Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 23 от 19.07.2023, Районен съд - Средец

Съд
Районен съд - Средец
Дело
Административно наказателно дело 25/2023
Вид
Решение № 23
Подписан
19.07.2023
В сила
09.08.2023
Състав
ВЕНЕТА ДИМИТРОВА СТЕФАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.179, ал.2, пр.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.20, ал.2 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Средец, 19.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, III СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЕНЕТА Д. СТЕФАНОВА при участието на секретаря Костадинка Т. Лапова като разгледа докладваното от ВЕНЕТА Д. СТЕФАНОВА Административно наказателно дело № 20232170200025 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред РС-Средец е по реда на чл. 58д-63 от ЗАНН и е образувано по жалба на Д. Й. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.Бургас, ***, чрез пълномощника адв.П. Х., срещу Наказателно постановление № 21-0269-000239 от 27.10.2021г., издадено от М. Ч.- началник група към ОДМВР Бургас, Районно управление -Средец, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева, на основание чл.179, ал.2, пр.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП.

Във въззивната жалба се излагат основания за материална и процесуална незаконосъобразност на наказателното постановление с искане за отмяна на същото.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява и се представлява от пълномощника. Поддържа се жалбата. Претендират се разноски.

За административнонаказващия орган, редовно уведомени, не се явява представител и не се взема становище.

Съдът приема, че жалбата е подадена в срок, от заинтересовано да обжалва лице и съдържа необходимите реквизити, поради което е допустима.

Районен съд - Средец, след като анализира събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено следното от фактическа страна:

На 22.09.2021 г. жалбоподателят управлявал лек автомобил „Шкода Фабия“ с рег.№ А 20 17 МТ, собственост на „Д. и Сие“ , БУЛСТАТ 102700225, като пътник в автомобила била съпругата му свид.Д. Д.а. Около 19,25 часа на общински път № BG S2232 на 1 км след табела „край на село Дюлево“ , в посока път II 79, жалбоподателят допуснал самостоятелно ПТП, при което автомобилът се ударил в бетонен мост на канавката. Известно време след 1 настъпване на пътния инцидент, свид. Н. Н., който се движил с автомобил по пътя с.Дюлево –гр.Бургас, видял пострадалите и отбил, за да им помогне. Същият позвънил веднага на тел.112. На място пристигнал полицейският служител Н. Я.-РУ-Средец, който съставил карта за регистрация на ПТП, схема, констативен протокол с пострадали лица и съответните докладни записки. Не снел сведения от водача и спътницата му, тъй като същите се нуждаели от спешна медицинска помощ. Водачът бил с охлузвания по лицето и болки в гърдите, а спътницата му с фрактура на китката. Двамата били откарани със специализиран автомобил в УМБАЛ-Бургас. На водача е взета кръвна проба за химичен анализ,изследването на която не отчело алкохол в кръвта.

На 21.10.2021г. свид.Н. Я. съставил АУАН серия АВ бл.№ 067177/21.10.2021г. на жалбоподателя за нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП,, който жалбоподателят разписал без възражение.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното НП № 21-0269000239 от 27.10.2021г. Административнонаказващият орган също счел, че горните факти, нарушават разпоредбата чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, поради което и на основание чл.179, ал.2, пр.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ наложил на Д. глоба в размер на 200 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – началник група ОДМВР- Бургас, РУ-Средец, оправомощен със заповед № 8121-з-515/14.05.2018г. Актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентно лице – мл. автоконтрольор към ОДМВР Бургас, РУ-Средец. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.

Административнонаказващият орган е приел фактическите констатации за доказани и е издал обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП за нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП на Д. Д. е наложено административно наказание глоба в размер на 200лева .

Средецкият районен съд намира, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на наказателното постановление са допуснати съществени процесуални нарушения, поради което и същите не следва да породят целените с тях правни последици.

Разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП предвижда, че водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.

Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

При извършената проверка на атакувания акт, съдът достигна до извода, че обжалваното НП следва да бъде отменено на формално основание, доколкото вмененото нарушение не е индивидуализирано в степен , позволяваща на нарушителя да разбере в 2 извършване на какво нарушение е обвинен. Така например в АУАН е посочено, че същият не е съобразил поведението си със състоянието на пътя, релефа на местността, а в НП е възведено както, че не е съобразил поведението си, така и скоростта си на движение, посредством цитиране на текста на разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Настоящият състав намира, че несъобразяване на поведението не сочи автоматично на несъобразяване на скоростта. Водачът на МПС по време на управление на автомобил извършва множество маневри, като например завиване надясно, наляво, обратен завой, изпреварване , разминаване и т.н., които също са част от поведението му на пътя. Обстоятелството, че именно в разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП фигурира несъобразяване със състояние на пътя и релефа на местността не може да преодолее посочената неточност, доколкото предявеното нарушение не може да почива на предположения.

Отделно от това, в настоящия случай безспорно се установи, че полицейският служител Я. е пристигнал на мястото по сигнал , а това означава , че същият не е очевидец на възникналото ПТП, респективно на извършеното административно нарушение. АУАН е съставен от неочевидец, а вписания като свидетел по акта свидетел също не е очевидец на нарушението, а е само такъв по съставяне на акта. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал.1 от ЗАНН, актът за установяване на административно нарушение следва да бъде съставен в присъствието на свидетели , присъствали при извършването или констатирането на нарушението. Когато липсват такива свидетели – очевидци , актът следва да бъде съставен в присъствието на други двама свидетели , като това обстоятелство съгласно нормата на чл.

40, ал.3 от ЗАНН се отразява изрично в самия акт.

Посоченият пропуск води до липса на свидетели при съставянето на АУАН, а липсата на свидетели се явява съществено нарушение на административнонаказателната процедура и е основание за отмяна на НП, като незаконосъобразно, на самостоятелно основание.

Извън горното, в хода на съдебното производство се установи, че случаят не е обследван, тъй като не са снети сведения от водача и спътницата му, не е изследвана тяхната версия, а и не са налице свидетели-очевидци. В подкрепа на защитната версия за внезапно възникнала неизправност на кормилната уредба са както показанията на свид. Д.а, така и хипотетичната вероятност на същата. Извън посоченото, жалбоподателят е правоспособен водач на МПС от 1968г. с изключително малко на брой санкционирани нарушения, което безспорно сочи, че същият притежава добри шофьорски умения. От друга страна, следва да се отбележи, че нарушителят не е длъжен да доказва невиновността си, а административнонаказващият орган е този, който следва да събере доказателства за извършването на нарушението от нарушителя и вината , т. е. тежестта на доказване на нарушението лежи върху него. В настоящия случай, административнонаказващият орган не е разграничил ясно и точно кои разпоредби на ЗДвП са нарушени от жалбоподателя и какво наказание се следва с оглед извършеното нарушение .Недопустимо е без събрани по надлежният ред доказателства да се твърди наличието на скорост несъобразена с пътната обстановка. НП е такъв акт, съдържанието на който следва да отговаря на определените 3 в чл. 57 от ЗАНН реквизити, като изискването за описание на нарушението е императивно такова - чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Непосочването на фактите и обстоятелствата във връзка с нарушението би довело до евентуални предположения относно това какво наказващият орган е приел за нарушено, а както бе посочено, предположенията в репресивно производство по налагане на наказания, макар и били те административни, е недопустимо.

Изложеното мотивира съдебният състав да приеме, че вмененото нарушение не е и доказано, тъй като събраните доказателства не позволяват формиране на категоричен извод, че фактическата обстановка е установена точно, че нарушението е извършено и то виновно, и че законосъобразно Д. е бил привлечен към административнонаказателна отговорност, което мотивира отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно, а на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски .

П о изложените съображения, на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Средецкият районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0269-000239 от 27.10.2021г., издадено от М. Ч.- началник група към ОДМВР Бургас, Районно управление -Средец, с което на Д. Й.

Д., ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева, на основание чл.179, ал.2, пр.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОДМВР Бургас с БУЛСТАТ 129009742, да заплати на Д. Й. Д., ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 900 /деветстотин/ лева- заплатено адвокатско възнаграждение съобразно представените договори за правна защита и съдействие.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Средец: _______________________

4