна система и инфраструктура“, Национално тол управление към АПИ във връзка с нарушение № 8505285680 от дата 22.IV.2022г. и след извършена проверка се установило, че за датата и часа на нарушението „ няма валидна винетка“.

Приложени са и Заповед №РД-11-983 от 13.IХ.2021г. на и.д. председател на УС на АПИ за утвърждаване на образци на електронни фишове, какъвто образец е наличен по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 189 ал. 5 от ЗДвП, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.

Жалбоподателят е наказан за нарушение по чл.139 ал.6 от ЗДвП, според която разпоредбата: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл.10 ал.1 т.1 от Закона за пътищата, в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е заплатена от трето лице“.

Съгласно чл.10 ал.1 т.1 от Закона за пътищата за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние – т. 1 - такса за ползване на платената пътна мрежа - винетна такса за пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7; заплащането на винетната такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа.

Съгл. чл. 10а ал. 1 от Закон за пътищата винетните такси се диференцират в зависимост от срока, за който е платена винетната такса. В зависимост от срока винетните такси биват годишна, тримесечна, месечна, седмична и уикенд и имат валидност от деня, посочен като начална дата при заплащането им. Срокът на валидността на винетните такси се определя с наредбата по чл. 10 ал. 7.

Съгл. чл. 10а ал. 7 от Закон за пътищата винетна такса се заплаща за следните пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса до или равна на 3, 5 тона.Именно такова е било управляваното от жалбоподателя МПС – лек автомобил лек автомобил „Опел Мерива“ с рег.номер *** с технически допустима максимална маса от 1935кг. и за него е следвало да бъде заплатена съответната винетна такса.

На 22.IV.2022г. това не е било сторено, а МПС се е движело по републиканската пътна мрежа.

В настоящия случай е приложима разпоредбата на чл.187а ал. 1 от ЗДвП, съгласно която при установяване на нарушения по чл.179 ал. 3 - 3б в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател - от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно средство е управлявано от трето лице. (2) Ако собственикът на пътното превозно средство е юридическо лице или едноличен търговец, за допускане движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата, на собственика се налага имуществена санкция, както следва: 1. по чл.179 ал.3 - в размер 300лв.; 2. по чл. 179 ал.3а - в размер 1 800лв.; 3. по чл.179 ал.3б - в размер 2 500лв.

Предвид на това, че нарушенията по чл.179 ал.3-3б от ЗДвП се установяват чрез електронна система за събиране на пътни такси по чл.167а ал.1 от ЗДвП, чрез която АПИ осъществява контрол върху заплащането на такса по чл. 10 от ЗП, и доколкото съгласно 2 чл.167а ал.3 изр.първо от ЗДвП, електронната система създава доклади от всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3-3в, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи, както и като се отчете, че съгласно чл. 167а, ал. 2, т. 7 от ЗДвП длъжностните лица проверяват създадените записи по ал. 3 и на тяхна основа съставят АУАН при спазване на разпоредбите на чл. 189е и чл. 189ж, то следва да се приеме, че установяване на нарушения по чл. 179 ал. 3 - 3б в отсъствие на нарушителя по смисъла на чл.187а ал.1 от ЗДвП е всяко установено нарушение, за което електронната система е създала доклад. Безспорно и съгласно чл.167а ал.3 от ЗДвП, докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство - част от системата.

Следва да се има предвид Решение от 21.XI.2024 г. по дело С-61/23 на СЕС, в което е дадено тълкуване на член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011г., съгласно което посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.

В процесния случай предвидената в чл.179 ал.3 от ЗДвП глоба е абсолютно определена по размер, същата е фиксирана и не предвижда възможност за преценка на конкретните факти по случая, като размерът на наказанието е еднакъв, без да се отчитат обективни обстоятелства - кои задължения не са били изпълнени, на какво се дължи неизпълнението им, изминатото разстояние или размерът на неплатената винетка. Съдът не може да определи и по-леко по вид наказание, като съгласно законодателната уредба не може да приеме и че деянието представлява маловажен случай, предвид разпоредбата на чл.189з от ЗДвП. Като се има предвид посоченото решение на СЕС, то следва извод, че предвиденият в чл.179 ал.3 от ЗДвП фиксиран размер на административно наказателни санкции, поради нарушение на изискването за пропорционалност между осъщественото конкретно нарушение и предвиденото за същото наказание/имуществена санкция, противоречи на член 9а от Директива 1999/62/ЕО, която норма, като такава на общностното право, има приоритет. Член 9а от Директива 1999/62/ЕО предоставя на частно-правните субекти правото на ефективни, съразмерни и възпиращи санкции. Това по същество означава, че държавата-членка има правото да предвиди за съответното нарушение подходящите според нея санкции, чрез които ефективно да се постигат целите на административно наказателното преследване, и които да имат съответния възпиращ ефект.

Същевременно, държавата членка има задължението да следи предвидените санкции да не са прекомерни съобразно извършеното нарушение, защото това води до нарушаване на въведените с Директивата принципи при определяне на санкцията. Разпоредбата на чл. 179 ал. 3 от ЗДвП с оглед постановеното Решение по дело С-61/23 на СЕС се явява в пряко противоречие с посочения принцип за съразмерност. Предвид това и доколкото в случая Директивата и конкретно заложените в член 9а от същата принципи са транспонирани неправилно, а тълкуване на националната норма не може да бъде осъществено, доколкото националният законодател не е предоставил на националните съдилища възможност да намалят размера на наказанието, като наложат такова под абсолютно определения в закона размер, то и в изпълнение задължението си да приложи правото на съюза в неговата цялост, и така да защити правата, които то дава на частните субекти, съдът намира, че следва да остави без приложение чл.179 ал.3 от ЗДвП, тъй като в противен случай би се стигнало до несъответстващ на правото на съюза резултат.

По изложените по-горе съображения, обжалвания електронен фиш, като незаконосъобразен следва да бъде отменен.

3

С оглед изхода на делото и предвид, че по делото от страна на жалбоподателя не се претендират присъждане на разноски, а на Административно наказващия орган разноски не се дължат, съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.2 т.1 от Закон за административните нарушения и наказания, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение установено от електронната система за събиране на пътните такси по чл.10 ал.1 от ЗДвП, № 8505285680 на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Агенция „Пътна инфраструктура“, с който за извършеното нарушение по чл. 139 ал.6 от Закон за движение по пътищата и на основание чл.187а ал.1 вр. чл.179 ал.3 от ЗДвП на Л. Д. Г. ЕГН ********** от гр.Пловдив, е наложена „Глоба“ в размер на 300лв., както и съответна такса по чл.10а ал.2 от Закон по пътищата, съобразно категорията на управляваното от него пътно превозно средство в размер на 10.00лв.