Акт от 17.05.2018, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е гр.

София, 17.05.2018г.

В И

М Е Т

О Н А

Н А Р

О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Първи въззивен брачен състав, в открито засеД.е на тридесети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ

: ДИМАНА ЙОСИФОВА

ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ

ХАСЪМСКА

ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА при секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от съдия ЙОСИФОВА, в.гр.д.5628 по описа за 2016 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се разглежда по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С въззивна жалба вх.№1046798/25.03.2016г., Х.Ф.Т., чрез особения представител адв. Р. от САК, обжалва Решение № 1559/25.02.2016г., постановено на основание чл.128 от СК, по гр.д. № 63455/2014г. на Софийски районен съд, 80-ти състав с което съдът е определил режим на лични контакти на бабата и дядото Р.П.Д. ЕГН **********, и М.Г.Д.,

ЕГН **********, с малолетните им внуци М.Х.Т.ЕГН **********, и Д.Х.Т., ЕГН **********, както следва: бабата и дядото имат право да виждат и вземат децата при себе си на територията на Република България всяка трета седмица от месеца за времето от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя с преспиване, както и десет дни през лятото, по време което не съвпада с платения годишен отпуск на бащата Х.Ф.Т., ЕГН **********.

С възивната жалба се оспорва първоинстанционното решение като неправилно и незаконосъобразно.

Въззивникът твърди, че определеният от съда режим на лични отношения не е съобразен с интереса на децата. Определените от съда мерки на лични отношения създават предпоставки за усложняване и влошаване на отношенията между бабата и дядото, от една страна, и законният представител на децата, от друга страна.

Определеният от съда режим на контакти не предвижда период на адаптация-период през който малолетните деца да могат да възприемат установената с този режим промяна в начина им на живот , поради обстоятелството, че бабата и дядото не са контактували с децата от напускането на дома им през 2014 г.

Определеният от съда режим на контакти не предвижда присъствието на бащата или на друго лице при осъществяване на контактите на децата с бабата и дядото, което също не е в интерес на децата. Децата не са контактували с въззиваемите повече от година.

Определянето на режим на контакти, включващ преспиване, предполага наличието на силна емоционална връзка и привързаност на децата с възходящите им роднини по майчина линия, каквато връзка не е установена по делото. Освен това така определения режим не предвижда по какъв начин въззиваемите-бабата и дядото ще следва да взема и връща децата от и до дома на бащата.

Въззивникът счита, че мерките на лични отношения следва да са съобразени не само с настоящите ежедневни нужди на децата, но и с непосредствено предстоящите промени в живота им, като по този начин ще се избегне не само честата промяна в определените от съда мерки на лични отношения, но и ще се гарантира емоционалното развитие на децата в здравословна семейна среда.

Въззивникът твърди, че така определения решим на лични контакти на децата с бабата и дядото по майчина линия не е съобразен с техния интерес, като с това не се гарантират и защитава техните правата и неоснователно се ограничава родителските права и задължения на бащата.

С въззивната жалба Х.Ф.Т., чрез особения представител адв. Р. от САК , иска да се остави без уважение молбата на въззиваемите за определяне на мерки на лични отношения с техните внуци малолетните деца М.Х.Т.и Д.Х.Т..

При условията на евентуалност се прави искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго при което определения режим на лични отношения да бъде по-балансиран с приложени защитни мерки по чл.59 ал.8 от СК или при режим без преспиване извън дома на бащата до привикване на децата с новата обстановка и начин на живот.

Направено е доказателствено искане от въззивника за изготвяне на социален доклад от ДСП по местоживеене на децата.

В открито съдебно засеД.е – въззивникът , редовно призован не се явява, представлява се от особения представител адв. Р. от САК.

В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба.

Въззиваемите Р.П.Д. и М.Г.Д., редовно призовани се явяват лично и с адв. С. от САК.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Подадена са в срок от процесуално легитимирана страна, имаща интерес от обжалването.

При извършване на служебната проверка по реда на чл. 269 от ГПК , въззивната инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред първоинстанционният съд доказателства, намира, че обжалваното решение е частично нeправилно, поради което следва да бъде отменено.

Въззивният състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, коресподира с доказателствения материал събран по делото.

Безспорно установено е от първоинстанционият съд , че в разглежД.я случай ищците, въззиваеми в настоящото производство са баба и дядо на малолетните деца М.и Д. по майчина линия/ възходящи от втора степен/, както и че ответникът, въззивник в настоящото производство е техен родител -баща, а майката е починала.

Безспорно установено е от първоинстанционият съд , че бабата и дядото по майчина линия имат правната възможност да претендират за предоставяне на решим на лични контакти с малолетните им внуци от една страна и от друга че разполагат с необходимите материални възможности и личностни качества за полагане на адекватни на нуждата на децата грижи при осъществяване на личните си контакти с тях.

Безспорно установено е от социалните докладите на ДСП-Л.и ДСП-Красно село както пред първоинстанционият съд , така и пред въззивния съд, че жилището, в което живеят бабата и дядото и цялата им материална обезпеченост и възраст, дават възможността те да поддържат контакти със децата и тези контакти да са в техен интерес. Бабата и дядото по майчина линия са в добро здравословно и физическо състояние и са способни, да долагат адекватна за нуждите на децата грижа, от една страна , а от друг ще им се даде възможност те да възстановят прекъсната връзка между децата и разширеното им семейство по майчина линия.

Настоящата въззивна инстанция приема, така направения извод от парвоинстанционият съд, е правилен в частта в която приема, че в интерес на децата е те да поддържат контакт със своите баба и дядо по майчина линия, и че режима на лични контакти с тях, следва да бъде съобразен с възрастта и дневния режим на децата, както и с правото на бащата пълноценно да упражнява родителските си права и задължения.

Безспорно установено е , че малолетните деца М.и Д. са родени съответно на 04.05.2011г и 10.10.2012г., от фактическото съжителство на тяхната майка, с бащата Х.Т.. Майката умира през 2014г. и малко след смъртта й бащата заедно със малолетните деца прекъсва всякаква връзка с бабата и дядото по майчина линия.

От представения пред въззивната инстанция социален доклад от ДСП“Люлин“, е посочено че бабата и дядото искат да продължи родовата връзка и контакти със техните внуци, особено след смъртта на тяхната дъщеря. Имат необходимите доходи и подходяща жилищна и семейна среда. Намират се в сравнително добро здраве за възрастта на която са. Децата следва да поддържа връзка и с бабата , респ. дядото по майчина линия, а това се предвижда и от закона.

Приетите от настоящия състав доказателства-

Социален доклад от ДСП“Люлин“ и ДСП-„Красно село“, дават основание на въззивната инстанция да приеме, че постановеното решение с което е определен режим на лични отношения/на лични контакти/ на децата М.и Д. с техните баба и дядо по майчина линия е частично основателен.Първоинстанционното решение следва да бъде отменено само в частта в която първоинстанционният съд определя режим на лични отношения на бабата и дядото по бащина линия с право бабата и дядото да виждат и вземат децата при себе си на територията на Република България всяка трета седмица от месеца за времето от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя с преспиване.

В останалата част първоинстанционното решение ее правилно и кореспондира с приложимите за казуса правни норми и константна практика на съдилищата и следва да бъде потвърдено-с право бабата и дядото да виждат и вземат, както и десет дни през лятото, по време което не съвпада с платения годишен отпуск на бащата Х.Ф.Т., ЕГН **********.

От представения пред въззивната инстанция социален доклад от ДСП“Красно село“, по местоживеене на бащата и децата се установява, че децата, след смъртта на майката живеят при бащата и неговото ново семейство. На децата не е обяснено за смъртта на тяхната майка, поради ниската им възраст. Изрично се подчертава, че е изключително важно с оглед на конкретната ситуация, бащата да подпомогне децата при възстановяване на емоционалната връзката между бабата и дядото по майчина линия, поради факта, че те от дълго време не се ги виждали,а една промяна в начина на живот и отглеждане на децата може да окаже негативно въздействие върху емоционалното им развитие.

С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл. 128, ал. 1 от действащия СК, дядото и бабата могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да определи мерки за лични отношения с него, ако това е в интерес на детето.

Тази възможност по българското семейно право е продиктувана от обичайните и традиционни отношения в българското семейство, а именно по-възрастните родители да подпомагат своите деца при отглеждането на техните деца, т.е. на внуците. Институтът цели утвърдените родови отношения да не бъдат прекъсвани при развод или при раздяла между родителите на децата, респективно при смърт на единия родител – т. е., да не бъдат прекъсвани в случаите, в които родителските права се упражняват от единия само родител. За да се иска конкретно реализиране на това право със санкцията на съда на първо място претендиращата страна следва да установи факти, които сочат, че е налице отрицателното условие на закона, а именно, че "се пречи на поддържането на лични отношения". Данните по делото, включително гласните доказателства, събрани пред първоинстанционият съд сочат на несъгласие на бащата с искания от бабата и дядото самостоятелен режим на лични отношения с децата.

При това положение правилно първоинстанционият съд е приел, че за ищците е налице правен интерес от предявения иск по чл. 128, ал. 1 СК, за установяване на режим на лични отношения с внучетата си. За осъществяването на тази правна възможност обаче следва да се установи категорично, че личните отношения са в интерес на децата като конкретно приложение на принципа за всестранна защита на децата. Ето защо е наложителна преценката за ефикасността на режима, който ще се постанови с оглед същият да отговаря в най–пълна степен на интересите на децата.

Относно реда за осъществяване на личните отношения с бабата и дядото, съдът като съобрази от една страна ниската възраст на децата, тяхната ангажираност в детско заведение, и училище и необходимостта от установяване на повече стабилност в изграждането на навици за обучение, отдих и почивка намира, че посочения от първоинстанционният съд режим на лични контакти частично не е съобразен с нуждите и интересите на децата..

На бабата и дядото обаче трябва да бъде осигурена възможност за лични отношения с децата и това да е в интерес на последните, като самото им осъществяване следва да дава възможност за пълноценно общуване. Само чисто емоционалната връзка не е достатъчна да изгради нормалното отношение на децата към техните родственици по майчина линия, а е необходимо да се даде възможност те да проявява своята обич и грижа пряко и непосредствено.

Съдът намира за необходимо да отбележи, че при определяне на конкретния режим на лични отношения между децата и техните баба и дядо по майчина линия не е обвързан с искането на ищците, нито от становището на ответника, а единствено от интереса, сигурността и спокойствието на децата.