Решение № 314 от 21.10.2026, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 314 гр. Стара Загора, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно гражданско дело № 20265500500600 по описа за 2026 година

Производството е на осн. чл.269- 271 от ГПК във вр. с чл.200 от КТ и чл.82- 86 от ЗЗД.

Въззивното производството по делото е образувано по подадена в законния 2- седмичен срок по чл.259, ал.1 от ГПК обща въззивна жалба вх.№ 17127/08.06.2026г. от 3 бр. пострадали ищци /пълнолетни български граждани/ Й. Б. Р., Д. Г. Р. и В. Б. Р. /и тримата от гр.Р., ***/ против изцяло негативното за тях постановено първоинстанционно Решение № 502/19.05.2026г. по приключеното гр.д.№ 1019/2024г. по описа на РССт.Загора, относно предявените от тях осъдителни искове за парични обезщетения за имуществени вреди в размер на 4 466 лв. и за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 90 000 лв. за Д. Г. Р., 60 000 лв. за Й. Б. Р. и 60 000 лв. за В. Б. Р., настъпили в резултат на трудова злополука, при която е починал техния общ наследодател /съпруг и баща/ Б.Й. Р., настъпила на ***г. и установена с Разпореждане № 5104-23-56/04.12.2023г. на НОИ - ТП С.З., ведно със законната лихва, като неоснователни и недоказани, със законните последици от това. Твърдят, че в обжалваната му изцяло отхвърлителна част първоинстанционното Решение било постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на процесуалните правила, при несъобразяване със събраните от РС доказателства, че същото било необосновано и недоказано. Излагат подробни фактически и правни аргументи в своя подкрепа. Молят настоящия въззивен ОС да отмени изцяло атакуваното първоинстанционно Решение в обжалваната му напълно 1 отхвърлителна част и вместо него да постанови свое въззивно Решение по същество на спора, с което да уважи изцяло предявените от тях парични искове за надлежното обезщетяване на техните имуществени и неимуществени вреди на всеки един от тях, със законните претенции. Нямат свои нови доказателствени искания пред тази въззивна инстанция.

Претендират за направените от тях по делото разноски пред двете съдебни инстанции. В този смисъл е пледоарията на общия им пълномощник - адвокат по делото пред настоящия въззивен съд.

В законния 2- седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен Отговор на въззивната жалба вх.№ 21359/10.07.2026г. от другата въззивна страна – работодателя /юридическото лице/ ЕТ “А.М. - М.С.“ - гр.С.З., който счита атакуваната изцяло отхвърлителна част на първоинстанционното Решение за напълно мотивирано, законосъобразно и правилно, и твърди, че изложените във в.жалба оплаквания се явявали изцяло неоснователни и недоказани. Излага подробни фактически и правни аргументи в своя подкрепа. Поради което моли настоящия въззивен съд да потвърди напълно в атакуваната му отхвърлителна част първоинстанционното Решение, ведно със законните последици от това. Няма свои нови доказателствени искания по въззивното дело. Претендира разноските си за това въззивно съдебно производство, със законните последици. Не се е явил процесуален представител и не е пледирал пред настоящия въззивен съд.

Въззивният съд счита, че въззивната жалба е процесуално допустима, родово и местно подсъдна на настоящия въззивен ОС - Ст.Загора, и по нея съдът следва да се произнесе по материалноправните оплаквания на тримата въззивници /ответници/, с които е бил надлежно и своевременно сезиран.

При извършената въззивна проверка ОС- Ст.Загора констатира, че атакуваното първоинстанционно Решение е валидно постановено, от надлежен родово и местно компетентен РС, по исковите претенции, с които е бил сезиран, че същото е процесуално допустимо и по него въззивният съд следва да се произнесе със своето настоящо въззивно съдебно Решение.

Настоящият въззивен съд, като обсъди всички събрани по делото доказателства от РС, доводите на всяка една от страните и приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, счита за изяснено и доказано следното :

Производството по атакуваното Решение на РС- Ст.Загора е на осн. чл.267, ал.1 от ГПК във вр. с чл.200 от КТ и чл.82- 86 от ЗЗД.

Относно предявените искове за репатриране на причинени имуществени вреди - видно от събраните пред РС писмени доказателства /3 бр. фискални бонове/, същите безспорно удостоверяват извършени от ищците /наследници по закон на починалия им наследодател/ парични разходи за едно обичайно християнско погребение и за оформянето на надгробието на починалия. От друга страна представеният няколко месеца след деня на погребението фискален бон не представлява процесуално недопустимо писмено доказателство и не е обвързан с конкретна дата или срок за издаването му от 2 изпълнителя на поръчките и от ищците /въззивници/ по съдебното дело.

Поради което въззивният съд счита, че тази искова претенция е основателна, обоснована и доказана пред първата съдебна инстанция, и е следвало да бъде уважена от РС в някаква степен. Предвид което в тази й част въззивната жалба се явява изцяло основателна и доказана и следва да бъде съответно уважена, като се отмени в тази му част атакуваното първоинстанционно Решение, със законните последици.

Не се спори между страните в първоинстанционното съдебно производства, и е установено и доказано по несъмнен и категоричен начин пред РС, че при настъпване на процесния трагичен инцидент /трудовата злополука/, е налице безспорно съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия работник, който е допуснал груба небрежност по смисъла на чл.201, ал.2 от КТ, като видно от събраните по делото от РС писмени доказателства се установява, че пострадалият не е използвал предоставените му лични предпазни средства (защитни обувки), самоволно, без нареждане и без необходимата квалификация е боравил с електрически уред под напрежение и е нарушил правилата за безопасност на труда на работното си място при работодателя, като е присъствал в помещението при работещи електрически вентилатори. Които негови фактически действия представляват проява на лекомислие и пренебрегване на елементарните правила за безопасност и на инстинкта му за самосъхранение. Това негово поведение на работното му място в работното му време представлява очевидно груба небрежност, която е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилата злополука /вредоносния резултат/ и налага значително намаляване на отговорността на работодателя му.

И доколкото по делото на РС е налице категорично официално писмено доказателство за съпричиняване от страна на пострадалия работник /наследодателя по закон на тримата ищци-въззивници/, ОС- Ст.Загора счита, че общата им искова претенция за предявени общо 4 466 лв. следва да бъде уважена на 50 % в рамките на установените и доказани общо 2 233 лв. /1 142 €/, ведно със законната лихва върху тях от датата на увреждането /18.08.2024г./ до окончателното изплащане на сумите. Като в останалата част за останалите 50 % в размер на 2 233 лв. /1 142 €/ бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана, със законните последици.

Относно предявените 3 бр. искове за парично репатриране на причинени неимуществени вреди на всеки един от тримата ищци-въззивници /наследниците по закон на починалия им общ наследодател/ - действително в Исковата си молба ищцовата страна е поискала допускането на 2 бр. непосочени поименно свидетели, за доказване на твърдените от тях факти и обстоятелства, свързани с трагичния инцидент /трудовата злополука/ със смъртен резултат за техния общ наследодател, но такива не са били осигурени от тях за пред РС въпреки дадените изрични указания на първоинстанционното производство, и не са били допуснати от настоящия въззивен съд поради настъпила законова преклузия за това.

3

Въпреки това настоящия въззивен съд счита, че внезапната загуба на съпруг и баща е силно негативно събитие, неминуемо повлияващо живота на близките му /страните по делото/, въздейства негативно върху психиката и емоционалното състояние на близките на пострадалия/починалия/ техен общ наследодател, независимо от взаимоотношения, в които се е намирал приживе, непорледствено преди момента на смъртта му.

Не се спори между страните, служебно известно е на въззивния съд и е напълно обичайно, в един продължителен период от време, при аналогични или подобни трагични ситуации, че наследниците по закон изпитват сериозни, дълбоки и продължителни психични болки и страдания от внезапната и нелепа смърт на техния най-близък родственик /съпруг и съответно баща/, които към датата на инцидента /смъртта/ на ***г. са в рамките на обичайните, сравнително константни и обосновани размери, съобразени със съответните парични искови претенции против работодателя му, в исковите размери от по 90 000 лв. за съпругата Д. Р. /тогава на 54 г./, и по 60 000 лв. за всеки един от двамата му пълнолетни синове Й. Р./тогава на 27 г./ и В. Р./ тогава на 23 г./.

Като тези уважени искови суми се дължат от работодателя-ответник /въззиваемия/ на всеки един от тримата ищци /въззивници/, ведно със законната лихва върху всяка една от тях от датата на увреждането /18.08.2024г./ до окончателното изплащане на сумите.

При което и с оглед по- горепосоченото безспорно съпричиняване на щетата от страна на виновния пострадал работник /общия им наследодател/, всяка една от исковите им претенции следва да бъде уважена в рамките на 50 % от претендираните парични суми - съответно 45 000 лв ./23 008 €/ за съпругата Д. Р., 30 000 лв. /15 339 €/ за първия син Й. Р. и също 30 000 лв. /15 339 €/ за втория син В. Р.. В останалите им части над установените и доказани горепосочени размери, до общо претендираните от всеки един от тях тримата с Исковата молба /90 000 лв., 30 000 лв. и 30 000 лв./ те се явяват неоснователни и недоказани, и следва да се отхвърлят, ведно със законните последици от това.

Поради което общата въззивната жалба на тримата наследници на пострадалия работник се явява в значителна степен основателна, обоснована и доказана, и следва да бъде значително уважена, а атакуваното с нея изцяло негативно за всички тях първоинстанционно съдебно Решение, като недостатъчно мотивирано, незаконосъобразно и неправилно следва да бъде изцяло отменено, ведно с всички законни последици от това.

На осн. чл.272 във вр. с чл.78, ал.1 и чл.80 от ГПК въззиваемият /работодател/ следва да бъде осъден да заплати на тримата въззвници /ищци/ направените от тях разноски пред двете съдебни инстанции съобразно уважените части от исковете им в размер на общо 2 436 €, ведно със законните последици от това.

На осн. чл.78, ал.6 от ГПК въззиваемият /работодател/ следва да бъде осъден да заплати в полза на Държавата дължимата сума за ДТ - 2 148 € съобразно уважената част от исковите претенции против него, по приходната 4 сметка на ОС- Ст.Загора в обслужващата го „ЦКБ“ АД, клон Ст.Загора, в полза на органите на съдебната власт в лицето на ВСС - гр.София.

С оглед цената на всеки един от отделните общо 4 бр. парични искови претенции над границата от 2 557 € и предвид разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1, пр.1 от ГПК това въззивно съдебно Решение не е окончателно и може да се обжалва в законния 1- месечен срок от датата на връчването му на всяка от страните, с касационна жалба чрез настоящия въззивен ОС- Ст.Загора пред ВКС- гр.София.

Ето защо водим от всичко гореизложено и на осн. чл.271, ал.1, изр.1, пр.2 от ГПК във вр. с чл.200 от КТ и чл.82- 86 от ЗЗД, въззивният ОССт.Загора РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 502/19.05.2026г. по приключеното гр.д.№ 1019/2024г. по описа на РС- Ст.Загора, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА ЕТ „А.М. - М.С.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.С.З., *** да заплати за причинени вреди от настъпилата смърт в резултат на трудова злополука, при която е починал на ***г. техния съпруг и баща Б.Й. Р., ЕГН **********, бивш жител на гр.Р., ***, установена с Разпореждане № 5104-23-56/04.12.2023г. на НОИ-ТП – Стара Загора парични обезщетения за причинени имуществени вреди в размер на общо 1 142 € /хиляда сто четиридесет и две евро/ на тримата ищци и за парични обезщетения за причинени неимуществени вреди, ведно със законните лихви върху всяка една от тях от ***г. до окончателното изплащане на сумите, и тримата с общ домашен адрес в гр.Р., ***, ***, в размери на: