Определение № 1680 от 30.05.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1680 гр. Пловдив, 30.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Георгиев като разгледа докладваното от Радослав Хр. Георгиев Въззивно частно гражданско дело № 20255300501189 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК:

203670940, чрез пълномощник юрк. Б.Д., против разпореждане № 8873/25.03.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 4595/2025 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, III гр. състав, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу А. Т. Т..

Жалбата е постъпила в срока по чл. 275 от ГПК; подадена е от легитимирана страна с правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт. Приложен е документ за внесена държавна такса. Предвид изложеното, жалбата е редовна и допустима.

Излагат се съображения, че в производството по чл. 410 ГПК, при преценката си дали да уважи заявлението за издаване на заповед за изпълнение, съдът бил ограничен до това да провери дали са налице положителните предпоставки на чл. 410 ГПК, респ. липсата на отрицателните предпоставки по чл. 411 ГПК. Нормата на чл.410, ал.3 ГПК не следвало да се тълкува разширително, като същата съдържала изчерпателно изброяване на всички писмени документи, които следвало да се представят от заявителя, сред които документи не попадали договорът за цесия, респ. уведомяването на длъжника за нея. Законът не поставял изискване за извършването на проверка относно това дали заявителят е материално легитимиран да получи изпълнение. Искането е за отмяна атакувания съдебен акт и да се постанови издаването на заповед за изпълнение по подаденото заявление.

Съдът, след като разгледа така подадената частна жалба и като съобрази материалите по делото, намира същата за неоснователна, като мотивите за този извод са следните:

Заповедното производство е инициирано от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.

Предмет на заявлението е парично вземане, съставено от следните компоненти: сумата от 1000 лева, представляваща главница; договорна лихва за периода от 21.01.2016г. до 30.06.2024г. в размер на 731,12 лв.; сумата в размер на 139.90 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 22.01.2016г. до датата на подаване на заявлението в съда (като съгласно чл. 6 от ЗМДВИПОРНС не е начислявана лихва за периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г.), както и законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението. Посочено е, че вземането произтича от Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта по разплащателна сметка от 21.01.2016г., сключен между „Първа инвестиционна банка“ АД и А. Т., което вземане било 1 прехвърлено от банката в полза на „Иновативни финанси“ ООД по силата на договор за цесия от 30.11.2022г., а впоследствие „Иновативни финанси“ ООД прехвърлили вземането в полза на заявителя „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по силата на договор за цесия от 01.07.2024г.

С разпореждане № 7523/12.03.2025 г. заповедният съд е указал на заявителя, в тридневен срок от съобщението, да представи доказателства, че вземането срещу длъжника е било прехвърлено от „Иновативни финанси“ ООД в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с приложен заверен препис от договора за покупко-продажба на вземания от 01.07.2024г. Съдът е указал и санкцията от неизпълнение на указанията в срок.

Указанията не са изпълнени от заявителя. Вместо това в предоставения му срок той е подал до първоинстанционния съд молба, в която е изложил подробни съображения относно това, че в производството по реда на чл. 410 ГПК не е налице необходимост от представяне на доказателства за прехвърленото вземане, чието изпълнение претендира заявителя.

Районният съд е констатирал, че заявителят в заповедното производство претендира изпълнение на вземания, които е придобил въз основа на сключен с „Иновативни финанси“ ООД договор за цесия от 01.07.2024г. Решаващата инстанция се е позовала на т.4г. на Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. на ВКС, постановено по т.д.№4/2013г., съгласно която настъпилото преди подаването на заявлението частно правоприемство трябва да бъде установено от молителя, като в случай, че то се основава на договор за цесия, трябва да бъдат представени и доказателства за уведомяването на длъжника за прехвърлянето на вземането. В случая със заявлението не били представени договорът за цесия, както и доказателства за уведомяването на длъжника. Липсвали доказателства относно това, че заявителят има качеството на кредитор. По тези съображения съдът е отхвърлил изцяло заявлението.

Настоящият състав, след като съобрази наведените в жалбата доводи, както и мотивите на заповедния съд намира, че обжалваното разпореждане е правилно, като аргументите за този извод са следните:

Заявителят се легитимира като кредитор въз основа на твърдения за сключен договор за цесия. Доказателства за тези обстоятелства обаче не са представени – за извършената цесия, както и че длъжникът е уведомен за нея. Поради това за съда остава неясно какво и колко точно е цедирано на заявителя от прехвърлителя на вземането. Този състав приема, че по аргумент от мотивите към т. 4г от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2013 г. на ОСГТК на ВКС, и при заявления, подадени по реда на чл. 410 от ГПК, когато частното правоприемство се основава на договор за цесия, трябва да са представени доказателства за уведомяване на длъжника, тъй като в противен случай прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на него (чл. 99, ал. 4 ЗЗД). При липса на такива доказателства по делото уважаването на заявлението не е възможно.

По изложените съображения заявлението следва да се отхвърли.

Поради съвпадение на крайните изводи на Пловдивския окръжен съд с тези на първоинстанционния съд, обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено като законосъобразно.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 8873/25.03.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 4595/2025 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, III гр. състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3