Разпореждане № 44170 от 22.03.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 44170 гр. София, 22.03.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20241110115190 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес) Производството е образувано по искова молба с вх. № 87268/15.03.2024 г., от И. Л. С., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С----, чрез адв. Ц. Г.

А., съдебен адрес: гр. С---; електронна поща: [email protected] срещу „- ЕАД /с предишно наименование -- АД/, с ЕИК --, със седалище и адрес на управление: гр. С-, с която е предявен отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.439 ГПК вр. чл. 117, ал.2 ЗЗД, с който се иска да бъде признато за установено, че И. Л. С., с ЕГН ********** не дължи на „-“ ЕАД /с предишно наименование -- АД/, с ЕИК --: 572.54 лева за ползвана електроенергия за периода от 06.07.2007 г. до 16.04.2008 г., със законна лихва считано от 20.08.2008 г. до окончателното изплащане, 47.21 лева законна лихва за забава за периода 11.09.2007 г. до 15.07.2008 г., лихва от 20.08.2008 г. до изплащане на вземането, 100 лева разноски по гр.д.

24475/2008 г. по описа на СРС, ГО, 63 състав и 42 лева разноски по гр.д.

13758/2009 г. по описа на СРС, ГО, 79 състав, както и съдебно -изпълнителни разноски, а именно: 142 лева присъдени разноски, 50 лева разноски по изпълнително дело, 319.76 лева такси по Тарифата към ЗЧСИ, както и всички останали съдебно - изпълнителни разноски - всичко общо в размер на 2085 лева, да осъдите - ЕАД /с предишно наименование -- АД/, с ЕИК -- да заплати на И. Л. С., с ЕГН ********** законна лихва за забава, считано от завеждане на настоящата искова молба до връщането на сумата в банковата му сметка.

В исковата молба се изложени твърдения, че на 20.02.2024 г. ищецът установил, че в банковата му сметка са блокирани 1131.51 лева.

Твърди, че на 21.02.2024 г. отишъл до банката да разбера къде са тези 1 пари, а след това отишал в кантората на ЧСИ М-. На място при съдебния изпълнител му връчили Покана за доброволно изпълнение с изх. № 966/13.02.2024 г., с която му дават срок за доброволно изпълнение по изп.д.

53/24 г. с взискател - ЕАД /с предишно наименование -- АД/, с ЕИК --. Устно го уведомели, че справка за адреса му не е извършвана и поканата е била изпращана на адреса, който е посочен в изпълнителните листове, въз основа на които е образувано делото. Твърди, че този адрес го напуснал преди около 2 години и надлежно се регистрирал на адреса, на който се преместил. На място говорил по телефона с адв. Ц. А., след съвет от нея, запитал дали освен тънката папчица, която му показали има и друго изпълнително дело, което да е било прекратено преди това. Служителката в кантората го уверила, че освен това, което вижда /няколко листа/ няма друго.

Сочи, че от поканата установил, че го канят да заплати задължения, лихви и разноски по два броя изпълнителни листове, издадени въз основа на производства от 2008 г. и 2009 г. срещу него в качеството му на ЕТ И.М.С. И. С., с ЕИК 130140258 /дерегистрирано на 01.01.2012 г./ общо на стойност 761.75 лева, ведно с 369.76 лева разходи по изпълнителното дело.

Твърди, че на място му позволили да снима с телефона изпълнителните листове. Подал и възражение за изтекла погасителна давност, ведно с искане изтеглената от банковата ми сметка сума да бъде върната. Веднага отишъл при адв. Ц. А., запознал я с наличната информация и й издал пълномощно да го представлява.

Изразява становище, че малко по - късно същия ден получил съобщение от ЧСИ М-, с което бил уведомен, че молбата му с възражение за изтекла погасителна давност е оставена без уважение.

Твърди, че адвокат Ц. А. отишла и се запознала в архив на СРС с двете съдебни дела. Там установила, че заповедното производство /гр.д. 24475/2008 г. по описа на СРС, ГО, 63 състав/ е прераснало в исково /гр.д. 13758/2009 г. по описа на СРС, ГО, 79 състав/. В последното съдът е приел за установено, че ищецът като ЕТ И.М.С. -И. С., с ЕИК 130140258 дължи на -- АД, с ЕИК -сумите. Решението влязло в сила на 15.10.2010 г. На 03.03.2012 г. бил издаден изпълнителен лист за сумите: 572.54 лева главница, 47.21 лева законна лихва за забава за периода 11.09.2007 г. до 15.07.2008 г., ведно с лихва от 20.08.2008 г. до изплащане на вземането, както и 100 лева разноски по делото. Твърди, че настоящият ответник е получил изпълнителния лист след малко повече от две години, а именно на 15.05.2014 г. Сочи, че през 2021 г. ответникът подава молба за издаване на изпълнителен лист тъй като във вече издадения липсвала сумата от 42 лева и така на 22.07.2021 г. се снабдил и с втория изпълнителен лист.

Излага обстоятелства, че 13 години и 4 месеца след влизане на съдебното решение в сила настоящият ответник завежда срещу него изпълнително производство.

Сочи, че на 11.03.2024 г. се снабдил с извлечение от банката и от него 2 установил, че по сметка на ЧСИ М- за покриване на дълг по изп.д. 53/24 г. са преведени две суми: на 07.03.2024 г. - 1900 лева и на 11.03.2024 г. - 185 лева.

Общо наредената сума по изпълнителното дело е в размер на 2085 лева.

Излага доводи, че съгласно чл. 439, ал. 2 от ГПК искът му може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното оснивание, като вземем предвид, че съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД давността е пет години от съдебното решение, направеното от него възражение за изтекла погасителна давност и неуважаването на молбата му, за което е уведомен от съдебния изпълнител, то твърди, че за него възниква интерес да заведе настоящия отрицателен установителен иск. Твърди, че давността е изтекла на 15.10.2015 г., изпълнителното дело е заведено през февруари 2024 г. Излага доводи, че било прието, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение.

Моли да се изиска изпълнително дело № 53/2024 г. по описа на ЧСИ М-.

Моли да се изискат гр.д. 24475/2008 г. по описа на СРС, ГО, 63 състав и гр.д. 13758/2009 г. по описа на СРС, ГО, 79 състав

Прилага следните писмени доказателства и доказателствени средства:

Покана за доброволно изпълнение; Запорно съобщение; Изпълнителни листове - 2 броя;

Решение от 15.10.2010 г.; Заповед за изпълнение; Уведомление от ЧСИ М-; Справка от информационна система Сиела относно дерегистрацията на ЕТ И.М.С. - И. С., с ЕИК 130140258; Извлечение от банката за блокирана сума, ведно с увеличена част от документа предвид мащаба; Извлечение от банката от 11.03.2024 г., от което е видно каква сума е преведена по изпълнителното дело; Обезпечителна заповед.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното материалите по делото, приема следното от фактическа и правна страна:

По представителната власт

Ищецът се представлява от адв. Ц. Г. А., съдебен адрес: гр. С---; електронна поща: [email protected], което пълномощно важи за всички инстанции (л.7 от делото).

Ответникът се представлява от юрисконсулти, на основание чл. 30 вр. чл.32, т.3 ГПК.

По държавната такса

Цената на иска по чл.439 ГПК вр. чл.117, ал.2 ЗЗД е в размер на 2085 лева. Държавната такса е в размер на 83.40 лева. Липсва реквизит по чл.128, т.1 ГПК.

По редовността на ИМ

Съдът приема, че исковата молба е нередовна.

В исковата молба са изложени твърдения, че вземането в размер на 2085 лева е погасено по давност, поради изтичане на петгодишен срок.

Същевременно в петитума се иска да се признае, че тази сума е погасена по 3 давност и ищецът не я дължи на ответника. Иска се ответникът да бъде осъден да заплати ведно със законната лихва. В обстоятелствената част няма твърдения, че ищецът предявява осъдителен иск и си търси сума от ответника. Няма такива твърдения, няма такова правно основание наведено от ищеца. Същевременно в петитума няма посочена сума, но се иска ответникът да бъде осъден ведно със законна лихва от датата на исковата молба. Налице е противоречие между обстоятелствена част и петитум. В путитума иска ответникът да бъде осъден, а в обстоятелствената част няма такива твърдения.

Не е ясно сумата каква. Следва ищецът да въведе такива твърдения и да формулира такъв петитум, като вземе предвид, невъзможността да изменя петитум и основание.

Липсва реквизита по чл.127, ал.4 ГПК.

Ето защо искова молба с вх. № 87268/15.03.2024 г. следва да бъде оставена без движение, като се укаже на ищеца, че в едноседмичен срок, считано от получаване на настоящото определение, както и в същия срок следва да представи доказателства за това, с препис за противната страна,, следва да отстранят нередовностите на исковата молба, като:

1. На основание чл.127, ал.1, т.4 ГПК да изложи факти и обстоятелства за предявяване на осъдителен иск – на какво основание, каква сума и защо я иска

2. На основание чл.127, ал.1, т.5 ГПК да посочи коя сума иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца и на какво основание.

3. На основание чл.127, ал.1, т.5 ГПК да формулира точен, ясен и прецизен петитум, с оглед въведените твърдения за заплащане на сума, като вземе предвид, че не може да изменя едновременно основание и петитум (да добавя твърдения и да въвежда нов предмет, с оглед липсата на посочена сума)

4. На основание чл.127, ал.4 ГПК да посочи банкова сметка, на която да се заплати сумата.

5. На основание чл.128, т.2 ГПК да представят документ за внесена държавна такса в размер на 83.40 лева по сметка на СРС, като приспадне вече внесената сума. Внасянето на държавна такса може да бъде осъществено по един от следните начини: 1. банков път по банкова сметка за държавни такси, разноски и глоби – "Бюджетна сметка" на СРС (IBAN – BG 78 CECB 9790 3143 8974 01, BIC – CECBBGSF); 2. чрез плащане в брой в касата на съда; 3. чрез ПОС терминал в касите на съда..

Плащането на каса и чрез ПОС терминал в съда се осъществява без начисляване на банкови такси.

Следва да се укаже, че при неизпълнение на указанията в срок, исковата молба ще бъде върната, на основание чл.129, ал.3 ГПК, поради неотстраняване на нередовности в срок.

По процедурата по чл.131 ГПК

4

Процедура по чл.131 ГПК следва да се изпълни, след отстраняване на нередовности.

Предварителни въпроси

Въпреки, че е предявен установителен иск, съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора или един от способите по ГПК – признаване на иска, признаване на факти, неприсъствено решение и др., като им укаже, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най - взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в открито съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и изчистване на спорните предмети, обстоятелства в претендираните суми. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2 % от пазарната цена. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.

С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).

С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.