Акт от 18.02.2021, Административен съд - Велико Търново
- Съд
- Административен съд - Велико Търново
- Дело
- 10305/2020
- Подписан
- 18.02.2021
Цитирани разпоредби
- чл. 210, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 211, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 218 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 218, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 222, ал. 2, т. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 226, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 63, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 221, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 61, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1, изр. последно · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 118, ал. 4 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 6 · Закон за Националната агенция за приходите
- чл. 6, ал. 1 · Закон за Националната агенция за приходите
- чл. 6, ал. 2 · Закон за Националната агенция за приходите
- чл. 6, ал. 3 · Закон за Националната агенция за приходите
- чл. 6, ал. 7 · Закон за Националната агенция за приходите
- чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 · Наказателно-процесуален кодекс
Р Е Ш Е Н И Е
№ 42 гр.
Велико Търново, 18.02.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Велико Търново, Първи касационен състав, в публично заседание на дванадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
ДАНАИЛОВА
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
При секретаря св.ф.и участието на прокурора от ВТОП Ил. Благоев, разгледа докладваното от председателя касационно НАХД № 10305/2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН)
Образувано е по касационна жалба, подадена от Л.Д., в качеството му на управител на „Крима пласт“ ЕООД от гр. Свищов, срещу Решение № 260008/02.10.2020г. по НАХД № 88/2020 г. по описа на Свищовския районен съд, с което решение е потвърдено Наказателно постановление № 389371-F424881/13.12.2018 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ на Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което на „Крима пласт“ ЕООД за нарушение по чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /загл. изм. ДВ бр. 80/2018 г./, издадена от министъра на финансите, вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС е наложена „имуществена санкция” в размер на 500 лв.
Релевират се оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на закона, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Претендира се отмяна на решението на районния съд и постановяване на ново, по същество, с което да се отмени наказателното постановление или алтернативно делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на районния съд.
Ответникът по жалбата – ТД на НАП – В. Търново, в представено по делото писмено становище от пълномощник оспорва подадената жалба и моли решението на районния съд да бъде оставено в сила.
Представителят на
Окръжна прокуратура – В. Търново заема становище са неоснователност на подадената жалба и законосъобразност на обжалваното съдебно решение.
Административният съд – В. Търново, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл.
210, ал. 1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
С Решение № 260008/02.10.2020г. по НАХД № 88/2020 г. по описа на Свищовския районен съд е потвърдено Наказателно постановление № 389371-F424881/13.12.2018 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ на Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което на „Крима пласт“ ЕООД за нарушение по чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС е наложена „имуществена санкция” в размер на 500 лв. За да постанови този резултат съдът е приел, че от обективна страна по делото е безспорно установено извършване на нарушението, като деянието не представлява маловажен случай. Направен е окончателен извод за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление.
Постановеното съдебно решение обаче е недопустимо.
Видно от материалите по НАХД № 88/2020 г. по описа на Свищовския районен съд, съгласно разпореждането на съдията докладчик от 15.04.2020г. за участие в процеса като въззиваема страна е била конституирана ТД на НАП – В. Търново, редовно призована за участие в съдебното заседание на 18.06.2020 г. В протоколите от съдебните заседания от 18.06.2020г. и 03.09.2020г. като ответник е посочено Централното управление /ЦУ/ на НАП. В съдебното решение като ответник отново фигурира ТД на НАП – В. Търново. Нито едната от тези две структури обаче в случая не е надлежен ответник.
Съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН при разглеждане на делото пред районния съд се призовават нарушителят, поискалите обезщетение, включително и тези по чл. 55, ал. 2, и учреждението или организацията, чийто орган е издал наказателното постановление. В конкретния случай наказателното постановление е било издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ на Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП. Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗНАП агенцията се състои от централно управление и териториални дирекции. Функциите на централното управление са посочени в чл. 6, ал. 2 от ЗНАП, като в ал. 5 на чл.
6 от ЗНАП е визирано, че в централното управление на агенцията могат да се създават дирекции, в това число главни дирекции, отдели и сектори. Точно такава структурна част от ЦУ на НАП представлява Главна дирекция „Фискален контрол“, към която има Дирекция „Оперативни дейности“, част от която е отдел „Оперативни дейности“ – В. Търново. В чл. 6, ал. 3 от ЗНАП отделно са дадени функциите и правомощията на териториална дирекция на НАП, като структурата й е очертана с разпоредбата на чл. 6, ал. 7 от ЗНАП.
Съгласно Решение № РМФ-1/02.01.2018 г. на УС на НАП /достъпно на ИНТЕРНЕТ страница на НАП/ и от длъжностното разписание на ЦУ на НАП /служебно известно на съда/, Главна дирекция „Фискален контрол“ е отделна структура на Централното управление и нейните териториални звена нямат нищо общо с териториалните дирекции или с дирекциите „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ към ЦУ на НАП.
Надлежен ответник в този случай е Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, като част от структурата по чл. 6, ал. 2 от ЗНАП, а пред районния съд е конституирана и призована друга структура – тази по чл. 6, ал. 3 от ЗНАП. Независимо, че последната структура е част от системата на НАП, органът, издал наказателното постановление, не е част от нейните структурни звена и не е йерархично подчинен на нейния ръководител.
В случая дори и да става въпрос за грешка по отношение на структурите, съдът конституира страните служебно и следи за тяхната процесуална дееспособност във всеки един момент на делото. Следвало е съдът да възобнови съдебното следствие, да конституира наново и призове за участие надлежните страни при констатиране на посочената нередовност.
Конституирането и провеждането на производство срещу ненадлежна страна във всички случаи води до постановяване на недопустим съдебен акт, тъй като не може ненадлежният ответник да е обвързан от правните последици на съдебното решение. Този извод е общовалиден и не се променя от факта, че понякога в съдебния процес процесуалното качество на страните се обосновава от изрична разпоредба в процесуалния закон, без оглед на това дали тази страна е участник в конкретното материално правоотношение /както е в настоящия случай/. Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, приложим по силата на препращащата разпоредба на чл.
63, ал. 1, изр. последно от ЗАНН, за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно.
Правомощията на касационната инстанция са тези, разписани в АПК, съгласно посочената препратка на ЗАНН, поради което обжалваното съдебно решене следва да се обезсили, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото следва да се конституират надлежно страните, съгласно изискванията на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН.
При този изход на спора пред касационната инстанция, разноските следва да се определят при повторното разглеждане на делото от въззивния състав, съобразно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, вр. с чл. 221, ал. 3, пр. ІI и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Административния съд – В. Търново
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 260008/02.10.2020 г. по НАХД №
88/2020 г. по описа на Свищовския районен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.