Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5765 от 10.11.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 3033/2023
Вид
Решение № 5765
Подписан
10.11.2023
В сила
30.12.2024
Състав
Албена Александрова, БИЛЯНА СИМЧЕВА, Нели Савчева Маринова

Цитирани разпоредби

  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 77 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5765 гр. София, 10.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Биляна Симчева при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Биляна Симчева Въззивно гражданско дело № 20231100503033 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 20074621/16.01.2023 г. по гр. д. № 49371/2019 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), 138-ми състав, е допуснато, по иск на К. Г.

П., извършването на съдебна делба при равни квоти от по ½ идеална част между К. Г. П. и М. Г. Д. на следния недвижим имот: сграда с идентификатор № *** по КККР на с. Кътина, общ Столична, обл. София, разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, със застроена площ от 139 кв.м., предназначение - жилищна, еднофамилна сграда, находяща се в с. Кътина, район Нови Искър, ул. “*******;

Със същото решение е отхвърлен предявеният от К. П. срещу М. Д. иск за извършване на съдебна делба при равни квоти на недвижим имот с идентификатор № *** по КККР на с. Кътина, общ. Столична, обл. София, находяща в същия поземлен имот на същия административен адрес, с площ от 29 кв.м. и предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда. В тази му част решението не е обжалвано от страните и е влязло в сила.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ответницата М. Г. Д. срещу първоинстанционното решение, в частта, с която е допуснато извършването на съдебна делба на жилищна еднофамилна сграда с идентификатор ***.

Отправя се искане за отмяна на решението на Софийски районен съд в 1 тази част и постановяване на друго, с което предявеният иск за делба да бъде отхвърлен поради обстоятелството, че недвижимият имот, предмет на спора, не се притежава от страните в съсобственост, а е придобит от ответницата в резултат на упражнявано повече от десет години давностно владение. Излагат се аргументи за неправилност на решението, като постановено при неспазване на материалния закон и необоснованост. Сочи се, че първоинстанционният съд не е обсъдил в пълнота събрания по делото доказателствен материал, поради което е достигнал до погрешния правен извод, че ответницата М. Д. не е придобила жилищната сграда по давност, а е била единствено държател на идеалните части, които сестра й /ищцата по делото/ е наследила от покойните им родители. Счита, че съдът превратно е тълкувал направените от страната в подадения отговор на исковата молба твърдения за отправена покана за заплащане на разходи за ремонт на сградата към ищцата, като не е съобразил, че така описаното изявление касае период, предходен на сочения от Д., в който е упражнявано давностното владение. Посочва, че съдът, не е отчел обстоятелството, че упражняваното владение ясно е било манифестирано пред ищцата и с извършването на множество преустроустройва и подобрения на процесния недвижим имот, за които не е искано съгласие или разрешение от ищцовата страна. Смята, че съдът не е отчел и обстоятелството, че владението на имота е било предадено на ответницата при наличието на предварителна уговорка с починалата наследодателка на страните. Счита, че целият събран по делото доказателствен материал, включително дадените показания на свидетелите на ищеца, еднозначно сочат за упражнявано давностно владение от страна на ответника върху целия недвижим имот за периода от 2006 г. /след смъртта на майката на страните/ до разглеждане на делото пред съда. На последно място, счита, че искът за делба подлежи на отхвърляне и поради обстоятелството, че имотът, за който се претендира да е съсобствен, към датата на подаване на исковата молба е бил преустроен до такава степен, че вече не съществува във вида, описан от ищцата, поради което, същият съставлява нова сграда, която е изключителна собственост на ответницата и не подлежи на делба.

Предвид изложеното въззивницата моли за отмяна на решението в обжалваната му част и за отхвърляне на предявения иск за делба. В откритото по делото съдебно заседание, както и представените подробни писмени бележки, процесуалният представител на страната поддържа жалбата.

Отправя претенция за присъждане на сторените пред двете съдебни инстанции съдебни разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил подробно аргументиран отговор на въззивната жалба от ответника - ищец К. Г. П. с искане обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

В откритото по делото съдебно заседание, както и в представената писмена защита, процесуалният представител на въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна и претендира присъждането на разноски съобразно представен списък по чл. 80 ГПК.

2

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, касаещи обжалваната част от решение, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с предявен от К. П. срещу М. Д. иск за допускане на съдебна делба на недвижим имот, представляващ жилищна сграда с идентификатор № *** по КККР на с. Кътина, общ Столична, обл. София, разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, находяща се в с. Кътина, район Нови Искър, ул. “*******.

Ищцата сочи, че със сестра й - ответницата по делото М. Д., са съсобственици на горния недвижим имот при квота - по ½ ид.част за всяко от тях, в качеството им на наследници по закон на починалите им родители.

Сочи, че приживе на родители им, те надарили всяка от дъщерите си с дворни места със сходна площ в село Кътина. В дворното място, дарено на сестра й, имало изградена къща, като волята на родители им била всяка от сестрите да получи по един етаж от нея. Твърди, че в данъчните служби имотът се води все още на името на майка им, като сочи, че от 2011 г. тя плаща данъците за имота.

В подадения отговор на исковата молба ответницата Д. оспорва фактическите твърдения, изложени от ищцата. Сочи, че сестра й е била надарена от родители им с по-голямо дворно място с идеята да може да се построи там вила, а в нейното, по-малко по-размер, имало построена стара къща, която трябвало да остане за нея след смъртта на родители им. Твърди, че пред 1995 г., след смъртта на баща й, заедно със семейството си се преместила от София в с. Кътина, за да се грижи за болната си майка. Сочи, че преди да се нанесе в старата къща, същата се нуждаела от много ремонти за нейното запазване и подобрение. Имало счупени керемиди на покрива, течове на таваните, мазилката падала. Ответницата сочи, че поканила сестра си да участва в ремонтите, но тя категорично отказала. След смъртта на майка им, решила, че като единствен собственик на земята, има право да пристрои сградата и да направи промени в нея, като твърди, че в следствие на извършените преустройства, в които с мъжа й вложили парите от продажбата на софийския си апартамент, от старата къща не останало почти нищо. Не е искала разрешение от сестра си. Уточнява, че в първите години, докато майка им била все още жива, е отправяла въпроси към ищцата дали иска да се включи финансово в ремонт на сградата, но след смъртта на С.Д., от 2006 г. насам, само тя и семейството й ползват къщата, поддържат я и са изградили всичко, което се намира в имота със собствени средства. Сочи, че плаща данъците за имота. Възразява, че е придобила къщата по давност чрез упражнявано непрекъснато владение в период по-дългът от десет години, поради което, с оглед липсата на съсобственост, искът за съдебна делба следва да бъде отхвърлен.

3

Безспорно е между страните и се установява от представените по делото удостоверения за наследниците, че страните по делото са сестри, като са наследили последователно баща си Г.М.Д., починал на 09.09.1992 г., /оставил за наследници съпругата си С.С.Д. и двете си дъщери - К. П. и М. Д./ и майка си С.Д., починала на 23.08.2006 г. /оставила за свои единствени наследници по закон дъщерите си К. П. и М. Д. - страните по делото/.

Установява се от представения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № 153, т. X., дело № 4324/87 г. на I нотариус при Коларовски районен съд, че по силата на договор за дарение от 07.10.1987 г. Г.Д. и С.Д. даряват на дъщеря си М. Д. следния свой собствен недвижим имот, придобит по време на брака им и представляващ семейна имуществена общност, а именно дворно място, находящо се в с. Кътина – Софийска област, ул.

“*******, с площ от 420 кв.м., с неуредени сметки по регулация за 15 кв.м., съставляващо парцел II-597 в кв. 38 по плана на село Кътина, при съседи: улица, А. Г., М. Г. и К. П., без построените в същото място жилищна сграда и стопанска постройка.

Пред първоинстанционния съд е представен типов проект № 54-3 за „Едноетажно селско жилище от две стаи и кухня – дневна“, одобрен през 1958 г., за друг парцел по регулационния план на село Кътина: VI – 381 в кв.

30

Представени са и позволителен билет № 548 от 17.09.1958 г. за нова постройка, издаден на Г.Д., скица № 149 от 04.01.1987 г. за урегулиран парцел II-597, III-597, кв. 38 по плана на село Кътина, скица № СТ-94-Г-38 от 28.08.1987 г. за урег. парцел II-597, III-597, кв. 38 по плана село Кътина.

Приети по делото са и заповед № РД-09-93/14.04.1999 г. на кмета на район Нови Искър с която се одобрява частично изменение на застроителния план и частичен квартално застроителен и силуетен план / ЧИЗП И ЧКЗСП/ на п. II-597, кв. 38 по плана на с. Кътина – масивна триетажна пристройка и надстройка трети жилищен етаж към съществуваща двуетажна жилищна сграда съгласно приложен проект за ЧКЗСП, съобщения за изготвения проект, обяснителна записка, скица от 03.02.1999 г., архитектурни проекти.

Съгласно представената по делото скица на сграда с № 15-32707015.04.2020г., издадена от СГКК - гр. София, сградата е с идентификатор *** по КККР на с. Кътина, общ. Столична, обл. София /столица/, одобрени със Заповед № РД-18-6/13.01.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо сградата от 29.10.2019 г., адрес на сградата: с. Кътина, район Нови Искър, ул. “*******, като сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, застроена площ: 139 кв.м., брой етажи: 2, предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма.

Представени са приходни квитанции за заплатени от ответницата М. Д.

4 данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за периода от 2011 г. до 2018 г. за имот, находящ се на адрес: с. Кътина, ул. “******* и за периода от 2011 г. до 2018 г. за имот, находящ се на адрес: с. Кътина, ул. “******* Представени от ищцата две приходни квитанции за заплатени по партида на С.Д. данък недвижим имот и такса битови отпадъци за имот, находящ се на адрес: с. Кътина, ул. “Езеро” /бивша “*******”/ № 18, за 2018 и 2019 година.

Приети са по делото и удостоверение изх. № РНИ20-УГ01-100 от 13.03.2020 г. за промени на настоящ адрес, видно от което ответницата М. Д. е с настоящ адрес в с. Кътина, ул. “******* от 22.01.1999 г., и удостоверение с изх. № РНИ20-УГ01-99/13.03.2020 г. за промени в постоянен адрес, от което се установява, че ответницата е с посочения постоянен адрес от 07.04.2000 г.

Приета е по делото нотариална покана с рег. № 3211, том 1, № 170 от 16.07.2019 г. на нотариус Д. И., рег. № 266 на НК, връчена на ответницата на 31.07.2019 г., ищцата я е поканила на 05.08.2019 г. /двадесет дни преди образувано на делото пред СРС/ в кантората на нотариуса за сключване на предварителен договор за продажба на наследствената част от описания в поканата имот.

По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-техническата експертиза, неоспорено от страните. Съгласно последното /в частта му, касаеща спорния пред въззивния съд недвижим имот/ в поземлен имот с идентификатор № *** е заснета сграда сграда с идентификатор № ***, представляваща еднофамилна жилищна сграда, за която вещото лице, в резултат на проучените данни и извършен оглед, дава заключение, че е строена на два етапа: Първо е построена старата къща / вътрешната част/ със застроена площ по кадастрални данни от 84 кв.м. На втори етап е извършено преустройство на старата къща и е достроена частта към улицата / на улична регулация/ със застроена площ от 50 кв.м.