Решение № 83 от 08.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. София, 08.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.а като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20241100512097 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 14131 от 17.07.2024 г., постановено по гр. дело № 29921/2023 г. по описа на СРС, 113-ти състав, са отхвърлени предявените от „МИРАМАКС КЛИМА“ ЕООД срещу „СИНАПТИК“ ЕООД, осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 3 вр. чл. 87 ЗЗД за заплащане на сумата от 1 800 лв., представляваща платен на отпаднало основание аванс по развален договор за изработка на онлайн магазин и с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 2 вр. чл. 82 ЗЗД за заплащане на сумата от 8 833,11 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи вследствие неизпълнението на същия договор за периода от 01.01.2023 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва върху двете главници от датата на подаване на исковата молба – 01.06.2023 г., до окончателното плащане.

Със същото решение „Мирамакс Клима“ ЕООД, е осъден да заплати на “Синаптик“ ЕООД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 2 436 лв. за разноски по делото.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от “Мирамакс Клима“ ЕООД, чрез пълномощника му – адв. В. Т., с надлежно учредена представителна власт с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че са допуснати процесуални нарушения при разпределение на доказателствената тежест в доклада по делото, доколкото съдът не е уточнил, че между страните съществува спор относно достоверната дата на сключване на процесния договор, както и не е взел отношение относно 1 доказателствената стойност на представените от ищеца таблица и приложение № 1 към договора, като за първи път така посочените въпроси са коментирани едва в постановеното съдебно решение. Сочи се, че съдът неправилно е смесил момента на сключване на договора, който е обявен като безспорен и ненуждаещ се от доказване факт, с момента на настъпване на авансовото плащане по него, като е разтълкувал неправилно, че срокът за изпълнение тече от момента на плащане на процесната сума. В тази връзка излага съображения, позовавайки се на т.7.5. от договора, че срокът за завършване на поръчката е 60 работни дни от датата на подписване на договора. Изтъква още, че съдът избирателно е кредитирал показанията на свидетеля П.Т., като наред с това неправилно е кредитирал показанията на водения от ответника свидетел – С.К. по отношение на факта, че платформата била завършена едва началото на април, или края на март, доколкото в противоречие с това съдът е приел, че срокът за изпълнение е изтекъл на 07.02.2023 г. В тази връзка счита, че от събраните по делото доказателства се установява не само, че ответникът не е изпълнил изцяло, в пълен обем и уговорения срок до 31.12.2022 г., но и че към момента на окончателното изпълнение от стрА. на ответника, същата е била безполезна на ищеца, с оглед на което за него е възникнало правото да развали договора. Поддържа, че неправилно съдът не е взел предвид обстоятелството, че прекратяването на достъпа на ищцовото дружество до сайта чрез смяна на паролата представлява по същността си прекратяване на договора между страните с конклудентни действия. Посочва се още и че съдът не е коментирал изслушА.та и прието по делото съдебно-счетоводна експертиза относно размера на реализирА.та печалба при ищеца, възлизаща в размер на 8833, 11 лв. Моли решението да бъде отменено, като предявените искове бъдат изцяло уважени. Претендира разноски за първионстанционното и въззивното производство.

Въззиваемият – “Синаптик“ ЕООД, чрез пълномощниците си – адв. К. и адв. Д. М., с надлежно учредена представителна власт по делото, е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата по подробно изложени съображения. Поддържа, че изготвеният от първоинстанционния съд доклад по делото е в съответствие със заявените от страните фактически твърдения. В тази връзка се посочва, че доколкото ответникът е оспорил достоверността на посочената в договора дата на сключването му, то в негова тежест е да докаже възражението си. Счита, че доколкото волеизявлението на въззвиника е пристигнало у предложителя на 07.11.2022 г., то това е и моментът, в който между страните е възникнало договорното правоотношение, до какъвто извод правилно и законосъобразно е достигнал и първоинстанционният съд. Сочи, че съдът подробно е А.лизирал и изслушаните по делото свидетелски показания, като наведените в тази насока оплаквания са изцяло неоснователни.

Поддържа, че твърдението във въззивната жалба относно начина на прекратяване на договора е наведено за първи път едва във въззивното производство, поради което е преклудирано. Счита, че от събраните по делото доказателства не се установява, ответникът да е бил неизправна стрА. по договора, с оглед на което и в полза на ищеца не е възникнало право за едностранно му прекратяване. Наред с това сочи, че не е налице основание за уважаване и на предявения кумулативно съединен осъдителен иск за заплащане на сумата от 8 833, 11 лв., представляваща имуществени вреди под формата на пропусната полза, 2 доколкото не се установява неизпълнение от стрА. на ответника, както и сигурно увеличение в имуществото на ищеца с процесната сума. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение и решението да бъде потвърдено.

Въззивникът “Мирамакс Клима“ ЕООД е подал и частна жалба срещу Определение № 21869 от 19.05.2025 г., постановено по гр. дело № 29921/2023 г. по описа на СРС, 113-ти състав, с което е оставено без уважение искането му за изменение на решението в частта за разноските. Поддържа, че определените в полза на ответника разноски за адвокатско възнаграждение са прекомерни с оглед на фактическата и правна сложност на делото, поради което следва да бъде намалено до предвидения в Наредбата минимален размер от 1356, 97 лв.

Въззиваемият - “Синаптик“ ЕООД е подал отговор на частната жалба в законоустановения срок по чл. 276 ГПК, с който я оспорва по подробно изложени съображения. Счита, че определеното адвокатско възнаграждение е съобразено с предвидения в наредбата минимален размер, поради което и частната жалба следва да бъде оставена без уважение, а определението следва да бъде потвърдено.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - стрА. в процеса, като е заплатената дължимата държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалвА.та му част, като по остА.лите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна по следните съображения:

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт, а по конкретно наведените оплаквания намира следното:

Производството по делото е образувано по предявени от ищеца „Мирамакс Клима“ ЕООД срещу „Синаптик“ ЕООД обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 3 вр. чл. 87 ЗЗД за заплащане на сумата от 1 800 лв., представляваща платен на отпаднало основание аванс по развален договор за изработка на онлайн магазин, и с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 2 вр. чл. 82 ЗЗД за заплащане на сумата от 8 000 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи вследствие неизпълнението на същия договор за периода от 01.01.2023 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва върху двете главници от датата на подаване на исковата молба – 01.06.2023 г., до окончателното плащане. В срока по чл. 214, ал. 1, изр. 3 ГПК ищецът е направил 3 искане за изменение в размера на предявения осъдителен иск за обезщетение за пропуснати ползи с увеличаване цената му от 8 000 лв. на 8 833,11 лв., което е допуснато с протоколно определение от 09.04.2024 г.

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, вр. чл. 87, ал. 2 ЗЗД.

Съгласно наведените от ищеца фактически твърдения страните са обвързани от облигационно правоотношение, възникнало по силата на договор за изработка на онлайн магазин от 31.10.2022 г., въз основа на който между ищеца, в качеството на възложител, и ответника, в качеството на изпълнител, е възникнало облигационно правоотношение, по силата което „Синаптик“ ЕООД поело задължение в срок от 60 работни дни от подписване на договора и на базата на конкретни изисквания на „Мирамакс Клима“ ЕООД, описани в Приложение №1 – неразделна част от договора, да изпълни възложената му работа срещу заплащане на уговореното възнаграждение. Ответникът не бил изпълнил договора, като вместо уговорената съгласно Приложение № 1 платформа Shopify започнал разработката в платформа OpenCart. Наред с това, било налице и отклонение в темпорално отношение, тъй като изпълнителят се забавил с повече от четири месеца от уговорения срок по договора, който изтичал на 31.12.2022 г., което забавяне не се дължало на липсата на съдействие от стрА. на възложителя. Така на 12.05.2023 г. ищецът изпратил по имейл уведомление до ответника за едностранното разваляне на договора, като му предоставил 3-дневен срок за окончателното и пълно завършване на онлайн магазина. Доколкото изпълнение не последвало, то договорът следвало да се счита развален, а авансово платеното – недължимо поради отпаднало основание.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК ответникът „Синаптик“ ЕООД е признал за възникването на твърдяното договорно правоотношение, но при наведени твърдения за различна дата на сключване на договора - 09.11.2022 г., с оглед на което е посочил и различен срок за изпълнение на поетите по силата на него задължения - до 07.02.2023 г. Посочил е, че е започнал изпълнение на договора веднага след сключването му, като постепенно изграждал процесния онлайн магазин, водейки активна кореспонденция с представители на ищеца с цел уточняване подробностите по изработката и запознаване с функционалностите на сайта, като в съответствие с чл. 4.2. от договора на 06.04.2023 г. изпратил на възложителя линк към сайта, потребителско име и парола и видео с инструкции за употреба, без дори да е получил дължимия му се преди това остатък от уговореното възнаграждение. Твърдението на ищеца, че онлайн магазинът не съществувал, се опровергавало от изходящ от негов представител имейл от 16.06.2023 г., с който се искало ограничаване на публичния достъп до същия.

Уважаването на иска по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е обусловено от установяването на следните материалноправни предпоставки: първоначално наличие на валидно правно основание за преминаване на материални блага от правната сфера на едно лице в патримониума на друго лице и последващо отпадане на основанието, което лишава получателя на благата от правно признатата възможност да задържи полученото и същевременно поражда за престиралия право да получи обратно даденото, за да се 4 преодолее неоснователното обогатяване за чужда сметка. При предявен иск в хипотезата на чл.55, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже факта на плащането на сумата и получаването й от ответника, а в тежест на ответника е да установи наличието на основание за задържане на това плащане.

По реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК по делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелствата: наличието на облигационно правоотношение между страните с източник договор за възлагане изработката на онлайн-магазин, както и заплащането на уговорения аванс по договора в размер на 1800, 00 лв.