Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 223 от 09.08.2023, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 681/2022
Вид
Решение № 223
Подписан
09.08.2023
В сила
09.08.2023
Състав
Катя Йорданова Господинова, Светлин Иванов Иванов, Петя Кръстева Георгиева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 223 гр. Бургас, 08.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Катя Й. Господинова

Членове:

Светлин Ив. Иванов

Петя Кр. Георгиева при участието на секретаря Павлина Д. Костова в присъствието на прокурора П. Х. М. като разгледа докладваното от Светлин Ив. Иванов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20222100600681 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С Присъда № 260012 от 19.04.2022г., постановена по НОХД № 748/2020г. Районен съд-Бургас признал подс. С. Е. И. ЕГН ********** за невинен и го оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл.195 ал.1 т.4 и т.5 вр. чл.194 ал.1 от НК, а подс. М. Б. М.

ЕГН ********** бил признат за виновен в това, че в неустановен времеви час между 22:00 часа на 09.10.2018г. и 00:20 часа на 10.10.2018г., в гр. Бургас, на ул. „Оборище“ пред № 118, като действал в условията на опасен рецидив, чрез използване на неустановено техническо средство, посредством което били срязани кабели, намиращи се зад кората на таблото под волана на лек автомобил марка „********“, модел „****“, с рег. № ********, и чрез специален начин, чрез който били свързани срязаните кабели за привеждането на автомобила в движение, отнел чужда движима вещ – паркирания на горепосочения адрес лек автомобил на стойност 670 лева от владението на собственика М. Д. М. ЕГН **********, без негово съгласие, с намерение противозаконно да го присвои – престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.4 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б. „а“ от НК, за което при условията на чл.54 от НК му наложил ефективно наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 години, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим. Със същата присъда подс.

М. бил признат за невинен в това, да е извършил деянието при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б. „б“ от НК, както и деянието да е извършено след предварителен сговор със С. Е. И., в немаловажен случай, както и по квалификацията по чл.195 ал.1 т.5 от НК.

На основание чл.70 ал.7 от НК привел в изпълнение неизтърпяната част от наказанието, наложено на подс. М. по НОХД 668/2015г. по описа на Окръжен съд-гр.Бургас, в размер на 11 месеца и 20 дни „Лишаване от свобода“, което да се изтърпи отделно при 1 първоначален „строг“ режим.

Със същата присъда на основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъдил подс. М. да заплати по сметка на ОД на МВР-гр.Бургас сумата от 242.84 лева, представляваща сторените в досъдебната фаза разноски, а по сметка на Районен съд-гр.Бургас, в полза на бюджета на съдебната власт, да заплати сумата от 40 лева - разноски в съдебното производство, както и сумата от 5 лева, за служебно издаване на 1 бр. изпълнителен лист, и се разпоредил с веществените доказателства по делото.

Така постановеният съдебен акт бил атакуван с въззивен протест от прокурор при Районна прокуратура-гр.Бургас. С протеста и допълнението към него се оспорват извършеният от съда анализ и интерпретация на доказателствената съвкупност, както и изведените в резултат от този анализ фактически и правни изводи, довели до пълното оправдаване на подс. С. И. поради приета от първата инстанция недоказаност на обвинението срещу него. Поддържа се, че макар първоинстанционното производство да е протекло в отсъствие и на двамата подсъдими, по делото били събрани в достатъчен обем преки и косвени доказателства, въз основа на които съдът следвало да направи единствения възможен извод, че и двамата подсъдими са участвали като съизвършители в инкриминираната кражба. С посочените аргументи се претендира отмяна на първоинстанционната присъда в протестираните части и постановяване на нова въззивна присъда, с която подс. И. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение, а подс.

М. да бъде признат за виновен да е осъществил престъплението и при опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б. „б“ от НК.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на Окръжна прокуратура – Бургас поддържа протеста и счита, че присъдата следва да се отмени в протестираните й части, като се постанови нова, с която подс. И. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение и да му се наложи наказание „Лишаване от свобода“, в рамките на предвидения в закона за това деяние размер. По отношение на другия подсъдим – М. М., прокурорът счита, че следвало да бъде признат за виновен в това, че бил извършил деянието в съучастие с подс. И..

Във въззивното съдебно заседание подсъдимият С. И., нередовно призован, не се явява. Представлява се от адв. М. Н. от АК-Бургас, която пледира за потвърждаване на присъдата, тъй като не били допуснати съществени процесуални нарушения, а правните и фактическите изводи на съда били правилни и обосновани. Спрямо подс. И. били налице единствено косвени доказателства, които не били достатъчни да се направи обоснован извод кога и по какъв начин той се бил озовал в лекия автомобил.

В съдебното заседание подсъдимият М. М., редовно призован, се явява лично, доведен от органите на РД „Охрана“-Бургас, и заедно с упълномощените си защитници – адв. Р. К. и адв. Д. М. (двамата от АК-Бургас), и Р. М. – негова съпруга. Защитниците на подсъдимия считат протеста за неоснователен, тъй като в хода на съдебното производство не били допуснати съществени процесуални нарушения, доказателственият материал бил анализиран обстойно и били изведени правилните правни изводи, обективирани в присъдата, поради което молят атакуваният съдебен акт да бъде потвърден.

В последната си дума подс. М. моли присъдата да бъде потвърдена.

Бургаският окръжен съд, след цялостна въззивна проверка на присъдата в предмета и пределите по чл. 314 от НПК, независимо от основанията, посочени от страните, намери протеста на прокурора за процесуално допустим, тъй като е подаден в преклузивния 15дневен срок от легитимиран да обжалва субект срещу подлежащ на въззивен съдебен контрол по реда на Глава ХХІ от НПК акт, и пред надлежния съд. Разгледан по същество, той е неоснователен.

Производството пред първоинстанционния съд е протекло в отсъствието на подсъдимите, след като са били многократно издирвани на посочените от тях адреси, на които са им били връчвани книжа и съобщения, но не са били открити. В тази връзка настоящият състав счита, че при проведеното първоинстанционно производство не са 2 налице нарушения на процесуалните правила, тъй като районният съд е положил достатъчни усилия и е изпълнил задълженията си, предвидени в НПК, като е положил целенасочени усилия да установи точното местонахождение на подсъдимите М. и И., за да бъдат призовани за съдебно заседание, но тъй като не е успял, правилно е дал ход на делото и е провел производството. Във въззивното производство също бяха предприети действия за установяване местонахождението на подсъдимите, като за целта бяха изискани нарочни писмени справки от ОД на МВР-Бургас за заграничните пътувания на подсъдимите за периода от 19.02.2020г. до 07.09.2022г., както и за резултатите към 07.09.2022г. от обявяването на М. за общодържавно издирване. Подсъдимите бяха установени и призовани за съдебно заседание – подс. И. по телефона, а подс. М. - чрез администрацията на Затворагр.Бургас. След неколкократно отлагане на съдебните заседания по различни причини, с цел редовното призоваване на подсъдимите отново бяха изискани нарочни справки относно местонахождението им, видно от които подс. М. продължава да се намира в Затворагр.Бургас, а подс. И. е бил предаден на съдебните органи на Федерална Република Германия от ареста при ОСИН-гр.София на 30.12.2022г., въз основа на европейска заповед за арест.

Въпреки обстоятелството, че престъплението, за което подсъдимите са били предадени на съд, изисква задължителното им явяване по делото, предвид така установените обстоятелства и присъствието на защитника на подс. И., въззвивният състав счете, че са налице предпоставките на чл.269 ал.3 т.4 б. „б“ от НПК по отношение на подсъдимия И. за разглеждане на делото в негово отсъствие и ход на делото и пред настоящата инстанция беше даден.

Въззивният съд намира, че по делото, по предвидения в НПК ред и форма, са събрани достатъчни в обемно и съдържателно отношение доказателства, позволяващи правилното му решаване. След самостоятелна проверка и анализ на доказателствената съвкупност, настоящата инстанция възприе за установени фактически положения, идентични с изложените от първоинстанционния съд в мотивите към обжалваната присъда, които в обобщен вид са следните:

Подсъдимият С. Е. И. ЕГН ********** е роден в гр. ****** и живее в същия град, на адрес: ул. „*********“ № **, ет.*. Той е *******, ******* гражданин, със ****** образование, ********, ********* и е ******.

Подсъдимият М. Б. М. ЕГН ********** е роден в гр.*******и живее в същия град, на адрес: ********“, № **, вх.*, ет.*, ап.*. Той е ********, ******* гражданин, с ******* образование, ******, ******* и е *********.

На 09.10.2018г., след 22:00 часа, докато проверявал автомобилите, паркирани на ул.

„Оборище“, гр. Бургас, дали били отключени, подс. М. установил, че лек автомобил марка „********“, модел „*****“, червен на цвят, с рег. № *********, собственост на свид. М. М., паркиран пред № *** на същата улица, бил отключен, поради което решил да го открадне.

Той влязъл в превозното средство, свалил кората на таблото под волана, чрез неустановено техническо средство срязал намиращите се там кабели, след което ги свързал по начин, позволяващ стартиране на двигателя, привел автомобила в движение и се отправил в неустановена посока.

Малко по-късно, около 01:00 часа на 10.10.2018г., управлявайки горепосочения автомобил, подс. И. спрял на бензиностанция „Си-Комерс“, находяща се в гр. Карнобат, на ул. „Москва“, като заедно с него бил и подс. М.. След като бил зареден с бензин за сумата от 40.00 лева, автомобилът потеглил в неустановена посока. При разследването не е било категорично установено кое лице е управлявало автомобила след напускане на посочената бензиностанция.

По-късно същия ден, подсъдимите М. и И. отишли в с. К., община ******, където се срещнали със свой скорошен познат – свид. М. Р.. При тази среща, отнетият лек автомобил „********“ рег. № ******** отново бил управляван от подс. И.. Подсъдимите подканили Р. да се качи в автомобила, и той се съгласил, тъй като се притеснявал от тях. Подс. М. се качил да управлява откраднатия автомобил, а подс. И. управлявал автомобила на свид. Р. – марка „******“, модел „**“, с рег. № *********. С двата автомобила, подсъдимите и свид.

3

Р.се отправили към гр.Бургас. По-късно на същия ден подс. И. отишъл до апартамента си в гр. ******, на ул. „*********“, където го чакали подс. М. и свид. Р.. След това всички заедно се отправили към гр. ********, като разпределението им по превозните средства било същото, с допълнението, че в автомобила, управляван от подс. И., била и негова приятелка – Р. Д.. След като пристигнали в посочения град, те отишли до пункт за изкупуване на черни и цветни метали – „*****************, находящ се на бул.

„*********“ № ***. Докато по негово нареждане свид.Р. седял в своя автомобил, подс. И. свалил регистрационните табели на откраднатия автомобил „************“, оставил ги в багажника на автомобила „*******“, а подс. М. откарал л.а. „************“ в пункта, където го продал за сумата от 360 лева. След като М. се върнал при другите лица, предал на подс. И. сумата от 180 лева. Около 20 минути по-късно всички те се качили в автомобила на свид. Р. и се отправили в посока гр. Бургас. В района на заведение „Женика“, находящо се в близост до кръстовище „Петолъчката“, подсъдимите спрели автомобила, подс. И. извадил регистрационните табели на откраднатия автомобил и ги изхвърлил в храстите в канавката срещу бистрото.

Изложените фактически положения въззивният съд изведе въз основа на доказателствената съвкупност по делото - показанията на свидетелите Ю. П., Т. Б., Г.Г., М.

М. и М. Р., от анализа на писмените доказателства и доказателствени средства – протоколи за оглед на местопроизшествие и на веществени доказателства и фотоалбумите към тях, протоколи от изготвени съдебна оценъчна, три технически и трасологична експертизи, протоколи за доброволно предаване, докладни записки, справки за съдимост на подсъдимите И. и М., и другите приложени по досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства, както и от вещественото доказателство – оптичен носител (диск).