Решение № 659 от 17.05.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 659 гр. Пловдив, 17.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Елена З. Калпачка при участието на секретаря Пенка В. Г.а като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно гражданско дело № 20225300500632 по описа за 2022 година Производството е образувано по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалва се Решение № 262655/ 21.12.2021г. по гр. дело № 16124/ 2020 г. на ПРС- ІІ гр. с., което е отхвърлен изцяло предявеният от Гаранционен фонд – гр. София против Е. П. Г. иск с правно основание чл. 557, ал.1, т. 2, б."а", 1 във връзка с чл. 558, ал.7 от КЗ за сумата от 3028,28 лева, представляваща изплатено обезщетение от Гаранционен фонд по щета № ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане, като недоказан по основание, и е осъден Гаранционен фонд, да заплати на Е. П. Г. сумата от 645 лева представляваща направени по делото разноски. В жалбата се твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, а също и необосновано. Изложени са подробни доводи и съображения, в тази насока, като на първо място се сочи, че първоинстанционният съд е обсъдил превратно събраните по делото доказателства и, че изводите на съда противоречат на доказателствата по 1 делото, като не ставало ясно защо решаващият състав приема точно обратното на установеното от доказателствата. Възразява се относно приетото от съда, че ищецът не е доказал, че именно ответникът е управлявал автомобила, посочен в протокола за ПТП. По въпроса за доказателствената сила на протокола за ПТП била налице константна и непротиворечива съдебна практика на ВКС, а в настоящия правен спор, се сочи от жалбоподателя, намира приложение установеното в Решение № 76 от 10.07.2012 година на ВКС по т. д. № 490/2011 г., I т.о., ТК.

Първоинстанционният съд неправилно е приел в мотивите си, че редовно съставеният протокол за ПТП не доказвал по никакъв начин, че именно ответникът е виновен за настъпване на процесното ПТП, като се сочи от жалбоподателя, че като официален свидетелстващ документ, протоколът за ПТП не е необходимо да бъде подписан от лицето, посочено като виновен причинител на ПТП - достатъчно било да съдържа подписа на длъжностното лице, което го е съставило. Акцентира се на следващо място, че в нарушение на процесуалния закон и по-конкретно чл.164, ал.1, т.1 от ГПК в първата инстанция бил разпитан свидетел за обстоятелства, които по закон е недопустимо да се установяват чрез свидетелски показания. Сочи се, че свидетелят Г.Е.Г. - син на Е. П. Г., е разпитан за установяване на правна сделка, а именно покупко- продажба на лек автомобил, а разпоредбата на чл.164, ал.1, т.1 ГПК изрично забранява чрез разпит на свидетел да се доказва наличието на правна сделка, за действителността на която по закон се изисква писмен акт. Сочи се, че съдът изцяло е кредитирал показанията на Х. Д., разпитан като свидетел по делото. Изявлението на същия, че увреждащият автомобил бил управляван от „двама младежи" не се подкрепяло от нито едно друго доказателство по делото, но въпреки това било прието безкритично от първоинстанционния съд. Акцентира се на следващо място, че Районен съд неправилно приел, че от събраните гласни доказателства се установявало, че ответникът не бил управлявал автомобила и че бил продал автомобила на части. В допълнение се заявява, че ответникът не успял да докаже че е прехвърлил увреждащия автомобил „Алфа Ромео" с peг. № ***, а от всички представени от ответника отговори на застрахователни дружества се виждало, че собственик на посочения лек автомобил е именно Е. П. Г.. На следващо място се акцентира, че вината на ответника за причиняване на процесното ПТП била доказана от двете наказателни постановления, 2 издадени против Е. П. Г.. На следващо място се счита, че районният съд неправилно бил приел, че актосъставителят по презумпция е санкционирал собственика на МПС, след като водачът бил напуснал мястото на ПТП, като собственикът на МПС е санкциониран, именно защото не е записано друго лице като водач и не било установено друго лице да е управлявало автомобила. По така посочените съображения са развити допълнителни доводи, като е посочено също, че по въпроса за доказателствената сила на съставения протокол за ПТП е налице непротиворечива практика на ВКС.

Счита се също, на следващо място, че съдът, в противоречие с императивните законови норми е приел, че с гласните доказателства, които не кореспондират с останалите доказателства по делото, е оборена материалната доказателствена сила на официалния свидетелстващ документ - протокола за ПТП и е постановен незаконосъобразен съдебен акт. Сочи се, че обжалваното решение е постановено в противоречие с нормата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, която установява според жалбоподателя законова оборима презумпция за вина на ответника. Претендира се присъждане на разноски за двете инстанции.

Постъпил е писмен отговор по въззивната жалба от Е. П. Г. от ***, чрез адв.И.Т. Н., с който отговор се иска потвърждаване на първоинстанционното решение като валидно, допустимо и правилно, постановено при съобразяване с материалния закон и обосновано.

Пловдивски окръжен съд като взе предвид събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, на основание чл.269 ГПК, намери следното:

Жалбата изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.259, ал.1 ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

Ищецът Гаранционен фонд – София е сезирал съда с регресен иск по чл.288, ал.1 ,т.2, б.“а“ КЗ /отм./ против Е. П. Г. от *** за заплащане / възстановяване/ на заплатено от ищеца обезщетение за имуществени вреди в исковия размер за увреден при ПТП, настъпило на 13.01.2016г. около 23:30ч в гр.София, л.а.“Рено Сценик“, с ДКН ***, собственост на Б.Б.А.. Искът е предявен срещу ответника Е. П. Г. като управляващ л.а.“Алфа Ромео“ с рег.№ *** в гр.София, по бул.“Сливница“ на кръгово кръстовище „Сточна гара“, удряйки л.а. „Рено Сценик“ “, с ДКН *** и още други два леки автомобила, след което напуснал 3 мястото на произшествието, като така причинил процесното ПТП. В нарушение на чл.260 КЗ /отм./ ответникът управлявал увреждащия автомобил без действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на ПТП.

С ОИМ ответникът е оспорил претенцията и по основание и размер чрез оспорване истинността на твърдението на ищеца, че на 13.01.2016г. ответникът е бил водач на МПС „Алфа Ромео“ с посочения рег.номер, в гр.София, по бул.“Сливница“ на кръгово кръстовище „Сточна гара“ и като такъв да е станал причина за реализиране на ПТП и виновно причиняване на вреди на лек автомобил с ДКН *** и още два автомобила, след което напуснал мястото на произшествието. Оспорените обстоятелства се основават на насрещно заявеното, че на посочената дата и място ответникът не е управлявал описаното МПС, тъй като след периода 2005-2006г., в който процесният автомобил бил управляван от сина на ответника, последният взел решение да го продаде. В този период ответникът се занимавал с търговия на авточасти и автосервизни дейности, преценил за нецелесъобразно да го ремонтира, затова го продал чрез автосервиз, собственост на сина си Г., на лица, платили на ответника сумата 1 600 лева, на стойността на авточастите й, с уговорка при отремонтиране и привеждане в движение, собствеността да бъде прехвърлена. След изминало известно време ответникът не получил обратна информация за автомобила, през 2007г. се разболял и бил в нестабилизирано състояние продължително време, през което имал нужда от чужда помощ. За процесното ПТП разбрал през 2016г. след връчване на 2 бр.НП от СДВР, които били обжалвани и отменени. Представени са доказателства в тази насока. С оглед на тези обстоятелства е оспорено наличието на вина у ответника за настъпването на ПТП, като заявеното с ИМ виновно противоправно поведение, довело до причиняване на щети, е на лице, различно от ответника, управлявало лекия автомобил на посочената дата и място. При липса на възможност за преценка относно наличието на причинно-следствена връзка между описания в Протокол за ПТП механизъм и твърдението за настъпили и заплатени на увреденото лице щети от ищеца по регресния иск, ответникът е оспорил изцяло тези обстоятелства, описани в представените документи по образуваната щета.

С обжалваното решение районният съд е приел липсата на реализирано пълно 4 и главно доказване от страна на ищеца относно твърдението, че именно ответникът Е.Г. е управлявал на процесната дата лекия автомобил „Алфа Ромео“, посредством който са причинени материалните щети на застрахования автомобил, които ищецът е изплатил в качеството му на застраховател. Тези изводи съдът е основал и на събраните по делото гласни доказателства, които еднопосочно и категорично установяват, че ответникът не е управлявал МПС, продал е на части автомобила, вкл. чрез показанията на свидетел, очевидец на процесното ПТП. Прието е също така неустановен механизъм на причиняване на произшествието и лицето причинило вредите, който факт не е установен и от представения Протокол за ПТП, в който формално е посочен като участник ответникът Г., но същото така и, че водачът на лекия автомобил, причинил щетите не е намерен на местопроизшествието, поради което актосъставителят презюмирал, че следва да се санкционира собственикът на моторното превозно средство.

Обжалваното решение е правилно постановено в съответствие с установеното от представените по делото писмени и гласни доказателства от страните, поради което се възприема от въззивния съд по отношение на изведените фактически и правни изводи.

Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя първоинстанционният съд да е обсъдил превратно събраните по делото доказателства и изводите му да противоречат на доказателствата по делото, както и неоснователно се възразява относно приетото от съда, че ищецът не е доказал, че именно ответникът е управлявал автомобила, посочен в протокола за ПТП.

Действително доказателствените средства са изрично посочени от процесуалния закон източници, обективиращи релевантните за спора факти, а въздействието, което може да бъде квалифицирано като установяващо съществуването на факта, определя доказателствената им сила. В тази връзка чл.178 ГПК изрично регламентира ред, по който се извършва преценка за доказателствената сила на документите, във връзка с материализираното в тях изявление. По принцип материалната доказателствена сила е присъща на свидетелстващите документи, а когато те са официални, издадени от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форми / чл.179, ал.1 ГПК, с тях валидно се осъществява доказване на обективираните с тях факти, което съдът е длъжен да зачете при формиране на решението му по спора.

5

Този извод произтича от определената от закона доказателствена сила на официалните свидетелстващи документи, които ако са автентични, доказват , че материализираните в тях изявления са били направени. Действително в тази насока е постановеното Решение № 76 от 10.07.2012 година на ВКС по т. д. № 490/2011 г., I т.о., ТК . В настоящия случай обаче не би могло да се приложи в пълна степен преобладаващата съдебна практика относно процесния Протокол за ПТП като вид официален документ по смисъла на чл.179, ал.1 ГПК. Действително последният е издадени от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форми и ред, независимо от което обаче същият не удостоверява материализираното в него изявление по отношение на водача на процесния автомобил л.а.“Алфа Ромео“ с рег.№ ***, вкл. с оглед липсата на пряко възприемане на такова обстоятелство от страна на съставителя на документа. Този извод се налага от отразеното в документа, че водачът е напуснал мястото на автопроизшествието, което се установява и от събраните по делото доказателства в съдебното производство по обжалване на издадените наказателни постановления спрямо ответника и конкретно Решение № 103894/ 27.04.2017г. по НАХД № 17773/ 2016г. на СРС.