Определение № 225 от 02.11.2023, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 225 гр. Габрово, 02.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Павел Неделчев

Членове:

Благовеста Костова

Пламен Попов като разгледа докладваното от Павел Неделчев Въззивно частно наказателно дело № 20234200600307 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 341, ал. 2, във вр. с чл. 249, ал. 3 от НПК. Образувано е по частен протест на прокурор от РП – Габрово против протоколно определение от 11.10.2023 г. по НОХД № 554/2023 г. по описа на Районен съд – Габоврово, постановено в разпоредително заседание, в частта в която на основание чл. 248, ал. 5, т. 1, вр. с ал. 1, т. 3 и чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК е прекратено съдебното производство и делото е върнато на прокурора, поради допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване на правата на подсъдимия.

В протеста се изразява несъгласие с мотивите на районния съд за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото, заради допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия и изразяващо се в това, че по отношение на времето на извършване на престъплението трябвало да има пълна яснота, като първоначалният момент следвало да бъде установен ако не по дата, то поне по месец и година. Прокурорът счита, че отразеното в диспозитива на обвинителния акт досежно времето на извършване на деянието напълно съответства изложеното в неговата обстоятелствена част и кореспондира с установените на досъдебното производство доказателства относно това обстоятелство, а именно, че началото на периода не може да се конкретизира.

Представителят на обвинението посочва, че от определението на съда не става ясно по какъв начин твърдените нарушения при изготвяне на обвинителния акт са довели до нарушаване правото на обвиняемия да научи за какво престъпление е привлечен в това процесуално качество. Обръща внимание, че в проведеното разпоредително заседание подсъдимият П. М. е заявил, че разбира обвинението, т.е. изготвеният обвинителен акт 1 по никакъв начин не го е затруднил да научи за какво престъпление е привлечен към отговорност. Претендира се за отмяна на определението на Районен съд – Габрово.

Депозирано е възражение от подсъдимия П. М. срещу частния протест, в което се застъпват съображения за неговата неоснователност. Посочва се, че видно от абзаци втори и трети на обвинителния акт, времето на извършване на деянието е единствено датата 11.10.2022 г., като в останалата част на изложените обстоятелства не се споменава други времеви период, а още по-малко конкретна дата. Подсъдимият обръща внимание, че противно на посоченото, в заключителната част е обвинен на извършване на деянието от някаква неустановена дата, която е начален момент, до дата 11.10.2022 г., а за така повдигнатото обвинение за такъв времеви период не са изложени факти в обстоятелствената част, от което пък не става ясно как прокурорът е достигнал до този извод. Във възражението се посочва още, че обвинението посочва мястото, където е държано оръжието, но липсват факти, които да водят до извод, че само той обитава този имот. Излагат се и твърдения относно начина на извършване на претърсването и изземването.

Окръжен съд - Габрово, след като се запозна с материалите по делото, взе под внимание доводите от частния протест и от възражението на подсъдимия, намира следното от фактическа и от правна страна:

Частният протест е депозиран в законоустановения срок и от процесуално легитимирана страна. Разгледан по същество същият се явява неоснователен по следните съображения:

Производството пред първата инстанция е образувано по обвинителен акт на РП – Габрово против подсъдимия П. Д. М. за това, че през периода от неустановена дата до 11.10.2022 г., в къща, находяща се в с. Зелено дърво, общ. Габрово, държал огнестрелно оръжие и боеприпаси (описани в обвинителния акт), без да има надлежно разрешително за това – престъпление по чл. 339, ал. 1, предл. второ от НК.

За да прекрати съдебното производство и върне делото на прокурора, съставът на районния съд е приел, че при изготвяне на обвинителния акт е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на правата на подсъдимия. Изведена е констатацията, че както в постановлението за привличане на обвиняем, така и в заключителната част на обвинителния акт е посочено, че деянието е извършено през периода от неустановена дата до 11.10.2022 г., но в обстоятелствената част на обвинителния акт не е коментиран период на престъпна деятелност, а единствено е отразена датата на извършване на действието по разследването – претърсване и изземване, която в диспозитива е изведена като крайна дата на престъпния период. Съдът е обърнал внимание, че установяване на времето на извършване на престъплението е основен съставомерен признак и по отношение на него трябва да има пълна яснота, като първоначалният момент следва да бъде 2 установен ако не по дата, поне по месец и година.

Въззивният съд намира, че изводите на контролирания съд са правилни и законосъобразни. Подсъдимият М. е предаден на съд по обвинение за престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК при форма на изпълнителното деяние „държи“. Следва да се отчете спецификата на престъпната проява, която по своята същност е от категорията на т. нар. „продължени престъпления“. Продълженото престъпление се осъществява само с едно деяние (действие и бездействие или само с бездействие), което продължава трайно и непрекъснато в определено време /ТР № 3/1971 г. на ОСНК на ВС/. След като в случая прокурорът счита, че държането на оръжието и боеприпасите е продължило период от време, който надхвърля рамките на деня, посочен като конкретна дата в обвинителния акт, то той дължи поне минимална конкретизация на началото на този период. В обсъждания процесуален документ, с който е сложено началото на съдебното производство, периодът на извършване на деянието не само, че не е конкретизиран, но дори в обстоятелствената част на обвинителния акт не се споменава началото на престъпната деятелност да е поставено на „неустановена дата“, по който начин се създава и недопустимо противоречие между фактическото и правното обвинение. Неоснователно е възражението в частния протест, според което, след като подсъдимият е заявил в проведеното разпоредително заседание, че разбира обвинението, то това означава, че не са нарушени правата му. Съдът е длъжен служебно да следи за правата на страните в процеса и когато констатира допуснато нарушение от категорията на посочените в чл. 249, ал. 4 от НПК трябва да се намеси, както е станало и в случая.

При запознаване с обвинителния акт въззивният съд установи, че при изготвянето му е допуснато и друго отстранимо съществено нарушение на правата на подсъдимия. Изпълнителното деяние „държи“ се осъществява чрез упражняване на фактическа власт върху предмета на престъплението. Внимателният прочит на обстоятелствената част на обвинителния акт сочи, че липсва ясно изложение на конкретно действие и бездействие или само бездействие на подсъдимия по отношение на инкриминираните вещи. Прокурорът е посочил, че на 11.10.2022 г. в обитаваната от П. М. къща в с. Зелено дърво, общ. Габрово било извършено претърсване и изземване, като били фиксирани и иззети вещи. От пренесеното в обвинителния акт съдържание на протокола за претърсване и изземване се разбира, че подсъдимият е „посочил“ черен пистолет, полиетиленова торбичка, черни картонени кутии с надписи. На практика обаче липсва фактическо изложение, което поне в минимален порядък да обосновава изведеното в заключителната част на обвинителния акт правно обвинение, според което подсъдимият, а не друго лице, е упражнявал фактическа власт върху така посочените от него и иззети при претърсването вещи.

Във възражението против протеста подсъдимият навежда доводи за нарушени 3 му права при извършването на претърсването и изземването. Този въпрос не подлежи на обсъждане в този стадий от развитие на наказателното производство, пречка за което е и разпоредбата на чл. 248, ал. 4 от НПК.

В заключение, съдът намира, че ожалваното определение, с което съдебното производство е прекратено и делото е върнато на прокурора заради допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила е правилно и законосъобразно, поради което следва да се потвърди.

Водим от изложеното и на основание чл. 341, ал. 2, във вр. с чл. 249, ал. 3 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 11.10.2023 г. по НОХД № 554/2023 г. по описа на Районен съд - Габрово, с което на основание чл. 248, ал. 5, т. 1, във вр. с ал. 1, т. 3 и чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК е прекратено съдебното производство и делото е върнато на Районна прокуратура – Габрово.

Определението не подлежи на обжалване или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4