Протокол № 35 от 22.02.2024, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 35 гр. Варна, 21.02.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Юлия Р. Бажлекова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова и прокурора В. Ч. С.

Сложи за разглеждане докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20243000500031 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 09:53 часа се явиха:

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Въззивникът Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество, редовно призован, представлява се от П. О. - главен инспектор към ТД - Варна, редовно упълномощена и приета от съда от преди.

Въззивникът Ж. К. Д., редовно призован, не се явява, представлява се о т адвокат Г. Г. от АК - Варна, редовно упълномощен и приет от съда от преди.

Въззиваемата С. Д. Д., редовно призована, не се явява, не се представлява.

СЪДЪТ докладва молба, постъпила на електронната поща на съда, на 08.02.2024 г. от адвокат В. Г., като процесуален представител на С. Д., с която сочи, че няма възможност да се яви в днешно съдебно заседание, тя и нейната доверителка, поради което моли да се даде ход на делото в тяхно отсъствие.

Поддържа подадения отговор на въззивната жалба. Изразено е становище, че в определението от разпоредително заседание е направен пропуск, тъй като ответниците К. Д. и С. Д. също са подали отговор на въззивната жалба, което не е отразено в определението. Изразено е становище по съществото на спора.

Въззиваемият К. Ж. Д., редовно призован, не се явява, не се представлява.

Контролиращата страна Апелативна прокуратура – Варна, редовно призована, се явява прокурор от Апелативна прокуратура – Варна В. Ч..

1

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

ГЛ. ИНСП. О.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Г.: Уважаеми апелативни съ дии, няма процесуални пречки, моля, да се даде ход на делото.

ПРОКУРОР Ч.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ ИЗВЪРШВА

81/24.01.2024 г.:

ДОКЛАД съобразно определение

№

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК вр. чл.293, ал.3 ГПК. С решение № 50129/09.01.2024г., постановено по гр.д. № 3737/2020г.

Върховният касационен съд е отменил решение № 13/13.02.2020г. на АпС Варна по в. гр. д. № 549/2019г. с което е потвърдено решение № 85/10.07.2019г. на ОС – Силистра и е върнал делото за ново разглеждане от Апелативен съд Варна, с указания да се извърши преценка на предпоставките по чл.4, ал.1 ЗОПДИППД/отм./ за всяко конкретно придобиване на имущество от ответниците, като се установи стойността на незаконно придобитото налично имущество, като сбор от реалната пазарна оценка на имуществото, към момента на придобиване и се съпостави с приходите на проверяваните лица от законен източник, като величина, изразена в минимални работни заплати, като на тази база прецени дали придобитото имущество е на значителна стойност, както и за извършване на преценка за наличие на основателно предположение за връзка между престъпната дейност, осъществявана от проверяваното лице и придобитото имущество.

Въззивно производство е образувано по повод подадена от КПКОНПИ въззивна жалба срещу решение № 85/10.07.2019г., постановено по гр. д. № 72/2018г. по описа на ОС – Силистра, в частта са която е отхвърлен предявените срещу Ж. К. Д., С. |Д. Д. и К. Ж. Д. искове по чл.28, ал.1 ЗОПДИППД/отм./ вр. §5 ПЗР на ЗПКОНПИ, за отнемане в полза на държавата на незаконно придобита имущество за разликата над 22 000 лв. до предявения размер от 2 821 337,70 лв., представляващи стойност на имущество- недвижими имоти, МПС и парични суми, подробно описани и индивидуализирани в решението.

2

Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение в обжалваната част.

Твърди се, че неправилно и в противоречие със закона съдът е обвързал установения в наказателното производство размер на неправомерно придобития доход от престъплението с придобитото имущество на значителна стойност, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, поради което и неправилно и необосновано е приел, че на отнемане подлежи само имуществото до установения в наказателното производство размер на облагата, получена от престъпната дейност. Посочва, че от доказателствата по делото не са установени законни източници на доходи на ответниците, с които да е придобито процесното имущество, чието отнемане се претендира. Съгласно приетите заключения на ССЕ е установена отрицателна разлика между доходите и имуществото на проверяваното лице и свързаните лица, в размер на 2 483 342,31 лв. / 17 555,88 МРЗ/. Безспорно от представените доказателства се установява, че ответникът се е занимавал с престъпна дейност, за която е осъден с влязла в сила присъда и от която престъпна дейност са генерирани и средствата за придобиване на процесното имущество. Отправеното искане е за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част и уважаване на предявените искове.

Претендира се присъждане на разноските по делото.

С подадения в срока по чл.263 ГПК писмен отговор, Ж. К. Д. е оспорил жалбата с възражения за нейната неоснователност.

Ж. К. Д. е подал насрещна въззивна жалба срещу същото решение, в частта, с която е уважен предявения иск и е постановено отнемане в полза на държавата, на основание чл.4, ал., вр. Чл.10 ЗОПДИППД/отм./ на поземлен имот, находящ се в гр. С., бул. „* *“ №*, ведно с построената в имота еднофамилна полумасивна жилищна сграда с идентификатор

*** с площ от 19 кв.м., паянтова селскостопанска сграда с идентификатор ***, с пазарна стойност 22 000лв. Счита, че решението в тази част е недопустимо, евентуално необосновано и незаконосъобразно. Посочва, че уведомление с вх. № ТД 047019/06.12.2011г. от ОП Силистра е негодно /ненадлежно/ и не е могло да послужи като основание за извършване на проверка и образуване на производството. Пороците на уведомлението са отстранени след 19.11.2012г.

– дата на влизане в сила на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, поради което и проверката е следвало да се извърши по реда на този закон. Твърди същи, че не е спазен срока по чл.15, ал.2 ЗОПДИППД/отм./. Счита, че събраните по делото доказателства не могат да обосноват извод за връзка между престъпна дейност и придобитото от ответника и членовете на неговото семейство имущество. Излага, че от събраните писмени и гласни доказателства се установява законен произход на средствата, с които е придобит процесния имот. Отправеното искане е за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което предявения иск за отнемане на имущество в полза на държавата се отхвърли 3 като неоснователен.

С писмен отговор КПКОНПИ е оспорила насрещната въззивна жалба като неоснователна.

При така очертания предмет на настоящия спор, въз основа на наведените във въззивната и насрещната жалба оплаквания и съобразно задължителните указания на Върховния касационен съд, настоящият състав счита, че не се налага даване на указания до страните по разпределение на доказателствената тежест и възможност за ангажиране на доказателства.

Страните не са отправили искания за събиране на нови доказателства във връзка с предмета на делото. Указания за събиране на нови доказателства не се съдържат и в отменителното решение на ВКС, като настоящият състав намира, че не са налице предпоставки за служебно събиране на такива.

СЪДЪТ намира, че в определението от разпоредително заседание е пропуснал да отбележи, че действително срещу въззивната жалба на Комисията е налице депозиран писмен отговор от ответника К. Д., който се намира на л. 16 от в.гр.д. № 549/2019 г. на Варненски апелативен съд. Липсва подаден в срок отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна С. Д. Д..

Същата е депозирала при предходното разглеждане на въззивното дело становище, инкорпорирано в молба, находяща се на л. 65 – л. 66 от предходното въззивно производство.

По тази причина, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПЪЛВА доклада по въззивното дело, а именно:

В срока по чл. 263 ГПК срещу въззивната жалба на Комисията е налице депозиран писмен отговор от ответника К. Д., който се намира на л. 16 от в.гр.д. № 549/2019 г. на Варненски апелативен съд.

Липсва подаден в срок отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна С. Д.. Същата е депозирала, при предходното разглеждане на въззивното дело, становище, инкорпорирано в молба, находяща се на л. 65 – л. 66 от предходното въззивно производство.

ГЛ. ИНСП. О.: Поддържаме подадената въззивна жалба.

АДВ. Г.: Оспорвам изцяло въззивната жалба, като неоснователна и необоснована. Поддържам отговора на въззивната жалба. Поддържам и насрещната въззивна жалба.

ПРОКУРОР Ч.: Ще изразя становище по същество.

4

ГЛ. ИНСП. О.: Нямаме искания за събиране на нови доказателства.

Претендираме за настоящата инстанция присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

АДВ.

Г.: Нямам искания за събиране на нови доказателства.

Представям общ списък на разноските.

ГЛ. ИНСП. О.: Всичко, което сме направили, като възражения и са в кориците на делото, моля да ги кредитирате, включително в настоящото съдебно заседание заявяваме, че ответникът Ж. К. Д. ползваше на първа инстанция правна помощ поради това, че е неспособен и не притежава средства да наеме адвокат, на който да заплати. След това, във въззивната инстанция беше упълномощен адвокат Г., там се твърди, че са заплатени въпросните суми, които са очевидно под 10 000 лв. и които са вписани в правния договор. Очевидно се касае за представяне на тези пълномощни с цел Комисията да заплати въпросните хонорари. Считаме, че той е нямал средства да ги заплати тези пари, включително сме представили декларация от НАП, където г-н Г., като адвокат не е декларирал такива доходи, получени като адвокатски хонорари през годината. Поради това считаме, че това са фиктивни договори с фиктивно плащане и не следва да бъдат кредитирани от съда, и съответно при постановяване на отхвърлителен иск спрямо Комисията, считаме, че не следва да бъдат присъдени тези разноски.

Разпечатката съдържа 60 от 80 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8c502f66-407a-476f-bf9f-eeb3d07887f1