Решение № 3853 от 27.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3853 гр. София, 27.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Б, в закрито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Виктория Недева като разгледа докладваното от Виктория Недева Въззивно гражданско дело № 20231100514106 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435 - 438 ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 86105/01.12.2023 г. на В. Ц. Х. и М. Ц. П. срещу постановление от 27.11.2023 г., обективирано в съобщение изх. № 58046/28.11.2023 г. по изп. д. № 20238630402304 по описа на ЧСИ С.Х., рег. № 863 на КЧСИ, с което съдебният изпълнител е отказал да намали разноските по изпълнението, приети за събиране с постановления за разноски изх. № 54596/07.11.2023 г. и изх. № 54600/07.11.2023 г.

В жалбата се сочи, че в нарушение на чл. 73, ал. 5 ГПК по делото са начислени разноски в общ размер на 667,20 лева при общ дълг от 486,02 лева, тъй като съгласно посочената разпоредба сборът на всички пропорционални такси за сметка на длъжника или на взискателя не може да надвишава една десета от задължението, освен когато техният минимален размер, определен в тарифата, надвишава този размер. Излагат се подробни съображения относно неправилното изчисление на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЧСИ. Поддържа се, че таксите за образуване, проучване и за съобщения са неправомерно начислени. Прави се възражение за прекомерност на претендираното адвокатско/юрисконсултско възнаграждение, като се поддържа, че конкретното изпълнително дело не се отличава с правна и фактическа сложност, тъй като единственото действие на взискателя е било да подаде молба за образуване на делото и други действия за събиране на дълга не са били извършени. По тези съображения се иска приетите за събиране разноски по изпълнителното дело да бъдат намалени от общо 667,20 лева до 48,60 лева – една десета от размера на дълга.

1

Взискателят „Топлофикация София“ ЕАД, чрез юрк. М.П., в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК поддържа становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че с молбата за образуване на изпълнително дело взискателят е претендирал юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 150 лева за образуване и водене на изпълнителното дело и е заплатил такси по ТТРЗЧСИ в общ размер на 108 лева (24 лева за образуване, 24 лева за извършване на 4 броя имуществени справки, 24 лева за връчване на съобщения, 36 лева за налагане на два запора), като съдебният изпълнител не е указвал на дружеството да заплати допълнителни такси и разноски. Поддържа се, че таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ е законосъобразно определена на база материалния интерес по делото, а приетото за събиране юрисконсултско възнаграждение е в размер, съобразен с чл. 27, ал. 2, вр. чл. 8 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

На основание чл. 436, ал. 3 ГПК ЧСИ С.Х., рег. № 863 на КЧСИ, е депозирала мотиви по жалбата, с които я оспорва като неоснователна. Сочи, че за всеки от длъжниците са начислени разноски в размер на по 75 лева за юрисконсултска защита на взискателя, както и такси по ТТРЗЧСИ в размер на по 258,60 лева. Направено е следното разграничение на дължимите такси, според което всяка от длъжниците дължи по четири такси по т. 3 ТТРЗЧСИ в размер на 24 лева, три такси по т. 5 ТТРЗЧСИ в размер на 72 лева, три такси по т. 9 ТТРЗЧСИ в размер на 54 лева, такса по т. 26 ТТРЗЧСИ в размер на 38,20 лева с ДДС и допълнителни разноски по т. 31 ТТРЧСИ в размер на 10,40 лева. Сочи се, че общо дължими от длъжниците са сумите от 24 лева по т. 1 ТТРЗЧСИ и 36 лева по т. 12 ТТРЗЧСИ.

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване на основание чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК акт на съдебния изпълнител, поради което същата е процесуално допустима.

Софийски градски съд, като прецени доводите на жалбоподателите, становището на взискателя, материалите по делото и изложените от ЧСИ мотиви, намира жалбата за основателна по следните съображения:

Изпълнителното дело № 20238630402304 по описа на ЧСИ Сия Х., рег. № 863 на КЧСИ, е образувано по молба от 01.11.2023 г. на „Топлофикация София“ ЕАД, подадена чрез юрк. С.Р., срещу В. Ц. Х. и М. Ц. П. за образуване на изпълнително дело въз основа на изпълнителен лист № 16716/24.07.2023 г., издаден по ч. гр. д. № 66662/2022 г. по описа на СРС, 141 състав, с който всяка от длъжниците е осъдена да заплати „Топлофикация София“ ЕАД сума в размер на 218,87 лева, ведно със законната лихва от 06.12.2022 г. С молбата за образуване на изпълнителното дело е извършено възлагане по реда на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, направено е искане за извършване на справки за наличие на банкови сметки и налагане на запори на откритите такива, извършване на справки за наличие на действащи трудови договори и налагане на запори на трудовите възнаграждения на длъжниците, както и за насочване на изпълнението върху движимите вещи на длъжниците, в случай че не се открият банкови сметки или трудови договори. Направено е искане за събиране на юрисконсултско възнаграждение за образуване и водене на изпълнителното дело в общ размер на 150 лева.

С разпореждане от 01.11.2023 г. съдебният изпълнител е образувал изпълнителното дело, разпоредил е да се изготвят справки с оглед проучване на имущественото състояние на длъжниците, да се уведоми взискателят за дължимите авансови такси и да се извършат посочените в молбата за образуване изпълнителни действия.

2

Видно от издадена сметка № 298326/02.11.2023 г. и разпечатка от онлайн банкиране, на 02.11.2023 г. взискателят е заплатил такси в общ размер на 108 лева – 24 лева с ДДС по т.

1 ТТРЗЧСИ, 24 лева с ДДС по т. 3 ТТРЗЧСИ, 24 лева с ДДС по т. 5 ТТРЗЧСИ, 36 лева по т.

9 ТТРЗЧСИ.

По делото са изискани и получени справки от НБД „Население“ (2 бр.), от БНБ за наличие на банкови сметки на всеки от длъжниците (2 бр .), справки от НОИ за доход от пенсия/и и добавка/и (2 бр.), справки за актуално състояние на всички трудови договори на длъжниците към дата 06.11.2023 г. (2 бр.), справки за имущество до ТД н а НАП София град (2 бр.). Изпратени са уведомления по ДОПК до ТД НАП София - град, на основание чл.

191, ал. 3 ДОПК за предоставяне на информация има ли започнато производство по принудително изпълнение или наложени мерки за обезпечаване на публични вземания срещу длъжниците по делото, техния размер и вида на обезпеченията. Изпратени са запорни съобщения за налагане на запори на банковите сметки на В. Х. в „ОББ“ АД и „Уникредит Булбанк“ АД, както и за налагане на запори на банковите сметки на М. П. в „ОББ“ АД и „Юробанк България“ АД. Изпратено е и запорно съобщение до НОИ за налагане на запор на пенсията, получавана от В. Х..

По делото са изготвени сметки за размера на дълга за периода 06.12.2022 г. – 07.11.2023 г. за всеки от длъжниците.

До В. Ц. Х. е изпратена покана за доброволно изпълнение с изх. № 54596/07.11.2023 г., в която е посочено, че задължението по изпълнителното дело възлиза на сумата от 576,91 лева, от които: 218,87 лева главница, законна лихва в размер на 24,44 лева за периода 06.12.2022 г. – 07.11.2023 г., 75 лева разноски по изпълнителното дело и 258,60 лева такси по ТТРЗЧСИ. Поканата е връчена на В. Ц. Х. лично срещу подпис на 22.11.2023 г.

До М. Ц. П. е изпратена покана за доброволно изпълнение с изх. № 54600/07.11.2023 г., в която е посочено, че задължението по изпълнителното дело възлиза на сумата от 5 76,91 лева, от които: 218,87 лева главница, законна лихва в размер на 24,44 лева за периода 06.12.2022 г. – 07.11.2023 г., 75 лева разноски по изпълнителното дело и 258,60 лева такси по ТТРЗЧСИ. Поканата е връчена на М. Ц. П. лично срещу подпис на 13.11.2023 г.

Във връзка с наложените запори на банковите сметки на В. Ц. Х. са постъпили отговори на запорни съобщения от „ОББ“ АД и „Уникредит Булбанк“ АД, като на 10.11.2023 г. „ОББ“ АД е превело по сметка на ЧСИ сумата в размер на 578,17 лева. Сума в същия размер е преведена на 16.11.2023 г. и от „Уникредит Булбанк“ АД.

По делото са постъпили отговори на запорни съобщения от „ОББ“ АД и от „Юробанк България“ АД, с които се уведомява, че са наложени запори на сметките на М. Ц. П., но дължимите суми не могат да бъдат преведени поради липса на авоар.

Постъпил е и отговор на запорно съобщение от НОИ на 27.11.2023 г., с който се уведомява, че запорът е наложен, но получаваната пенсия/добавка е под размера на минималната работна заплата за страната, като е посочено, че същата се превежда по банкова сметка на длъжника В. Х. в „ОББ“ АД.

На 24.11.2023 г. В. Ц. Х. и М. Ц. П. са подали жалба срещу приетите за събиране разноски в изпълнителното производство, съдържаща доводи, че същите са определени в нарушение на чл. 73, ал. 5 ГПК и че начисленото юрисконсултско възнаграждение е прекомерно, като се иска приетите за събиране от двете длъжници разноски да бъдат намалени.

С постановление от 27.11.2023 г., обективирано в съобщение изх. № 58046/28.11.2023 г., ЧСИ Х. е отказала да намали разноските по изпълнението. Съобщението е връчено на жалбоподателките на 30.11.2023 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

3

Съгласно чл. 79 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати по реда на чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, както и когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.

По размера и възраженията за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение, съдът намира следното:

Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, чийто размер не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 Закона за правната помощ и издадена въз основа на тази разпоредба наредба на Министерския съвет. За разлика от адвокатското възнаграждение, юрисконсултското не почива на направен разход, а овластява органа, администриращ регламентирано от ГПК производство, да го определи и възложи в тежест на страната, отговорна за разноските в съответното производство. Цитираната разпоредба следва да намери съответно приложение в изпълнителното производство, доколкото същата е поместена в Част първа „Общи правила“ на ГПК.

В процесния случай се установява, че освен подаването на молба за образуване на изпълнително дело от процесуалния представител на взискателя не са извършвани други действия, а изпълнителното дело за събиране на парично вземане не се отличава с фактическа и правна сложност. В молбата са посочени конкретни изпълнителни действия за събиране на вземането, които взискателят моли да бъдат извършени от частния съдебен изпълнител. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че дължимото юрисконсултско възнаграждение следва да се определи в минимален размер по чл. 27, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно - 50 лева.

Същевременно, видно от поканите за доброволно изпълнение, съставляващи по същността си постановления за разноски, ЧСИ е приел за събиране от всеки длъжник освен юрисконсултско възнаграждение и сумата от 258,60 лева - такси по ТТРЗЧСИ, като уточнения как е формирана тази сума се съдържат в мотивите на ЧСИ по чл. 436, ал. 3 ГПК.

Съгласно разпоредбите на чл. 78, ал. 1, т. 1 и чл. 83, ал. 1 ЗЧСИ, таксите по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни действия, като пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес. Според т. 26 ТТРЗЧСИ за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума. В случая, съобразно т. 26, буква „б“ ТТРЗЧСИ, всеки от длъжниците дължи пропорционална такса в размер на 32,20 лева с ДДС, изчислена върху сбора от сумите по изпълнителния лист и сумата, определена за юрисконсултско възнаграждение на взискателя. Доколкото обаче този размер на пропорционалната такса надвишава една десета от задължението (чл. 73, ал.